6902
Между приятели: – Сутринта срещнах жена ти, която непрекъснато кашляше и всички се обръщаха да я гледат. Болна ли е? – Нищо й няма! Облече си новата рокля…
– Господи, в кътника ви виждам огромна дупка, огромна дупка! – възкликва зъболекарят. – Нямаше нужда да го повтаряте, знам – отвръща нервно пациентът. – Аз не повтарям – засяга се зъболекарят, – това беше ехото…
Когато лекарят разбрал със сигурност за фаталния изход на милиардера, извикал жена му: – Госпожо, трябва да бъдете готова на всичко… – Едва ли – развълнувано го прекъснала тя, – като го познавам какъв е, едва ли мога да разчитам на повече от половината.
Шефът: – Защо закъсняхте за работа? Подчиненият: – Късно излязох от вкъщи…. – А, защо не излязохте по-рано? – Защото, вече беше късно, да излизам по-рано….
Веднъж Бай Ганьо чул, че президента си търси сейфоотварач за своя. Отива той там и вижда една опашка. Идва неговия ред да се пробва и той влиза вътре. След половин час излиза доволен с парите и си тръгва. На другия ден във всички вестници пишело следното: Бай Ганьо успя да отвори сейфа само с размятането на брадва и с вълшебните думи: Ей са ти еб*х майката!
Решил заека да направи тоалетна в гората за да не се замърсявала природата. За по-голям комфорт решил и музика да има. Не след дълго се разчуло за новата тоалетна и животните се изреждали едни след други. Първо дошла мечката: – Зайо може ли докато съм в тоалетната да ми пуснеш чалга? – Може – отвърнал заекът. Излиза след малко мечката много доволна и си тръгва. По пътя среща вълка и от дума на дума му разказва за новата тоалетна. Тогава и вълкът решава да я посети. Отива и когато идва неговият ред заека го пита: – Вълчо каква музика предпочиташ? – Нямам претенции – кратко отговорил вълкът Влезнал той в тоалетната, а времето взело да лети. Минал половин час после цял, два и на третия излезнал. Като го видял заекът се уплашил и попитал: – Какво ти е Вълчо? Защо целият си червен и се потиш толкова много? Не си ли доволен? А вълкът едвам, едвам отговорил: – Така ли се сере на химна?
Пушач, пияница и наркоман умрели и попаднали на оня свят. Пушачът взел да разказва: – Братя, умрях в страшни мъки! Белият ми дроб беше станал на каша! Пияницата казал: – И аз умрях в мъки! Черният ми дроб беше станал на нищо. А наркоманът се хванал за главата: – Боже, боже, как съм се напушил! Вече и с умрели разговарям!