Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 2100

    – Защо блондинките носят тесни поли? – За да държат краката си затворени.

  • 9185

    Мъж отива при доктор и споделя: – Докторе на жена ми косата под кръста стига до коленете! – Това е съвършенно нормално. На много жени косата им стига до коленете! – успокоява го доктора. – Да де, ама моята над кръста няма никаква коса!

  • 6044

    Мутра вика декоратор в многоетажната си къща, води го в стаята на дъщеря си и с недоволен тон казва: – Дъщеря ми е много недоволна от твоята работа. А уж ти се доверих при обзавеждането на къщата! Тя твърди, че нейната стая е най-страшната в целия дом. Това трябва да се оправи веднага! Декораторът: – Добре, господине! Това е съвсем лесна задача – просто трябва да махнем всички огледала…

  • 4935

    Внуче пита дядо си: – Дядо,защо вие като се скарате с баба не си говорите по две седмици, а мама и татко се бият, карат, ама на другия ден вече им е минало и пак се обичат? Дядото отговорил: -Защото, мойто момче, тоз, дето "сдобряваше"… умря.

  • 5143

    Двама студенти пият: – Не се притеснявай толкова, ако ни изгонят от университета ще върнем бутилките и ще се запишем платено.

  • 2234

    В казармата учат Чапай и Петка да скачат с парашути: – За да се отвори парашутът, ще дръпнете въженцето от дясната страна. Ако не се отвори, ще дръпнете резервното въженце от ляво. Когато кацнете, ще ви чака джип, които ще ви откара в поделението. Скочили двамата. Дръпнали дясното въженце – парашутът не се отворил. Дръпнали лявото – пак нищо. Чапай казал: – Лъжци! Бас държа, че и джип не са ни изпратили!

  • 1019

    Забелязвам че много хора се страхуват, ами то ако падне една бомба – двама души ще умрат от бомбата, трима души ще умрат от страх.

  • 10459

    По време на комунизма. Върви си един обикновен човек из Москва, оглежда магазините и си мърмори: – Сирене няма… яйца няма… месо няма… мляко няма… Идва до него милиционер и му казва: – Ако не млъкнеш веднага, ще те ударя с пистолета по главата! – Стига бе, и патрони ли вече няма?

  • 3809

    Приятели разговарят. – Знаеш ли, споделя единият, бях с детето в зоологическата градина. Има много интересни животни. Например, сега са докарали нов усурийски тигър. Огромен. Силен. Страхотен. Като мине покрай решетката и се чува ф-с-с-с-с! – Глупости, казва другият, тигърът не прави ф-с-с-с-с! Тигърът прави Р-Р-Р-Р! – Имаш да вземаш, прави Р-Р-Р-Р, когато е с муцуната към тебе.

  • 7604

    – О, господине! Сега всичко ми е ясно! – казва лекарят на своя пациент. – Вие страдате от клептомания – болезнена склонност към крадене. – А какво ще ми предпишете против нея? – Засега нищо. Като начало ми върнете химикалката.

  • 800

    Говорете си на ум, че притеснявате иэпитваните!! Училищен

  • 6443

    Жена казва сутринта на мъжа си:– Скъпи, сънувах тази нощ коза. Какво ли означава?– Ами вземи съновника и провери на буквата „О“.– Защо на „О“?– Защото си сънувала огледало.

  • 8089

    Сервитьорът подава сметката на един от клиентите си. Той я разглежда известно време и казва: – Ако ви възложат преброяването на жителите на нашия град, вие ще ги изкарате няколко милиарда!

  • 6847

    О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!