Човек влиза в ресторант. Вика той келнера вика, вика – никой не идва. Огладнял още повече и по едно време гледа – на съседната маса има супа. Взима човека супата и почва да я яде бързо. По едно време гледа на дъното на купата едно гребенче – мазно, цялото в косми и пърхот. На човека му станало гадно и се издрайфал в купата. Келнера го потупва по рамото и казва: – И вие ли стигнахте до гребенчето?
Петка щял да ходи за риба и отишва за съвет при Чапай: – Абе, Чапай, ти как ги вадиш тия червеи. Чапай му казва: – Ами виж сега, вземаш един акумулатор, две жици и допираш двата полюса до земята и те сами излизат. Отива Петка за риба обаче се връща целия син и подут от бой. Чапай го пита: – Какво стана бе, направи ли нещо? Петка: – Да бе направих, допрях жиците обаче нищо не излезе и аз взех жиците за високо напрежение и ги допрях до земята и взеха да излизат, ама не червеи ами миньори!
– Чух, че правиш пари от Интернет. – Да, открих виртуален хотел. – Хотел? Че в него нито може да се живее, нито да се спи, нито да се яде. За какво взимаш пари тогава? – За вход и за изход.
Изпит по икономика. Блондинка трябва да говори за Адам Смит. През цялото време тя нито веднъж не споменава първото му име. Накрая професорът пита: – Извинете, госпожице. Бихте ли ми казали все пак как е първото име на Смит? Блондинката се затруднява. – Е, няма нищо страшно. Я си спомнете как се казва първият мъж… – опитва се да я подсети професорът. Блондинката се изчервява и тихо отговаря: – Ами, Пешо!
Митничари на смяна. Минава велосипедист – на багажника на колелото кара кутия "Марлборо". Митничарите го гледат и се ядосват: – Мамка му, контрабандист! Да го спрем! – Е, за една кутия нямаме право, за лични нужди я носи. На другия ден пак: – Мамка му, дай да го глобим! – Не може, за една кутия не става. Ден след ден, седмица след седмица… Накрая им омръзнал и го спрели: – Айде бе, ще ти дадем нашия камион, прекарай си всичките цигари, няма да те глобяваме – само да ни се махнеш от главата! – Късно е, момчета, аз вече си прекарах всичките велосипеди.
