2919
Един невротик се реди на опашка за билети за влака. След дълго чакане изнервен до крайност стига до гишето и поръчва: – Моля един билет за влака от 18,30 ч. Касиерката: – Докъде ще пътувате? – Ама много сте любопитна, бе госпожо!
Звъни се във фирма, която се занимава с ремонт на компютри: – Принтерът ми започна да печати лошо! – Вероятно трябва да се почисти. Това ще ви струва $50. Обаче за вас ще е по-удобно да прочетете инструкцията и сам да си го почистите. Клиентът, удивен от тази откровенност пита: – А, вашият шеф знае ли, че по този начин губите пари? – Точно в това е идеята. Ние получаваме много повече пари, когато нашите клиенти първоначално се опитат сами да ремонтират нещо…
– Открих повреда в автомобила ви, мадам. – Какво има? – Късо съединение. – Ами, удължете го де!
Млад мъж гостувал в чужда къща и много му се искало да съблазни красивата осемнайсетгодишна дъщеря на стопанина, но му било съвестно. Все пак, обаче не успял да издържи и една нощ се промъкнал в стаята й. Пуснал в сила всичките си съблазнителни умения, а момичето започнало да му говори: – Престанете, или ще извикам баща си! Мъжът обаче не преставал и момичето пак го предупредило: – Престанете, защото наистина ще извикам баща си! Най-накрая обаче отстъпила и сама не можела да се насити. Любовникът дълго се трудил, но най-накрая изнемогнал и се проснал на земята. Но момичето не се отказвало и продължило с ласките си, тогава мъжът не издържал и й казал: – Престани, защото ще извикам баща ти!..
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."
Двама бизнесмени отишли на гробището да навестят гроба на бивш партньор. Търсили, търсили, но не могли да го намерят. Изведнъж единия се ударил по челото: – Слушай, той навярно го е записал на името на жена си!
Зайо Байо много псувал и на всички животни в гората им писнало. Затова се събрали всичките и решили: Зайо Байо получил заповед вместо псувня – да казва някакво цвете. Минала след малко Лиса край Зайо-Байо и му казала: – Е, Зайо разкатаха ли ти майката? Зайо много се ядосал и казал: – Лисо, не ме закачай, защото така съм се набожурил и така ще ти го надетелинча, че момини сълзи ще ти покапят от маргаритката!
Генерал се връща от еднодневна отпуска и пита редник Каракочев: – Какво стана докато ме нямаше, редник? – Нищо, генерале… – Сигурен ли си?! – Ами… само едно куче умря… – Какво куче? – Дето яде от червата… – Какви черва? – Тези на коня… – Какъв кон? – Дето умря докато теглеше каруцата… – Каква каруца? – Тази с водата… – Каква вода? – Тази с която гасихме пожара… – Къде пожар? – Ами…полка… – Какво? Как? – Ами от фаса на Любо… – Ама Любо не пуши…? – Е, и вие ще пропушите, ако ви откраднат знамето…
Гримьорна. Две актриси се гримират преди да излязат на сцената. Едната казва: – Ако знаеш какъв сън сънувах тази нощ: умирам и отивам пред вратите на рая, опитвам се да вляза но ме спира Св. Петър. – Къде отиваш? – пита той. – Ами умрях и идвам в рая! – Не може! Ти си актриса, цял живот заблуждаваш хората. В този момент виждам че ти се разхождаш от другата страна на врата. И го питам: – А тази защо е тук? Нали и тя е актриса? – Каква актриса е пък тази? – отвърна Св.Петър.