Веднъж поручик Ржевски пътувал във влака. Заедно с него в купето пътували майка и дъщеря. Оправяйки багажа, девойката с укор се обърнала към майка си: – Мамо, колко пъти съм Ви казвала, да не слагате яйцата върху сребро – от тях то потъмнява! – Човек се учи докато е жив! – въздъхнал поручик Ржевски и преместил табакерата от предния джоб на панталоните си във вътрешния джоб на шинела.
Извикал хан Кубрат най-големия си син. – Слушай сега, синко, я вземи от оня куп сега една съчка и я счупи. Взел я той, и с лекота я натрошил на няколко места даже. – А сега, вземи 3-4 клонки и се опитай да ги счупиш наведнъж. Хваща нашия, понапънал мишци, но успял да ги строши. – А сега, сине, пробвай да счупиш наведнъж всичките 20-тина клона от купчината… Вдигнал ги нашият човек, напъвал, напъвал, пот му избила от челото, но накрая успял да ги скърши на коляното си. – Еееей да ти се не види, абе тебе човек на нищо не може да те научи бе!!!
Класът на Иванчо върви по улицата. По едно време гледат две кучета се оправят. Иванчо: – Госпожо, какво правят тези кучета? Госпожата сконфузена: – Ами Иванчо, едното е болно, а другото го носи на гръб. Иванчо мислил, мислил и казал: – Е тъй е то в живота госпожо, ти го носиш на гръб – то та ебе в гъза…
Събрал лъва животните в гората. На събранието той казал: – Уважаеми, решил съм да построя като цар на животните един басейн. Бурни аплодисменти… Само жабата изчакала всички да свършат с ръкопляскането и казала: – Уррраааа… Лъва я погледнал, но нищо не казал и продължил: – Този басейн ще се ползва само в събота и неделя. Пак бурни аплодисменти… Пак жабата изчакала и накрая казала: – Уррраааа! Лъва ядосано я погледнал и казал: – В този басейн няма да се допускат зелени животни с големи усти. Жабата весело отвърнала: – Хе-хе-хе… Пак преебаха крокодила.
Леонид Илич Брежнев застава на трибуната на поредния партиен конгрес да чете реч. Вади листа и започва: – Ох, хо, хо, ох, ох, хо… Отзад го бутат: – Другарю Брежнев, обърнете листа! От тая страна играхме на кръстчета и кръгове.
