Студент пресякъл улица на червено. Спира го полицаят за глоба. Студентът му се примолва: – Моля ви, г-н полицай, аз съм беден студент, завършвам тази година… Дожаляло му на полицая и го пуснал. След една година друг студент пресича на червено. Спира го полицаят за глоба. Студентът му се примолва: – Моля ви, г-н полицай, аз съм беден студент, завършвам тази година… – А-а-а! – казал полицаят. – няма да ме излъжеш! Студентите завършиха миналата година…
Иванчо бил много слаб ученик и особено математиката хич не му вървяла. Изкарвал двойка след двойка. Загрижила се майка му и решила да го изпрати в католическо училище в съседния град. Връща се Иванчо след месец, целия отслабнал, очите му като понички, а в бележника му шестица до шестица. – Бре, Иванчо, какво е станало с теб! – не вярва на очите си майка му – Ох, остави се! Още първия ден учителят ни по математика ни показа един гол мъж, закован с пирони на знака плюс и веднага разбрах, че тея даскали изобщо не се шегуват…
Въпрос: Защо наричат г-н Костов баща на народа? Отговор: Защото ни ебава майката на всички!
В гарнизонно градче, капитанът слага сина си да спи. – Не ми се спи, татко – капризничи синчето, – искам слончетата да потичат! – Късно е вече, синко, лягай да спиш. – Не, не е късно, искам слончетата да потичат, искааааам! – Ох, какво да правя с теб! – въздиша капитанът, скача, излиза от блока, пресича казармения двор и влиза в спалното помещение: – Рота, стани! Тревога! Въздушно нападение! Сложи противогазите!
Милионер търсел шофьор. Събрал всички кандидати и ги завел до една пропаст. Попитал кой на какво разстояние може да мине от пропастта. Първият отговорил: – На двадесет сантиметра. Вторият казал: – Мога и на 5 сантиметра. Третият казал: – Що се отнася до мен, не бих минал оттук за нищо на света. Той станал личен шофьор на милионера.
Кандидат-депутат се обажда на жена си след изборите: – Можеш да ме поздравиш, избраха ме! – Не може да бъде, да не ме лъжеш? – За какво да лъжа вече – нали ти казвам, вече ме избраха!
На улицата е седнал сляп просяк. Минувач пуска банкнота в шапката му и отминава, но след две крачки се обръща и вижда как слепецът брои парите. – Не те ли е срам! Ти си толкова сляп, колкото и аз! – Не викайте така, господине! Слепецът, който седи тук, ме помоли да го замествам, докато отиде на кино. Аз, естествено, не съм сляп, аз съм ням…
– Тази картина е струвала на художника цели три години труд. – Не може да бъде! – Така е. Нарисувал я е за две седмици, а през останалото време се мъчил да я продаде.
В една кръчма влизат митничар, данъчен и пожарникар. Започва голям купон – ядене, пиене , веселба… От всичко по много. Накрая се наканват да тръгват. Идва сервитьора и казва "350 лв.". Бавно се изправя пожарникаря и пита " Мога ли да видя разрешението от пожарната за заведението?". Сервитьорът смутено се връща назад, след малко идва отново: " 280 лв.". Изправя се данъчния: "Мога ли да видя счетоводните книги и да проверя касовия апарат?" Сервитьорът смутолевил "Извинете" и пак се връща. След малко идва за трети път и казва плахо " 200 лв." Митничарят го поглежда с досада и казва: "Абе добре бе двеста двеста, аре давай ги, че да тръгваме".
Мъжът се връща от работа и жената се хвали: – Скъпи, днес на детето му порастна първото зъбче! – Браво, чудесно! – И също така, днес направи първата си крачка! – Още по-добре. – Обаче, докато правеше първата си крачка, падна и загуби първото си зъбче… – Лошо. – Но затова пък, като падна, каза първата си дума! – Прекрасно! – Щеше да е прекрасно, ама да не беше казал точно тая дума…
