4106
„Уважаеми нарушители! Във връзка с недостатъка на патрони, предупредителни изстрели във въздуха повече няма да правиме!“Hадпис на граничен стълб
– Колко ще платя за три снимки? – За това ще говорим по-късно. Сега трябва да се усмихвате…
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:– Ах, поручик, не е ли прекрасно!Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа – сърдита:– Ама поручик, кажете нещо де!Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:– Скъпа Наташа…– Да – трепетно промълвя тя.– Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:– Ннне… Защо питате, поручик?– А, нищо – вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. – Аз така, просто се опитвам да завържем разговор.
Голям шеф решил, да провери, колко са умни подчинените му. Отива при секретарката: – Колко е две по две? – Искате ли подробен рапорт или така? – Давай така! – Четири! Отива при компютърния специалист: – Колко е две по две? Оня пуснал Excel и след пет минути кзва: – Получава се 4.00 E+0, но не съм сигурен, ще трябва да питам програмиста, той ще помогне! Отива при счетоводителя: – 2х2? – А, да, сега ще го проверим. Значи според мен е някъде между 3.196… и… да кажем… 5.659. Но по-точен отговор мога да дам след две седмици! Отива при мениджъра по продажбите: – 2х2? – А, колко трябва да бъде? – Ами аз теб питам! – Ммм… значи няма да кажете вашата цена!? Добре, да кажем, че е шест! Не, не, почакайте! Вие добре знаете пазара! Мога да ви го дам за 5.25, като на приятел! Отива при юрист-консулта: – Колко е две по две? – Трябва ли да отговоря? – Да! – Ами в началото ще кажа 4, но с добра защита може да се получи и 3!
– Келнер, поръчах си пържола с гарнитура от пържени картофи, но къде е пържолата? – Ами… разровете малко из картофите – трябва да е някъде в горната дясна част на чинията.
Лекция в университета. Професорът: – А сега колеги, бихте ли ми казали пример за лошо стечение на обстоятелствата? Иванов! – Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви жена с прекрасен задник. Идва автобуса и тя се качва в него, преди да успееш да направиш каквото и да е… Професорът: – Чудесно, Иванов! Петров… – Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви мъж с прекрасен задник. Идва автобуса и той се качва в него, преди да успееш да направиш, каквото и да е… Професорът: – Добре, Петров! Колев… – Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Зад теб върви Петров, а скапаният автобус, не идва и не идва…
Из обява: инж. Христов, обезцветяване на цветни метали.
Летец и танкист спорили чия работа е по-тежка и кой е по-смел. Решили всеки да повози другия в машината си. Първо летеца се качил в танка, а там – шумно, тясно, оръдието гърми силно, а на всичко отгоре друса и топло като в пещ. Излязъл пилотът каталясал и вика – много е гадно, ама ела утре в самолета и ще видиш… На другия ден качил танкиста в самолета и почнал разни лупинги, фигури и завъртулки всякакви, а танкиста все се хили като луд. Кацат на земята и летеца му казва: – Е, вярно, твойто е по-тежко и ти си по-смел щом се смееше през цялото време. А танкистът му вика: – Не бе, просто за пръв път ми се случи да сера с гъза нагоре!