2798
Актриса се снима в лъвска клетка. След снимките журналист я пита: – Уплашихте ли се, когато се озовахте до лъва? – Разбира се. Тези зверчета понякога имат много бълхи.
Актриса се снима в лъвска клетка. След снимките журналист я пита: – Уплашихте ли се, когато се озовахте до лъва? – Разбира се. Тези зверчета понякога имат много бълхи.
Мюлер: – Щирлиц, имам за вас две новини. Едната лоша, другата още по-лоша. – Почвай с лошата. – Ами онази руската пианистка всичко си е признала. – И какво по-лошо от това? – Ами признала го е не на мен, а на жена ти.
По случай Деня на Победа в едно руско училище дошъл дядото на Вовочка и започнал да разказва за Втората световна война: – Много страшно беше! Веднъж, на "Курската дъга" беше голяма битка, танкове, самолети, всички викат, стрелят. Аз със своите приятели в гора пия водка. Идват политическя командир и вика: "Стига пиене, хайе в атака!", а аз му казвам: "Еби си майката!". Или един друг път: през 1943 година – Отбраната на Москва – самолети, бомби, танкове, хиляди немци стрелят, викат, ужас! Аз в медицинската част пия водка. Идва ротния командир и почва да вика: "Стига пиене и девойки! Хайде "ура" и в атака!", а аз му казвам: "Еби си майката!". Учителката: – Извинявайте, можете ли да спреде да псувате? Дядото: – Еби си майката! – Но тука има малки деца! – Майката им да еба!
– Келнер, донесете ми, ако обичате, телефонният указател на града. Искам да намеря един адрес. – Съжалявам много, господине, но ние нямаме телефонен указател. Вземете книгата за оплаквания. Там има почти всички адреси на жителите на града.
Катаджия спира ТИР, а в кабината при шофьора седи маймунка. – Какво прави тази маймунка с теб? – попитал катаджията. – Ами… прави ми минети. – отговорил тираджията. Ударил един шамар на маймунката зад врата и тя започнала да показва какво може. – Брей, наистина! – учудил се катаджията. – Искаш ли и ти да пробваш? – услужливо попитал шофьорът. – Не, не! Много силно удряш по врата! – уплашено отговорил катаджията.