Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 9725

    Учителката влезнала в класната стая и видяла, че на дъската с големи букви е написано "Марийка е курва!" Тя веднага се сетила, че това ще да е Иванчо и го извикала пред дъската: – Веднага да се извиниш на Марийка, защото ще те изключа и пред всички тук да кажеш че тя не е курва. На Иванчо не му се искало много но все пак измънкал под нос: – Извинявай! Марийка не е курва. Учителката казала: – По-високо! – Извинявай! Марийка не е курва. – По-високо. През това време Марийка си седяла най отзад и ехидно се подсмихвала. Иванчо видял това ядосал се и казал: – Марийка не е курва! Ха! Извинявай!

  • 3830

    Държите се като деца от детската градина в първи клас. Учителски

  • 2452

    Тук културните не пушат, за останалите е забранено! Надпис в заведение

  • 5861

    Клиент си поръчва в кръчмата ракия. Отпива от нея: – Ох, отървах се! Това се повторило няколко пъти. На отсрешната маса го наблюдава слисан посетител. – Случило ли Ви се е нещо, господине? – Да. Бях при при една дама. Съпругът и дойде и да излезем от положение тя ми даде да изгладя прането. Като приключих ми плати 5 лв. и дойдох да ги изпия и да забравя този ден. – В бл. 7 ли бяхте? – Да. – На 3 ет. – Да. – С-во Боневи. – Да. Но Вие откъде знаете? – Това, което ти си изгладил, аз вчера го изпрах.

  • 4343

    – Госпожо много ви е хубаво шкембето Мъж хвали готвачка в шкембеджийница.

  • 1279

    Молитва: Господи, моля те… толкова обичам жена си, че ако е възможно, ако трябва да я боли глава, нека мен да ме боли. Ако трябва да я боли зъб, то нека мен да ме боли. И ако трябва да остане вдовица… нека аз да остана.

  • 7073

    Съжалявам, че моите чувства са бреме за твоят портфеил..

  • 7919

    Един мъж започнал работа като таксиметров шофьор. Качил се първият му пътник и потеглили. По някое време пътникът потупал шофьора по рамото, за да спре колата. Шофьорът обаче така се ошашкал, че загубва контрол над колата и едва не се блъснали. Като се посъвзел от уплахата, казал на пътника: – Абе, човек, не ме бутай така отзад! За пръв път съм на смяна, а до вчера бях шофьор на катафалка…

  • 4659

    Пред касата в операта застава блондинка: – Два билета за първия ред! – За "Тоска" или за "Борис Годунов"? – Не, за мене и мъжа ми!

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

  • 8686

    Професорът пита свой студент: – Колега, какво ви е отношението към висшата математика? – Ами… нещастна любов. – Какво имате предвид? – Аз я обичам, но тя не ми се отдава.

  • 1194

    – Какво наричаме жив изтребител? – Блондинка-шофьор.

  • 6552

    Контактите са по стените, а не по чиновете, за да не попаднете под неволно напрежение. Учителски

  • 10298

    Питат професор по генетика: – Господин професор, какво ще получите ако кръстосате слон с комар? – Как какво? Ще получа Нобелова награда!

  • 6664

    – Какво е наглост? – Да се изсереш пред вратата на един борец, да позвъниш и когато ти отворят да си поискаш хартийка.

  • 2024

    Новабранец се жалва на началството: – Господин старшина, вижте каква униформа са ми дали – панталоните до колене, шубата до земята, ръкавите на ризата къси, кубинките 8 номера по-големи, направо ужас… – Всичко е наред, войнът е длъжен да внушава страх!