2118
Влязъл Гарабед в един магазин и попитал: – Продавате ли това кожено палто? – Не. – Тогава го купувам.
Влязъл Гарабед в един магазин и попитал: – Продавате ли това кожено палто? – Не. – Тогава го купувам.
– Искам бисерната огърлица, която слагам в първо действие, да бъде истинска! – капризничи актрисата. – Добре, ще бъде истинска,- отговаря ехидно режисьорът,- както и отровата в последното действие!
Пелтек влиза в бар: – Б-б-барман д-д-дай едддна б-б-бира. Барманът: – Г-г-готово, кккаква я искаш? – Ннннняма зззначение. Барманът дава бирата. Влиза друг клиент и казва: – Барман дай една бира. – Готово, каква я искаш? – Няма значение. Клиентът си изпива бирата и си тръгва. След малко пелтекът се обръща към бармана: – Бббарман, тти май се бббббъзикаш с мен. – Ннне бббе, с нннего.
Три приятелки си говорели за мъжете им. Първата: – Когато чистих сакото на мъжа ми, откривам по него три руси косъма и после му нарязах сакото. Другите: – О-о-о, ти си му разказала играта. Втората: – Когато прах дънкита на мъжа ми, намирам в джоба листче с телефонене номер на жена и после му ги хварлих през терасата. Другите: – О-о-о, ти си му разказала играта. Третата: – Когато бръкнах в джобовете на якето на мъжа ми, намирам презерватив и после го надупчих с игла. Първата: – О-о-о, ти си МИ разказала играта!
Въпрос към радио Ереван: – Защо булчинските рокли са бели? Отговор: – Защото стандартният цвят за кухненско оборудване е белият.
– Как прекара коледните празници? – Чудесно. На Коледа ни гостуваха един адвокат, зет ми, един политик и един банкер. А на обяд мама сервира още един пуяк.
Политик се прибира вкъщи уморен. Жена му загрижено пита: – Защо работиш толкова много? Почини си малко… Политикът: – Не мога, знаеш, че се трудя за благото на народа… Съпругата: – Стига бе, нали оня преди теб също се трудеше за благото на народа и после кво? Насраха го! Оня преди него, също се трудеше за благото на народа… и него го насраха… Политикът: – А пък аз, ще се трудя до тогава, докато няма какво да серат…
Поделение войници били на учение. По едно време, минали покрай селото на един и той решил да се обади на баба си и дядо си. – Ооо, дядо, как си? – Здравей, сине, добре съм. Ами каква е таз гьостерица дето си я провесил през рамо? – Това не е гьостерица, бе дядо, гледай сега оградата… Свалил той автомата и та-та-та – направил оградата на трески. – Брей, – казал дядото – ами тия чудесии по колана ти, к"ви са бе, сине? – Това, дядо, са лимонки, гледай сега тоалетната… Взел една лимонка и, тряс, взривил тоалетната. – Брей, – рекъл пак дядото – що ли не беше жива баба ти, да ти види какъв юнак си станал… – А, ами че тя кога умря, бе дядо? – Ами, в тоалетната беше…