4575
Зайо Байо спал и изведнъж някой почукал на вратата му. – Кой е? – попитал сънено заека. – Аз съм – отговаря глас отвън. – А, аз ли съм – си рекъл заека и пак заспал.
Един мъж заминал за една седмица на лов, а жена му през това време почнала да си води у тях любовници. Съседката решила, че няма да остави тая работа така и ще я натопи на мъжа й като се върне. Пристига оня, съседката веднага звъни на вратата, влиза и гледа – той окачва на стената чифт огромни рога. Съседката мърмори разочаровано: – Е, значи и без мен всичко си знаеш…
– Докторе, не бъди песимист! Кажи ми нещо оптимистично! – Добре, ще го кажа така… Имаш такава болест, че ако успея да те излекувам ще стана световно известен.
Във военния щаб плаче млада жена с дете на ръце. Среща един войник и му казва: – Идете при майора. Кажете му, че има малка злополука от миналогодишните маневри…
Докарали й значи на Кума Лиса въглища. Обаче тя не могла сама да си ги прибере и тръгнала да търси помощ. Първо отишла при Баба Меца и й казала: – Бабо Мецо, ще ми помогнеш ли да си прибера въглищата довечера? А Баба Меца отговорила: – Ми виж сега, мойто момиче, с удоволствие бих ти помогнала, обаче довечера с Дядо ти Мецан такова… нали се сещаш. Отишла си разочарована Кума Лиса, какво да прави. Отишла до Вълчо, обаче и той й се извинил по предлог, че довечера имат работа с вълчицата. И Кума Лиса, вече крайно опечалена, се запътила към убежището на Зайо Байо, който се славел като най-големия мързел в цялата гора. Пристигнала тя, обяснила му каква е ситуацията и той казал: – Кума Лисо, с удоволствие бих ти помогнал, обаче имам една много страшна венерическа болест. И лисицата: – Ееее,няма нищо бе, Зайо, на мене това не ми пречи! А той: – Ама много е страшна бе, кума! Нямаш представа просто. И лисицата вече крайно изнервена, го попитала: – Добре де, каква е тая твойта венерическа болест толкова страшна? – Ми боли ма оная работа за твойте въглища!
Двама луди се бият в коридора с дъски по главите. Идва лекар и ги пита: – На какво играете? – На война. – А не ви ли боли? – А-а-а-а, ние сме в танкове!
Инкасаторът звъни на вратата. Отваря му малко момченце. Инкасаторът: – Имате тук едни сметки за плащане… Хлапето се провиква към къщата: – Мамо, мамо, чичкото пак е дошъл за пари! Имаш ли да му платиш, или да излизам да си играя на двора?
– Докторе, защо толкова дълго ми пишеш диагнозата? Какво става? – Не се притеснявай, не е диагноза. Съчинявам ти некролога.