Хилъри Клинтън умряла и попаднала в рая. Там имало много часовници и тя попитала Бог за какво са му, а той отговорил: – Всеки човек тук има часовник и колкото по-бързо се въртят стрелките, значи има толкова много любовници. – Искам да видя този на мъжа ми. – Оооо, не може аз го използвам за вентилатор.
Една жена забременяла и преди да роди отишла на врачка да й каже какви ще бъдат бебетата. Още преди жената да каже за какво идва врачката й казала, че ще роди близнаци гангстери и още с раждането да ги опандизват.Настапил дългоочакваният ден и цялата болница била евакуирана от ченгета.Показало се едното бебе и казало: – Ей, пич. Тука е фрашкано с ченгета. Давай през задният изход.
Представяне на новия роман на световно известен автор. Млада репортерка, голяма почитателка на писателя, се промъква до него и с нескрит ентусиазъм пита: – Извинете, как съумявате да опишете така прекрасно женското сърце, женската душа, да се докоснете с неповторимост до нашите мечти, страсти и стремежи? Писателят направил крачка към нея, взел нежно ръката й и прошепнал: -Простичко е. Представям си мъж, премахвам надежността, разума, благородството и сърцето и съм готов.
– Искаш ли да ти обясня квантовата теория? – Благодаря. По-добре ми обясни кинтовата теория, че нямам кинт в джоба си…
Слон и мишка вървяли заедно из пустинята. Голяма жега, слънцето пече, няма къде да се скрият… По едно време мишката казала: – Слоне, дай ти мина отляво да се скрия малко в сянката ти, а после ако искаш ще се сменим?
Проверка в поделение. Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка. Генералът е възхитен от чистотата. – Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца? – Сержант Петров. – Браво! Продължават огледа. В столовата също блести. – Кой отговаря за чистотата в столовата? – Сержант Петров. – Юнак! Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров. Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант. – Браво сержант. Обявавам ти благодарност! – Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате. – Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!? Командира си маха ръката от лицето – окото му е синьо – и шепне на генерала: – Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти…
Във вагон-ресторанта. – Келнер, чакам тая бира вече двеста километра!
