11692
– Докторе, не мога да ходя, не мога да седя, не мога и да легна… – Значи, остава ти само да се обесиш.
– Докторе, не мога да ходя, не мога да седя, не мога и да легна… – Значи, остава ти само да се обесиш.
Две блондинки решили да станат репортерки. От редакцията на вестника им дали задача – да вземат интервю от Снежния човек. Тръгнали те да го търсят. Стигнали до едно място, където се говорело, че се е мяркал. Първата блондинка: – Хайде да се разделим! Аз ще тръгна наляво, а ти надясно. Ако не намерим Снежния човек до половин час се връщаме пак тука. Другата се съгласила и се разделили. След половин час първата блондинка се връща, а втората я няма. Решила да тръгна по следите й в снега, и да я намери. Тръгнала тя, вървяла, вървяла и изведнъж гледа – в снега се търкаля диктофонът й. Включила го да чуе последно, какво е записала, а от там се чува гласът на втората блондинка: – Здравей уважаеми Снежни човеко. Мога ли да взема интервю от теб? – На, взимай! – Ама това не е интервю! – Взимай го, казах…
Времето на социализма, някъде в България, държавно предприятие. Стопанското, Партийното, Комсомолското и Профсъюзното ръководства, съвместно с органите на Народната милиция и Държавна сигурност провели масова акция по проверка спазване на работното време и трудовата дисциплина. В резултат на акцията били арестувани трима работници: Първият арестуван влезнал в предприятието 10 минути преди началото на работното време – обвинили го в шпионаж и диверсия. Вторият арестуван закъснял с 10 минути – обвинили го в опит да саботира производствения процес. Третият арестуван спазил на секундата работното време – заподозрели го, че притежава западен часовник.
– Иванчо, да не си болен нещо? Защо си толков блед? – Нищо ми няма, мама ме изкъпа сутринта.
Преди избори двама си говорят: – Какво мислиш за кандидат-депутатите от нашия район? – Ами имаме късмет, че ще изберат само един от тях.
Бранислав Нушич бил директор на Сараевския театър. Една вечер в ложата му влязъл посетител и му казал: – Знаете ли, за вас би било по-добре да напуснете представлението колкото може по-бързо. – Но защо? – Защото поразително приличате на писателя, чиято пиеса се играе в момента!
Минава един с колата на червено и веднага го спира катаджия. – Излезте от колата! Не видяхте ли, че е червено? – Извинете, ама аз като пийна малко и нещо спирам да различавам цветовете… – оправдава се шофьорът. Катаджията радостно вика началството си по радиото: – Господин капитан, задържахме пиян водач! Капитанът дошъл с апарата, дали на шофьора да духне – резултатът отрицателен. Капитанът се ядосал: – Защо ми губиш времето? Та той не е пил! А шофьорът подличко се обадил: – Не, че искам да ви се бъркам, господин капитан, ама тоя ваш подчинен сега ще започне не само да разправя, че съм пил, ами и че съм бил минал на червено…