564
Върви си по улицата песимист. А зад него – двама оптимисти в цивилно облекло…
Върви си по улицата песимист. А зад него – двама оптимисти в цивилно облекло…
– Келнер, чаша вино! – Бяло или червено? – Няма значение, аз съм далтонист.
Един строител паднал от скелето. Около него се събира тълпа, а от скелето викат: – Ей, извадете му ръцете от джобовете! Трябва да мине за трудова злополука…
Престарял участник в Гражданската война разказва спомени за Чапаев пред група пионерчета: – Аз, деца, съм последният който видя героя Чапаев жив… Още си го спомням ясно, все едно беше вчера… Битка, изстрели, Чапаев се хвърля в реката с коня си. И негово благородие ни командва: "Огън!"…
– Мамо, мамо, откъде идват бебетата? – Даунлоадваш ги от Интернет.
Баща с момченце-дебил се разхожда в зоопарка. Стигат до клетката със слоновете. – Виж, синко, това е семейство слонове. – Къде? – Ето, бе! Татко слон, мама слоница и дете слонче… – Къде? – Добре, ще ти обясня по друг начин. Този големият слон съм аз, по-малкият слон е майка ти, а малкото слонче си ти. Разбра ли? – Разбрах. А къде е баба Пена?
Мутра отива в туристическа агенция. – Какво ще обичате? – Ще ми се малко да си почина, ама ми трябва нещо по-така… – Какво ще кажете за Бахамските острови? – Не. Там вече ходих. Иска ми се нещо по-специално, да се отвлека от ядовете, от работата. – Малко ски из Алпите? – Не. И това съм го правил. – Знам, какво ви е нужно – сафари! – Това какво е? – Ще се повозите на джип, ще постреляте… – Че то все едно, че съм на работа!
В музея на революцията децата питат гида: – Какъв е този скелет тук? – Това е скелетът на великия герой Чапаев. – А какъв е тоя малкия скелет до него? – Това е скелетът на Чапаев като дете.
В цирка се явява кандидат за работа: – Какъв номер можете да правите? – Викат ми "Царя на яйцата". За 15 минути мога да изям 100 кокоши и 100 патешки яйца. – Добре, ще ви вземем на работа. Обаче да знаете – в неделя имаме по четири представления на ден, ще се справите ли? – Разбира се. – А като дойдат празниците, имаме представления всеки час. – Как така всеки час? А аз кога ще ходя да обядвам?
Отдавна некъпан войник се прибира на автостоп към Самоков. Около Пасарел спира кола, управляване от възрастен мъж. – Дядо, закарай ме до Самоков! Вече от трета кола ме изхвърлят защото много съм миришел. – Сядай, моят нос отдавна вече не работи! След 2 – 3 километра дядото спрял колата и рекъл: – Слизай! – Ама нали носът ти не работи! – Да, ама ми се насълзяват очите!