Един наркоман решил да отиде в Тутракан, на гости на свой приятел. Отива на гарата и казва: – Един билет до Тутракан. Обаче прозорчето на гишето било доста малко и продавачката не го чула. – Кажете го по-близо до дупката, – казала тя. Момчето залепило устата си до вената й: – Един билет до Тутракан!
Старшината в армията: – Нека всички, които не се страхуват от жените си, да направят една крачка напред! Всички остават на мястото си, само един дребен, приличащ на мухльо излиза напред. Всички го гледат невярващо. Старшината: – Ти ли, бе, ти ли не се страхуваш от жена си? – Ми да. – И как го правиш, бе? – Ами… слушкам.
В болницата: – Добре ли си? – Още не, но вече съм по-добре. – Добре е, че вече си по-добре! – Така е, но би било още по-добре, ако бях съвсем добре!
Учителката на Иванчо им дала за домашно да напишат изречение, в което всички думи да започват с буквата К. Мислил Иванчо, мислил и сътворил следното: – Когато Киро краварина клецаше кака Куна каруцарката край кооперативните кокошарници, кака Куна каза: "Клецай Киро, клецай! Какъв кур, какъв кеф, каква красота!"
Цените са като децата. Растат…
Върви си щраусът през пустинята и по едно време гледа в далечината една щрауска. Решил да я прелъсти. Подгонил я, обаче тя го видяла и побягнала. Гонил я той, гонил я и започнал да я настига. Съвсем я наближил, когато щрауската изведнъж спряла и си заровила главата в пясъка. Щраусът също спрял с недоумяващ поглед: – А… къде изчезна тая, бе…?
– Доколкото знам ти си известен джебчия. Защо си дошъл на модното ревю? – Заради професията си. Искам да разбера каква е модната тенденция при джобовете…
Марийка отива при Иванчо, и (поглаждайки се многозначително по корема) му казва: – Честито, ще ставаш татко! – Така ли? И коя ще е майката?
