Млади специалисти дошли на работа на строеж. Един работник им казва: – Момчета, утре ще идва комисия по строителството. Каквото и да се случи, давайте си вид, че всичко трябва да бъде точно така. На следващия ден идва комисията и една стена пада със силен грохот. Работник от строежа си поглежда часовника и казва: – Виж ти! 10,35 часа – точно по график!
След едно корабокрушение се спасили четирима – пияница, студент, невярна жена и верен съпруг. Защото: – на пияницата морето му е винаги до коленете; – студентът винаги ще изплува – даже и на сесия; – невярната жена ще намери изход от всяко положение; – а верният съпруг не е потънал, защото е глупав като коркова тапа.
Петка докладва на Чапаев, че Анка се опитва да мине на страната на белогвардейците и пита дали да я застреля. – Недей, – отговаря Чапаев – тя е нашето бактериологично оръжие.
Един борец си кара мерцедеса и на един светофар го среща един с трабант и му чука на прозореца: – Какво има? – пита бореца. – Ще ми препечеш ли филийките на тостера ти, че моя се развали? – го пита този от трабанта. – Ама аз нямам тостер! – му отвръща бореца. – Е защо ти е тогава мерцедес като нямаш тостер? Бореца се ядосва и си купува тостер. Пак се срещат двамата на светофара и пак този от трабанта му чука на прозореца: – Ще ми стоплиш ли супата че ми се е развалила печката? – го пита този от трабанта. – Ама аз нямам печка! – му отвръща бореца. – Е защо ти е тогава мерцедес като нямаш печка? – се възмущава човека. Тогава бореца се ядосва и си купува всякакви уреди. Срещат се пак двамата на светофара, но този път бореца чука на прозореца на този от трабанта, човека се показва: – Какво искаш? – Няма ли да ме помолиш още нещо? – го пита бореца. – Ееее! За това ли ме изкара от банята? – се възмущава човека с трабанта…
Клинтън, Солана и Петър Стоянов заедно със жените си пътуват в самолет. По някое време самолетът започва да пада. Имат само три парашута. Стоянов казва: – Дайте да ги дадем на жените? Солана: – Жените да го духат! Клинтън: – А ще има ли време?
Върви лисицата през гората и гледа – гаргата лети с опашката напред! Пита я тя: – Защо ма, сврако, летиш на обратно? – Еми на, Лисо, то нали е демокрация, правя каквото си искам, кой ще ми каже нещо? – Бре! То хубаво нещо било демокрацията – си казала Лиса и взела и тя, нали е демократ, да върви със задника напред. Както вървяла, не щеш ли изскочил от едни храсталаци Кумчо Вълчо и тя докато се усети я наебал. Лиса: – Чакай бе Вълчо, какво правиш? – Абе Лисо, нали е демокрация, правя каквото си искам. Кой ще ми каже нещо? Тръгнала пак Лиса с дупето назад. Оппа-а-а, изскочил от едни шубраци Заека и той нали е бързак я надупил за секунди. Лиса: – Чакай бе Зайко, недей така, какво направи? – Спокойно Лисо, тука е демокрация, кой ще ми каже нещо? Ти ли? Продължила нататък пак Лисанка със задника напред и тъкмо си мислела хубави работи, и усетила познато чувство – обърнала се тя и какво да види – Мечо я напънал на задна прашка и шиба като луд. – Ауууу, Мечо, какво правиш? Какви са тия неприлични действия? – Тихо Лисо! Вече е демокрация, какво протестираш? Ти май искаш нещо да ми кажеш а? Тихо, щото да не те зачеша пак! Продължила Лиса и кой да види – Свраката – пак по стария начин си лети безгрижно. Лиса си казала – "Сега ще й търся отговорност на тая!" и вика: – Ей Гарго! Какво ме излъга ти за тая демокрация – тука половината гора ме наеба вече! Гаргата се обадила: – Е Лисо, така е то, за нас горе е демокрация, за вас долу живо преебаване!
