Действителни записки на лекари: "Пациентът има две деца, но никакви други аномалии." "На втория ден коляното беше по-добре, а на третия ден беше напълно изчезнало." "Пациентът е тъжен и плаче непрекъснато. Освен това е и депресиран." "Пациентът отказва аутопсия." "Пациентът няма предишен опит със самоубийства." "Пациентката е вкочанена от пръстите надолу." "Пациентът е депресиран, откакто се запознахме през 1993 г."
Класът на Иванчо върви по улицата. По едно време гледат две кучета се оправят. Иванчо: – Госпожо, какво правят тези кучета? Госпожата сконфузена: – Ами Иванчо, едното е болно, а другото го носи на гръб. Иванчо мислил, мислил и казал: – Е тъй е то в живота госпожо, ти го носиш на гръб – то та ебе в гъза…
Фидел Кастро умрял и се запътил към рая. Пред Райските врати го спрял Св. Петър и му казал: – С този комунизъм и мизерия в Куба не те пускам в рая. Мястото ти е долу при колегата Луцифер. – Моля те пусни ме, не ща в ада – примолил се Кастро. – Не става – казал Св. Петър и го натикал в асансьора за ада. Слезъл долу Кастро при Луцифер. Рогатия го вкарал вътре в един казан и подпалил огъня. – Чакай, недей – примолил се Кастро- пусни ме горе, поне куфарите да си прибера… – Не се притеснявай за тях, ще си ги получиш куфарите – казал Луцифер и моментално изпратил две дяволчета да приберат багажа на Кастро от Рая. Отишли дяволчетата пред Райските врати ама било вече 17.30 – работното време свършило и вратите заключени. – Дай да прескачаме, че ако не се върнем с куфарите Луцифер ще ни откъсне опашките – казали си дяволчетата и тръгнали да прескачат вратата. По райската алея в това време се разхождал Св.Петър и като ги видял да прескачат си рекъл: "Кога отиде брадатия Кастро в ада, кога бежанци започнаха да идват от там…"
Едно малко момиченце отива в зоомагазина, усмихва се на продавача и му казва: – Искам да си купя едно зайченце. – Добре, кое зайче си избираш? Това сивичкото с бялата пухкава опашчица или това черничкото с големите тъжни очички? Момиченцето се усмихнало и казало: – Честно казано на моя питон му е все едно!
Шофьори на автобус седят в гаража и пият в памет на загинал колега: – Да, добър човек беше, когато го помолиш винаги взимаше нощна смяна. – И ако се наложеше и допълнителни часове взимаше. – Да, бе, и пари на заем даваше винаги. – Да, и хубаво умря, докато спеше, а не като останалите 42-ма пътници.
Борци отиват на лов. Ловували каквото ловували, простреляли едното борче по погрешка. Единият от апапите се обажда в бърза помощ: – Приятелят ми е прострелян. Помагайте! – Такааа. Успокойте се най-напред. Сега се уверете, че приятелят ви не диша. – Момент само… Чува се изстрел. – Вече не диша. Сега какво…
Доктор помолил своя приятел фотограф да го замести за малко в лекарския кабинет -Не мога,нищо не разбирам от тая работа,какво ще правя ако някой дойде? -Не се притеснявай,няма кой да дойде. Фотографът се съгласил, но както си стоял в кабинета изведнъж задъхан човек влиза. -Докторе,помогни голям проблем… -Какво става!? -Докторе, жената черна, аз съм черен, а бебето бяло. -Ей верно, голям проблем -замислено казал доктора. Ти мушка ли го? -Мушках го. -Вади ли го после? -Вадих го. -И пак го мушка и пак го вади. -Да-виновно казал пациента. -Какво си направил ти бе,ти си осветил бебето!!!
Една жена получила инфаркт. Веднага я откарали в болница, но по време на операцията, духът на жената срещнал Господ. – Изтече ли времето ми? – Не още, остават ти още 43 години, 2 месеца и 8 дни живот – отвърнал Господ. След известно време жената се възстановила и решила да си направи пластична операция на лицето и липосукция. Сменила и цвета на косата си. След всичко това, тя излязла от болницата с твърдото решение, че ще изживее щастливо остатъка от живота си. Но докато пресичала улицата, една линейка блъснала жената и тя отново се изправила пред Господ: – Нали ми каза, че ще живея още 40 години? Защо не ме спаси от линейката? Господ отговорил: – Не те познах.
