240
Баба Илйца захвърля детето си в реката и эапочва мъжки да се бори с кола. Но детето не е умряло! То само се преструва!
В бара влиза кон, съблича си палтото, сваля си шапката, поръчва си уиски със сода и фъстъчки, изпива го бавно и си тръгва доволен, обещавайки, че ще дойде и на другият ден. Барманът изпада в шок и звъни на директора на цирка: – Слушай, имам за тебе страхотен номер! Ела утре в бара и ще видиш. На следващият ден директорът на цирка от сутринта засяда в бара и чака. Привечер в бара влиза коня, поръчва си отново уиски със сода и започва да си го пие. Директорът на цирка се присламчва до него и пита: – Извинете, не искате ли да работите за нас? Колко получавате на сегашната си работа? – Триста долара! – Аз мога да ви предложа хиляда, храна и подслон! – И къде трябва да работя? – Тук, наблизо, в цирка. – В цирка?! Не, за хилядарка аз, разбира се съм съгласен, но не мога да разбера, за какво са ви в цирка програмисти…
По време на парламентарното гласуване председателстващият помолил помощника да извика депутатие от бюфета, защото нямало кворум. – А какво да им кажа, за какво ще се гласува? – попитал помощникът – Как за какво?! – учудил се председателстващият. – Разбира се, че "За".
Говорят си майка и дъщеря: – Дъще, ти порасна. Ще трябва да се жениш. Знаеш ли какъв трябва да бъде мъжът ти? – Не. – Мъжът ти трябва да е богат, стиснат и глупав. След време дъщерята се хвали: – Мамо, намерих го. Богат, стиснат и глупав. – Как го позна, дъще? – Покани ме на вечеря в Шератон – явно богат. Много стиснат – накара ме да си платя сметката. Също и много глупав – вечерта като ме еба ми сложи възглавницата под гъза, а не под главата.
При една експедиция самолет се разбива в джунглата. Оцелява само един човек. Вървейки си из джунглата, среща лъв. Лъвът решил да изяде човека. Човекът започнал да се моли: – Господи, дай на този лъв християнски чувства! След малко лъвът се изправил, скръстил ръце и казал: – Господи, благослови обяда ми!
Председателят на съда: – Можете ли да докажете своята невинност? – Да, но дайте ми време да помисля. – Давам ви пет години.
В ресторанта: – Сервитьор, къде ми е пържолата? – Под лимончето, господине!
По времето на Сталин ще вдигат паметник на Пушкин в Москва. Носят проекта на Сталин за одобрение: стои Пушкин, чете томче съчинения на Сталин. Генералисимусът коментира: – Политически е правилно, но исторически – неправилно! Не може. Носят му нов проект – стои Сталин и чете томче на Пушкин. – Исторически е правилно, но политически – неправилно! Не може. Носят му трети проект – стои Сталин, и чете томче съчинения на Сталин. – Ето това е! И политически правилно, и исторически правилно! Приема се!
Кандидат за работа в цирка влиза в кабинета на директора с два куфара и казва: – Гледайте сега, страшен номер! Почва да вади от единия куфар тухли и да си ги троши в главата. Директорът пита: – В другия куфар пак ли тухли носиш? – Не, аналгин.
– Това е същият ръкопис, който отхвърлих миналия път, нали? – пита редакторът. – Да – отговаря авторът. – Тогава защо ми го носите пак? Да не би да си мислите, че ми липсва? – Защото сега вече имате опит – отговаря авторът. – А преди три години едва започвахте…