Един човек си ходел по тротоара, но изведнъж някакъв с кола изгубил контрол и го бутнал леко. Отвътре излязъл шофьорът и казал: – Много се извинявам, не беше нарочно. Но пък да знаете само какъв късметлия сте, че ви бутнах днес – по професия съм шофьор на камион, ама днеска ми е почивния ден.
Майка идва на гости при дъщеря си. Още от вратата започва с въпросите: – Какво става с тебе? Изглеждаш зле. – Нищо ми няма, мамо. Всичко е наред. – Ти майка си не можеш да излъжеш. На мен всичко ми е ясно, това е заради мъжа ти. – Няма такова нещо, мамо. – Заради него е, знам аз. Лягаш си вечер уморена, боли те главата, а той почва да те тормози, защото мисли само за чукане…. – Не е в това причината, мамо. – Не е в това? А, ясно. Той иска от теб да правиш всякакви извращения в секса… – Защо пък извращения? – Защото всичките са една стока. Ако не са извращения, то той иска да те чука по десет пъти на вечер… – Нищо подобно, мамо… – Не? Странно! А къде е сега тоя евнух…
Драматург погледнал в театралната зала, където се играела негова пиеса и възмутен отишъл при директора. – Кажете ми, защо нарочно винаги играете моята пиеса, когато залата е празна?
Учителката задава на децата, да напишат съчинение на тема "Какво ще направя, ако имам един милион". "Ще нахраня всички бездомни кучета" – мисли си Марийка. "Ще помогна на пенсионерите" – пише Гошко. "Ще построя голям балон и ще дам на всички да се повозят на него" – мечтае си Танчето. Учителката върви между чиновете и изведнъж вижда Иванчо седи и зяпа през прозореца. – Ти що не пишеш, бе, Иване? – Да не съм луд? Имам един милион и ще седна да работя нещо….
Борци отиват на светско парти и веднага си намират столове, сядат около шведската маса и се нахвърлят на яденето. Като ги видели, някои от присъстващите възнегодували: – Чакайте, бе! Що сте насядали така? Това е шведска маса! – Добре бе началник, като дойдат шведите ще станем – отвърнали невъзмутимо мутрите.
Разхождат се мравката и слонът, и минават по един мост. Тъкмо стигнали средата на моста, и той се срутил. Става мравката и вика на слона: – Абе, слоне, трябваше един по един да минаваме!
