Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев: – Нищо не казва, гада! – А вие бихте ли го? – Бихме го. – А в бъчва с вода давихте ли го? – Давихме го. – Хм… Я му дайте да помирише партенките ми. – Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!
Началникът на затвора към излежал присъдата си затворник: – Извинявайте, но поради грешка излежахте пет дни повече. – А, не се притеснявайте, ще си ги прихвана следващия път.
Бранислав Нушич бил директор на Сараевския театър. Една вечер в ложата му влязъл посетител и му казал: – Знаете ли, за вас би било по-добре да напуснете представлението колкото може по-бързо. – Но защо? – Защото поразително приличате на писателя, чиято пиеса се играе в момента!
Питат Радио Ереван: – Българите могат ли да донесат пръст от луната? Отговорът на радиото е: – Могат, ама среден…
Стои един много напушен наркоман в Зоологическата градина. Идва един полицай и му казва: – Ще те арестувам, дрогиран ми се виждаш! – Кой, аз? Нищо такова няма. – Как бе, нали те гледам, че две не виждаш. Я ми кажи – какво е онова животно в клетката отсреща? – и полицаят му сочи клетката на кенгуруто. – Ами, заек… – казва наркоманът. – Към 50-60 годишен.
