789
СССР, 60-те години. КГБ. Телефонът звъни: – Ало, КГБ ли е? – Да. – Обажда се Иван Сидоров. Избяга ми папагалът. – Ние сме КГБ, а не зоопарк! За какво ни се обаждате? – Искам да кажа, че не споделям политическите му възгледи!
СССР, 60-те години. КГБ. Телефонът звъни: – Ало, КГБ ли е? – Да. – Обажда се Иван Сидоров. Избяга ми папагалът. – Ние сме КГБ, а не зоопарк! За какво ни се обаждате? – Искам да кажа, че не споделям политическите му възгледи!
Мечтата на българското правителство: В едно прекрасно утро да изчезне народа, а да остане само бюджета.
– Сто мили в час? – изненадва се шофьорът. – Та аз се движех със скорост не по-голяма от петнайсет мили в час! – А може би ще кажете, че изобщо сте стояли на едно място? – ехидно пита полицаят. – Ами да! Практически направо бях спрял! – Чудесно! Глоба от сто долара! – За какво? – За спиране на непозволено място.
Един мъж е при любовницата си, когато късно вечерта съпругът й изненадващо се връща по-рано от командировка. Вратата предвидливо е заключена и на съпруга се налага да звъни и да чака. Тя се показва на вратата, наметнала на голо един халат, прегръща го с една ръка, а в другата му подава тобичката с боклук. – Мили, радвам се, че се върна, но преди да си се изкъпал, би ли да изхвърлил боклука, докато аз спретна леглото? Съпругът грабва кофата и се запътва навън, а през това време любовникът се измъква тихичко. И си мисли: "Страхотна жена – хем хубава, хем умна!" Мъжът в това време си мисли: "Майка ти мръсна, откъде те намерих такава – хем грозна, хем мързелива"…
Един гледа скъсаните си обувки: – Брей, хубавият гьон го правят на пържоли, а какви боклуци слагат за подметки!
Шофьори на автобус седят в гаража и пият в памет на загинал колега: – Да, добър човек беше, когато го помолиш винаги взимаше нощна смяна. – И ако се наложеше и допълнителни часове взимаше. – Да, бе, и пари на заем даваше винаги. – Да, и хубаво умря, докато спеше, а не като останалите 42-ма пътници.
Стои Брежнев пред огледалото и си мърмори: – Аз съм стар… аз съм много стар… аз съм суперстар…
Щирлиц пише с боси крака на пищещата си машина и си мисли: "Нека сега Гестапо намери някой с такива отпечатъци на пръстите…"
Разговор между колеги от съседни стаи: – Здравей, Петров! Мислиш ли за мен? – Честно казано – не… – И защо не мислиш? – Ами нищо лошо не ми идва наум…