Две борчета решили да си играят на магазинер и купувач. Единият бил малко по-умен от другия. По-умният бил магазинера… – Може ли 3 литра сирене? Умният ядосано отвръща. – Не 3 литра а 3 килограма! Хайде да се разменим. Разменили се. Умният: – Добър ден, може ли 3 кг сирене? – Може, даа. Шишенца носите ли си?
При зъболекар. – Какво Ви дължa за ваденето на зъбът ми? – пита пациентът – 30 лв – отговаря докторът. – Как 30 лв, за една секунда работа – възмущава се пациентът. – Е, щом настоявате, мога да го вадя и по-бавно… – усмихва се зъболекарят.
Стоят си трима приятели и си говорят, и тогава единият каязал: -Абе да знаете моята тъща като почина и ние и взехме най-хубавото място на гробищата, точно под един вековен дъб. Тогава и вторият казал: – Абе и моята тъща като почина и взехме много хубаво място на гробищата, точно под един орех. Третия мислил, мислил, извадил мобифона си и звъннал на тъща си: -Ало, майко какво правиш. -Ами какво да правя, нищо ослушвам се тук за някоя клюка. -Ослушвай се, ослушвай се, ама ти докато се ослушваш те хората взеха хубавите места!
Когато лекарят разбрал със сигурност за фаталния изход на милиардера, извикал жена му: – Госпожо, трябва да бъдете готова на всичко… – Едва ли – развълнувано го прекъснала тя, – като го познавам какъв е, едва ли мога да разчитам на повече от половината.
Дете посреща майка си, която се връща от работа: – Мамо, мамо, играех си в гардероба във вашата стая, когато изведнъж в стаята влязоха татко и леличката от съседния апартамент. И започнаха да се целуват и да си свалят дрехите и после легнаха на леглото… – Спри до тук, миличък! Искам да разкажеш това, когато баща ти се върне! Когато бащата се прибрал, майката го посрещнала с думите: – Напускам те! – Защо? Какво съм направил? Тогава детето започнало да разказва: – Играех си в гардероба във вашата стая, когато изведнъж в стаята влязоха татко и леличката от съседния апартамент. И започнаха да се целуват и да си свалят дрехите и после легнаха на леглото… точно кокто мама и чичо Пешо направиха миналото лято.
Рота парашутисти-новобранци се строява за първия си скок. Старшината се обръща към един от войниците: – Защо трепериш такъв? – Страх ме е, за пръв път ще скачам с парашут… – Е, ако чак толкова те е страх, тоя път може да скочиш и без парашут.
Учителката пита: – Деца, от кой зеленчук ни текат сълзи? Иванчо вдига ръка: – От картофите, госпожо! – Как така от картофите? От лука, Иванчо! – Госпожо, вас никога ли не са ви уцелвали с картоф по главата?
– Чух, че работиш в пощата и слагаш печатите на писмата. – Да, така е. – Не е ли много скучно? Всеки ден – едно и също… – Как така едно и също? Датата всеки ден я сменяме.
