2900
Стои Брежнев пред огледалото и си мърмори: – Аз съм стар… аз съм много стар… аз съм суперстар…
Стои Брежнев пред огледалото и си мърмори: – Аз съм стар… аз съм много стар… аз съм суперстар…
Лъвът се разхожда из гората. Среща жирафа: – Ей, дългия! Кой е най-красивия в гората? – Ти, лъвчо. След малко среща зебрата: – Ало, раираната! Кой е най-красивия в гората? – Ти си, лъвчо. Продължава нататък и вижда слона: – Ти там, клепоухия! Кой е най-красивия в гората? Слонът го хваща с хобота, мята го в блатото и си продължава по пътя. Лъвът излиза от калта, отръсква се и мърмори: – Ей, кво се нервираш бе… Можеше просто да кажеш – "не знам".
Една жена получила инфаркт. Веднага я откарали в болница, но по време на операцията, духът на жената срещнал Господ. – Изтече ли времето ми? – Не още, остават ти още 43 години, 2 месеца и 8 дни живот – отвърнал Господ. След известно време жената се възстановила и решила да си направи пластична операция на лицето и липосукция. Сменила и цвета на косата си. След всичко това, тя излязла от болницата с твърдото решение, че ще изживее щастливо остатъка от живота си. Но докато пресичала улицата, една линейка блъснала жената и тя отново се изправила пред Господ: – Нали ми каза, че ще живея още 40 години? Защо не ме спаси от линейката? Господ отговорил: – Не те познах.
Елцин сдава властта в Кремъл. В тържествена обстановка връчва на Путин "ядреното куфарче". Тръгва си, но по стълбите Путин го настига: – Борис Николаевич, вие майтап ли си правите с мен? Какво е това куфарче? Копчето за пускане на ракетите не работи!
Двама съдии се напиват заедно, полицията ги арестува. За наказание всеки от тях трябва да осъди другия. Първият осъжда приятеля си на дребна глоба. Вторият осъжда колегата си на шест месеца затвор. – Но защо? – пита клетникът. – Аз бях толкова снизходителен към теб! – Зная, но много зачестиха случаите с пияни съдии. Ето, днес сте вторият.
Във влака се возят епископ и посланик. Возят се и спорят, кой от тях има по-висока титла. – На мен ми викат "Ваше преосвещенство" – казва епископът. – А пък мен ме наричат "Ваше превъзходителство" – казва посланикът. След половин час спорове, седящият в купето пътник не издържал и казал: – От нас тримата, аз съм с най-висок ранг. – Какъв си пък ти? – в един глас питат двамата. – Данъчен! – Е защо да си с най-висок ранг? – Защото като ме видят търговците и веднага викат – "О господи, пак ли си ти!
Проверка в поделение. Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка. Генералът е възхитен от чистотата. – Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца? – Сержант Петров. – Браво! Продължават огледа. В столовата също блести. – Кой отговаря за чистотата в столовата? – Сержант Петров. – Юнак! Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров. Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант. – Браво сержант. Обявавам ти благодарност! – Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате. – Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!? Командира си маха ръката от лицето – окото му е синьо – и шепне на генерала: – Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти…
Седят си Шерлок Холмс и д-р Уотсън в един бар и пийват уиски. След малко в бара влиза млада жена и сяда в едно отдалечено сепаре. Холмс казва: – Драги Уотсън, хващам се на бас за 100 лири, че младата дама, която влезе току-що, не носи бельо. Уотсън обаче не вярва, става, отива при госпожицата и след малко се връща изумен. – Как познахте, Холмс? – Елементарно, Уотсън – усмихнал се Холмз – По обувките й имаше пърхут…