3627
В докторския кабинет. Докторът: – Съжалявам, господине, имам една много лоша новина. Получих изследванията ви. Остават ви 10… Пациентът: – Какво?! Години, месеци, дни?!… – 9, – 8, – 7, – 6…
В докторския кабинет. Докторът: – Съжалявам, господине, имам една много лоша новина. Получих изследванията ви. Остават ви 10… Пациентът: – Какво?! Години, месеци, дни?!… – 9, – 8, – 7, – 6…
Един наркоман решил да отиде в Тутракан, на гости на свой приятел. Отива на гарата и казва: – Един билет до Тутракан. Обаче прозорчето на гишето било доста малко и продавачката не го чула. – Кажете го по-близо до дупката, – казала тя. Момчето залепило устата си до вената й: – Един билет до Тутракан!
Попитали един американец: – За колко време можете да научите китайски? – За около пет години. Попитали един руснак: – За колко време можете да научите китайски? – Ако се напрегна, мога за една година. Попитали студент от българско ВМЕИ: – За колко време можете да научите китайски? – Дайте конспекта и ми се обадете утре.
Хилъри Клинтън умряла и попаднала в рая. Там имало много часовници и тя попитала Бог за какво са му, а той отговорил: – Всеки човек тук има часовник и колкото по-бързо се въртят стрелките, значи има толкова много любовници. – Искам да видя този на мъжа ми. – Оооо, не може аз го използвам за вентилатор.
Младо момче, борец и възрастен човек решават да отидат до дървото на истината да видят кой е прав. Пръв отишъл младока: – Аз мисля, че през 2000 година всеки ще си има компютър! Да ама не. Шляп с клона и дървото го наказало, че лъже. Дошло ред и на възрастния: – Аз мисля, че през 2000 година ще цари мир… Шляп с клона, и тоя лъже. Дошъл ред на бореца: -Аз мисля… Шляп с клона за лъжата и бореца умрял…
Зима. Студ. Войскова част. – Редник Иванов, какво е времето навън? – Не мога да знам, годподин старшина. – Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. – Ама той само над нулата показва… – Абе, мамка ти, обърни го наопаки!
След като Иванчо и Марийка се оженили, вкъщи всичко започнало едно след друго да се разваля. Но като се бриберял вечер Иванчо, вземал вестника, пускал телевизора, вдигал краката на масата като истински мъж и все се измъквал: „Марийка, аз не съм електротехник, водопроводчик, не разбирам от перални.“ Една вечер се прибрал и гледа всичко оправено. – Майстор ли си викала, Марийке? – пита Иванчо. – Не. Дойде съседът отгоре. Каза, че ще оправи всичко, но ако се съглася да му направя сладкиш или да легна с него. – И ти му направи сладкиш? – О, Иванчо, аз да не съм сладкарка.