11731
Тъща се обръща към зетя: – Какво имаше в тигана ви, едвам успях да го изтъркам? – Това ли? Тефлоново покритие.
Влиза един съветник при Костов: – Господин премиер, имам две новини. С коя да започна? – С добрата. – Ама те и двете са лоши…
– Марийке, с коя рокля имаш най-голям успех сред мъжете? – Още не съм я обличала.
Курсант в отпуска свалил една мадама и я завел къщи. Помолил я да се съблече и тя се съблякла. Курсантът: – Застани в този ъгъл. А сега в другия. Добре, а сега обратно. След това замислено казва: – Ето така сме и ние – по цял ден ходим от ъгъл в ъгъл и чакаме някой да ни прекара.
Попитали радио Ереван: – Да вярвам ли на приятеля си, който твърди, че жена му е ангел? – Приятелят ви вдовец ли е?
Мутра седи в ресторант. Сервитьорът му носи второто. – Ей… сервитьора… абе аз тебе някъде съм те виждал. Не се ли борихме с тебе на финалите по борба през "86 година? – Не, господине. – Не, не, познавам те тебе от някъде аз… А на олимпиадата през 1984, да си ходил? – Не, господине. Никога не съм се занимавал с борба. – Тогава съм те виждал в залата за бодибилдинг… – Не, господине. Не ходя там. – Ааа! Сетих се бе! Ти ми донесе преди малко първото…
Активен борец пита Живков дали може от ордена "Златна звезда" да си направи зъби. – Да – отговаря му Живков, – но можеш да носиш зъбите само по държавни празници.
По време на едно дело във връзка с кражба на лека кола, адвокатът на обвиняемия пита тъжителя: – Вие уверен ли сте, че именно обвиняемият е откраднал вашата кола? – След като изслушах вашата защитна реч, започнах да се съмнявам имал ли съм въобще кола.
Седят си Мюлер и Калтенбрунер в един бар и си говорят. По едно време Мюлер казва: – Сега Щирлиц ще влезе и ще си поръча една водка. По това ще го познаеш, че е руски шпионин. Влиза Щирлиц, вижда ги и казва на бармана: – Айн шнапс, бите. Поглежа Мюлер и Калтенбрунер, показва им среден пръст и им казва: – На-а-а-а-а-а!
– Срамувам се, че си толкова слаб ученик! – Не съм виновен, татко! В училище ни карат да правим невъзможни неща! – Запомни веднъж завинаги, че няма нищо невъзможно! Момчето изтичва в банята, взема пастата за зъби, изстисква я върху бащиното бюро и казва кротко: – А сега опитай се да върнеш пастата в тубата!
– Защо прекъснахте изведнъж речта си? – попитали лектор, който неочаквано спрял да говори и слязъл от катедрата. – Свикнал съм с това, слушателите да поглеждат часовниците си, но когато започнат да ги поднасят до ухото си…