Една вечер, след дълги години семеен живот сър Тоби и лейди Хелън си лягат. Сър Тоби след няколко неуспешни опита се провалил като мъж. Неочаквано лейди се изсекнала на чаршафа. – Лейди, какво правите? – Сър, преди 20 години Вие си порязахте пръста и спасихте честта ми. Сега аз Ви връщам жеста.
– Келнер, когато дойдох, ми казахте, че няма риба, а на господина там сервирате! – Вярно е, но когато вие поръчвахте другият господин ей там още не беше си върнал порцията!
След завършване на университета младеж се прибира в родното си село. Гордият баща се готви за тържествено пиршество. – Ето това вино, синко, го направих в деня, когато замина в столицата да учиш. Сега ще го изпием в твоя чест, сине. – Тате, аз, честно казано предпочитам шампанско. Бащата преглътва горчивия залък и продължава: – А, това прасе го гледам откакто си в университета. Сега ще го направим на шишове и ще си хапнем… – Тате, да ти кажа право, аз предпочитам шоколадови бонбони. След известно време синът се извинява учтиво и отива до тоалетната. Бащата мълчаливо става, взема пушката от стената и тръгва след него. Майката разтревожено го хваща за ръкава: – Къде отиваш с тая пушка, бе? Да не направиш някоя беля?! – Отивам след него в кенефа. И ако го видя, че пикае седнал, ще го убия, мамичката му…
На главна визитация с всички лекари, сестри и стажанти, професорът след като се осведомява за състоянието на даден болен казва: „Сантрапо“. Това се повтаря при няколко болни. Един от стажантите пита един от лекарите:– Каква е тази диагноза? Досега не съм я чувал нито сме я изучавали.– Сандък, трап, поп!
В ъгъла на малка кръчма стои пиано, покрито с прах. Един клиент пита собственика: – Защо не изхвърлите това пиано, след като вече за нищо не става? – Да го изхвърля? А на какво ще ме посъветвате да стъпвам, за да си навивам стенния часовник?
През 80-те, син към баща си: – Тате, ти все казваше, че нищо няма да излезе от мен, ама ела сега да видиш какъв важен човек станах! Три предприятия се карат за мен и всяко вика "Вземи го ти!".
