10809
– Госпожо, ама в учебника по история пише друго… – Не ме интересува! Аз съм историята в това училище! Г-жа Кутева, учителка по история в НПМГ
Назначили полковник о.з. Иванов, като пазач в зоопарка. Вика го шефа и му казва, че ще идва на посещение партийно-правителствена делегация от чужбина, като той ще трябва да следи болният лъв да е в добро състояние, тъй като лъва е символа на държавата. Но ден преди посещението лъвът умрял и Иванов полудял да не би да бъде отстрелян от шефа. За целта вечерта взел на рамо умрелия лъв и право при препараторите. Изкормили го те, препарирали го и Иванов пак на рамо право в зоопарка. Облякъл лъвската кожа и почнал да се разхожда гордо из клетката. В един момент към него се приближава черната пантера и той почти се насрал от страх, защото тя го усетила, че не е истински и щяла да го хапне. Но идвайки към него, изведнъж пантерата му прошепва: – Иванов, спокойно, аз съм Кинчето от счетоводтството, да ти се намира една цигара в повече, че на слона им се пуши?
Преди операцията доктор казва на болния: – Разбира се, упойката е безплатна… Обаче след операцията събуждаме за пари!
Петка тича запъхтян при Чапаев: – Василий Иванич, Анка настъпи мина! – Знам – спокойно казва Чапаев. – Ама откъде знаеш? – Дамската й превръзка се лепна на прозореца преди малко.
Войник пише писмо: "Мамо и тате, тук в нашето поделение един войник се застреля. Но не се притеснявайте, не съм аз…"
– Келнер, една бира ако обичате! И имайте предвид, че чакам една дама. – Светла или тъмна, господине? – Теб какво те интересува?
Малко момченце стопира лека кола. Шофьорът го пита: – За къде си, приятелче? – За училището. – Но то е в обратна посока… – Още по-добре.