Едно дете си щракало химикала и питало баща си: -Тате, като щракна химикала става момче, а като го изключа момиче, защо тогава не стават бебета? Бащата набил детето.То излязло на улицата и започнало да плаче.Там го срещнал един човек и го попитал защо плаче.Детето му обяснило. -Сега ще ти кажа чичовото. Човекът взел химикала, разглобил го,взел пружинката и казал: -Я, тука имало спирала!
Лорд Джон казва на слугата си: – Джеймс, донеси ми рояла от хола! – Ще свирите ли, милорд? – Не, забравих си пурата върху него.
Военни разиграват "битка" на учение. Джипът на генерала затъва в калта и генералът заедно със шофьора си почва да се лута около него и да се чуди какво да прави. Вижда група войници наблизо и им вика: – Я елате да ни избутате! – Не можем, господин генерал, ние сме "убити" в боя! Тогава генералът командва шофьора си: – Положи труповете им под гумите и излизай от тая кал!
Мъж отива при морските спасители, позавърта се и след малко вика: – Момчета, да имате кибрит? – Не със запалки сме. А ти ще черпиш ли по цигара? – Да, заповядайте. – Мерси. – Няма защо. Как я карате тука? – Ами бива, поработваме, разслабваме, такива ми ти работи… – Мноооо горещо това лято бе, направо не се диша! – Абе мани, не е истина! – А и цените тая година са едни. Дееееа техната… – Мдааа, така си е…. – Еми добре момчета, аз тръгвам. Ама всъщност за кво дойдох?! А, сетих се! Тъщата май се дави.
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история. Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия. Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея. Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта. Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".
Камилче пита майка си: – Мамо, защо имаме две гърбици? – За да можем да издържим без вода дългите дни, през които прекосяваме пустинята. – А защо ни е такава дебела шията? – За да не ни е студено през нощта и да не ни е горещо през деня в пустинята. – А защо имаме такива големи копита? – За да можем по-лесно да ходим през пясъците на пустинята. – Мамо, за какво са ни всички тези екстри, след като живеем в зоопарка?!
