Командирът на ротата нарежда на старшината: – За утре всички войници да си сменят ризите! – Това е невъзможно, господин капитан. – В армията няма невъзможни неща! – Но войниците имат само по една риза?! – Тогава, нека ги сменят помежду си – пак ще бъдат сменени
Щирлиц трескаво шофира. Пред себе си забелязва немски пътен патрул, заграждения, насочени към него шмайзери. С ловка маневра успява да им се изплъзне. Продължава да шофира, но пред него отново изниква немски патрул. Отново ловка маневра и немците са зад гърба му. Когато Щирлиц среща патрул за трети път, отново се измъква. "Сигурно съм попаднал на околовръстното шосе" – мисли си Щирлиц.
На 12 септември Путин звъни по директния и защитен от подслушване телефон на Осама Бин Ладен и казва: – Щирлиц, този път прекали!
Чапай и Петка отишли на реката. – Сега, Петка, качи се на това дърво и ако дойдат белите ми свирни. Аз влизам да се къпя. – Добре. Качил се Петка на дървото. След малко дошли белите. Петка го дострашало да свирне и не издал никакъв звук. Белите забелязали Чапай, хванали го и го пребили. На следващия ден Чапай и Петка пак отишли на реката. Чапай пак заръчал на Петка: – Като дойдат белите, ще ми свирнеш! – Добре. Белите пак дошли, Петка отново се уплашил, та Чапай пак останал пребит. На следващия ден Чапай: – Сега е твой ред да влезеш в реката. Аз ще се кача на дървото. Петка се уплашил, но послушал приятеля си. Влязал да се изкъпе и да поплува. Пак дошли белите и казали: – Хайде стига сме трепали тоя във водата, давайте да натупаме тоя, дето стои на дървото…
Поп и полковник си сменили местата за един ден. Попът застанал пред войниците и казал пеейки: – Чеда мои, во имя отца и сина и светаго духа, мирно! Полковникът в черквата казал: – В името на Бога – на колене! Остави! Заради бабката на последния ред!
