4206
Болния (с надежда): – Докторе, ще живея ли? Доктора (учтиво): – Интересува ви, дали има живот след смъртта?
Седял Щирлиц и си мислел, седял и си мислел… И по едно време усетил, че само си седи.
Както обикновено, съпругът се връща по-рано от командировка и сварва жена си с любовник в спалнята. Само че, съпругът бил военен и не си поплювал много. Извадил пистолета и им наредил: – Жена, ти в левият ъгъл на стаята. Ти, нещастник, в срещуположния. Ония двамата, треперят от страх и изпълняват. Съпругът продължава: – Сега, клякате и се изсир*те! – Ама скъпи как так… – мъжът я прекъсва със сваляне на предпазителя. Свършили те работата, а съпругът: – Сега си разменяте местата! Ония пак изпълняват. – Ха сега, клякате и всеки да изяде, каквото му е надробил другият! – и опъва петлето назад. Ония се молили, молили накрая… къде ще ходят… изпълнили нареждането…След 3 месеца жената и любовникът се срещат на улицата. Любовникът: – Скъпа, защо не ми се обждаш вече? Вече не ме ли обичаш? Не мога да живея без тебе! А жената: – Да бе! Ти ако ме обичаше поне малко, нямаше такова огромно лай*о да изсе*еш!
Лорд Джон бил в командировка в чужбина. Една вечер получил съмнения относно неговата съпруга – той бил почти сигурен, че тя му изневерява и че дори в момента е с друг в собственото му легло. Намерил телефон и набрал своя номер. Отсреща му отговорил, естествено икономът: – На Вашите услуги, сър. – Боб, моля те, отиди до спалнята и погледни през ключалката кой е в леглото. – Един момент… И така след минута иконома се връща на телефона: – Сър, погледнах в спалнята и Ви видях как се любите с Вашата съпруга в леглото. Следва кратко мълчание и Лорд Джон бесен нарежда: – Слушай момче, веднага ми вземи пушката от килера и ме убий, мен и моята съпруга. Занам, че ще го направиш, това е заповед! – Добре сър – и иконома оставя слушалката. Следват два бързи изстрела, малко писък и тишина… Слушалката се вдига за пореден път: – Сър, изпълних стриктно Вашите заповеди. Застрелях Ви от първия път, Вас и Вашата съпруга. Сега какво да правя? – Много добре – отговаря лорда доволен – Сега вземи двата трупа и ги закопай надълбоко някъде в зимната градина. – Какво? Зимната градина!? – пита иконома изумен – Та ние нямаме зимна градина! Извинете сър, Вие кой номер сте набрали?