Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 9890

    Не пускайте чешмата, защото тече! Надпис

  • 6830

    По време на студената война се карат американец и руснак. Американецът казва: – Ние ще ви пуснем неутронна бомба! – Какво е това? – Ами всичко живо изчезва, а материалното остава. – Хехе, това нищо не е. Ние пък ще ви пуснем един взвод старшини. – ?!? – Всичко живо ще си остане, а всичко материално ще ви изчезне.

  • 6365

    Ей, ти отзад, ако още веднъж свирнеш, такава свирка ще ти извъртя…. Учителка

  • 11366

    Млад писател се хвали на свой приятел: – Можеш да ме поздравиш! Завърших новата си пиеса – "Хамлет". – Шегуваш се. Да не би никога да не си чувал за Шекспир? – Поразително! – възкликва писателят. – Бяха ми споменавали вече за това момче, когато написах "Макбет"!

  • 7570

    Из обяснителна записка за катастрофа: "Аз управлявах машината, а съпругът ми беше зад волана"…

  • 4623

    Какво си се зализал като тракторист пред заплата? Лаф

  • 4169

    Вапцаров облича и съблича живота така, че да го видим без грим.

  • 246

    Пациент в болницата: – Докторе, помогнете ми, много кашлям… – Аха, а пушите ли? – Да, ама не помага.

  • 2331

    Валентине, ако можеш, обади се вкъщи! Ако не, чакай един бой! Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

  • 10733

    – Какъв искаш да станеш, като пораснеш? – Телефонен автомат. – ??? – Нищо няма да правя, само ще вземам паричките на хората!

  • 8105

    Мюлер си плуваше във водата, когато видя две очи да го наблюдават от брега. – Щирлиц! – помисли си Мюлер. – Ти си Щирлиц! – помисли си крокодила.

  • 11202

    Когато жената казва: "Това място е истинска кочина! Хайде двамата с теб да почистим. Твоите вещи са на пода и няма да имаш никакви дрехи, ако не включим пералнята веднага!" Всъщност мъжът чува: "Дрън, дрън, дрън, ХАЙДЕ, дрън, дрън, дрън, ДВАМАТА С ТЕБ, дрън, дрън, дрън, НА ПОДА, дрън, дрън, дрън, НИКАКВИ ДРЕХИ, дрън, дрън, дрън, ВЕДНАГА."

  • 3519

    Не плачи момченце мило ето давам ти лепило. Из "Горската детска градина"-детска книжка

  • 4320

    Учителка пред децата: – Деца, вчера посетихме кравефермата, вие видяхте как хранят кравите, как ги доят но защо очите на кравите бяха толкова тъжни? Кажи, Иванчо. – Ами другарко, и на вас три пъти на ден да ви дърпат циците и един път в годината да ви ебат и вашите очи ще бъдат тъжни.

  • 8490

    Две цветя разбудени от слънчевите лъчи милно се оглеждат и едната тъй страстно я поглежда и говори: – Какво слънчево утро и ти така си толкова красива. – Ти също си много красив. – Да знаеш колко много те искам. – Аз също. – Абе къде останаха тези пчели?

  • 9916

    Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал: – Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро. Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба. – Добро утро, мадам, аз бих искал да… – Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова. – Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета. – Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала, изчервявайки се: – Ъмм, откъде ще започнем? – Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме. – Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо. – Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата. – Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова. – Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована. – Зная това. – тъжно отвърнала госпожата. – Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета. – Ето това го направих в рейс на градския транспорт. – Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка. – А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът. – Било е трудно? – Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха. – Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление. – Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката! Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала: – Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!? – Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа. – Триножник!? – Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!