Пред Господ се изправили Брежнев, Кол и Гомулка (полски генсек от близкото минало). Всяка от душите имала право на едно желание. Брежнев: – Всички германци да умрат! Господ: – Ами, добре. Кол: – Всички руси да умрат! Господ: – Ммм, щом казваш… А ти, господин Гомулка? Гомулка: – За мен едно кафе.
Полицай спира шофьор на средна възраст, заради превишена скорост. Човекът протестира: – Но, господин полицай, аз карах в рамките на допустимото. – Сър, Вие се движехте с 53 мили в участък, където разрешената скорост е до 40 мили. – Не съм превишавал скоростта – настоявал шофьорът – сигурно Ви е повреден радарът. В този момент го прекъсва жена му, обръщайки се към полицая: – Няма смисъл да спорите с него, господин полицай. Винаги става заядлив, когато се напие.
Зима. Студ. Войскова част. – Редник Иванов, какво е времето навън? – Не мога да знам, годподин старшина. – Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. – Ама той само над нулата показва… – Абе, мамка ти, обърни го наопаки!
Учените изобретили 200 градусов спирт. Решили до го изпробват, обаче няма на кого. На животно не им се искало, защото щели да ги подгонят защитниците на животните. Решили да отидат в най-отдалеченото село и да пробват на някой местен човек. Отиват те в селото и гледат някакъв човек кара трактор. Спрели го. Сипали му в една чаша от спирта и го питат: – Ще го пробваш ли? Човекът ги погледнал, ливнал цялата чаша в гърлото си, избърсал се с ръкава на ватенката и подкарал трактора нататък. Учените стоят и гледат ошашавено. Изведнъж трактора спира, човека скача от него, пада на земята и започва да се търкаля. След това става, качва се на трактора и потегля. След 100 метра сцената се повтаря отново… след още 100 пак! Учените догонват трактора, спират го и се извиняват на тракториста, че са го накарали да пие 200 градусов спирт… Човекът ги поглежда и казва: – Ахааа, такава ли била работата… А аз се чудя защо, като се уригна и ми се подпалва ватенката…
Вървели Петка и Чапай през нощта и стигнали до една река с мост. – Чапай, – казал Петка – ще знаеш, че сто на сто белите пазят моста. Дай да минем през реката. – Петка-а-а, Петка, на теб само бели ти се привиждат. Прави каквото искаш, аз минавам по моста. Минал Чапай по моста и белите естествено го хванали. – Пол? – попитал командира им Чапай. – Женски. – отвърнал Чапай. – Как женски бе, виж какъв голям мъж си. Пол? – Женски. – Абе как така женски бе, виж какви големи мустаци имаш! – Путка съм аз, путка-а-а-а, хубаво ми викаше Петка да минем под моста…
Мадама пристига в автосервиз с потрошена кола, вади един куп чаркове от багажника и казва: – Вчера катастрофирах, събрах каквото беше изпаднало от колата на пътя и идвам да ми я оправите. Монтьорът почва да преглежда частите: – Това е запазено, ще го монтираме. Това е счупено, ще ви го сменим. А тоя капак от шахта ще идете да си го върнете където е бил…
