На перона стои професор с чадър и куфар в ръце. Влаковете идват и си заминават, а той продължава да стои. По едно време при него идва железничар и го пита: – Кой влак чакате? – Не знам – казва професорът. – И не мога да си спомня, трябва ли да пътувам някъде, пристигнал ли съм от някъде…
Заминал Василий Иванович Чапаев в Англия, опит да обменя. Връща се, на летището го посреща Петка. А Василий Иванович излиза от самолета в смокинг, след него 20 броя куфари носят, от багажния отсек Мерцедес подкарват… – Откъде толкова пари, Василий Иванович?! – Виждаш ли, Петка, седнахме с техните лордове покер да играем. Един ми вика: "Каре аса!". А аз: "Покажи!". А той ми вика: "Ех, Василий Иванович, ние все пак тук всички сме джентълмени!". И като ми тръгна една карта…
В докторския кабинет. Докторът: – Съжалявам, господине, имам една много лоша новина. Получих изследванията ви. Остават ви 10… Пациентът: – Какво?! Години, месеци, дни?!… – 9, – 8, – 7, – 6…
Двама студенти се връщат по нощите от купон. Пътуват в тролея и единият изведнъж започва трескаво да си пребърква джобовете: – Мамка му! Къде ми е билета? Загубил съм си билета. – Карай бе, за какво ти е тоя билет, ние вече почти стигнахме. – Как за какво! Бях си завил закуската в него.
Иванчо тича при татко си: – Тате, моля те, затвори си очите. – Защо? – Мама каза, че когато ти затвориш очи, ние ще започнем да живеем много по-добре!
На конгрес на американските илюзионисти: – Какво прави вашата очарователна съпруга, която разрязвахте на две на сцената? – О, разведохме се и сега тя живее в Бостън и Сан Франциско…
Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер: – Мюлер, знаете ли, че аз всъщност съм съветски агент? – Не! – пошегувал се и Мюлер.
