1515
– Обичам те! Обожавам те! Загубил съм си ума по тебе! Луд съм по тебе! – Ей, най-накрая заговори като нормален човек.
Въпрос: "Досистемниятадминистратор: -Скапамисешпацията,какводаправя?" Отговор: "-На_напредналия_потребител_шпация_не_му_трябва!"
Обаждане до директора на цирка: – Г-н директоре, аз мога да свиря на пиано! – Всички могат. – Да, но аз мога и да пея! – Добре, де, кой не може? – Мога да ходя по въже и да танцувам! – Друго, пълен съм с такива! – Илюзионист съм! – Добре, де добре, нещо оргинално нямаш ли? – Жонглирам… – Ама губиш ми времето, бе човече! – Но, господин Директоре, аз съм кон…
Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се – нямаше никого. "Сторило ми се е!" – помисли си Щирлиц.
В дивизията, командвана от Василий Иванич, пристига кореспондент на "Красная звезда". Влиза в командирската палатка и се обръща към него с молба да вземе интервю от прочутата Анка-картечарка. Василий Иванич, поласкан от вниманието, кани кореспондента на масата, а на Петка заповядва: – Веднага намери Анка и я доведи тук за интервю! Петка хуква и скоро намира Анка в един окоп да смазва и лъска картечницата си в очакване на поредното сражение. Петка й предава заповедта: – Анка, веднага при командира. Има кореспондент от вестника и той иска да вземе от тебе интервю. Анка го поглежда учудено и пита: – Петка, а какво е това интервю? Петка се почесва по врата и отговаря: – Е, и аз не зная какво е това интервю, но ти се подмий за всеки случай!
– Господине, моля ви, дайте ми десет лева! От сутринта не съм хапвал нищо… – Аз също. – Тогава дайте ми двайсет и ще ви поканя да вечеряте с мен.