3458
Студент пише писмо на майка си: "Мамо, изпрати ми един чифт чисти чорапи. И ги завий хубаво с вестник, да не се изцапат от сланината и салама".
Катаджия спира автомобил за проверка. От автомобила излиза човек, който едва се държи на краката си. Катаджията: – Оппа! Май нещо си пил, а? Я духни тука в уреда! Шофьорът мълчаливо бърка в джоба си и подава сто лева. – Такааааа… Я духни още веднъж! Шофьорът подава още петдесет лева. – Не толкова слабо, бе! Духни силно, както първия път!
Учителят казал на учениците: – Всички олигофрени да станат. Никой не станал. По едно време станал Иванчо. Учителят попитал: – Защо стана? – Стана ми мъчно да стоите само вие прав и реших да ви правя компания.
Един човек се връща от командировка в Африка. Гледат го колегите – един такъв тъжен, унил, току зарее поглед в пространството. Попитали го какво му е. – Ох, – въздъхнал тежко човекът, – един ден така се случи, че се загубих в джунглата. Подгониха ме едни гладни лъвове и аз, като нямаше къде се скрия, хоп – покатерих се на една палма. А там една разгонена горила – три дни и три нощи ме еба… – Е, какво толкова – успокоили го колегите – нали си си спасил живота! – То пък, егати животът – аз тука, той там – нит пише, нит се обажда…
Двама хамали пренасяли пиано, което било голямо и не можело да влезе в асансьора. Наложило се да го носят пеша по стълбите. По-големият се спрял и се плеснал по челото: – Колега, имам една добра и една лоша новина. – Започни по-добре с добрата новина – казала другият. – Добрата е, че стигнахме до десетия етаж, а лошата е, че объркахме входа.
Влезнал един младеж в бар и прочел в ценоразписа: "хамбургер – 2 лв." "минет – 20 лв." Огледал се младежът и видял зад тезгяха пищна девойка, а около нея – тълпа посетители. Приближил се и попитал: – Извинете, кой тук прави минетите? – Аз – отговорила девойката – ще желаете ли? – Не благодаря Ви, само ще Ви помоля да си измиете добре ръцете, защото аз съм за хамбургер.
Мюлер пита: – Щирлиц, защо паспортът Ви мирише на руска водка? Щирлиц трескаво мисли и накрая казва: – Сетих се! Когато Борман трябваше да го подпечати, каза "Ху!" на печата, преди да го удари.