5572
– Но това се казва истинско безобразие! – възмущава се пред колегите си един сервитьор. – Петдесет пъти ми каза да му донеса кюфтета сос и когато най-сетне му ги донасям, него никакъв го няма.
– Но това се казва истинско безобразие! – възмущава се пред колегите си един сервитьор. – Петдесет пъти ми каза да му донеса кюфтета сос и когато най-сетне му ги донасям, него никакъв го няма.
Щирлиц отвори вратата и зърна насочен към себе си автомат. "Повече няма да поръчвам биренки по телефона", помисли си Щирлиц.
– Госпожо, моят баща казва че произхождаме от маймуната. – Млъкни, Иванчо! Историята на вашето семейство не ме интересува.
Шефът: – Защо закъсняхте за работа? Подчиненият: – Късно излязох от вкъщи…. – А, защо не излязохте по-рано? – Защото, вече беше късно, да излизам по-рано….
Детенце си учи уроците. Баба му го наглежда. По едно време хлапето дига глава от книгата и пита: – Абе бабо? Бе слона дали може да лети? – Не може бе Ванчо. Къде си чувал слон да лети? – Ми на Жорко дядо му одеве в градинката четеше вестник "Дума" и там пишело, че слоновете могат да летят. – Ееееааа, абе да лети, да лети, десет метра да лети най-много…
Двама полицаи партнъори са повикани по сигнал за банков обир. В бързането си забравили сирената и буркана. По пътя имало голямо задръстване и за да могат да преминат по бързо единият започнал да вика: – Тииууууу – тииууу-тииууу .. Другият взел пример от колегата си, показал се през прозореца и завикал: – Синьо.. синьо.. синьо.. синьо..!
Мъж се обажда в районното полицейско управление:– Ало, добър ден! Искам да ви съобщя, че има пожар…– Имате грешка. Тук е полицията, а не пожарната.След малко звъни отново:– Ало! Бих искал да съобщя за пожар…– Нали вече ви казах, набирайте 160!След близо десетина минути колега на дежурния полицай влита и крещи:– Бързо, бързо… Районното гори!…
Мъж се върнал у дома късно през нощта и легнал да спи в отделна стая. По едно време чул жена си да вика и се втурнал към стаята й, но видял само мъжка фигура, която се измъквала през прозореца. – Два пъти ме изнасили! – извикала жената. – Тогава защо не закрещя още първия път? – В началото мислех, че си ти, но когато започна за втори път разбрах, че не си.