6886
"Моноспектакъл – театър с един актьор. Всичкият билет е продаден."
"Моноспектакъл – театър с един актьор. Всичкият билет е продаден."
Директор отива на лекар и се оплаква от преумора. След като го преглежда, докторът го пита: – А как сте със секса? – Един момент… – директорът изважда бележника си и прави нужната справка. – Секс имам всеки понеделник, вторник, сряда, четвъртък и петък. – Множко е! – констатира лекарят. – Вторник трябва да отпадне! – Но докторе, това е единствената вечер, която прекарвам вкъщи.
– Иванчо, защо на диктовката имаш точно същите грешки като Марийка, с която стоиш на един чин? – Защото с нея имаме една и съща учителка, госпожо.
– Докторе, ако трябва – ще откажа пушенето? – Късно е вече…
Питат радио Ереван: – Как изглежда мъжът в очите на собствената си жена? От радиото отговарят: – Като куфар без дръжка – да го носиш – неудобно, да го хвърлиш ти е жал.
Чакали на една спирка трима човека. Единия от "Младост", втория от "Люлин", а третия от "Дружба". Минало доста време, и двамата от "Младост" и "Люлин" се заприказвали: – Леле, да знаеш, един път чаках на спирката автобус за "Младост" един час! – О-о-о. Ти нищо не знаеш. Аз един път чаках автобус за "Люлин" час и половина! Не разбрал за какво става въпрос, оня от "Дружба" им казал: – Е-е-е, айде стига сте се хвалили де. И на мен по някой път ми идва толкова бьрзо автобуса.
Вечер. Сервитьор отива до масата в ъгъла на ресторанта и казва на клиента: – Някъде съм ви виждал? – Абсолютно вярно – нали тази сутрин поръчах супа топчета, която още очаквам.
Полицията обявила война на падението на морала и заповядала на собственик на нощен клуб да рекламира своя балет със стрийптийз-солистка без да използва думи от рода на "гола", "разсъблечена" и т.н. Собственикът се подчинил и на другия ден рекламата пред заведението му гласяла: "Дванайсет екзотични красавици! Единайсет великолепни костюма!"
Попитали един руски икономист защо международния валутен фонд дава заеми на Русия, като не може да си ги прибере. Той отговорил: За да не отиде тя да си ги вземе. Европа още помни разходката от 1945 г.
По времето на училищните бригади три учителки се прибират от полето по безлюден междуселски път. Настига ги шофьор и спира за да ги качи на стоп до селото. Първата отказва. Отказва и втората. Третата решително се качва. Шофьорът потегля и пита учителката защо другите две учителки са отказали да ги повози. – Първата е историчка. Тя живее още в миналия век и има остарял мироглед. Втората е географичка. Тя ще се ориентира в пресечената местност и ще се прибере пеша. А аз се качих, защото съм математичка и предпочитам двайсет сантиметра пред два километра.