Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 875

    В докторския кабинет. Докторът: – Съжалявам, господине, имам една много лоша новина. Получих изследванията ви. Остават ви 10… Пациентът: – Какво?! Години, месеци, дни?!… – 9, – 8, – 7, – 6…

  • 5332

    Антигона не е просто жена тя е образа на универсалния гражданин по онова време.

  • 6959

    Двама приятели си седели край шосето и пушели трева, при което покрай тях профучала пожарната с включена сирена и най-малко 100 км/ч. Двамата поседели, поседели и след малко единият казал: – Братче, започнах да си мисля, че тия пичове с червената кола ще останат цяла вечност тука!

  • 9141

    – Благодаря, докторе! Болката в гърба ми премина. Какво беше това? Радикулит? – Не, тирантите ти се бяха усукали.

  • 10105

    По време на война изпратили Киркор в противниковата територия. Пращат му зашифровано съобщение: "Как е, Киркор?" Киркор отговаря: "Много добре, дори отрязах на един неприятелски войник краката". "А защо не му отряза главата?" "Защото нямаше глава!"

  • 8799

    …Кенгурото има на корема си джоб, за да се скрие в случай на опастност.

  • 10621

    Здрасти Иво! Фани е. Днес не съм сигурна дали ще дойда в "Индиго", но все пак да ти се опиша. Значи ще бъда със смъкнати панталони, с черна блуза и кърпа. Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

  • 3041

    Колбасите в магазина се карат всеки ден.. Надпис в магазин

  • 2456

    Попитали Асан: – Асане, знаеш ли каква е разликата между комунизма и демокрацията? – Знам я, бате, как да не я знам! При социализъма работиш, работиш – купиш телевизор, работиш, работиш – купиш килим, работиш, работиш – купиш хладилник. А при демокрацията – работиш, работиш – продадеш телевизор, работиш, работиш -продадеш килим, работиш, работиш – продадеш хладилник.

  • 118

    "Вървя си аз по улицата вчера, и гледам – чудно красива девойка. Реших да се запозная, а тя – кой знае защо – се развика и избяга с писъци. Жалко, че бях пиян като мотика и не можех да говоря, иначе щях да й обясня защо съм целия насинен и дрехите ми са в кал, и къде съм намерил ножа…"

  • 1395

    Лекуваме клептомания с клаустрофобия. Тел. 166

  • 10451

    – Господин учителю, бихте ли ми казали какво учихме днес в училище? – Знаеш ли, меко казано, това е много странен въпрос! – И аз мисля така, но в къщи ме питат всеки ден за това.

  • 2728

    – Редник, погледни в далечината сапьорите. Колко са според теб? – Шест редника и един ефрейтор. – Как видя оттук, че е ефрейтор? – Ами той не работи.

  • 11911

    Дъвката умора не знае, но устата знае!

  • 2418

    – Защо слоновете не работят с компютри? – Страх ги е от мишки.

  • 9916

    Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал: – Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро. Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба. – Добро утро, мадам, аз бих искал да… – Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова. – Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета. – Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала, изчервявайки се: – Ъмм, откъде ще започнем? – Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме. – Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо. – Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата. – Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова. – Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована. – Зная това. – тъжно отвърнала госпожата. – Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета. – Ето това го направих в рейс на градския транспорт. – Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка. – А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът. – Било е трудно? – Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха. – Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление. – Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката! Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала: – Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!? – Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа. – Триножник!? – Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!