– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…
По времето на комунизма агитатор обяснява: – Другари, партийната политика днес е: две плюс две е равно на шест! Скача един дисидент и вика: – Не, две и две винаги е било и ще бъде четири. Пращат го на лагер. Идва "демокрацията". Същия агитатор вече е демократ и говори на митинг: – Господа, днес демократичното правителство обяви: две и две е пет. Скача същия дисидент (брадясал, изнемощял) и пак вика: – Не, две и две винаги е било и ще бъде четири. Агитатора го дръпва настрани и му казва: – Недейте така бе, господине. По-добре ли беше вчера когато две и две беше шест?
Съдията се провиква в съдебната зала: – Ако не престанете да вдигате такъв шум, ще ви изгоня всички от залата! Та ние разглеждаме вече шесто дело, а нищо не се чува!
Младеж кани девойка вкъщи. Настанява я и пита: – Чай, кафе, интернет?
Уебмастър пуска новия си компютър и се възмущава: – Мамка му, брояча му се е счупил, вече трети ден показва 166! (гледа светлинния панел на капака).
