Една монахиня седяла пред икона на Исус Христос в продължение на няколко дни и упорито се молела: – Боже, прости ми, че съгреших! Прости ми! Прости ми… Накрая Христос не издържал и се явил пред монахинята. – О, Исусе, ще ми простиш ли греховете? – смаяна попитала монахинята. – Да, да. А сега кажи, какво всъщност искаш?
Попитали радио Ереван: – Как, при полов акт, мъжът да накара жената да вика в продължение на два часа? От радио Ереван отговарят: – Като си избърше оная работа в пердето…
Иванчо отива при баща си: – Тате, тате, откъде съм аз? Бащата се замислил и решил, че няма смисъл да го усуква и трябва да каже истината на детето. Разказал подробно за любовта и как в резултат на любовта се появяват децата. По време на разказа очите на Иванчо се отваряли все повече и повече от изумление. След края на разказа, Иванчо възкликнал: – Да, да!! Много интересно. Твоят разказ е доста по-изчерпателен от този, който ми разказа вчера Пешо. Той само каза, че е от Пловдив…
Един борец паркирал на забранено място. Когато се върнал, BMW-то го нямало. – Баварецът…! Къде ми е баварецът…? – развикал се той. Един човек, който стоял наблизо, казал: – Паякът го отнесе. Борецът се замислил и казал: – Крокодила го знам, Барона го знам, ама тоя Паяк не съм го чувал – сигурно е някой нов!
Попитали радио Ереван: – По какво човека прилича на компютъра? – Също като компютъра на млади години човек има достатъчно хардуер и малко софтуер, на старини софтуер в изобилие, но все не достига хардуера.
Минава немската армия през българска територия. По някое време стигнали до една река. До реката имало село, а малко след него – мост. Добре де, ама трябвало първо да проверят дали може да се мине по моста. И за да не рискуват свои хора, извикали един селянин от селцето и му казали: – Иди сега и виж дали може да минем по моста. Връща се той след десет минути и докладва: – Артилерия може да мине, танкове може, ама пехота не може. – И що? – Има лошо куче.
– Чух, че вашата фирма търси нов касиер? – Да, и стария също го търсим…
Войник пише на родителите си: – Скъпи родители! В свиреп бой загубих крака си. Сега лежа в болницата без стотинка. Моля помогнете ми – пратете пари! Баща му отговаря: – Синко! Тъй като това е четвъртият крак, който губиш, научи се да се придвижваш на колкото крака са ти останали.
