Иванчо, баща му и майка му спят в едно легло. Иванчо по средата. Бащата побутва Иванчо и казва: – Кажи на мама, че татко ти я кани да се повози на влака. – Мама каза, че не иска. – Кажи на мама, че я каня пак. – Мама каза, че отново не иска. След известно време майката побутва Иванчо: – Кажи на баща ти, че съм съгласна да се повозя на влака с него. – Татко каза, че вече е заминал с ръчната дрезина.
– Келнер! Какво е това дето пълзи по салатата ми? – Сигурно са витамини, господине.
Край една река вървели двама психоаналитици. Изведнъж дочули викове за помощ – някой се давел! Единият психоаналитик се обърнал към своя колега и казал: – Този човек има пролем! – Да, но е важно, че говори за него!
Щирлиц вървеше към тайната квартира на пастор Шлаг. На прозореца й бяха подредени единадесет ютии. – Навярно явката е провалена. – помисли си Щирлиц.
Пътник пристига късно през нощта в евтин хотел и пита има ли свободна стая. – Имаме една на първия етаж. В коридора няма осветление, но ще я намерите лесно. Като стигнете до една греда, завийте на ляво и ще я намерите. Човекът тръгва по коридора, блъска си главата в нещо и изкрещява от болка. – На прав път сте! – вика окуражително портиерът. – Това беше гредата, а сега – веднага в ляво…
