Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
Щирлиц и радистът му стоят в кръчмата – пияни-заляни. Радистът казва: – Щирлиц, пред провал сме! Всеки момент Гестапо ще ни хване. Трябва спешно да се самоубием – да изпием отрова. Щирлиц обръща още една чаша шнапс на екс и казва: – А аз какво правя в момента?
Пациентка казва на лекаря: – Докторе, имам чувството, че съм наполовина глуха… Докторът: – Много ви моля, да не ме занимавате с глупости. Човек или е глух, или не е глух. – Ама, моля ви, проверете ако искате… Докторът я слага на един стол, отдалечава се в ъгъла на стаята и шепне: – Четиридесет и четири.. Тя повтаря: – Двайсет и две…
SS загражда квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква: – Щирлиц, обграден си, излизай! Знаем, че си вътре! Щирлиц също знаеше, че е вътре, но упорито мълчеше…
На рецепцията на хотела питат клиент: – Каква стая предпочитате – с вана или с душ? – А каква е разликата? – О, под душа стоите прав…
Катаджия спира автомобил на кръстовище. Накарал шофьора да излезе от колата, нахокал го едно хубаво и накрая му треснал яка глоба. Човекът си платил глобата, качил се в колата, а преди да тръгне, смъкнал прозореца и казал: – Да знаеш, че никога няма да се разболееш от венерическа болест… Катаджията в недоумение: – Що? – Щото си абсолютен капут…
Учителката: – Марийке, напиши изречение, в което да има думите "гора" и "девойка"! Марийка пише на дъската: "В гората влезе една девойка." – Иванчо, а ти сега направи това изречение отрицателно! Иванчо пише: "От гората излезе недевойка." Учителката: – Ама, Иванчо! Не е правилно, я бързо го поправи! Иванчо: – Госпожо, това не се поправя, то е за цял живот…
