Седят четирима мързеливци в стаята. На вратата се звъни. Минава един час и първият казва: – Звъни се! Минава още един час и вторият казва: – Трябва да отворим! Минава час и третият казва: – Ще ходя да отворя! След още един час четвъртият казва: – Не, аз ще отида да отворя. След още един час четвъртият отваря вратата, а отвън стои изненадан пети мързеливец: – Ейй, като ракети сте, бе! Даже не можах и втори път да звънна…
– Идиоти, защо возите тази котка на танка? – Счупи ни се прибора за нощно виждане.
Комисията по корупция разпитва депутат: – Уверен ли сте, че къщата, вилата, петте коли и шестте апартамента в центъра, са купени с честно заработени пари? – А с какви други? – На нас ни се струва, че всичко това е купено с парите на народа. – Да бе, че откъде пък народа ще има такива пари?
Три месеца след сватбата жената започва да обвинява мъжа си, че той я обича по-малко. – Преди ти винаги ставаше пръв, приготвяше ми закуската, а сега аз правя всичко това… – Глупости! – възразява той. – От това, че ти ставаш рано и приготвяш закуската, моята любов не е намаляла ни най-малко…
Катеричката излиза сутринта от хралупата и се прибира чак вечерта. Мъжът й побеснял: – Къде беше ма, пребивам те. Катеричката: – Не ми се карай, да знаеш само – хванаха ме в гората едни хулигани и три дни ме изнасилваха. – Бе какви три дни, нали те няма от сутринта. – Ама аз дойдох само за малко.
По време на студената война се карат американец и руснак. Американецът казва: – Ние ще ви пуснем неутронна бомба! – Какво е това? – Ами всичко живо изчезва, а материалното остава. – Хехе, това нищо не е. Ние пък ще ви пуснем един взвод старшини. – ?!? – Всичко живо ще си остане, а всичко материално ще ви изчезне.
Един човек си върви из пустинята и среща борец продаващ вратовръзки. – Хайде, бе човече купи си една вратовръзка. – А бе, каква вратовръзка, дай малко вода, защото съм жаден. – Човече, аз продавам вратовръзки, а не вода. Човека продължил своя път и след малко гледа – оазис! Бързо отива до него, но го спира друг борец и го пита: – Човече, ти накъде без вратовръзка бе!?!
Иванчо се завръща вкъщи след първия учебен ден и още от вратата се провиква: – Мамо, татко, аз вече мога да пиша! – Какво можеш да напишеш? – Откъде за зная? Нали не мога да чета!
