9506
И ето топката лети по земята, Лечков спира на гърди… Футболен коментатор
Лъвът издал заповед горските животни да не пият и който пие, ще бъде изяден. На другия ден лъвът чува пиянски песни и намира зайчето пияно. Лъвът: – Зайо, ще те изям. Издадох заповед! Зайчето: – Моля те, не ме изяждай, обещавам, че повече няма да пия. На следващия ден лъвът пак чува пиянски песни и пак намира зайчето пияно. – Е, Зайо, вече ще те изям, няма прошка. – Моля те, вече няма да пия, за последно беше. На третия ден лъвът пак чува пиянски песни и побеснял намира зайчето в гьола. – Зайо, вече няма прошка, изяждам те на секундата. Зайчето (с пиянски глас): – Лъвчо, ти нали издаде заповед горските животни да не пият? – Да. – Е, ние рибите какво общо имаме с тая работа?
Психолог среща борец и го пита: – Знаеш ли какво е логика? – Не. – Сега ще ти обясня. Пушиш ли? – Да. – Значи си купуваш цигари. – Да. – Значи ходиш по кафенета. – Да. – Значи забиваш мацки. – Да. – Значи не си гей. Борецът, впечатлен от логиката, среща друг борец и веднага го пита: – Пушиш ли? – Не. – Е значи си гей.
Седят си Шерлок Холмс и д-р Уотсън в един бар и пийват уиски. След малко в бара влиза млада жена и сяда в едно отдалечено сепаре. Холмс казва: – Драги Уотсън, хващам се на бас за 100 лири, че младата дама, която влезе току-що, не носи бельо. Уотсън обаче не вярва, става, отива при госпожицата и след малко се връща изумен. – Как познахте, Холмс? – Елементарно, Уотсън – усмихнал се Холмз – По обувките й имаше пърхут…
В бръснарницата: – Миналия път пак аз ли ви избръснах? – Не, тия белези по лицето са ми от войната.
Бранислав Нушич бил директор на Сараевския театър. Една вечер в ложата му влязъл посетител и му казал: – Знаете ли, за вас би било по-добре да напуснете представлението колкото може по-бързо. – Но защо? – Защото поразително приличате на писателя, чиято пиеса се играе в момента!
– Келнер! От половин час се боря с тази пържола и не мога да отрежа един залък от нея! – Няма страшно, господине, имате време – днес затваряме по-късно.
Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюблената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне: – Сър Джон, какъв зелен кон имате! – а аз ще й отвърна: – Да, но аз Ви обичам!" Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала: – Сър Джон, аз Ви обичам! – Да, ама я виж какъв зелен кон имам!