9747
Президент изнася реч. Отдалеч се чува вик: – Господин Президент, може ли да се преместите малко по-наляво, че нещо не Ви виждам! – А не искате ли да ви дам бинокъл? – А не, няма нужда – аз съм с оптика…
Президент изнася реч. Отдалеч се чува вик: – Господин Президент, може ли да се преместите малко по-наляво, че нещо не Ви виждам! – А не искате ли да ви дам бинокъл? – А не, няма нужда – аз съм с оптика…
Момче и момиче се оженили. Отиват на гости у родителите й. Младоженецът сяда и казва: – Първо: всеки месец ще се напивам като свиня в къщата! Бащата недоволства: – Ама, как може такова нещо… да пиеш алкохол?! – КАЗАХ! – извиква мъжът, удряйки с ръка по масата. Продължил: – Един път в месеца, ще излизам от къщи и няма да казвам, нито къде отивам, нито защо отивам, нито кога ще се върна! – Ама не може така, да оставяш жената сама вкъщи ами ако се случи нещо? – протестира сестрата на младоженката. – КАЗАХ! – отново удря по масата мъжът. – Един път в месеца – продължава той – ще пребивам жената! – Ама не може така ами ако й счупиш нещо? – пита брат й. – КАЗАХ! – изкрясква мъжът, като отново прасва масата с юмрук. – И последно – един път на месеца, ще спя с тъщата! Отново бащата се обажда: – Ама не може, тя ми е жена! Тъщата се провиква: – КАЗА!
Престарял участник в Гражданската война разказва спомени за Чапаев пред група пионерчета: – Аз, деца, съм последният който видя героя Чапаев жив… Още си го спомням ясно, все едно беше вчера… Битка, изстрели, Чапаев се хвърля в реката с коня си. И негово благородие ни командва: "Огън!"…
Три хлапета се хвалят: – Моят татко ходи на работа в Либия, върна се и си купихме кола. Сега мама казва, че имаме всичко. – А моят татко – казва второто – беше на работа в Япония. Върна се и си купихме къща. Сега мама казва, че имаме всичко. – Моят баща, пък – допълва третото – беше на работа в Турция. Върна се и донесе сифилис. Мама каза, че само това сме си нямали… Така, че ние от по-рано сме си имали всичко.
На улицата е седнал сляп просяк. Минувач пуска банкнота в шапката му и отминава, но след две крачки се обръща и вижда как слепецът брои парите. – Не те ли е срам! Ти си толкова сляп, колкото и аз! – Не викайте така, господине! Слепецът, който седи тук, ме помоли да го замествам, докато отиде на кино. Аз, естествено, не съм сляп, аз съм ням…