Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 1141

    – Дядо, ти какво правеше през войната?– Бях в контраразузнаването.– А с какво се занимаваше там?– Обръщах пъновете в гората с мъха на юг, да обърквам противника.

  • 11607

    Седи си един на една пейка с много тъжна физиономия. Идва при него един и му казва:– Защо си толкова тъжен? Какво е станало?– Седни, ще ти разкажа.Мъжът сяда.– Проблемът е, че пейката е прясно боядисана…

  • 2085

    – Ще пийнеш ли по едно? – Не мога, с колата съм. – А защо не дойде пеша? – Ами и аз така мислех да дойда, ама после си помислих – ще се забавя, и вие ще почнете да пиете без мене…

  • 9276

    – Не ти ли се струва, че сме се заблудили? – обръща се жена към мъжа си, който е зад кормилото. – Защо мислиш така? – Ами преди половин час прегазихме същото това куче…

  • 4889

    Телефонът звъни. Мъжът вдига слушалката: – Ало? Здравей, мамо! Да, пак се скарахме с нея… Да, помня че ми каза да не се женя за нея… Да, помня че ми каза, че е мръсна курва… Не, няма да я напускам… Да, и това опитах – нищо не става… И това опитах… Искаш ли да поговориш с нея? Сега ще я викна. Вика към другата стая: – Скъпа, ела на телефона! Майка ти се обажда.

  • 6330

    Преподавал по НВО към курсантите: – Смеете се, смеете се, ама като падне атомната бомба аз ще се смея!

  • 173

    На 11 септември посред нощ (вашингтонско време) Путин се обажда на сънения Буш: – Моите съболезнования във връзка с терористичните атаки, г-н Президент! – Какви терористични атаки? – Ой, извинете, ще ви позвъня по-късно.

  • 12014

    Умрял Ленин. И запътил се той към Рая и на райските врата почукал. -Ида, ида-а. -Отвътре Свети петър ключове раздрънка и излезе навънка. – Ти, човече, от къде си и що дириш тука? – Аз съм Ленин от Русия. Дето спаси света от просия. – Хм. Я, почакай малко да кажа на Бога да не ми стане жалко!…Боже Всемогъщи, тука е онзи дето избеси всички патриарси и попове. Ти какво ще кажеш да го пуснем ли в Рая или в Ада да го пратим. – Бе, то, Свети Петре, как да ти кажа… Абе я му отреди едно местенце в Рая.Ама гледай много-много със слуги и прислуга да не се среща и за стачки и провали да не се досеща. – Добре, Боже. – Съгласил се Свети Петър. В това време Ленин веднага го запитал: – Ти, Свети Петре, от кога си тука? Колко ти плащат и на колко време смяна ти изпращат? – Ми, то, аз съм тука от как свят светува. Колко ми плащат? За хляба. Пък и той колко ли струва! – Слушай, Свети Петре, да кажеш на Бога веднага двама ключаря помощ да ти дава и осем часов ден работен да ти въведе! – Тъй ли? Веднага ще кажа!… Боже Всемогъщи, веднага двама ключаря помощ да ми дадеш и 8-часов ден работен да ми въведеш! – Ах ти, Петре, дърто магаре, знам те аз кой те на тоз акъл научи, но на небето, както на земята, няма да сполучи!

  • 7876

    Между писатели: – Какво правиш напоследък? – Опитвам да пиша стихове. – И как е, получава ли се? – Наполовина. С писането нямам проблем, обаче със стиховете…

  • 11343

    Майката:– Наташенка, вие с поручик Ржевски сте женени вече две години, а все още нямате деца?…Наташа Ростова:– Ох мамо, да можех поне веднъж да преглътна тази гадост!

  • 1910

    – Защо държиш тоя аквариум в офиса? – питат бизнесмен. – Знаете ли колко е приятно да видиш някого, който си отваря устата и не иска пари?

  • 4320

    Учителка пред децата: – Деца, вчера посетихме кравефермата, вие видяхте как хранят кравите, как ги доят но защо очите на кравите бяха толкова тъжни? Кажи, Иванчо. – Ами другарко, и на вас три пъти на ден да ви дърпат циците и един път в годината да ви ебат и вашите очи ще бъдат тъжни.

  • 8758

    Доячката слезе от трибуната и на нея веднага се качи председателят.

  • 2981

    Питат Радио Ереван: – Защо петлите нямат ръце? – Защото кокошките нямат гърди!

  • 1028

    Всяко нещо си има и недостатъци, казал човекът, на когото умряла тъщата, когато дошли да му искат пари за погребението. (Джером К.Джером)

  • 7192

    Между приятелки: – Ние с моя мъж имаме абсолютно еднакви вкусове! – Но това е невъзможно! – Възможно е! Е-е, трябваше да минат повече от десет години, докато усвои моите, но все пак…