1603
Блага сума, железни врати отваря.
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
9800
Американски фермер пристига при свой български колега на гости. След дълго ядене и пиене американецът поискал да разгледа фермата на домакина. Показва българинът доматите, краставиците, лукът и зелето, а чужденецът се учудва: – Това ли е фермата? Аз в мойта ферма, като се кача на колата, пътувам три дни. – О! Из преди години имах такава кола – казал нашият човек.
-
9163
Звъни телефона във фирма за ремонт на компютри. – Принтера ми започна да не печата добре. – Най-вероятно е за почистване. Ще ви струва $50, но можете да прочетете ръководството и да си го почистите сам. Клиента е потресен от такава откровеност: – Младежо, вашият началник знае ли, че така му проваляте бизнеса? – Честно казано това е негова идея. Доста повече изкарваме от принтери, които клиентите са опитвали да поправят сами.
-
11414
Чапай и Петка влезли в един претъпкан автобус. Петка обаче стоял с ръце на кръста. Хората му направили забележка. Той се огледал и извикал: – Иииий, Чапай откраднали са дините!
-
-
6388
Белите обсаждат червените в едно село. По едно време от селото излиза каруца, карана от възрастна селянка. Белите претърсват каруцата, гледат че бабата е безобидна и я пускат. Каруцата продължава нататък и отива до съседното село, където има друга част на червените. Командирът им поглежда бабата и казва: – Я! Ама това бил Петка! Как си се маскирал само… – Е, нищо особено… Вие по-добре вземете да разпрегнете Чапаев, че каталяса.
-
-
-
-
-
11896
Един юзър към друг: – Сложих си брояч на мишката. Сега знам, че е изминала 1253 метра.
-
6975
Един българин умира и се възнася на небето. Господ го посреща лично и му обяснява как стоят нещата там. Накря пита: – Българино, имаш ли въпроси? – Да, Господи. – Казвай! – Кога здравно-осигурителната система в България ще заработи нормално? Господ се замислил за момент и казал: – Няма да бъде по мое време.
-
11459
Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се – нямаше никого. "Сторило ми се е!" – помисли си Щирлиц.
-
-