1208
Да не говорим с точност, но 45 е приблизително половината на правия ъгъл. Учителка по математика
Лъвът се разхожда из гората. Среща жирафа: – Ей, дългия! Кой е най-красивия в гората? – Ти, лъвчо. След малко среща зебрата: – Ало, раираната! Кой е най-красивия в гората? – Ти си, лъвчо. Продължава нататък и вижда слона: – Ти там, клепоухия! Кой е най-красивия в гората? Слонът го хваща с хобота, мята го в блатото и си продължава по пътя. Лъвът излиза от калта, отръсква се и мърмори: – Ей, кво се нервираш бе… Можеше просто да кажеш – "не знам".
Някой все ме питат: "защо молекулите с локализиран заряд са по-реактивоспособни от тези с делокализиран". Aми, представете си първо, че се прибирате пияни вкъщи. Вашият съсед е боядисвал нещо и е забравил кофа с боя пред вратата. Възможни са два случая: вие, понеже сте малко несигурни в походката, по погрешка да стъпите в кофата с боя, или първо да я ритнете и после да минете по "делокализираната боя". Е, ха сега ми кажете, коя боя – локализираната или делокализираната, след разливането й, ще ви оцапа по-агресивно? Сега ясно ли ви е, защо локализираният заряд е по-активен от делокализираният? Урок по химия в НПМГ
Решили да съкратят конната полиция в София. Вместо коне за икономия на двама полицаи дали по една камила. Камилата хем по-малко зоб яде, хем по-малко вода пие. В една ранна утрин двама полицаи, препили от Нова година, отишли в една закусвалня. Закусили, излизат и гледат пет – шест камили на камиловръза. – Как ще си познаем нашата камила? – попитал единият. – Не се бой. – отвърнал другият и взел да им надига опашките. – Тази сутрин като минавахме по булеварда един вика: "гледайте една камила с две путки минава".
Събрал шефа на борците всички свои подчинени и им казва: – От утре искам да ми разхождате питбула, и да внимавате да не му се случи нещо защото някой каже ли ми че му се е случило нещо ще го правя да умира. Взели те кучето и започнали да се редуват да го разхождат и да се грижат за него. Но не щеш ли, един ден го блъснала една кола. Събрали се всички мутри на съвет да обсъдят как да кажат на шефа си, че кучето е умяло. Мислили, мислили и накрая един от тях казал: – Момчета аз, ще се оправя със шефа. Отива той на другия ден при шефа си и го пита: – А бе шефе, питбула много странно гледа! – Що бе да не е умрел!?! – Шефе, ти го каза…