4784
"В часа по френски може да ядете, може да пиете, но в никакъв случай не трябва да ми мирише на семки." Г-н Илиев – учител по френски в 18 СОУ
Имало едно време една блондинка. Тя имала два коня, но не можела да ги различава. За това един ден блондинката отишла при своята съседка за съвет. – Сложи някакъв белег на ушите им – казала съседката. На следващият ден обаче блондинката отново отишла при съседката си и казала: – Вчера сложих белег и на двата коня и сега пак не мога да ги различа един от друг. – Тогава отрежи опашката на единия кон малко по-къса от опашката на другия. На следващият ден блондинката пак потърсила съвет: – Пак направих това, което ми каза, но днес опашките и на двата коня са еднакво дълги и пак не мога да ги различа един от друг! – Ами, тогава измери ги – може би единият кон е малко по-висок от другия – предположила услужливата съседка. – Ти си права – черният кон е по-висок от белия!
Група офицери-хусари скучаят и се чудят какво да правят. Единият става и казва: – Господа! Предлагам да изкъпем конете в шампанско! – Ама капитане, нямаме пари! – Добре де… ако не това, поне да полеем котката с бира?
– Келнер, да не сте си сменили готвачката? – Да, как познахте? – Преди космите в супата бяха черни, а сега са руси.
Щирлиц ходеше из гората когато дочу съскане от един храст. Щирлиц си помисли: "змия"и веднага стреля. От храста изпадна тялото на радиста Плейшнер. "Бедни ми Плейшнер ти така и не се научи да свириш с уста." – помисли си Щирлиц.