Урок. Учителката проверява домашните: – Петърчо, къде ти е домашната? – Ами вчера бях болен, не можах… – Хич не се опитвай да ме лъжеш – двойка. Ами ти, Стефчо? – Ами баба ми почина… – Не се опитвай да ме разчувстваш! Две. Иванчо? – Ами вчера брат ми се върна от затвора, та празнувахме… – Хич и не опитвай да ме плашиш с брат ти. Три.
Пияница пътува към дома си и блъска колата навсякъде, където успее да я нацели. Докато стига до тях, успява да я смачка цялата. Паркира под прозореца на дома си и се прибира на зиг-заг. Влиза вкъщи и пита жена си: – Жено, виждала ли си смачкани 5 лева? – Да. – А смачкани 50 лева? – Да? – А 500 лева? – Да, на пачка. – А смачкани 5000 лева? – Не… – На тогава, виж ги под прозореца.
Разхождайки се по улицата, детективът забелязва на отсрещния тротоар човек, който разхожда кучето си и казва на приятеля си: – Този човек живее в много тесен апартамент. – Как позна? – Елементарно! Кучето му маха с опашка отгоре надолу, а не отляво надясно, както другите кучета.
Седи поручик Ржевски и пише нещо… Влиза полковника: – Поручик, какво пишете? – Ами съчинявам химн за нашия полк… – Нима? Дайте да погледна… Но това са само псувни! – Но защо… Ето тук във втория стих има думата "знаме"…
Попитали радио Ереван: – Можете ли да съобщите повече информация за кончината на Андропов? Знаете ли от какво точно е умрял? – Не знаем. Знаем само, че много е страдал по време на аутопсията
