9429
– Дами и господа, напразно се оплаквате, че не правим нищо против закъснението на влаковете! Нима не забелязвате, че сме сложили в чакалнята още три пейки!
Пред Господ се изправили Брежнев, Кол и Гомулка (полски генсек от близкото минало). Всяка от душите имала право на едно желание. Брежнев: – Всички германци да умрат! Господ: – Ами, добре. Кол: – Всички руси да умрат! Господ: – Ммм, щом казваш… А ти, господин Гомулка? Гомулка: – За мен едно кафе.
Един мъж имал шест деца и бил много горд със способностите си. Гордостта му стигнала дотам, че започнал да нарича съпругата си Майко на шестима, въпреки нейните възражения. Една вечер те отишли на гости у приятели. В един момент мъжът решил, че е време да си тръгват и се зачудил как да намери съпругата си в тълпата. Накрая просто извикал с всички сили: – Хайде да си ходим, майко на шестима. Съпругата му се ядосала на липсата на такт и извикала в отговор: – Веднага щом кажеш, баща на четирима.
Мечока и заека били големи приятели. Един ден се срещат на горската пътека и зайю е много омърлушен. – Какво става бе, заю? – Мани, мани!!! Получих повиквателна за казарма!!! – Е и кво? – Шъ ме земат!!! А аз не искам да ходя войник! – Чакай да помислим! – казал мечока и двамата седнали върху пъноевете да помислят. Седяли, мислили, седяли…. и най-накрая мечокът казал: – Виж кво! Ако ти избия двата предни зъба, ще почнеш да фъфлиш, а фъфляци в казармата не зимат!!! Помислил зайо и рекъл: – Верно, бе! Дай да го направим!!! Замахнал мечо, фраснал заека и предните зъби на заека паднали. На следващият ден мечокът седнал върху пънчето и чака заека да се върне от военното. Най-накрая го видял. Зайо тича по пътеката и подскача весело. – Кво стана бе зайо? – попитал мечокът. – Сичко мина есстра! – фъфлейки казал заекът – Дюфтабанлии не зимат!!!
Крикор и Гарабед се прибират късно вечерта след купон, и в тъмното виждат насреща им по улицата да се задават двама съмнителни субекти. Гарабед казва: – Крикоре, дай да минем на другия тротоар, че тия типове са двама, а ние с тебе сме сами…
Психиатър към пациента: – За първи път ли сте при мен? – Да. – Странно, като ви гледа човек не би повярвал.