787
Гълъбче, ела да те одера на дъската! Учителка по математика
Докарали й значи на Кума Лиса въглища. Обаче тя не могла сама да си ги прибере и тръгнала да търси помощ. Първо отишла при Баба Меца и й казала: – Бабо Мецо, ще ми помогнеш ли да си прибера въглищата довечера? А Баба Меца отговорила: – Ми виж сега, мойто момиче, с удоволствие бих ти помогнала, обаче довечера с Дядо ти Мецан такова… нали се сещаш. Отишла си разочарована Кума Лиса, какво да прави. Отишла до Вълчо, обаче и той й се извинил по предлог, че довечера имат работа с вълчицата. И Кума Лиса, вече крайно опечалена, се запътила към убежището на Зайо Байо, който се славел като най-големия мързел в цялата гора. Пристигнала тя, обяснила му каква е ситуацията и той казал: – Кума Лисо, с удоволствие бих ти помогнал, обаче имам една много страшна венерическа болест. И лисицата: – Ееее,няма нищо бе, Зайо, на мене това не ми пречи! А той: – Ама много е страшна бе, кума! Нямаш представа просто. И лисицата вече крайно изнервена, го попитала: – Добре де, каква е тая твойта венерическа болест толкова страшна? – Ми боли ма оная работа за твойте въглища!
Полицай върви по улицата. Минава под един прозорец, на който е закачена клетка с папагал. Папагалът се провиква: – Шибан полицай! Полицаят намира стопанина на папагала и го глобява. На следващият ден всичко се повтаря, на третия ден пак. Всичко това се харесало много на полицая, защото си имал непрекъснати доходи. След една седмица, обаче, минава полицаят, а папагала го няма. Отива при стопанина и пита: – Къде е папагалчето? – Аааа… писна ми да плащам глоби и го продадох. Ей там на другия ъгъл на улицата е вече, при свещеника… Полицаят бързо се отправя към новия адрес на папагала. Гледа папагала пак виси в клетка на прозореца. Минава покрай него – папагалът с наведен клюн, мълчи. Минава още веднъж, пак същото. Приближава се до прозореца и се провиква: – Това съм аз! Шибаният полицай, бе! Папагалът го поглежда и отговаря: – Късно е да се каеш, сине мой!