Две американски танкови дивизии водили ожесточено сражение с осем федеини на Садам. На края арабите били пленени. Командващият дивизията офицер започнал да разглежда непримиримия враг. Всички били ниски, черни и мустакати – типични араби. Само последният боец бил рус, синеок, висок един и деветдесет. Офицерът толкова дълго оглеждал това чудо на генетиката, че войникът не се стърпял и извикал: – Ну, что же? Араб не видел?
При лекаря: – Пушите ли? – Не. – Жалко… Щях да ви кажа да спрете, и щяхте да се оправите.
Един отива на гости на приятел, с когото не са се виждали от много години. Влиза в къщата и оня го посреща заедно с 12 деца, всичките негови. – Голямо семейство имаш! Сигурно много се обичате? – Ами… не мога да я гледам жена ми, изобщо не се понасяме. – Тогава защо имате толкова деца? – Нарочно, да мога да се скрия в тълпата.
Вози се някакъв селянин в един претъпкан трамвай, а до него един огромен куфар. Един възмутен гражданин му казва: – Господине, моля ви преместете си куфара защото пречи на хората! Но онзи не му обръща никакво внимание. Гражданинът повтаря по-силно: – Господине, моля ви, разкарайте си скапания куфар! Но онзи пак нулево внимание. Накрая гражданина се вбесява и изхвърля куфара през прозореца и казва весело: – Какво ще кажеш сега, а? А селянинът му отговорил спокойно: – Куфаро не беше мой!
Вбесеният клиент: – Нима мислите, че ще ям тази помия? Веднага извикайте управителя! – Безполезно е, – казва сервитьорът. – Той също няма да я яде.
Телефонен разговор с адвокатска кантора: – "Голдблум, Голдблум, Голдблум и Голдблум", добър ден. – Добър ден, търся господин Голдблум. – Няма го, в командировка е. – А мога ли тогава да говоря с господин Голдблум? – Излезе на обяд. – А господин Голдблум? – Болен е тази седмица. – Тогава ще мога ли да говоря с господин Голдблум? – На телефона.
