2108
Една тъща отишла на гости и зетят я попитал: – Маме, ти до кога смяташ да поостанеш? – Ами, докато ви поомръзна, маме – отговорила тя. – Е, остани поне за едно кафенце, де – отговорил зетят.
В училище: – Иванчо, надявам се, че повече няма да те виждам да преписваш от другарчето си! – И аз се надявам, госпожо!
Иванчо решил да се научи да сваля мацки като брат си. Качил се в колата и зачакал… Брат му отива до площада, взима една мацка, кара я в гората и й казва: – Да или не? Тя отговаря: – Емиии – едва се познаваме – не. Брата казва: – Тогава слизай от колата и ще си ходиш пеша. Иванчо грабва колелото отива на катерушките, взима Марийка и я води в гората: – Марийке, да или не? – Еми да, Иванчо. – Добре, на ти колелото, аз ще си хода пеша.
Доктор към пациент: – Имам за вас една лоша, една добра и една великолепна новина. С коя да започна? – С лошата. – Вместо десния ви крак сме отрязали левия! – А добрата? – После отрязахме десния, но се оказа, че той е бил здрав! – А великолепната? – Един пациент от съседната стая иска да купи обувките ви!
Зъболекарят казва на пациента: – Като започна да ви вадя зъба, крещете с всички сили! – Защо, няма ли да ми сложите упойка? – Упойка ще сложа, но до началото на мача има двайсет минути, а в чакалнята висят още седем навлека…
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!