Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 5982

    Във влак пътували лисицата, вълка, и други горски животни. По едно време влиза зайчето с една бухалка и пита: – Има ли тарикати? Всички мълчат и зайчето казало: – Дайте тогава по 2 лв. След малко се върнало пак и попитало: – Има ли тарикати? Пак мълчали всички. – Тогава дайте по 2 лв. Така няколко пъти, но на животните им писнало и когато дошло пак вълка станал и извикал: – Има тарикати. Тогава зад заека се показала мечката и казала: – За тарикати по 4 лв.

  • 9342

    Обява: "Млад писател търси опитна секретарка." След 20 години: "Опитен писател търси млада секретарка".

  • 2474

    – Какво мисли жената за мъжа си? – Ахмак! – А за чуждия мъж? – Ах пак!

  • 2715

    Хем ме виждаш, че идвам, хем продължаваш да спиш !!! Военен

  • 5141

    Живота е като лодка в морето, призлява ти но не можеш да слезеш

  • 6768

    "Стига си щракал с тая химикалка, да не тия завра някъде, там да си я щракаш." В час по музика в СМГ

  • 3341

    ..и тези прекъсвания на ел. захранването се причиняват, когато някой щъркел падне на жиците и става късо

  • 9904

    – Докторе, защо толкова дълго ми пишеш диагнозата? Какво става? – Не се притеснявай, не е диагноза. Съчинявам ти некролога.

  • 339

    – Дъще, внимавай с този твой колега! – Но, татко, той е толкова скромен! Нищо лошо не правим, само учим за сесията. – Знам, знам, и ние с майка ти навремето само учехме, в резултат на което се роди ти баш за държавния изпит!…

  • 228

    Влиза един руснак в бар и си поръчва халба бира. Изпива я и иска сметката. Барманът му казва: – 27 рубли. Мъжът вади от джоба си 27 монети по една рубла и плаща. Барманът почервенява от яд, но нищо не казва. Това се повтаря всяка вечер в продължение на няколко месеца. Една вечер обаче, след като барманът поисква както обикновено 27 рубли, мъжът вади банкнота от 50 и плаща. "Ей сега ще му дам да се разбере", радва се барманът, вади от чекмеджето 23 монети от по една рубла и ги хвърля така, че се разпръсват из цялото заведение. Мъжът се замисля за секунда, след което вади от джоба си 4 монети от по една рубла и казва: – Още една халба!

  • 10682

    Един се събужда на сутринта на първи януари 2001, поглежда се в огледалото – кръвясали очи, подпухнала физиономия, пиянско треперене; и си вика: – Да-а-а, значи ето какъв бил човекът на третото хилядолетие!

  • 5970

    Славяните са ловяли риба и други горски животни!

  • 8968

    В едно село ще се играе пиеса за живота на хан Крум. В последния момент артистът, играещ хана се разболял и нямало свободен актьор, който да поеме ролята му. Единствено циганина Хасан, който работел като сценичен работник бил без работа. Решили останалите че той ще играе главната роля, навили го казвайки му че той само ще седи и ще повтаря това което му каже суфльора (за тези, които не знаят- това е подсказвача на сцената, да не си помислите, че е нещо друго). Вървяла добре пиесата, вървяла добре, но до едно време (сега трябва да стане нещо смешно, иначе това няма да е виц за първо място). Станало време когато един от подчинените на хана казва: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! Стои циганина и чака суфльора да му подскаже, но той мълчи. – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – повторил героя. Отново мълчание от страна на Хасан, а суфльора търси ли търси отговора на тази реплика в сценария, но не може да го намери. Притеснен, за трети път подчиненият решил да опита и потретил: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – казал той с повишена интонация (уж така е в сценария). Вдигнал учудено ръцете си суфльора, а Хасан като размислил казал: – Голям дъжд ша ни пере!

  • 11779

    – Келнер, да не сте си сменили готвачката? – Да, как познахте? – Преди космите в супата бяха черни, а сега са руси.

  • 3185

    Една съпруга се жалвала: – Скъпи, ти вече не ме обичаш! – Мила, няма токова нещо. Аз другите жени обичам, та тебе ли няма да обичам!

  • 5277

    Журналист към Костов: – Какво бихте направили ако имахте сто хиляди долара? – Само сто ?!… Вече не си спомням, това беше толкова отдавна…