Спи старият генерал с младата си жена и изведнъж, посред нощ, стреснат се събужда и вижда как поручик Ржевски гали и целува съпругата му. Генералът (гневно): "Какво е това, поручик?. Ржевски: "Това е сън, господин генерал!". Генералът: "Ах, сън… Да не повярваш, вече трета седмица все един и същ сън сънувам…"
В една кръчма влизат митничар, данъчен и пожарникар. Започва голям купон – ядене, пиене , веселба… От всичко по много. Накрая се наканват да тръгват. Идва сервитьора и казва "350 лв.". Бавно се изправя пожарникаря и пита " Мога ли да видя разрешението от пожарната за заведението?". Сервитьорът смутено се връща назад, след малко идва отново: " 280 лв.". Изправя се данъчния: "Мога ли да видя счетоводните книги и да проверя касовия апарат?" Сервитьорът смутолевил "Извинете" и пак се връща. След малко идва за трети път и казва плахо " 200 лв." Митничарят го поглежда с досада и казва: "Абе добре бе двеста двеста, аре давай ги, че да тръгваме".
Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата: – Защо си толкова отслабнала и болна? – Не питай… Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това – да си толкова добре? – Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение. След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха: – Какво става сестрице, нали ти дадох съвет? – Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах. – И какво? – Ами как какво – сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.
Изкуството на дипломацията се състои в това, да успееш убедително да повтаряш "сладко кученце", докато намериш камък, с който да го замериш.
– Колко ще платя за три снимки? – За това ще говорим по-късно. Сега трябва да се усмихвате…
За успеха на една книга може да се говори едва тогава, когато хора, които не са я чели, се правят, че са я чели.
Полицай върви по улицата. Минава под един прозорец, на който е закачена клетка с папагал. Папагалът се провиква: – Шибан полицай! Полицаят намира стопанина на папагала и го глобява. На следващият ден всичко се повтаря, на третия ден пак. Всичко това се харесало много на полицая, защото си имал непрекъснати доходи. След една седмица, обаче, минава полицаят, а папагала го няма. Отива при стопанина и пита: – Къде е папагалчето? – Аааа… писна ми да плащам глоби и го продадох. Ей там на другия ъгъл на улицата е вече, при свещеника… Полицаят бързо се отправя към новия адрес на папагала. Гледа папагала пак виси в клетка на прозореца. Минава покрай него – папагалът с наведен клюн, мълчи. Минава още веднъж, пак същото. Приближава се до прозореца и се провиква: – Това съм аз! Шибаният полицай, бе! Папагалът го поглежда и отговаря: – Късно е да се каеш, сине мой!
Немски хумор 1. Който работи много, прави и много грешки… Избягвайте грешките… 2. Хубавото да си шизофреник е, че никога не се чувстваш самотен… 3. Мъдростта ме преследва, но аз бягам по-бързо… 4. Срещу любов от пръв поглед помага само вторият… 5. Всички искат да се върнат към природата, но никой пеша… 6. Не всичко, което има две бузи е лице… 7. Нямаме шансове, но ги използваме… 8. Не е достатъчно да нямаш собствено мнение… трябва да притежаваш и способността да не можеш да го изразиш… 9. Винаги има две мнения – грешното и моето. 10. Дълговете са единственото нещо, което човек може да прави без пари…
