Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: – А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? – Но, другарю Сталин, – уплашено отвръща маршалът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? – Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
– Татко, татко, купи ми нов хард диск, че тоя се задръсти! – А вълшебната думичка? – Мамка му, и тука са сложили вече парола.
Мечтата на българското правителство: В едно прекрасно утро да изчезне народа, а да остане само бюджета.
Млад писател се хвали на свой приятел: – Можеш да ме поздравиш! Завърших новата си пиеса – "Хамлет". – Шегуваш се. Да не би никога да не си чувал за Шекспир? – Поразително! – възкликва писателят. – Бяха ми споменавали вече за това момче, когато написах "Макбет"!
Отиват на сауна депутат, щангист и борче. Събличат се и що да видят – и на тримата им висят до коленете. На депутата – езикът, на щангиста – ръцете, на борчето – златната верига.
Питат радио Ереван: – Русалката риба ли е или жена? Отговор: – Зависи от глада.
