У Иванчови имало една статуя, която се накланяла, когато някой излъже. Прибира се Иванчо от училище, а баща му го пита: – Иванчо, каква оценка получи днес? – Шестица! Статуята се наклонила. – Недей да лъжеш, Иванчо! – Добре де, петица. И така Иванчо посмалявал, посмалявал, докато накрая си признал че има двойка. Тогава баща му казал: – Браво бе! Идиот! Аз като бях на твоите години, поне тройки изкарвах! Статуята се сринала на земята.
– Подсъдимият! Имате право на последна дума! – Двеста и петдесет хиляди… – Съдът се оттегля на съвещание!
Учителката по рисуване на Иванчо казала на учениците да нарисуват по една гъба и да напишат името й.Всички започнали да рисуват и г-жата минала да ги разгледа.Стигнала до Иванчо и го попитала: -Каква е тази гъба-ебач? -Еми,всеки ден мама и леля като ходят за гъби и казват,че може и да намерят някой ебач!
Чапаев и Петка хванали един от белите. Мислили си как да го накажат. – Ще го разстреляме! – предложил Петка. – Малко му е, Петка, малко му е. – отвърнал Чапаев. – Ще го обесим! – рекъл Петка. – Малко му е, Петка, малко му е. – Ще го завържем и ще си пием ракията пред него и няма да му дадем! – Ех, Петка, какъв садист си само… – казал Чапаев.
Между политици преди избори: – Сигурен съм, че трезвомислещите избиратели ще гласуват за нас! – Не е достатъчно – трябва ни мнозинство.
