4200
Ефрейтор Страхилов, се представя на новия си ротен командир: – Изпращат ме при вас от Рилската дивизия, а както знаете там глупаци не държат.
След като в "Шоуто на Слави" вицепремиерът Николай Василев каза, че за една година сме направили крачка напред, буден гражданин попита попита радио "Ереван" колко ни остава до капитализма на господин Василев. – 18 км – отговори радиото, без да се замисли.
Две мутри се разхождат из Лувъра и си говорят. – Братче стига сме се мотали бе. Нали требваше подарък за шефа да купуваме. – Сега бе, сега, чакай малко. Я виж тая картина харесва ли ти? – казва другия и посочва една картина на Ван Гог. – Ми става бе! – отговаря другия. Викат те шефа на музея и го питат за цената. – Не се продава! – отсича той. – Аре не се прай на девственица бе. Сичко се продава, казвай колко! Шефа назовал една страхотна сума, като мислел, че ще се откажат. Мутрите обаче вадят и плащат в кеш. Изрязали картината от рамката, навили я на руло, сложили и една панделка и първият казва: – А така брато, картичка купихме, давай сега да ходиме да избираме подаръка, че стана утре!
Иванчо се оправдава пред баща си: – Учителят се заяжда с мен, каза че нищо не разбирам от математика. После ми написа в бележника някаква цифра.
На аерогарата една англичанка. Митничаря прави проверка на багажа и намира 7 броя жартиери. – Охооо – съставям ви акт, това си е чиста контрабанда. – Ама моля ви се, сър, това са ми за всеки ден – понеделник, вторник, сряда… до неделя. Той казва: – Да бе колко, съм тъп – и я пуска да премине. На другия ден случката се повтаря със една италианка. Тя обаче имала 5 жартиера. Митничаря казва: – Ако вашите жартиери бяха седем бих разбрал, за всеки ден по един, но сега нищо не разбирам. Няма логика, значи са контрабанда. Съставям ви акт. – Но сър, моля ви. Понеделник до петък жартиери, събота и неделя… сам разбирате… Той си казал "да бе много сам тъп, права е италианката" – и я пуснал. На следващия ден преминава рускиня със 12 жартиера. – Ох-о-о-о-о, 12 броя, и сега какво ще правим госпожо. Да бяха седем бих разбрал, да са пет пак, но сега не разбирам. – А, уважаеми сър, това са ми жартиерите за януари, февруари, март…
В затвора: – За какво лежиш? – Гледах чужди карти. – Хе, такива като тебе в казиното за пет минути ги хващат. – А в Генералния щаб десет години не можаха да ме разкрият.
Вратата на кабинета на сър Джон се отваря внезапно. Забързан влиза иконома: – Темза приижда, ще се удавим! – Излез и почукай както подобава – отговаря сър Джон. На вратата се почуква прибързано, влиза иконома и уплашено се провиква: – Наводнение! – Излез, почукай и не забравяй добрите обноски – вече раздразнен казва лордът. Икономът почуква отново, влиза в стаята и показвайки с жест пода казва: – Темза, сър…