2654
Ето вектора има начало и край,същото като от Гергьовден до Гергьовден…
Брокер обяснява същността на борсовата игра: – Представете си, че купувате чифт зайци. След месец те стават шест. Когато броят им нарасне на дванадесет, вие купувате по-голяма клетка. След десетина месеца вече разполагате с няколкостотин зайци и купувате нови клетки. – Колко просто! – чуди се някой. – Дааа… Обаче изведнъж става наводнение и всичките ви зайци се издавят. Тогава вие денонощно започвате да се тормозите от мисълта: "Защо аз, глупакът, още в началото не си купих шарани!"…
Какво можем да научим за компютрите от филмите? 1. Когато пишете дълги изречения нямате нужда от клавиша интервал. 2. Всички монитори използват букви, високи 5 сантиметра, и приятни за окото цветове. 3. Всички високотехнологични компютри като тези, използвани от NASA, ФБР и др., имат дружелюбен графичен интерфейс. Началният екран показва знакът на организацията и поле за въвеждане на паролата за достъп до секретната мрежа. 4. Тези, които нямат такъв интерфейс, имат невероятен команден шел, който разбира правилно и изпълнява команди, написани на човешки (независимо точно какъв) език. 5. Докато тършувате из PCто не можете да срещнете отговор от вида: "Bad command or file name". 6. Можете да достигнете до всички тайни данни в мрежата като просто напишете от клавиатурата: "Искам достъп до всички секретни файлове". Ако използвате по-мощен модел PC можете просто да го кажете на компютъра – той ще ви разбере. 7. Мощните PC-та бибиткат на всяко натискане на клавиш или промяна в състоянието. Някои показват резултата от операциите на екрана със скоростта, с която чете човек. Най-новите имитират звука от матричен принтер при показването на всеки символ. 8. Хакерите могат да познаят всяка парола от втория опит. Най-добрите – от първия. 9. Проникването в сървъри на организации като ФБР и NASA отнема не повече от 2 минути. Сложните изчисления и зареждането на огромно количесто информация отнема 3 секунди. 10. Модемите предават данни със скорост 2 GB/sec. 11. Едно CD може да побере отоло 10 GB информация, предимно секретни данни. Записът на такова CD отнема не повече от минута, тъй като всяко PC (дори тези, покрити с прах) имат 1000х записвачка. 12. PC с високоскоростна връзка към Интернет (поне 1 Gbits/sec) моиже да бъде намерено дори в мазето на съседа ви. 13. Най-добрите PCта (дори и най-малките) имат real time възможности за 3D фотореалистична анимация. 14. Лаптопите винаги имат страхотни видео телефони, с които можеш да се свържеш с всяка точка от Земята в реално време. 15. Връзката с Интернет се осъществява в момента, в който се отвори лаптопа. 16. Лаптопите имат батерии, с които могат да работят 48 или дори 72 часа. 17. При поставяне на подходящата дискета във флопито всичко се обвива в пушек и пламъци. От монитора започват да хвърчат искри. Електричеството на половин град като Ню Йорк спира поне за 24 часа.
Малкият Иванчо се научил да смята на пръсти. Веднъж, когато им дошъл на гости дядото, накарали Иванчо да демонстрира това си умение. Дядото задал въпрос: – Колко е три плюс четири? Иванчо сметнал на пръсти и отговорил: – Седем! Дядото: – Слушай, синко, не трябва да смяташ на пръсти. Скоро ще тръгнеш на училище, а това хич няма да се хареса на учителката. Я си сложи ръчете в джобовете сега! Иванчо си пъхнал ръцете в джобовете. Дядото пита: – Колко е пет плюс пет? Иванчо почва да шава с ръце в джобовете и после казва: – Единайсет!
Учителката запитала с коя буква започва животът. Всички завикали в надпревара "Ж". Само Иванчо не бил съгласен. Учителката го вдигнала да каже мнението си. Той станал и отговорил, че буквата на живота е "П". – Защо? – учудила се учителката. – Защото най-хубавите работи започват с буквата "П": пари, печено прасе, печено пиле, пиене, пушене и още много хубави работи.
Вуте и Пена си говорят: – Абе Пено, туй делтапланера е много хищна птица… – Що бе? – Пет пъти го пушках доде пусна човека…
Умира DOOM-ър. В ковчега, вместо цветя, слагат бяла тога и арфа, ако попадне в рая и моторен трион, ако попадне в ада.
Отива японският посланик на гости на семейство Костови. Посрещат го, сядат на масата, Елена поднася любимата си супа от коприва, Иван отваря сладка приказка. По едно време японският посланик сочи стената, на която виси снимка на двете дъщери на Костов: – Близначки? – Не, не, едната е по-голяма. Минава известно време. Посланикът пак поглежда снимката: – Близначки? – Абе нали ти казах, не са близначки! – тросва се Иван. – А-а, близначки – уверен е японецът и сочи Елена – С тая жена никой няма повтори.