10707
В болницата. Доктор към пациент: – Пригответе се за най-лошото! – Ще умра ли докторе? – Не, но Ви изписвам лекарство, което не се изплаща от Здравната каса.
В болницата. Доктор към пациент: – Пригответе се за най-лошото! – Ще умра ли докторе? – Не, но Ви изписвам лекарство, което не се изплаща от Здравната каса.
Научила мечката, че ще има ревизия в гората. Разтревожила се: – Бре, ами сега! Аз – с кожух, мъжът ми – с кожух, децата – и те с кожуси. На една заплата – откъде!? Хукнала да се спасява. Срещнала я костенурката: – Мецо, накъде си хукнала? – Остави се… Ревизия ще има. Как да обяснявам откъде са всичките тези кожуси? Стреснала се костенурката: – Бре, ами сега! Аз – с къща, мъжът ми – с къща, децата – и те с къщи. На една заплата – откъде!? Хукнала след мечката. Срещнал ги щъркелът: – Какво сте се разбягали така? Фитнес за сваляне на килограми ли правите? – Остави се… Ревизия ще има. Как да обясняваме откъде са всичките тези кожуси и къщи? Изстинала му усмивката на щъркела: – Бре, ами сега! Аз – всяка година на екскурзия в чужбина, жена ми – на екскурзия в чужбина, децата – и те на екскурзия в чужбина. На една заплата – откъде!? Хукнал с тях. Срещнали маймуната. Като ги видяла, че бягат – и тя се присъединила. По едно време се уморила и се сетила да ги пита защо бягат. Обяснили й за ревизията. Маймуната се плеснала по челото и рекла: – Бягате, защото не ви е чиста работата. Ами аз, с моето голо дупе, накъде съм хукнала?!
Съдията пита обвиняемия: – Защо сте сам? Къде е адвокатът ви? – Ами като разбра, че наистина не съм откраднал парите, и ме напусна…
В същият ден, в който дъщерята получила шофьорска книжка, баща й я помолил да го повози. Тя се съгласила. Широко усмихнат той се качва отзад, на седалката зад шофьора. – Ама, татко, защо не седнеш отпред, до мен? – пита дъщерята. – Чаках този момент 15 години, от онова време, когато беше малко дете. Сега вече е мой ред да седя зад тебе и да ритам с крака по седалката.
Въпрос: Как ще разбереш, че слон е влизал в къщата ти? Отговор: По разширената ключалка.
Извикал хан Кубрат най-големия си син. – Слушай сега, синко, я вземи от оня куп сега една съчка и я счупи. Взел я той, и с лекота я натрошил на няколко места даже. – А сега, вземи 3-4 клонки и се опитай да ги счупиш наведнъж. Хваща нашия, понапънал мишци, но успял да ги строши. – А сега, сине, пробвай да счупиш наведнъж всичките 20-тина клона от купчината… Вдигнал ги нашият човек, напъвал, напъвал, пот му избила от челото, но накрая успял да ги скърши на коляното си. – Еееей да ти се не види, абе тебе човек на нищо не може да те научи бе!!!