11404
Вие, двамата господа на последния чин, говорите ли си или правите любов? Щото и двете неща са забранени в моя час! Учител по литература, 5ЕГ – Варна
В Североизточна България отново рязко се е повишила безработицата, предаде бившият ни кореспондент от Добрич.
Мъж седи в бара на курортно градче и пие чаша след чаша. Барманът идва при него и пита: – Как е, друже? Опитваш се да удавиш проблемите ли? – Да, а ти как позна? – Ами то се вижда…. Но, повярвай ми, това няма да помогне. – Как ще помогне като тая тъпачка – тъщата, въобще не ще да се приближи до водата…
Три часа през нощта. Мъж и жена спят. Изведнъж се звъни на вратата. Мъжът, псувайки, отива да отвори. На прага стои мъж, очевидно пийнал: – Приятел, ела, моля ти се, долу да ме бутнеш. – Абе, човек, ти полудя ли! Три часа през нощта е! Ходи помоли някой друг. Връща се мъжът в леглото и жена му го пита: – Кой беше? – Някакъв идиот, искаше да го бутна. – И ти какво направи? – Пратих го на майната му! – Звяр! Говедо! Помниш ли на нас как ни изгасна колата в големия дъжд и едно момче цял час ни бута? Толкова ли не можеш да помогнеш на човека! Мъжът пак се разпсувал, станал от леглото и се облякъл. Слиза на двора, а там пълна тъма. Вика: – Ей, приятел! Къде си?! От тъмнината: – Тук съм! Ела тук! – Къде тук? – Тука бе, на люлките!
Генерал се връща от еднодневна отпуска и пита редник Каракочев: – Какво стана докато ме нямаше, редник? – Нищо, генерале… – Сигурен ли си?! – Ами… само едно куче умря… – Какво куче? – Дето яде от червата… – Какви черва? – Тези на коня… – Какъв кон? – Дето умря докато теглеше каруцата… – Каква каруца? – Тази с водата… – Каква вода? – Тази с която гасихме пожара… – Къде пожар? – Ами…полка… – Какво? Как? – Ами от фаса на Любо… – Ама Любо не пуши…? – Е, и вие ще пропушите, ако ви откраднат знамето…
В училище: – Иванчо, надявам се, че повече няма да те виждам да преписваш от другарчето си! – И аз се надявам, госпожо!
Ново постижение на науката: кръстоска между диня и хлебарка. Сега като разрежеш динята, семките сами се разбягват.
Мъж се прибира вкъщи и носи папагал. – Какъв е тоя папагал? – пита жена му. – Купих го от един търг. Платих за него 200 лева. Представяш ли си, искаха да го купят още десет човека. Обаче аз дадох най-добрата цена. А най-интересното е, че дори не знам дали е говорящ или не… – Как не знаеш дали съм говорящ, бе? – обажда се папагалът. – А кой според теб наддаваше на търга?