Марк Твен получил картичка, изпратена за негова сметка от приятел, когото не бил виждал с години. Вътре пишело: "Скъпи друже, уведомявам те, че съм добре и в отлично здраве". След известно време приятелят получил за своя сметка доста тежък колет. Когато го отворил, открил огромен камък, а под него бележка: "Мили приятелю, този камък падна от сърцето ми, когато разбрах, че си добре! Сърдечни поздрави: Марк Твен"
Председателят на съда: – Можете ли да докажете своята невинност? – Да, но дайте ми време да помисля. – Давам ви пет години.
Старшината строява ротата и командва: – Иванов! 50 крачки пред строя – ходом марш! Иванов почва да марширува и след малко се спира: – Не мога по-нататък, господин старшина! Тука има стена! – По-нататък не е нужно… Иванов, кръ-ъ-ъ-гом! Рота, за стрелба!
Срещат се двама познати. – Какво работиш? – Ами в цирка съм – гледал ли си, има един номер "сам срещу лъва"? – А не те ли е страх? – Не, от какво да ме е страх? Аз играя лъва.
Срещат се трима студенти. Единия от УНСС, другия от ТУ, а третия от УАСГ. Този от ТУ казва: – Да знаете каква готина приятелка си намерих. Този от УНСС отговаря: – А пък да знайте аз каква приятелка имам. Смятаме да се оженим. Тука студента от УАСГ казал: – Аз пък имам две приятелки – Роси и Мария. На Роси казвам, че съм при Мария, на Мария казвам, че съм при Роси, а аз стоя в общежитието и чертая.
Селянин разправя за реколтата: – Тая година царевицата стана като електрически стълбове! – Толкова голяма ли? – Не, толкова рядка.
