2538
– Моят син е прекрасен хирург! Направил е вече двадесет операции и не се е порязал още нито веднъж!
Младоженци в деня на сватбата им, чакат пред църквата. Жената пита мъжа: – Направи ли всичко което ти казах – изми ли чиниите, изпра ли? – Да, разбира се. – А, смени ли си чорапите? – Да, разбира се. След 15 минути. – Сигурен ли си че си смени чорапите? – Да, разбира се. След още 15 минути. – Наистина ли си смени чорапите? – Да, разбира се. Знаех си, че няма да ми повярваш и за това си ги нося в джоба да ти докажа.
Иванчо казва на баща си: – Автобусът днес беше препълнен и аз без да искам настъпих една дама по крака. Аз й се извиних и тя ми даде един банан. – А ти благодари ли й? – Не. Веднага настъпих и другия й крак…
Екатерина II, подпряла се на перилата, гледа от моста плуващите по разлялата се Нева кораби, леко поклащайки задника си. – А! Кой беше това?! – простенва тя от приятна болка. – Поручик Ржевски, Ваше величество! – представя се той, удряйки с токове. – Продължавайте, полковник, продължавайте…
Учител пита в час по зоология: – Иванчо, към кое семейство се отнася кобрата очиларка? – Към семейството на късогледите – отговорил ученикът.
Едно габровче загубило един лев. Започнало да плаче. Срещнал го друг габровец и запитал: – Защо плачеш, детенце? – Загубих един лев. Габровецът съжалил детето и му дал един лев. Габровчето пак заплакало. – Какво има сега? – запитал учуден габровецът. – Ако не бях загубил единия лев сега щях да имам два.
Поделение войници били на учение. По едно време, минали покрай селото на един и той решил да се обади на баба си и дядо си. – Ооо, дядо, как си? – Здравей, сине, добре съм. Ами каква е таз гьостерица дето си я провесил през рамо? – Това не е гьостерица, бе дядо, гледай сега оградата… Свалил той автомата и та-та-та – направил оградата на трески. – Брей, – казал дядото – ами тия чудесии по колана ти, к"ви са бе, сине? – Това, дядо, са лимонки, гледай сега тоалетната… Взел една лимонка и, тряс, взривил тоалетната. – Брей, – рекъл пак дядото – що ли не беше жива баба ти, да ти види какъв юнак си станал… – А, ами че тя кога умря, бе дядо? – Ами, в тоалетната беше…
Мисис Смит приготвя вечерята, когато в кухнята влиза малкия Робърт. – Какво прави, миличък, цял ден? – Играх си на пощенски раздавач. – Пощенски раздавач? Как стана това, след като нямаш писма? – А, имах огромна купчина. Намерих ги в една стара торба на тавана, здраво завързани с панделка. Пуснах по едно във всяка кутия на нашата улица.
Когато лекарят разбрал със сигурност за фаталния изход на милиардера, извикал жена му: – Госпожо, трябва да бъдете готова на всичко… – Едва ли – развълнувано го прекъснала тя, – като го познавам какъв е, едва ли мога да разчитам на повече от половината.