2612
Потребител на интернет се свързва със сървъра на доставчика на 28800. Диалог: Login: _____ Password: ******** На което сървъра отговаря: "Паролата е само наполовина вярна. Connect 14400."
Потребител на интернет се свързва със сървъра на доставчика на 28800. Диалог: Login: _____ Password: ******** На което сървъра отговаря: "Паролата е само наполовина вярна. Connect 14400."
Влиза гражданин с ловджийска униформа в парламента и започва методично да отстрелва народни избраници. Естествено охраната го спира и го пита какво по дяволите си мисли, че прави. – Ама аз имам разрешително! – казва ловецът и го показва. Документът наистина гласи, че лицето има право да отстрелва отрепки през цялата година. Охраната го преглежда внимателно и казва: – Разрешителното ви е наред, господине, но не можете да продължите – това тук е резерват.
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
Изпит по икономика. Блондинка трябва да говори за Адам Смит. През цялото време тя нито веднъж не споменава първото му име. Накрая професорът пита: – Извинете, госпожице. Бихте ли ми казали все пак как е първото име на Смит? Блондинката се затруднява. – Е, няма нищо страшно. Я си спомнете как се казва първият мъж… – опитва се да я подсети професорът. Блондинката се изчервява и тихо отговаря: – Ами, Пешо!
На Гарабед му направил впечатление, че пред имената на всичките му съседи на табелките има по някаква титла – д-р, проф., доц., к.м.н. и т.н. Един ден на неговата табелка се появила титла – пдк. Съседите му веднага го попитали какво означават буквите. Гарабед разяснил: – Последна дупка на кавала.
Съдията към свидетелката: – На колко години сте? Красноречиво мълчание. – Ако вие сама не кажете, ще помоля мъжете в залата да определят вашата възраст.
Един човек си карал Трабанта по магистралата, когато го задминал като стрела някакъв с Мерцедес. След 2 часа и двамата се срещат в болницата, гипсирани. Този с Мерцедеса обяснява: – Както се бях залетял с 250 км/ч и не намалих на завоя, и ето ме тук. Ами ти с твоя трабант какво си правил, че си тук? – А, ми аз като видях как ме мина като пътен знак, помислих, че съм спрял и слязох да видя какво се е повредило…