21
Мъничко беличко с мъничко черничко, що е то? Снежинка в траур.
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Уотсън пита Холмс: "Абе, Холмс, нещо се е повредила лампата в тоалетната. Като отворя вратата светва, като я затворя угасва." "Елементарно, Уотсън! Пикал си в хладилника."
Турист минава край селянин, който сее: – Браво, дядо, сей, та да има какво да ядем ние! – Може, аз сея люцерна за прасетата.
Питали радио Ереван – Кои са от по-древен род – арменците или грузинците? Радио Ереван отговаря : – Арменците, разбира се. Ние произхождаме от рода Орангутян. В това време се намесило радио Тблиси: – Как ли пък не! Ние водим началото си още от рода Шимпандзе.