Доктор преглежда болен, чеше се по главата, чуди се нещо… Болният: – Докторе! Какво ми е? – Да-а, братче, ее-е-х да-а-а…. – Ама, лекува ли се? – Ам-и-и, какво да ти кажа… Трябва да правим операция. Но веднага ти казвам, много, много сложна операция… – Ще оживея ли след тази операция? – Ще живееш ли? След тази операция? Да. Ще живееш, навярно. Но, честно казано, аз не бих те съветвал…
– Ама това е безобразие! – възмущава се квартирантът. – Вече шест месеца живея тука и вие чак сега ми казвате, че в квартирата няма баня.
Една компания наркомани решили да отказват дрогата. Разбрали се да си направят купон в един от тях, но без наркотици. Домакинът приготвил всичко за купона, но не се стърпял и решил да се боцне за последно. За да не се издаде пред приятелите си написал на едно листче: "Кой е?" за да знае какво да говори когато се звънне на вратата. Надрусал се яко и по едно време се звъни. Той отива до вратата и казва: – Кой е, въпросителен. Отговарят му: – Ние сме запетайка твоите приятели точка.
Седи поручик Ржевски и пише нещо… Влиза полковника: – Поручик, какво пишете? – Ами съчинявам химн за нашия полк… – Нима? Дайте да погледна… Но това са само псувни! – Но защо… Ето тук във втория стих има думата "знаме"…
– Беше ли на зъболекар? – Бях. Извади ми зъба. – А сега не те ли боли? – Не зная. Той остана при зъболекаря.
