2218
Не съм казал, но пак ще повторя. Военен.
Имало едно време един мъж, който редовна си кувал билети от лотарията. Годините минавали и най-неочаквано един ден мъжът спечелил! Веднага се качил на колата си и с бясна скорост препуснал към дома. Когато пристигнал отворил входната врата с ритник, после я затръшнал зад себе си и казал на жена си: – Скъпа, днес спечелих от лотарията, така че веднага си стягай багажа! – О, мили, това е прекрасно! – възкликнала съпругата – Но за какво да се подготвя – за море или за планина? – За каквото искаш! Само гледай да си изчезнала до края на седмицата!
Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. По някое време се моли на Чапаев: – Василий Иванич, да го хвърля ли тоя чувал? – Не може, Петка! В него е плана за превземане на Париж! По някое време пак: – Може ли да го хвърля тоя чувал? – Не може, той е супер ценен стратегически! Измъкнали се как да е, сядат да починат, и Петка отваря чувала да го види тоя план. И какво да види – вътре само картофи! – Василий Иванич, какъв е тоя план? – Значи гледай сега, Петка – почва да обяснява Чапаев, полагайки картофите един по един на земята – тука сме ние, а тука е Париж…
Срещат се двама приятели след дълга раздяла. Започнали да си припомнят, как са живели преди – при социализма. Единият започва: – Ех, помниш ли, преди нищо не ни разрешаваха, нищо не можехме да направим. Бяхме като импотентни. Затова пък сега, какви възможности се откриха! Другият: – Да бе, верно. Като импотентни бяхме. А сега, все едно са ни сменили пола на женски. – Как така? – Ами така, ето ти преди беше импотентен и всичко, за което мечтаеше, беше да видиш една добра ерекция. А сега след като ти смениха пола, няма проблем да я видиш. Жалкото е, че не е твоята…