– Срамувам се, че си толкова слаб ученик! – Не съм виновен, татко! В училище ни карат да правим невъзможни неща! – Запомни веднъж завинаги, че няма нищо невъзможно! Момчето изтичва в банята, взема пастата за зъби, изстисква я върху бащиното бюро и казва кротко: – А сега опитай се да върнеш пастата в тубата!
Докторе, ужас, губя паметта си. -И откога така? -Какво откога?
Австралия. Безкрайно поле, засято с коноп. Един наркоман се промъква и почва бързо да бере и си мисли: "Ще задигна една торба, ще я изсуша, и съм уреден за цяла година". Изведнъж обаче забелязва в далечината полицейска кола. Ами сега? Гледа наблизо – стадо кенгура. Веднага взел решение – съблякъл се, смесил се с кенгурата и почнал да подскача заедно с тях. По едно време съседното кенгуру го бутнало с лакът и му изсъскало: – Свали си чорапите бе, ще издадеш цялото стадо!
Развод. Съдията разпитва жената защо иска да се разведе. – Ами мъжът ми не ще да ме ебе… – Ама госпожо! Не с такъв език – в съда сте все пак. Казвайте "не ме уважава". – Добре де. Значи, в началото като се оженихме ме уважаваше всеки ден по два-три пъти. След една-две години почна да ме уважава само по веднъж на ден, после почна да ме уважава през ден, през два. След още три години почна да ме уважава по веднъж на седмица, после по веднъж на месец ме уважаваше само, а последната година нито веднъж не ме е уважил. Не ще да ме уважава, и това си е, и затова искам да се разведа, защото не ме уважава. Съдията пита мъжът какво има да каже по въпроса. Мъжът застава на скамейката и започва: – МНОГОУВАЖАЕМИ господа съдии…
