1494
Вапцаров облича и съблича живота така, че да го видим без грим.
Приятел се обръща към пощенски работник: – И ти всеки ден се занимаваш с едно и също. Слагаш печати. Но това е адски монотонна работа. – Не е вярно. Нали всеки ден сменяме печата.
Иванчо се прибира от училище. – Мамо, пишка ми се. – Ми ела в тоалетната да те изпишкам. – Не! Искам с баба, защото й треперят ръцете.
Яко напушен наркоман се движи с кола по пътя. На едно място красива девойка му маха, да я вземе на стоп. Наркоманът набива спирачки, красавицата влиза в колата, сяда на задната седалка и казва: – Ще ме закараш ли до гарата, ще изпусна влака, моля те! Наркоманът: – Немаш проблеми, маце, тръгваме! След половин час, девойката ядосано пита: – Ама ние вече минахме оттук… И въобще ти се въртиш в кръг… Наркоманът стреснато се обръща и тихичко пита: – Кой говори…
Престарелият сър Джон седи на пейка в парка. Наблизо минава готина мадама. Лордът прошепва на слугата си: – Джеймс, бързо ми дай изкуствената челюст! Искам да й подсвирна.
Шефът на руския Аерофлот уверено прогнозира: – У нас такова нещо като в Америка не е възможно! Или двигателите ще се повредят или полетът ще закъснее, или керосинът няма да стигне.
Военни афоризми с непреходна стойност: – Или ще престанете да пушите, или едно от двете! – А ти да внимаваш! Аз понякога съм нормален, а понякога безпощаден! – Атомната бомба винаги пада в епицентъра! "Шокирана обстановка…" – Кучето е животно, покрито с козина за носене на служба. – Защо псувате! После с тези ръце хляб ще ядете! – Всеки войник трябва да бъде или поощрен, или наказан. – Всички отсъстващи да се строят в редица! – Главата на войника е за да мисли, а мозъка – за да разсъждава! – Не трябва да се чупи всичко – все на нещо трябва да се седи. Военен преподавател: – Менингитът е много страшна болест. От нея се или умира, или полудява. С брат ми сме я карали. Той умря, а на мен ми провървя. – Що за неравен квадрат си нарисувал? Ти да не си далтонист? – Управлението на волана служи за завиване наляво, надясно и в други посоки. – Другарю полковник! Парадът ще бъде довечера, по изгрев слънце. – Другарю курсант! Ако искате да кажете нещо, по-добре замълчете! – Другарю курсант! Ако сте дебил, така и кажете, няма защо да чупите пистолета! – Да мълчиш, когато те питам! – Рота! Отначало да минат хората, а след това ще преминем ние! – Вие какво, глупак ли сте? Не можете да помните? Тогава записвайте, както аз си записвам! – Къде е Иванов? В лазарета боледува? А кой е разрешил? – Цял ден съм седнал да ви стоя прав! – Ще ви изведа в полето и като ви изправя до стената, такъв куршум ще ви тегля, че цял живот ще помните! – Дежурния, там до прозореца дипломати стоят. Стройте ги до стената! – Давам указание: равно поле – нито трап има, нито могила – и изведнъж зад ъгъла се появява танк… – Полковниците не бягат, тъй като в мирно време това предизвиква смях, а във военно – паника. – Ето, вие ще дойдете след 10 години и ще кажете: Другарю старши лейтенант…