9471
Той не бил гладен, а просто му се било прияло. Из ученическо съчинение
Семейство Петрови си пият кафето след вечеря. По едно време съпругата пита мъжа си: – Не забелязваш ли днес нещо особено у мен? Съпругът внимателно се вглежда и казва: – Имаш нова прическа? – Не! – Нова пола? – Не! – Да не би да имаш рожден ден? – Не! – Може би, днес е годишнината от нашата сватба? – Не! Просто исках да проверя, дали ми обръщаш внимание и си сложих противогаз.
Петка щял да ходи за риба и отишва за съвет при Чапай: – Абе, Чапай, ти как ги вадиш тия червеи. Чапай му казва: – Ами виж сега, вземаш един акумулатор, две жици и допираш двата полюса до земята и те сами излизат. Отива Петка за риба обаче се връща целия син и подут от бой. Чапай го пита: – Какво стана бе, направи ли нещо? Петка: – Да бе направих, допрях жиците обаче нищо не излезе и аз взех жиците за високо напрежение и ги допрях до земята и взеха да излизат, ама не червеи ами миньори!
Иванчо се връща от училище. Баща му го пита: – Имаш ли с нещо да ме зарадваш днес, сине? – Няма тате, всичкото го изпихме вчера с приятели.
Срещнали се четирима психиатри. Един от тях казал: – Хората идват при нас със страховете и притесненията си, а когато ние имаме проблем, няма с кого да поговорим. Друг казал: – Защо сега не споделим какво ни измъчва? Всички се съгласили. Първият психиатър казал: – Аз имам неконтолируемо желание да убия пациентите си! Вторият казал: – Обичам скъпите неща и често лъжа пациентите си с парите! Третият казал: – А аз съм се забъркал с наркотици и понякога дори карам пациентите си да ги продават вместо мен! Четвъртият психиатър признал: – Аз пък не мога да пазя тайна…