Маниак на играта Doom умира и попада в ада. След две седмици дявола се явява при Господ и казва: – Шефе, подавам си оставката, не мога да се справя с положението долу! – Защо бе, какъв ти е проблема? – Ами долу дойде един, изби всичките дяволи с една резачка и сега пита къде е изхода за второ ниво.
Внуче пита дядо си: – Дядо, ти участвал ли си във войната? – Да, момчето ми, участвал съм…. – А, там ли ти откъснаха ръката? – Да, момчето ми, там…. – А, как стана това? – Като ме водеха да се записвам за доброволец, момчето ми….
Мъж и жена в театъра: – Скъпи, този на първия ред не е ли Иван Вазов? – Мила, но той е умрял отдавна! След няколко минути: – Скъпи, не е! Видях го да шава!
Събрали се Бай Ганьо, турчина и американеца да се състезават с коли. Турчина си купил BMW, американеца Мерцедес, а Бай Ганьо си взел трабанта и като по-умен си го завързал за техните коли с въже. Започнало състезанието. Набрали турчина и американеца по 200 км. Обърнал се турчина назад – гледа Бай Ганьо зад тях и казал на американеца: – Абе брато, дай да вдигнеме на 400 км, че оня българин е плътно зад нас. – OK. Качили те скоростта. На Бай Ганьо му се запалили гумите. Обръща се турчина гледа – БайГаньо пак зад тях и казал на американеца: – Ооо, приятел, откажи се. Оня българин е пуснал реактивните двигатели и мисли да излита.
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
Полицай отиват на мястото на пътно-транспортно произшествие. Гледат преобърната кола, а до нея седи блондинка и нервно пуши. – Какво стана? – пита един от полицаите. – Ами карам си аз, не бързам, никого не изпреварвам, изведнъж гледам елхичка, аз наляво, елхичката и тя наляво, аз надясно, елхичката и тя надясно, пак наляво, елхичката и тя наляво… За да не се ударя в елхичката, взех че се преобърнах в канавката… Полицаят: – Ква елхичка бе? Тука в радиус десет километра няма едно дърво. Блондинката: – Имаше елхичка! С очите си я видях! В това време вторият полицай оглежда колата и крещи: – Ква елхичка ма, това е освежителят, дето ти виси на огледалото…
Тъща отива на гости на дъщеря си и зет си. Става късно и дъщеря и й предлага да пренощува в тях. Още не се разсъмнало и тъщата решила да си тръгва. Почва да се облича шумно, обува се, пуфти, трополи. Изведнъж тя отваря вратата на спалнята с трясък и казва с писклив шепот: – Зетко, стани да затвориш вратата след мен, защото ме е страх като я хлопна подире си да не те събудя!
