Китайците замислят да си отмъстят лошо на американците за бомбардировката на посолството им – щели всички да се качат на по една табуретка и по сигнал "три-четири" от националното радио да скочат на пода. Ударната вълна от 60 милиона тона маса ще отнесе половин Америка…
Вечер в спалнята. Съпрузите вече се готвят да си лягат, когато тя подхваща разговор: – Скъпи, знаеш ли – днес изчаках дъщеря ни да се върне от училище и най-после си поговорих с нея за секса, както ти ме посъветва. Стана много добре! Та… сега… в настроение ли си да опитаме нещо от това, което научих от нея?
След завършване на университета младеж се прибира в родното си село. Гордият баща се готви за тържествено пиршество. – Ето това вино, синко, го направих в деня, когато замина в столицата да учиш. Сега ще го изпием в твоя чест, сине. – Тате, аз, честно казано предпочитам шампанско. Бащата преглътва горчивия залък и продължава: – А, това прасе го гледам откакто си в университета. Сега ще го направим на шишове и ще си хапнем… – Тате, да ти кажа право, аз предпочитам шоколадови бонбони. След известно време синът се извинява учтиво и отива до тоалетната. Бащата мълчаливо става, взема пушката от стената и тръгва след него. Майката разтревожено го хваща за ръкава: – Къде отиваш с тая пушка, бе? Да не направиш някоя беля?! – Отивам след него в кенефа. И ако го видя, че пикае седнал, ще го убия, мамичката му…
Пациент в поликлиниката иска едновременно номер за очен и ушен лекар. – И ушите, и очите ли ви болят? – Не, но не виждам това, което чувам и не чувам това, което виждам.
Мъничко момченце, както си играело, изведнъж скочило, съборило книгите от библиотеката, преобърнало един стол и ударило с юмруче по масата. В стаятя притеснена дотичала детегледачката: – Какво правиш? – Играя си! – спокойно отвърнало детето. – На какво си играеш? – На една игра – казва се "Майка ти да е**, къде са ключовете от колата".
– От десет години пиша и едва сега разбрах, че нямам талант! – оплаква се един писател на свой познат. – И оставяш писането? – За съжаление вече е много късно. Станах знаменит!
– Стой, кой там! – Баща ти с дамаджаните! – Баща ми на място, дамаджаните при мен!
Учителката пита децата: – Деца, кой ще каже една гатанка? Иванчо вдига ръка, но учителката не го вдига. В това време в стаята влиза директора. – Госпожо, вдигнете това дете. Учителката вдига Иванчо и става неспокойна. – Черно, кръгло, с дупка в средата – що е то? – пита Иванчо. – Деца, веднага излезте от стаята – казва даскалката. – А сега, Иванчо, кажи какво е. – Грамофонна плоча, госпожо. Директора излиза и казва: – Деца, влезте, не е путка.
