Отива един бизнесмен при г-н Божков и му казва: – Г-н Божков, много искам този и този завод, и съм готов да ви дам не 10%, а 15! А Божков направо подивял и вика: – Какви са тези глупости, какви 10%, какви, защо вярвате на вицовете и глупостите от медиите! Няма нищо вярно! Или 50 на 50% или се махайте от тука!
Събрали се животните от гората да си разказват тъпи вицове. Така от животно на животно дошъл ред и на костенурката. Застанала тя на средата на полянката, поогледала се и казала : – Стена. Всички животни се спогледали учудено, а костенурката се изпъчила и продължила: – Ха хааааа, зная и по-тъпи!
Габровка пише писмо на сина си, който е на лагер; Скъпи синко,вчера сестра ти Ана роди бебе- не знаем пола му и затова не е ясно дали си леля или чичо. Имаме нова къща с нова пералня- оня ден натъпках 100000000 ризи в нея и незнайно защо те не се изпраха. Миналата седмица валя само веднъж- продължи точно 7 дни. От погребалната агенция казаха, че ако не платим за баба ти скоро тя излиза. С обич Елена Еленова П.П.Щях да ти изпратя пари- ама хайде- вече запечатах плика.Освен това писах бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо.
– Иванчо, къде ти е бележника? – Стои наказан в ъгъла, защото получи двойка.
Полицията разбива сборище на наркомани. Разбиват със шут вратата и влизат с викове: – Всички на пода! Никой да не мърда! Дрогираните наркомани се натъркалят на пода, само един остава на стола. – Ти глух ли си бе! Лягай веднага на пода! Никаква реакция. Бутат го полицаите и какво да видят – в гърба му забита брадва. – Убийство! Кой го уби? Ти ли го уби? – питат един от налягалите. – Не съм! – Ти ли беше? – питат друг. – Не съм бе, старши! Никой не го е убивал! Той така умрял си дойде!
Две бебенца на мутри си играят в пясъка с лопатки и кофички. На едното му се счупила лопатката и почнало да копае със дръжката на мобифона си. Другото му вика: – Абе, недей така, ше ти се счупи мобифона. – И кво от тва? – Ами после няма да си имаш мобифон. – Ти ше кажеш, баща ми ще ми купи нов. – Да де, ама докато намери къде се продават, докато ти го поръча, докато го плати – ти ше обикаляш цял месец, като глупак само с пейджър.
Щирлиц рови в секретния архив на Гестапо. Изненадващо влиза Мюлер: – Щирлиц, какво правите тук? – Амии, чакам трамвая! – Аха. Мюлер си тръгва, но съмнения започват да го преследват. Връща се в архива, но Щирлиц вече го няма там. "Сигурно е минал трамвая" – мисли си Мюлер.
