Един мъж започнал работа като таксиметров шофьор. Качил се първият му пътник и потеглили. По някое време пътникът потупал шофьора по рамото, за да спре колата. Шофьорът обаче така се ошашкал, че загубва контрол над колата и едва не се блъснали. Като се посъвзел от уплахата, казал на пътника: – Абе, човек, не ме бутай така отзад! За пръв път съм на смяна, а до вчера бях шофьор на катафалка…
Офицери решават важен въпрос: колко бутилки водка да се вземат за утрешния пикник? Полковникът: – Вашите предложения, господин лейтенант. – Предлагам да вземем по осем бутилки на човек. – Е, вие сте млад, може би не си спомняте, че преди две години ние взехме по осем бутилки на човек и какъв беше резултата? Изгубихме си автобуса! Не, не става. Вашите предложения, господин капитан. – Седем бутилки на човек. – Вие служите при нас малко по-отдавна и би трябвало да си спомните, че преди четири години ние бяхме взели по седем бутилки на човек и какъв беше резултата? Изгубихме радиста! Не става. Вашите предложения, господин майор. – Шест бутилки водка на човек. – Е, това вече е непростимо! Вие сте длъжен да си спомняте какво се случи преди три години, когато взехме по шест бутилки. Какво стана? Изгубихме си въдиците, ето какво стана… Не, господа, чуйте моето предложение. Взимаме по десет бутилки водка на човек. Въдици не взимаме, радиста не взимаме и не излизаме от автобуса.
Един геймър умрял и го пратили в ада. След една седмица главният дявол бяга при Господ и реве: – Какъв е този дето си ми го пратил? Господ недоумява. – Не мога повече вземаи го при теб. – Защо, бе? – пита Господ – Как защо, бе! Изби всички дяволи обърна всички казани и пита къде е изхода за другото ниво!
– Каква е приликата между бившето Шесто и Ариел? – И в двата случая те перат, но в Шесто те накисват.
Българин е в командировка в Япония. Попада на едно погребение и понеже нищо друго не разбирал се зачел в надписите по надгробните камъни (естествено само цифрите разбирал). Направило му впечетление, че всички надгробни камъни носят малки числа – 23, 18, 10 и т.н. Попитал нашия човек да не би това да е някакво детско гробище и хората му обяснили, че според тяхната традиция се отбелязват само щастливо преживените години, за останалите нямало смисъл да се отбелязват. Замислил се нашият човек Ганьо и рекъл: "Еееех… мене пък ще ме пишат мъртво роден!"
Войник в полагаема отпуска се запознал на танци с едно момиче и тръгнал да го изпраща към къщи. Тъй като войникът през цялото време мълчал, девойката решила да се справи с неловкото положение: – Нека да ти задам гатанка: красиво, бодливо, мирише хубаво. Що е то? – Автомат! – отговорил войника. – Не е, това е роза. Дай сега една по-лесна: в средата жълтичко, листенцата белички. Що е то? – Автомат! – казал войникът след дълъг размисъл. – Не е, това е маргаритка – отчаяно казало момичето – Дай сега една съвсем лесна: зеленичко, квака и скача в блатото. Що е то? След дълго мислене войникът се предал. – Е не знам! – Това е жаба. – Абе и аз се чудя ли чудя, защо му е на автомата да скача в блатото.
Разговарят родителите на двама студенти: – Писмата на моя син понякога ме заставят да поглеждам в енциклопедията – казва не без гордост един от бащите. – Провървяло ви е – тъжно забелязва другият. – А пък писмата на моето момче непрекъснато ме карат да поглеждам в джоба си – ту за носната си кърпичка, ту за чековата си книжка…
Момичетата от целия клас се уговорят, ако Иванчо пак каже нещо неприлично, всички да станат и да си излязат. И точно в този момент влетява Иванчо с думите: – А в нашия град откриха публичен дом! Момичетата веднага стават и излизат от класната стая. – Къде хукнахте? – подгонва ги в коридора той. – Щатните бройки отдавна са заети!
На животните в гората им било много скучно. Така че се уговорили всеки да разкаже по един виц. Ако дори едно от животните не се разсмеело щяли да изядат разказвача. И така първо зайчето. Реакцията на всички: "Ха, ха, ха…" – магарето мълчи. Изяждат заека. След това вълчо. Всички: "Ха, ха, ха…" – магарето пак мълчи. Два дни по-късно, в присъствието на малкото останали животни, магарето започнало да се хили като обезумяло: – Какво ти стана, бе – пита лъвът. – Абе тоя заек верно може да разправя вицове…
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: – А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? – Но, другарю Сталин, – уплашено отвръща маршалът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? – Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
