11107
"Ела по-близо, не се надценявай…" Надпис над писоар в мъжка тоалетна.
Студент се прибира след изпит. И гаджето му го пита: – Е, как мина? – Ми как, в две части – тържествена и божествена. Първо тържествената – професорът с костюм и аз с костюм, той с вратовръзка и аз с вратовръзка. – Ами божествената? – Той започна да пита, а аз да се кръстя. После аз отговарям, а той се кръсти.
Вървял си заека из гората и срещнал медената питка: – Здравей, медена питке! – Разкарай се бе, боклук такъв! След малко лисицата и тя срещнала медената питка: – Я каква хубава медена питка! – Ебати тъпата лисица… И така цял ден, медената питка напсувала всичките животни. Те решили да се оплачат на лъва: – Абе лъвчо, медената питка ни псува наред всичките, няма ли да направиш нещо? – Вие сте големи глупаци бе, това е таралежа – утре ще ходи войник.
Един гледа скъсаните си обувки: – Брей, хубавият гьон го правят на пържоли, а какви боклуци слагат за подметки!
Един адвокат бил изпълнител по завещанието на починал мултимилионер, и трябвало да издири някаква далечна племенница за да й даде голям дял от наследството. След като не успял да я открие с полицията, се обърнал към частен детектив. След две седмици звъни на детектива и го пита: – Какво става, докладвай докъде стигна? – Намерих я, и вчера се ожених за нея!
Малкият Иванчо се научил да смята на пръсти. Веднъж, когато им дошъл на гости дядото, накарали Иванчо да демонстрира това си умение. Дядото задал въпрос: – Колко е три плюс четири? Иванчо сметнал на пръсти и отговорил: – Седем! Дядото: – Слушай, синко, не трябва да смяташ на пръсти. Скоро ще тръгнеш на училище, а това хич няма да се хареса на учителката. Я си сложи ръчете в джобовете сега! Иванчо си пъхнал ръцете в джобовете. Дядото пита: – Колко е пет плюс пет? Иванчо почва да шава с ръце в джобовете и после казва: – Единайсет!
Брокер обяснява същността на борсовата игра: – Представете си, че купувате чифт зайци. След месец те стават шест. Когато броят им нарасне на дванадесет, вие купувате по-голяма клетка. След десетина месеца вече разполагате с няколкостотин зайци и купувате нови клетки. – Колко просто! – чуди се някой. – Дааа… Обаче изведнъж става наводнение и всичките ви зайци се издавят. Тогава вие денонощно започвате да се тормозите от мисълта: "Защо аз, глупакът, още в началото не си купих шарани!"…