3430
Върви си един златотърсач в Аляска и изведнъж чува глас: – Копай! Тук има злато! Почва златотърсачът да копае и намира голя-я-мо парче самородно злато. А гласът изумено: – Я, злато!
Върви си един златотърсач в Аляска и изведнъж чува глас: – Копай! Тук има злато! Почва златотърсачът да копае и намира голя-я-мо парче самородно злато. А гласът изумено: – Я, злато!
Чапаев се явява на изпит в академията. Навън го чака Петка. – Какво стана, Чапаев, взе ли изпита? – А бе, остави. Питаха ме колко прави 0,5 + 0,5. С цялата си душа чувствам, че е равно на литър, но не знам как да го изразя математически.
Сръбски наказателен отряд влиза в албанско село. Строяват всички мъже до стената и казват: – Ако някой от вас се чуства сърбин, да се отдели от групата. Десетина мъже излизат напред. – Добре, минете наляво. Други да се чустват сърби? Още десетина излизат. – Добре, вие минете надясно. Вдигат автоматите и гръмват останалите. Мислят малко и казват: – Я вие там, дето сте отдясно – марш до стената. – Ама нали сме сърби? – Истинският сърбин не може да се колебае… Застрелват и тях. Пак мислят малко. – Я и вие там отляво – до стената… – Ама нали сме истински сърби – не се колебахме? – Е да де, ама война е все пак. Трябва да има загуби и от сръбска страна.
Адвокат е на смъртно легло. Семейството ми извиква свещеник. – Искате ли да се помирите с Твореца? – пита свещеникът. – Може – отговаря адвокатът. – Само, моля ви, направете предложение. Аз съм засегнатата страна.
– Вчера ме обраха цигани. – А мене тия от енергото.
Учителката пита как децата си представят дядо Господ. Един казва белобрад старец, друг – млад, синеок мъж, а Иванчо: – Аз си представям Господ като гола жена увита в бял чаршаф. – Ама как така, Иванчо? – пита учителката. – Ами вечер тати като види мама така вика "Боже, ти пак идваш"!