9525
Председателят на съда упреква един адвокат, че защитава несправедлива кауза. Адвокатът се оправдава: – Господин председателю, толкова справедливи каузи загубих, че не мога вече да ги различавам едните от другите!
Председателят на съда упреква един адвокат, че защитава несправедлива кауза. Адвокатът се оправдава: – Господин председателю, толкова справедливи каузи загубих, че не мога вече да ги различавам едните от другите!
Двама старци си говорят в кръчма: – Дали през 21 век компютърът ще измести вестника? – Не, естествено! – Защо мислиш така? – С компютър муха можеш ли да убиеш?!
Един мъж казал на една пищна блондинка: – Хайде да се обзаложим на единн долар, че ще докосна гърдите ти, без да докосвам дрехите ти! Тъй като било очевидно, че мъжът няма да успее, блондинката се съгласила. Но мъжът се приближил към блондинката, сложил ръце на гърдите й, докато момичето гледало недоумяващо: – Хей, но ти докосна дрехите ми! – Добре! Значи ти дължа един долар!
Иванчо карал колело, но като минавал по моста, спукал гума, паднал в реката и се удавил. Като го оплаквал, баща му казал: – Иванчооо, Иванчоо, от спукана гума се роди, от спукана гума умря!
…и слона казал на голия мъж: – Добре де, ти как дишаш с това?
Надпис в отдел "Поддръжка на компютърната техника" на голяма фирма: "Теория – това е когато знаете всичко, но нищо не работи. Практика – това е когато всичко работи, но не знаете защо. При нас съчетаваме теорията с практиката. Нищо не работи и нямаме понятие защо."
– Иванчо, защо по цял ден се търкаляш на дивана и нищо не правиш? – Тренирам. – Какво? – Ами като порастна, нали ще ставам татко.
Шоп попитал радио Ереван: – Какво да си помисля, ако заваря коч в спалнята си? – Трябвало е да мислиш преди, а не след това.
Сръбски наказателен отряд влиза в албанско село. Строяват всички мъже до стената и казват: – Ако някой от вас се чуства сърбин, да се отдели от групата. Десетина мъже излизат напред. – Добре, минете наляво. Други да се чустват сърби? Още десетина излизат. – Добре, вие минете надясно. Вдигат автоматите и гръмват останалите. Мислят малко и казват: – Я вие там, дето сте отдясно – марш до стената. – Ама нали сме сърби? – Истинският сърбин не може да се колебае… Застрелват и тях. Пак мислят малко. – Я и вие там отляво – до стената… – Ама нали сме истински сърби – не се колебахме? – Е да де, ама война е все пак. Трябва да има загуби и от сръбска страна.