11524
Болният: – Докторе, много дълга диагноза ми пишете? Докторът: – Не е диагноза, съчинявам некролог.
Болният: – Докторе, много дълга диагноза ми пишете? Докторът: – Не е диагноза, съчинявам некролог.
Двама приятели – пилот и таксиметров шофьор – взели да си обясняват един на друг тънкостите на професиите си. Пилотът качил таксиметърджията на самолета и почнал да му показва: – Ето, с тоя лост издигаме самолета, с това тук завиваме, ако има мъгла – ориентираме се по тези прибори… и т.н. След време шофьорът качил пилота при себе си. Тръгнали на някъде, но паднала гъста мъгла. Шофьорът обаче казал: – Не се притеснявай, ориентирам се по прибори! – Как така?! – След 25 стотинки – завой наляво!
– Господин съдия, искам незабавен развод! – Защо, госпожо? – Защото разбрах, че той се е оженил за мен само, защото е научил, че чичо ми ми е оставил голямо наследство. – Вярно ли е това, господине? – Не е вярно, господин съдия. Изобщо не ме интересува кой от нейните роднини й е оставил наследството.
Два гущера си вървяли през пустинята и влачели една картечница. В един момент видели няколко палатки и единият казал на другия: – Петка, дай да ги нападнем. На което другият отговорил: – Не искам бе Чапай, видя ли какво ни се случи когато нападнахме последният път палатката на оня магьосник?
Критикът: – Каква прекрасна картина, какво видение, каква експресия! Художникът: – Да? А, това е мястото, където си избърсвам ръцете от боята.
Човек влиза в аптеката и пита: – Имате ли презервативи? – Да. – Дайте един. Абе ще може ли още един, защото и сестра й е много хубава. Направо ми дайте три, защото и майка й е много хубава. Вечерта мъжът отива в дома на приятелката си и по време на вечерята седи мълчаливо и нищо не яде. Приятелката го пита: – Какво ти има скъпи? Храната ли не ти харесва? – Защо не ми каза, че баща ти е аптекар?
Поет се оплаква на доктор: – Моля ви, помогнете ми! Когато пиша стихове до късно, после до сутринта не мога да заспя. – А защо не опитате да прочетете вечер това, което сте написали?
Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда – от храстите просветват две очи. – Мюлер! – мисли Щирлиц. – Ти си Мюлер – мисли вълкът.