Едно борче излиза от кафенето и вижда как врабче му се изхожда върху предния капак на белия мерцедес. Опитва да го хване, но птичето излита. Борчето сяда намусено в колата и минаващ човек, видял всичко, му подава кърпичка и казва: – На – избърши го. – Да бе, ей сега, веднага ще тръгна да го гоня.
Въпрос към радио Ереван: – Как можем да се избавим от импотентност? Отговор: – Необходимо е през целия ден да се пие вода богата на желязо, а вечерта да си закачите магнит на врата.
В цирка, по време на антракта, един мъж отива в бюфета. Седи там, пие си биричка и изведнъж надушва невероятна воня. Обръща се и вижда до себе си един мъж, от който се носи тази смрад. – Човече, знаеш ли колко вониш? – Знам! Аз бачкам тука в цирка. Изривам лайната на слоновете. – Хубаво ама много миризлива тая работа, бе! Не можеш ли да си намериш по-добра работа!? – Каквооо! И да изляза от шоубизнеса?!
Как математикът вика кокошките? – 3.14, 3.14, 3.14!
След като Иванчо и Марийка се оженили, вкъщи всичко започнало едно след друго да се разваля. Но като се бриберял вечер Иванчо, вземал вестника, пускал телевизора, вдигал краката на масата като истински мъж и все се измъквал: „Марийка, аз не съм електротехник, водопроводчик, не разбирам от перални.“ Една вечер се прибрал и гледа всичко оправено. – Майстор ли си викала, Марийке? – пита Иванчо. – Не. Дойде съседът отгоре. Каза, че ще оправи всичко, но ако се съглася да му направя сладкиш или да легна с него. – И ти му направи сладкиш? – О, Иванчо, аз да не съм сладкарка.
Дресьор на лъвове показва номер: Слага си члена в устата на лъва и го удря с юмрук по главата. След което остава абсолютно невредим. – Моля за доброволец от публиката – казва дресьора. От публиката излиза бабичка. Дресьора: – Да, заповядайте, госпожо. Бабичката: – Обаче ще може ли да ви помоля нещо – само да не ме удряте толкова силно по главата.
Учителката пита Иванчо: – Иванчо, защо първо виждаме светлината, а после чуваме звука? – Ами… защото очите са по-напред от ушите!
Двама негри пикаят от покрива на десетия етаж. Изведнъж нещо ги дръпва за онея работи и те започват да падат надолу. Единият си пада спокойно а другият крещи: – Как може да си толкова спокоен? Не виждаш ли, че ще паднем и ще се пребием? – Да, но на мен ми го дърпат от петия етаж, а на теб онова куче на цимента !
