Чапаев командирова Петка да се учи в Художествената академия за художник. След една година Петка се връща във ваканция. – Е, какво, научи ли се да рисуваш? – Ами горе-долу. – А носиш ли някоя картина да покажеш? – Ами да, нося. Петка вади черен лист хартия и го показва. – И какво е това? – Негри крадат въглища през нощта.
Три прилепа били много гладни изпратили първия да търси храна след малко се връща и казва: -виждате ли тези планини? -да!-казват другите -там няма храна. изпратили втория.след малко се върнал и казал: -виждате ли реката? -да! -там няма храна. връща се и третия целия ударен и казва: -виждате ли дървото ей там? -да! -е,аз не го видях!
Известен снайперист разказва: – Още от ранно детство се увличах по точната стрелба. Мой кумир беше Вилхелм Тел. С един мой приятел много обичахме да си играем на Вилхелм Тел – той стоеше с една ябълка на главата, а аз стрелях по нея с арбалет. Ако беше жив, утре щеше да стане на 30 години…
Майката на Иванчо го пита: – Иванчо, кога ще си оправиш оценките? – Мамо, аз всеки ден се опитвам да си ги оправя, но учителката постоянно държи дневника при себе си…
– Дядо, ти какво правеше през войната?– Бях в контраразузнаването.– А с какво се занимаваше там?– Обръщах пъновете в гората с мъха на юг, да обърквам противника.
Кенгуру, заек и слон скачат от десететажна сграда, за да проверят кой ще отскочи най-много. Скача кенгуруто и брои етажите: – 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1 и нагоре 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7. Скача заекът: – 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, 1, 2, 3, 4, 5, 6. Скача слонът: – 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, пръст, пясък, глина, чакъл, здравейте миньори!
Говорят си двама колеги: – Вчера бях на гости у тъщата… – И кво, хапнахте, пийнахте… – А, не! Аз като ходя в тъщата въобще не пия.. – Що бе, тя ли не ти дава? – Не, просто веднъж, като й ходих на гости, така се напих, че ми се стори, че имам две тъщи. Такъв ужас, никога повече не искам да изпитвам…
– От десет години пиша и едва сега разбрах, че нямам талант! – оплаква се един писател на свой познат. – И оставяш писането? – За съжаление вече е много късно. Станах знаменит!
Влязъл Гарабед в един магазин и попитал: – Продавате ли това кожено палто? – Не. – Тогава го купувам.
