10969
Вие можете да посетите руското православно гробище, намиращо се недалеч от тук, където се съхраняват бележити руски поети, писатели и художници ежедневно без четвъртък. Из туристическа брошура.
Ето какво всъщност казват мъжете: "Гладен съм" = "Гладен съм" "Спи ми се" = "Спи ми се" "Изморен съм" = "Изморен съм" "Искаш ли да отидем на кино" = "Искам да правя секс с теб" "Искаш ли да отидем на вечеря" = "Искам да правя секс с теб" "Мога ли да танцувам с теб?" = "Искам да правя секс с теб" "Хубава рокля!" = "Господи, какво деколте!" "Изглеждаш напрегната, нека ти направя масаж" = "Искам да те опипам" "Какво не е наред?" = През каква безсмислена психологическа травма, измислена от самата теб, минаваш сега? "Какво не е наред?" = "Предполагам, че тази вечер и дума не може да става за секс" "Скучно ми е" = "Искаш ли да правим секс" "Обичам те!" = "Хайде да правим секс сега!" "И аз те обичам!" = "Добре де, казах го, хайде вече да правим секс!" "Разбира се, харесва ми новата ти прическа!" = "Разбира се, че харесвах повече старата!" "Разбира се, харесва ми новата ти прическа!" = "Дала си 50 $, а няма почти никаква разлика." "Добре, хайде тогава да говорим!" = "Опитвам се да ти покажа, че не съм повърхностен и тогава може би ще се съгласиш да правиш секс с мен." "Ще се омъжиш ли за мен?" = "Искам да е незаконно за теб да правиш секс с други мъже." И накрая: /докато пазарувате/ "Тази рокля ми харесва повече!" = "Просто вземи която и да е рокля и давай да си ходим в къщи!"
Правителството проблеми не решава, то само ги финансира.
Василий Иванович отсъства от дивизията, а белите нападат щаба. За да спаси положението, Анка картечарката се преоблича с неговите дрехи, запасва сабята му, яхва коня му и начело на казашка сотня посреща атаката на врага. За лош късмет, снаряд пада близо до нея и Анка губи съзнание. Свестява се в лазарета, а над нея Петка успокоително говори: – Не си в опасност Василий Иванович. Раната ти между краката я зашихме и сега казаците ти търсят ташаците в полето.
Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
Иванчо седял до Мариика и преписал от нея на контролната. Госпожата го пита: – Ти защо преписа от Мариика? – Не съм. – Ами защо тогава грешките ви са еднакви? – Сигурно защото имаме еднаква госпожа…
Събрали се животните от гората да си разказват тъпи вицове. Така от животно на животно дошъл ред и на костенурката. Застанала тя на средата на полянката, поогледала се и казала : – Стена. Всички животни се спогледали учудено, а костенурката се изпъчила и продължила: – Ха хааааа, зная и по-тъпи!
Старшината обяснява на войниците: – Трябва постоянно да държите врага под око! Да не го изпускате от поглед! Иванов, какво си ме зяпнал?
При проверка на караула дежурният се приближава към часовия и пита: – Имате ли бойни патрони? – Да, господин капитан! – Дайте ми ги… Това ли е всичко? – Да! – Повече нищо ли не остана? – Само един патрон, господин капитан. – Дай ми го и него! – Не мога, господин капитан. Той ми е нужен в случай, че вие не ми върнете другите патрони…