Системен администратор се учи да стреля на стрелбище. Вдига пистолета, изстрелва цял пълнител – нито един куршум в мишената. Инструкторът казва:– Абе какво става, как може нито един път да не уцелиш?– Не знам, от моята страна всичко е наред – куршумите излязоха от цевта.
Група милиционери ще заминава на екскурзия в планината. Началникът им ги събира за инструктаж: – Ще пътуваме с камион с ремарке. Половината от вас ще са в каросерията на камиона, половината в ремаркето. Да дойдете тук рано сутринта – камионът заминава в 7.00. Въпроси? – Да – а ремаркето кога заминава?
В Париж тече културен симпозиум. На вратата стои човек от охраната и проверява пропуските. Към него се приближава старец: – Здравейте, аз съм за симпозиума… – Вашият пропуск, моля… – Знаете ли, аз го забравих в хотела. Аз съм Пикасо… – А, как ще го докажете? Старецът вади един фулмастери и рисува на стената гълъб… – Влезте моля… След известно време към вратата приближава друг мъж. – Аз съм за симпозиума… – Пропуска, моля! – Забравил съм го, но аз съм българският културен министър… – Трябва да го докажете! Ето например Пикасо нарисува ей оня гълъб на стената… – А, кой е Пикасо? – Влезте моля…
Hа един светофар спират един до друг борец с БМВ и моторист. Мотористът решава да се пошегува с бореца и му подвиква: – Хей, какво е това: четири колела и по средата едно тъпо? – Hе знам – отговаря троснато мутрата. – Ти бе, тъпак! – отвръща мотоциклетистът. Борецът се ядосал, но не могъл да му го върне, защото светофарът светнал зелено и мотористът се изгубил някъде между колите. Hа следващия светофар до БМВ-то на бореца спряло трабантче. Борецът решил да си го изкара на шофьора и го попитал: – Ей, знаеш ли какво е: четири колела и в средата едно тъпо? – Hе знам – отговорил уплашено шофьорът. – Аз бе, тъпак! – извикал борецът.
– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…
При психиатъра. – Докторе, цялото ми тяло е в пера! – Спокойно, легнете… Повтаряйте сега след мене: нямам пера, нямам пера, нямам пера… А сега вече можете да станете! – Докторе, благодаря ви! Перата наистина изчезнаха! Пациентът излиза, а психиатърът вика чистачката: – Бихте ли премели, че целият под стана в пера…
