На един човек члена му бил много малък, а на брат му-голям. Той отишъл на доктор: – Докторе, члена ми е много малък, а на брат ми е голям. – Вземи тия две лекарства. Ти изпий червеното, а на брат ти дай зеленото. Човекът си тръгнал. Но вкъщи объркал лекарствата. След една седмица отива на контролен преглед. – Докторе, члена ми стана по-малък, а на брат ми още по-голям – А къде е брат ти? – Ей го там горкия, не може да вземе завоя.
– Защо държиш тоя аквариум в офиса? – питат бизнесмен. – Знаете ли колко е приятно да видиш някого, който си отваря устата и не иска пари?
На учения, сержант се обръща към войник: – Редник Петров! Остана ли ви вода в манерката? – Разбира се, – отговаря Петров – Вземи братче! – Не отговаряте по устав. Повтарям въпроса. Редник Петров! Остана ли ви вода в манерката? – Съвсем не, господин сержант!
Връщал се заека от командировка в съседната гора, и среща лисицата, която се държи отзад и едва ходи: – Как си, лисо? – попитал я заека. – Остави се, зайо, любезния лос се е развилнял, хвана ме и ми скъса задника… Бягай зайо, защото… – рекла му лисицата. Позамислил се зайо и продължил към хралупата си. Не щеш, ли след малко видял вълка, и той се държи отзад и охка. – Какво става с тебе, Вълчо? – рекъл заека. – Ох, зайо, любезния лос е побеснял, хвана ме и ми скъса задника… не виждаш ли… Бягай, защото… – едва-едва рекъл вълка. Позамислил се пак зайо и ускорил крачката към къщи. Вървял, вървял и изведнъж гледа мечката, седи на един пън, държи се отзад и горко плаче: – О-о-о, зайо, любезния лос ме хвана и ми скъса задника, погледни, о-о-о, бягай, зайо, бягай! – рекла мечката. Уплашил се заека и хукнал да бяга. Стигнал до хралупата, навел се да отключи, пъхнал ключа и изведнъж чул зад себе си: – Добърррр деннннн!
Две медицински сестри разговарят: – Ти къде работиш? – В института по заразни и паразитни болести. – Като зараза, или като паразит?
Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се – нямаше никого. "Сторило ми се е!" – помисли си Щирлиц.
Умрял Ленин. И запътил се той към Рая и на райските врата почукал. -Ида, ида-а. -Отвътре Свети петър ключове раздрънка и излезе навънка. – Ти, човече, от къде си и що дириш тука? – Аз съм Ленин от Русия. Дето спаси света от просия. – Хм. Я, почакай малко да кажа на Бога да не ми стане жалко!…Боже Всемогъщи, тука е онзи дето избеси всички патриарси и попове. Ти какво ще кажеш да го пуснем ли в Рая или в Ада да го пратим. – Бе, то, Свети Петре, как да ти кажа… Абе я му отреди едно местенце в Рая.Ама гледай много-много със слуги и прислуга да не се среща и за стачки и провали да не се досеща. – Добре, Боже. – Съгласил се Свети Петър. В това време Ленин веднага го запитал: – Ти, Свети Петре, от кога си тука? Колко ти плащат и на колко време смяна ти изпращат? – Ми, то, аз съм тука от как свят светува. Колко ми плащат? За хляба. Пък и той колко ли струва! – Слушай, Свети Петре, да кажеш на Бога веднага двама ключаря помощ да ти дава и осем часов ден работен да ти въведе! – Тъй ли? Веднага ще кажа!… Боже Всемогъщи, веднага двама ключаря помощ да ми дадеш и 8-часов ден работен да ми въведеш! – Ах ти, Петре, дърто магаре, знам те аз кой те на тоз акъл научи, но на небето, както на земята, няма да сполучи!
Г-н Сакс-Кобургготски, вместо да съветвате хората да си сменят чипа, сменете вие вашия, защото сте с дефектна версия, която не поддържа добре български език.
Мравката и слона отишли на басейн. Слона веднага се топнал във водата, а мравката се разтършувала из багажа си… – Слоне, излез от водата! – провикнала се мравката – Ама що? – Излез бе! – Що ма, мравке? – Бе излез бе! – настоявала мравката. Слонът се показал над водата. Мравката го огледала и му казала: – Хубаво, можеш да си влезеш пак. Не си ми обул банския.
