442
Нощ. Пълна тъмнина. На улицата се разминават двама дрогирани. – Ъ-ъ-ъ… извинявай, ама тва дет свети горе слънце ли е или луна? – Ами-и-и-и… не знам, аз не съм от тука.
Два бандита се возят в мерцедес. По едно време гледат на едно кръстовище нещастен Запорожец. Решили да се изгаврят със собственика, засилили се и го блъснали в предницата. Собственика на Запорожеца слязъл, извадил една картечница от багажника, насочил я към тях и ги накарал да слязат. – Сега единият да чука другия на капака на Мерцедеса! – заповядал той. Пътуват след това бандитите и в колата цари тягостно мълчание. След известно време единият се обръща към другия и казва. – Е, сега вече не сме само мафиози! Сега сме едно семейство!
Мюлер си вървеше по коридора, когато ненадейно нещо твърдо се опря в гърба му. – Пистолет! – помисли си Мюлер. – Близо си, сладур… – помисли си Щирлиц.
Излиза един пияница от кръчмата и си тръгва. Изведнъж се усеща, че си е изгубил ключовете, отива до една улична лампа и започва да си ги търси. Към него се приближава полицай и го пита: – Какво търсиш тука, бе? – Търся си ключовете, господин полицай! – А ти, къде ги изгуби?- пита полицая. – Е там, пред кръчмата. – Тогава, защо ги търсиш тука бе глупак? – Ами тука е по-светло господин полицай!
Две мухи искали да бият слона. Отишли при него и му казали: – Слоне, хайде да се бием! А той отговорил: – Ооо, не е честно, вие сте двама!