10162
"В болнични съм. Детето ми е болно от заюшка." Бележка на магазин, оставена от продавачката
Българи попитали Радио Ереван: – Кога ще стане по-добре? Оттам отговорили: – Вече беше.
Върви си лъвът из гората, а насреща му лисицата плаче. – Защо плачеш? – Заекът ме излъга и ме наеба… – Гледай го ти! – казал лъвът и продължил. Среща вълка – и той плаче. – Какво ти се е случило? – Заекът ме излъга и ме наеба… – Виж го ти хитрецът! Продължил нататък и среща мечката – също плаче. – Какво е станало, защо плачеш Мецо? – Заекът ме излъга и ме наеба… – И тебе ли? Ще я видим ние тая работа! Продължил нататък лъвът и гледа – заекът стои до една дупка и мисли. – Абе Зайо, ти цялата гора си наебал – бива ли такива работи? – Остави се лъвчо, това са бели кахъри. Тука в тая дупка има злато, а аз не мога да го стигна, ащото са ми къси лапите… – Къде, къде – казал лъвът, навел се и бръкнал в дупката с лапи. – Ах ти хитър заек!
Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: – Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? – Има, защо да няма. Всички хора са смъртни, и аз не съм вечен…