Лекар практикувал в отдалечено провинциално градче, където клиентелата била малка. Един ден при него дошъл нов пациент. След прегледа пациентът го попитал:– Какво ви дължа, докторе?– Моите пациенти ми заплащат обикновено с каквото могат. фермерът например ми плаща с някое шиле, друг носи заек, шивачът ми уши нов костюм… Каква е вашата професия?– Гробар…
Учителката: – Марийке, напиши изречение, в което да има думите "гора" и "девойка"! Марийка пише на дъската: "В гората влезе една девойка." – Иванчо, а ти сега направи това изречение отрицателно! Иванчо пише: "От гората излезе недевойка." Учителката: – Ама, Иванчо! Не е правилно, я бързо го поправи! Иванчо: – Госпожо, това не се поправя, то е за цял живот…
Двама хакери четат на уеб-сайта на църквата: "Днес е ден на обезглавяването на св. Йоан Предтеча". Единият пита: – Кой е тоя св. Йоан Предтеча? – А, бета-версия на Исус.
Актриса се връща у дома си и пита прислужничката: – Идва ли някой? – Само пощальонът. – Нещо за мен? – Не, госпожо, той е женен.
Един мъж отишъл в гората за да се обеси. И таман като метнал въжето на едно дърво и се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а зеле ядеш ли? – Не!? – А трябва, трябва! Прибрал се нашенеца вкъщи и един месец ядял само зеле, но резултат нямало. Той пак поел пътя към гората. И таман да си сложи клупа и пак се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а чушки и домати ядеш ли? – Мии… не!? – А трябва, трябва! Човека пак се прибрал обнадежден вкъщи и един месец карал само на домати и чушки, но отново нямало резултат. И човечеца отчаян от жестокия живот твърдо решен да се обеси този път, отново се запътил към гората с въже в ръка. Сложил си клупа и таман ше рита столчето и пак се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а жена си ебеш ли? – Не!? – А трябва, трябва…
Две мравки си говорят – Бе ти някога ебал ли си слон? – Не! – Е тва се казва съвпадение! Аз също!
Мъж седнал на бара и си поръчал двойно мартини. След като го изпил, погледнал в джоба си и поръчал отново двойно мартини. След като изпил и него отново погледнал в джоба си и пак си поръчал същото. Барманът казал: – Ще ми кажеш ли защо всеки път, след като погледнеш в джоба си, порачваш по едно двойно? – В джоба имам снимка на жена ми. Когато започне да ми изглежда хубава, разбирам, че е време да си вървя в къщи.
