11863
Една стоножка била поканена на тържество. Забавата започва, а нея я няма. Тържеството наближава своя край и стоножката влиза запъхтяна. Всички я питат какво става. Тя отговаря: – Ами на вратата пишеше "Преди да влезеш вътре си изтрий краката"
Щирлиц трябва да се срещне със свръзката си от Русия в някакъв германски бар. Отива, сяда на бара и казва: – 100 грама водка. – Нямаме, вчера свърши. – Тогава сто грама коняк. – И коняка свърши. – Една бира? – И бирата свършихме. "Ясно, свръзката е пристигнала", мисли си Щирлиц.
Дама разглежда изложба на модерна скулптура. – Ще ви кажа искрено, че не бих сложила в дома си това чудо! – казва тя на скулптора. – И аз, госпожице. Затова го и продавам!
Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. По някое време се моли на Чапаев: – Василий Иванич, да го хвърля ли тоя чувал? – Не може, Петка! В него е плана за превземане на Париж! По някое време пак: – Може ли да го хвърля тоя чувал? – Не може, той е супер ценен стратегически! Измъкнали се как да е, сядат да починат, и Петка отваря чувала да го види тоя план. И какво да види – вътре само картофи! – Василий Иванич, какъв е тоя план? – Значи гледай сега, Петка – почва да обяснява Чапаев, полагайки картофите един по един на земята – тука сме ние, а тука е Париж…
Семейство Петрови си пият кафето след вечеря. По едно време съпругата пита мъжа си: – Не забелязваш ли днес нещо особено у мен? Съпругът внимателно се вглежда и казва: – Имаш нова прическа? – Не! – Нова пола? – Не! – Да не би да имаш рожден ден? – Не! – Може би, днес е годишнината от нашата сватба? – Не! Просто исках да проверя, дали ми обръщаш внимание и си сложих противогаз.
На сутринта след бесен купон, собственикът на апартамента стои пред останалите, които са се размазали на дивана и им казва: – Момчета, за това, че ми изхвърлихте телевизора през балкона… е хайде, ще ви го простя! За това, че изкъртихте вратата на хладилника… ще си затворя очите! За това, че ми направихте масата на клечки за зъби и изпочупихте всички чаши, чинии и витрини… е добре, ще го преживея някак си! Обаче за това (вади едно канарче с тирбушон в задника)… за това да ми кажете: "То така си беше"… е извинявайте!
Мутра кара мотоциклет в гората. Изведнъж от едно дърво се чува глас: – В тази гора не може да се кара мотоциклет. Трябва да те глобя! Поглежда мутрата нагоре, сред клоните на едно дърво се скрил горският. Мутрата гаси мотора и казва: – Абе, я ходи се… Сега ще слезеш от дървото и ще дойдеш да го духаш… Горският: – Ти луд ли си, бе? За кого работиш? – За Компира! Горският вади мобифон и се обажда в министерството. – Да шефе, разбираш ли, тука някакъв в гората… с мотоциклет… Да бе… Казва че работи за някакъв Компир. Да. Ами да. Ама как така… Добре. Добре бе, слизам, слизам…
Лекар към пациента си: – Защо скочихте от прозореца? Та вие сте имали невероятен късмет! Просто се чудя как сте останали жив! – Скочих, защото приятелката ми ме излъга. – Струва ли си за една лъжа да се самоубивате? – Не, но тя ми каза, че баща й го няма вкъщи, а той беше там…