3320
Испания. Гражданската война. Зима, вятър и студ. Петка крещи: – Василий Иванович! Гълфстрийм замръзна! Василий Иванович: – Петка! Колко пъти съм ти казвал евреи в отряда да не вземаш!
Испания. Гражданската война. Зима, вятър и студ. Петка крещи: – Василий Иванович! Гълфстрийм замръзна! Василий Иванович: – Петка! Колко пъти съм ти казвал евреи в отряда да не вземаш!
– Как щеше да се казва София ако беше столица на Чечения? – Мръсни.
Мюлер попълва данните на Щирлиц в служебната му биография. – Години? – пита го. – Ти колко ми даваш? – прави се на интересен Щирлиц. – Ако зависеше от мен – доживот бих ти дал.
Край Щирлиц бавно премина немски моторен патрул. "Рокери" – помисли си Щирлиц. "Металист" – помислиха си немците. А Щирлиц гордо продължи да крачи по "Фюрерщрасе", окичен с медали върху съветската си униформа.
Учителката пита Иванчо: – Кой е коренът на думата кокиче? – Луковицата, госпожице.
Мъж влиза в бара и крещи на бармана: – Една кока! Барманът: – Какво е това кока? Мъжът със снизхождение: – Това е тъмна течност, състояща се от натриев карбонат, екстракт от растението кока и оцветител Е5! Барманът: – Аха, разбрах ви. А да ви дам ли към коката пластмасов цилиндричен прибор за смучене или не?
"Най-важното качество на чиновника е неговата неподкупност. То се измерва в долари."
В един бар влиза един педераст, ама съвсем леко отваря вратата, после съвсем леко я затваря, сяда на бара и казва на бармана, който бил негър, със съвсем тънък глас: – Едно уиски. Бармана се ядосал и казал: – Абе ти къв мъж си, я излез и влез пак обаче тоз път няма да отваряш леко вратата, а със шут, затваряш я по същия начин, идваш, блъскаш на бара и казваш "Я дай едно уиски тука бе!". Педераста се съгласил и излязъл. Но пак влязъл по същия начин – съвсем леко отворил вратата, съвсем леко я затворил и с още по-тънък глас казал: – Едно уиски. Бармана се ядосал още повече и му казал: – Я застани на моето място, аз ще ти покажа как се прави. Барманът излязъл и след малко влязъл като танк. БАМ – шут на вратата, БАМ да я затвори, седнал на бара, блъснал с ръка и казал: – Я дай едно уиски тука бе! А педераста му отвърнал: – На чернилки не сервираме.
На главна визитация с всички лекари, сестри и стажанти, професорът след като се осведомява за състоянието на даден болен казва: „Сантрапо“. Това се повтаря при няколко болни. Един от стажантите пита един от лекарите:– Каква е тази диагноза? Досега не съм я чувал нито сме я изучавали.– Сандък, трап, поп!
Студент влиза половин час преди края на изпита. Сяда и започва да пише, а изпитващия му казва, че няма да му приеме работата и по добре да си отива и да не си губи времето. Когато изпитното време свършва всички си оставят работите на бюрото на квестора. Идва и нашия човек, а ония му вика: – Нали ви казах да не пишете! Не ви приемам работата. А студента злобно пита: – Вие знаете ли кой съм аз? – Не. Студента мушка листа си между всички други и нагло казва: – Не ви и трябва…