3188
За успеха на една книга може да се говори едва тогава, когато хора, които не са я чели, се правят, че са я чели.
За успеха на една книга може да се говори едва тогава, когато хора, които не са я чели, се правят, че са я чели.
Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал – учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:– Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи – тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:– Е, скъпа, не ме очакваше, нали?
Двама студенти по медицина се разхождат,а насреща им куцука разкрачен дядо.Двамата започват да спорят от какво е болен дядото-единият твърди,че е лумбаго,а другият казва,че е ишиас.След дълъг спор решават да попитат дядото от канво е болен: -Дядо,ти от лумбаго ли си болен или от ишиас? -Не бе,дядовото…Реших да пръдна,то пък се насрах…
На главна визитация с всички лекари, сестри и стажанти, професорът след като се осведомява за състоянието на даден болен казва: „Сантрапо“. Това се повтаря при няколко болни. Един от стажантите пита един от лекарите:– Каква е тази диагноза? Досега не съм я чувал нито сме я изучавали.– Сандък, трап, поп!
Конферансие тръби пред входа на цирк: – Не се скъпете, уважаеми граждани! Влезте и ще видите двегодишно детенце, което знае да чете. Всички бащи и майки влизат вътре. На арената малко момченце прелиства някаква книга. – Нищо не чуваме! – обаждат се гласове от публиката. – Няма и да чуете, защото нашето дете знае само да чете, но не и да говори – успокоява ги конферансието.