Мъничко момченце, както си играело, изведнъж скочило, съборило книгите от библиотеката, преобърнало един стол и ударило с юмруче по масата. В стаятя притеснена дотичала детегледачката: – Какво правиш? – Играя си! – спокойно отвърнало детето. – На какво си играеш? – На една игра – казва се "Майка ти да е**, къде са ключовете от колата".
Тръгнали мравката и слона да бягат от затвора. Мравката казала: – Слоне, бягай! Мене ме видяха.
Жена се прибира в къщи и вижда полугола жена, която с писък минава покрай нея и бяга към стълбището. Стресната, жената пита мъжа си: – Какво беше това? – Призрък, скъпа. На следващия ден мъжът се прибира и заварва жена си с друг мъж. – Кой е този – пита ядосан съпругът? – Ловец на духове, скъпи.
В училище учителката казва: – А сега, деца, ще изучаваме буквата "х". Иванчо вдига ръка: – Аз да кажа, аз да кажа! – Млъквай, Иванчо. Ти още за буквата "п" не си довел баща си в училище.
Между художници: – Абе, ти продаде ли нещо? – Да. Колата си.
Знаете ли защо Стиви Уондър се смеe докато пее? Защото си мисли, че е бял.
– Деца, кажете пословицата за работата? – "Който не работи, не трябва да яде". – Браво! А сега кой ще ми каже пословица за добрия учител? – "И навитата змия може да хапе".
