9275
Математиката е кото бримка на дамски найлонов чорап. Веднъж тръгне ли, стига до края.
Учителят казал на учениците: – Всички олигофрени да станат. Никой не станал. По едно време станал Иванчо. Учителят попитал: – Защо стана? – Стана ми мъчно да стоите само вие прав и реших да ви правя компания.
Тодор Живков на посещение на село: – Как сте, как сте? – шегувайки се пита той селяните. – Добре сме – шегувайки се му отговарят те.
В училище учителката казва: – Деца, съставете ми изречение, което да има думата "гора". Марийка става и казва: – Едно момиче влезе в гората. Другарката: – Много добре, Марийке. Кажи твоето изречение, Иванчо. – Едно не момиче излезе от гората. – Тука има грешка, Иванчо, поправи я! – А, не може госпожо, такава грешка е за цял живот!
Две мухи искали да бият слона. Отишли при него и му казали: – Слоне, хайде да се бием! А той отговорил: – Ооо, не е честно, вие сте двама!
– Келнер! Мога да споделя с тебе като специалист – тази пържола беше първо качество! – А вие майстор-готвач ли сте? – Не, обущар.
СССР, 60-те години. КГБ. Телефонът звъни: – Ало, КГБ ли е? – Да. – Обажда се Иван Сидоров. Избяга ми папагалът. – Ние сме КГБ, а не зоопарк! За какво ни се обаждате? – Искам да кажа, че не споделям политическите му възгледи!
Лили Иванова инкогнито към радио Ереван: – Бихте ли ми казали какво е това "юбилей"? Радиото отговаря: – Това е когато има много цветя, а ти все още си жив!