6697
В тази част на България се отглеждат:-лен, коноп, вълна и други дървесини.
Уважаема редакция,Нужен ми е съвет. Благодаря ви предварително.От известно време заподозрях гаджето ми, че кръшка. Както обикновено.Ако вдигна аз телефона – затварят. Взе често да се среща с „приятелки“, а като я питам с кой е била, казва, че не ги познавам.Взех да гледам през прозореца кога ще пристигне с такси, а тя идва зад ъгъла и не мога да разбера с каква кола е дошла.Както и да е, никога не бих я разпитвал за такива работи, но когато снощи късно пак тръгна на някаде, не се сдържах.Слязох до моята кола, залегнах зад нея и започнах да наблюдавам какво ще стане.И гледам – ужас! Долните тампони на амортисьорите станали на нищо!Как мислите, дали ще мине само със смяна на тампоните или ще трябва да се изръся и за амортисьори?
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
Пощальонът спира да гребе, слиза от лодката и с кисела физиономия връчва на пазача на фара писмо. Той го взима и казва: – Ако и следващия път дойдеш при мен такъв кисел, ще се абонирам за ежедневник!
Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал – учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:– Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи – тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:– Е, скъпа, не ме очакваше, нали?
– Келнер, ножът, които сте ми дал е ужасно мръсен! – Хммм… Странно – последното нещо, което рязах с него беше сапун…
Върви зайо-байо през гората целия окървавен. Среща го вълка и го пита: – Я? Зайо, какво е станало с тебе, защо си целия в кръв? – Ох, вълчо, вървя си аз, среща ме Баба Меца и като ме видя такъв пухкав и мекичък и ме използва за дамска превръзка. На следващия месец вълка среща орела из гората, целия в кръв и го пита: – На къде така орльо, целия си в кръв? – Абе, мерака ми е да набарам заека! Да вземе да каже на Баба Меца че тия с крилцата били по-добри превръзки!