1056
Майстор-готвач към ученик: – Взимаш две трети мляко, една трета сметана, една трета кафе… – Но вече станаха четири трети! – Не ме прекъсвай за глупости! Вземаш по-голяма тенджера и готово!
Майстор-готвач към ученик: – Взимаш две трети мляко, една трета сметана, една трета кафе… – Но вече станаха четири трети! – Не ме прекъсвай за глупости! Вземаш по-голяма тенджера и готово!
Изпратили Чапаев да се учи в университета. В една от ваканциите, той се върнал и естествено среща Петка. Петка го пита как върви учението и Чапаев казва: – Кво да ти кажа, задават ни едни гатанки. – Добре де, кажи една да видим и аз колко знам – помолил Петка. – Добре. Без прозорци, без врата, пълна къща с деца. Що е то? – Чапаев, това трябва да е гъз – казал Петка след дълго мислене. – Как ще е гъз, бе Петка? Това е краставица. Слушай сега друга гатанка: Две остриета с две търкалца на кръст. Що е то? – Чапаев, това вече е гъз – доволен казва Петка. – Как ще е гъз, бе Петка. Това е ножица. Много още трябва да се учиш. Петка започнал умислено да върви по плаца. Насреща му идва Будьони и пита: – Петка, какво си се умислил? – Абе, Чапаев нали е много учен ми задава едни гатанки и аз не можах да му отговоря. Слушай сега и ти: Без прозорци, без врата, пълен гъз с краставици. Що е то? Будьони се размислил и казал: – Петка, това трябва да е гъз. – Абе и аз му викам на Чапаев, че е гъз, а той ми вика, че е ножица.
Костов сънува следващите избори. "Най добре е танковете да дойдат" – мълви в просъница той. Буди се от връхлитането на Бонев в спалнята, който застава мирно и козирува: – Както заповядате, господин премиер!
Студентка, изящно гримирана, с много къса пола влиза на изпит. Сяда пред професора, кръстосва крака, присвива поглед и устните и потреперват: – Господин професор, всичко бих дала от себе си само и само да ми дадете този изпит! – И ще направите каквото поискам? – пита професорът. – Да, всичко… – казва студентката и повдига с ръце бюста си. – Добре колежке – тогава искам да отидете и да си прочетете материала за изпита.
Пациент позвънил на лекаря си, за да си запише час.– Извинявайте, отговорила му дежурната сестра, но можем да ви приемем не по рано от след две седмици.– Но до тогава аз може и да умра.– Няма проблеми. Жена ви ще се обади да отмени часа.
Малката Марийка се прибира от училище и казва: – Мамо, днес Иванчо в междучасието ме целуна по устата! Майката, възмутена, но и учудена пита: – И как стана това? – Не беше лесно, но три съученички ми помогнаха да го държим.