Двама приятели не се били виждали от години и се срещнали случайно. Единият казал на другия: – Хайде да отидем на едно кафе, да се видим по-добре? – Ааа, не мога, ще липсва Киряков. – Тогава довечера? – Не може, Киряков заминава командировка. – Ами утре или през седмицата? – Не мога, Киряков цяла седмица няма да го има. Ядосал се първият и казал: – Добре де, поне ми кажи кой е тоя Киряков! – Абе и аз не го познавам, ама ходя да чукам жена му.
– Мамо, мамо! – вика разплакан Иванчо на майка си – тате ме наби два пьти! – Защо бе, моето дете? – Ведньж защото му показах бележник пълен с двойки и ведньж защото му казах, че е неговия като е бил ученик!
– Намерих един малък плаж, ама фамозна работа – разказва току-що завърналият се летовник. – Нито жива душа. Постъпих на пълен пансион у един рибар. Кеф голям! Само че първата седмица му умря свинята – ядохме от нея осем дни. На втората седмица пукна едно теле – петнайсет дни го ядохме. На третата седмица се разболя бабата. Уплаших се, вдигнах си багажа и си дойдох.
На брега на езеро художник рисува пейзаж. Приближават се мъж и малко момче и застават зад гърба му. След като наблюдават известно време работата на художника, бащата поучително казва: – Виждаш ли, момчето ми, как се мъчат хората, които нямат фотоапарат!
Учителят казал на учениците: – Всички олигофрени да станат. Никой не станал. По едно време станал Иванчо. Учителят попитал: – Защо стана? – Стана ми мъчно да стоите само вие прав и реших да ви правя компания.
