Двама министри излизат от сградата на Народното събрание и виждат един просяк на ъгъла. По-младият, вишист от Лондон, е за първи ден на работа и пита по-възрастния: – Колега, имате ли представа защо този човек седи там така с протегната ръка? – пита неразбиращ. – Не знам! – отговорил също неразбиращ другият. – И аз се чудя. От осем години работя в МС и той все тука седи и чака.
На прием в президентството: – Защо сте угрижен, господин посланик? – Откраднаха ми златния часовник на вашия прием, господин президент. – Подозирате ли някого? – Онзи мъж със синия костюм. – Това е министърът на правосъдието. Сигурен ли сте, че е той? – Уви, да! След малко президентът на хунтата се връща при посланика: – Ето вашия часовник! – О, министърът сигурно се е почувствал неудобно? – Не, той нищо не усети…
Реклама на филаделфийските гробища: "Тук почива шерифът Джон Милър, който живя 105 години благодарение на това, че винаги употребяваше револвер марка "Смит & Уесън". На другия ден на съседен надгробен паметник конкуренцията поставя надпис: "Тук не почива никой, защото още неговият дядо бе застрелян с точен куршум от револвер марка "Гарет"!"
В ресторанта: – Съжалявам, господине, но не пускаме клиенти без вратовръзки… – Но вътре има хора не само без вратовръзки, но и без ризи! – Ооо, навярно те вече са си платили сметките…
Спи старият генерал с младата си жена и изведнъж, посред нощ, стреснат се събужда и вижда как поручик Ржевски гали и целува съпругата му. Генералът (гневно): "Какво е това, поручик?. Ржевски: "Това е сън, господин генерал!". Генералът: "Ах, сън… Да не повярваш, вече трета седмица все един и същ сън сънувам…"
В операта: – Татко, защо мъжът в черно бие тази леля? – Не я бие, детето ми, това е диригентът. – Тогава тя защо така пищи?
– Слушай, кажи ми откровено, кой написа последния ти разказ? – А на теб кой ти го прочете?
– Кажете ми, курсант Холер, какво разбирате под еднопосочна улица? – пита инструкторът. – Разбирам това, че по нея човек може да бъде блъснат само отзад.
Посетител на ресторант към оркестъра: – Момчета, вие изпълнявате ли желания на клиентите ? – Да, разбира се. – Тогава защо не седнете да си починете за 1-2 часа.
