7799
Илюзионист споделя със свой приятел: – Имах един сензационен номер – разрязвах жена си на две. Няколко пъти. Но скоро след това се разделихме… – И къде е тя сега? – пита приятелят. – В Париж и в Рим.
Илюзионист споделя със свой приятел: – Имах един сензационен номер – разрязвах жена си на две. Няколко пъти. Но скоро след това се разделихме… – И къде е тя сега? – пита приятелят. – В Париж и в Рим.
Една вечер, след дълги години семеен живот сър Тоби и лейди Хелън си лягат. Сър Тоби след няколко неуспешни опита се провалил като мъж. Неочаквано лейди се изсекнала на чаршафа. – Лейди, какво правите? – Сър, преди 20 години Вие си порязахте пръста и спасихте честта ми. Сега аз Ви връщам жеста.
Лорд Джон попада с един янки на северния полюс. Всеки започва да строи иглу, в което да се подслони. Американецът привършва своето, излиза и вижда, че лорда е построил три!! – За какво, по дяволите са ти три иглута!?! – Това първото е дома, в който ще живея – отвръща лорд Джон. – Това до него е клуба, в който ще ходя всяка вечер. А онова третото там е клуба, в който кракът ми никога няма да стъпи.
– Иванчо, вярно ли е че учителката е викала вчера баща ти за да се оплаква от теб? – Да. Днес пък викна майка ми, за да се оплаче от поведението на баща ми…
Зима. Вълкът е гладен. Хванал заека и му казва: – Зайо, приятел си ми, но животът ми е по мил от теб. Ще те изям. – Добре, Вълчо, изяж ме, щом въпросът е на живот и смърт – казал му заекът – но моля те, имам много важен разговор с гората. Пусни ме първо да говоря с нея и после ме изяж. Вълкът му казал, че ако гората отговори на заека, той няма да го изяде и ще го пусне. Стигнали до гората и заекът се провикнал: – Лес… – йес, йес – отговорила гората. – Какой цветок растьот в етава мароза? – Роза, роза…- отговорила гората. Вълкът се объркал от разговора и заекът избягал. Вълкът на свой ред се провикнал към гората: – Лес… – йес,йес… – Что я буду есть в ету ночь темную? – Ую, ую…
Редник съобщава на главния: – Старшина, има дупка в чаршафа ми. – Обърни го от другата страна и заспивай.
Върви си по улицата песимист. А зад него – двама оптимисти в цивилно облекло…
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…