Отива заека в една баничарница и пита: – Имате ли 1000 банички? – Не. На другият ден пак идва: – Имате ли 1000 банички? – Не! Така и на следващия ден. Баничарят се замислил и решил да направи 1000 банички, щото решил, че заекът ще ги купува. Идва на четвъртия ден заека: – Имате ли 1000 банички? – Дааа, имаме! – Хммм, и кво ша ги праите толко много?
Партизанин разказва на пионерчета бойните си спомени: – Гледам напред – бре, ебало си мамата! Поглеждам наляво – ебало си мамата! Поглеждам надясно – ебало си мамата! Гледам назад – малей, и там си ебало мамата! – Бре, каква памет! – чудят се пионерчетата.
Богата тъща казва на зетя си: – Зетко, ето ти сто хиляди лева. Прави – струвай, само искам да ме погребеш много богато и да ми направиш скъп мраморен паметник. На следващата сутрин зетят отива рано при тъщата си и казва: – Направих всичко както ми нареди. Прави – струвай, погребението е днес в 12 часа.
Два бандита се возят в мерцедес. По едно време гледат на едно кръстовище нещастен Запорожец. Решили да се изгаврят със собственика, засилили се и го блъснали в предницата. Собственика на Запорожеца слязъл, извадил една картечница от багажника, насочил я към тях и ги накарал да слязат. – Сега единият да чука другия на капака на Мерцедеса! – заповядал той. Пътуват след това бандитите и в колата цари тягостно мълчание. След известно време единият се обръща към другия и казва. – Е, сега вече не сме само мафиози! Сега сме едно семейство!
При командира на войсковата част идва възпитател от детския дом и се жалва, че след последният ремонт, който войниците са правили на покрива на детският дом, децата псуват безобразно. Командирът вика при себе си двамата войници, които са поправяли улуците и ги пита защо са говорили мръсотии. Единият отговаря: – Няма такова нещо, господин полковник! Просто редник Иванов запояваше улуците, а аз държах стълбата. Докато държах му говорех: "Редник Иванов! Нима не виждате, че оловото от вашият поялник капе на главата на вашият боен другар…
