Дете-молец и майка му стоят в гардероба. – Мамо, да полетим! – Не, ще стоим тука и ще гризем това кожено палто. – Жалко – отвърнал малкият молец – А вчера като си полетях, толкова много ми ръкопляскаха…
В училище учителят казва: – Деца, превърнете изречението "Конят бяга" във въпросително. Иванчо вдига ръка: – Конят бяга ли? – Много добре! А сега го превърнете в повелително! Иванчо моментално вдига ръка и казва: – Диййй!
Една тъща тръгнала на рожден ден на зет си. Звъни на вратата. Зетя отваря и гледа – тъщата носи подарък палма. – Аха, влизай. – казал той. – Преди две години ми даде маймуната, а сега и носиш и дървото…
В този момент на просветление Моканина наистина е "видял" с вътрешните си сетива бялата лястовица, която е символ на надеждата. Бисери и поуки от изпита по литература след 7. клас през 1998г. – Йордан Йовков – "По жицата"
Иванчо се връща от училище вкъщи а баща му го пита ядосан: -Какво прави на даскало бе калпазанин с калпазанин такъв?! -Днес в училище беше царят! -Е какво от това?Имаш ли някаква оценка? -Ще ти кажа тате, вервай ми…
Разговарят момче и момиче. – Знаеш ли – казва той, – ние сме четири деца и всеки си има свой сребърен прибор за хранене! – Това не е нищо – отговаря тя. – Ние сме седем братя и сестри и всеки си има свой собствен баща!
Тъща към зет си: – Всяка вечер разказваш на внука ми приказки. Това е хубаво, на защо всичките завършват по един и същи начин: "Те се оженили и заживяли щастливо, защото младоженката била сираче"?
