11963
„Стоки до 1 лев на най-ниски цени“ Надпис на магазин в Дупница.
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
11216
Две мишки ядат лентата от филма "Отнесени от вихъра" в мазето на едно кино в София. Едната мишка пита: – Как ти се струва? – Ами, да ти кажа честно, книгата ми хареса повече…
-
11455
Летят в самолет бай Тошо и Горбачов. По едно време Горбачов започва да се смее. Тогава бай Тошо го пита "Що се смееш бе?" и Горбачов му отговаря: – А бе представям си, че седалката ти се пробива и почваш да падаш и аз аха да те хвана за косата, но нали нямаш коса и падаш. Тогава бай Тошо се ядосал и на слизане от самолета започва да се смее и той на глас. Горбачов го пита: – Защо се смееш бе? – Ами представям си, че седалката ти се пробива и аз рекох да ти подам главата си да се хванеш за косата ми, но нали нямам коса и падаш.
-
2057
С какво се отличава добрата секретарка от много добрата? Добрата всяка сутрин казва: "Добро утро, шефе!" А много добрата нежно му прошепва на ухото: "Вече е утро, шефе!"
-
-
11880
Телефонно обаждане в пожарната: – Ало, пожарната ли е? – Да. – Слушайте сега да ви разправя за какво става дума… Значи, преди три години имаше у нас един купон. Един приятел донесе трева. Свихме цигарки, повечето я изпушихме. Обаче оставихме малко и посяхме в една саксия. – И какво? – Порасна голяма, даде реколта и на следващата година пушихме от нея. После я преместихме в една голяма саксия от фикус и я сложихме на терасата. – Е? – А миналата година пак правихме един купон. И един идиот да вземе, че да ритне саксията от терасата… – Е? – Ами всичко се разпръсна из двора, обаче взе, че се хвана долу в пръстта и сега целия ни двор е обрасъл с тая трева. – Абе ние тука сме пожарна, за какво ми ги разправяш тия неща? – Именно! Искам да ви кажа, като идвате да гасите пожара да не изпотъпчете тревата в двора!
-
-
-
5393
Албанец се кара на малкото си дете: – Как не те е срам?! Аз на твоите години нищо нямах, а ти…Ама какво искаш бе – къщата ти голяма, в двора басейн, хладилника натъпкан с македонци…
-
10013
Звъни телефонът на директора в цирка. Отсреща глас: – Ало, трябва ли ви говорещ кон? – Мамка ти, шегаджия смотан! – отвръща директорът и тръшка телефона. След малко пак се звъни: – Ама аз съвсем сериозно… – но директора пак затваря. Трето позвъняване: – Моля ви се, господин директор, не затваряйте, знаете ли колко трудно се набира седем цифров номер с копито?
-
8862
Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер – тя не се отвори! Той натисна по-силно – отново нищо. Засили се и удари с рамо – ала вратата все така не се отваряше. – "Заключено е!" – помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.
-
10186
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
-
-
-