2020
Марийка се връща от училище развеселена: -Мамо, мамо, в училище ни правиха изследвания. Оказа се, че в класа има само една девица. -Ти ли беше, мъниче? -Не разбира се. Даскалицата.
Млад мъж гостувал в чужда къща и много му се искало да съблазни красивата осемнайсетгодишна дъщеря на стопанина, но му било съвестно. Все пак, обаче не успял да издържи и една нощ се промъкнал в стаята й. Пуснал в сила всичките си съблазнителни умения, а момичето започнало да му говори: – Престанете, или ще извикам баща си! Мъжът обаче не преставал и момичето пак го предупредило: – Престанете, защото наистина ще извикам баща си! Най-накрая обаче отстъпила и сама не можела да се насити. Любовникът дълго се трудил, но най-накрая изнемогнал и се проснал на земята. Но момичето не се отказвало и продължило с ласките си, тогава мъжът не издържал и й казал: – Престани, защото ще извикам баща ти!..
Попитали Радио Ереван: – Как си обяснявате нарастването на броя на жените-депутати след последните избори ? Отговорът бил: – С наближаването на световното първенство по футбол.
Въпрос: Защо слонът е сив, голям и набръчкан? Отговор: Защото ако беше малък, бял и гладък щеше да е аспирин.
На 23 февруари, отбелязвайки деня на Съветската армия, Щирлиц се напи като дъска, след което облечен във форма на майор от НКВД, с наган и гола шашка в ръка, цяла нощ бяга пред сградата на Гестапо, крещейки "Ех, вашта мамка!". И едва на следващия ден той със свито сърце осъзна, колко близко е бил до провала.
Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюблената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне: – Сър Джон, какъв зелен кон имате! – а аз ще й отвърна: – Да, но аз Ви обичам!" Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала: – Сър Джон, аз Ви обичам! – Да, ама я виж какъв зелен кон имам!
Щирлиц си плуваше, когато видя чифт жълти очи във водата. – Мюлер! – помисли си Щирлиц. – Отчасти… – помисли си крокодилът.
Млад писател споделя с колега: – Ура! Ще получа пет долара за последния си разказ! – От кого? – От пощата, защото ми изгубили писмото, с което го пращах до редакцията.