1409
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.
Разговор между двама съседи: – Гоше, абе снощи през цялата нощ у вас свети. Да не си правил купонче нещо, а… и да си забравил да се обадиш? – Нема такова нещо, бе, Кире. Жената утре си идва от почивка и може да възникнат някой въпроси – защо толкова малко ток съм изразходвал, докато я е нямало…
Продавач на вестници на Централна гара вика: – Няма Стандарт, няма Демокрация, няма Пари… Остана само Труд и Капитал!
– Келнер, какво е това? Ако е чай, донесете ми захар, а ако е супа – донесете ми сол!
При доктор непукист: – Добър ден, докторе. – Добър ден, следващият. – Докторе, бременна съм! – Честито, следващият. – Докторе, глътнах мишка! – Глътни котка, следващият. – Докторе, ухапа ме куче! – Ухапи го и ти, следващият. – Докторе, пикая на четири струи! – Глътнал си копче, следващият. – Докторе, боли ме пръстът! – Фра-а-ас! Следващият. – Докторе, умирам! – И аз, следващият.
Накарали Чапай и Петка да напишат съчинение за училище какво са правили цяло лято. Обаче цяло лято те са пили и са ходили за жени, чудили се, чудили се какво да пишат и решили да пишат вместо че са пили че са чели и вместо ходили по жени ходили за риба. "Ставам аз сутринта ама ми се чете ама ми се чете та 2 не виждам. Отивам в домашната библиотека, гледам всичко съм прочел. Намирам едно спотаено малко книжле и го прочитам на един дъх. Излизам и отивам в градската библиотека – там си поръчвам 3те тома на "Война и мир". Прочитам ги набързо и след тях още едно малко книжле. Излизам навън и гледам Петка ама се е начел ама се е начел та не може да ходи. Отивам при него и му викам "Абе Петка какво ще правим сега". "Ами айде да ходим за риба" ми отговаря той. Ама нали се бяхме начели едно хубаво та цял ден не можахме кукичките да изправим.
– Докторе, помогнете ми, пред очите ми през цялото време се въртят някакви зелени кръгове! – А вие какъв цвят предпочитате?
В болницата карат мъж с нож, забит между лопатките. Докторът в приемната съчувствено го пита: – Боли ли ви? – Само когато се смея.
Млад поет занесъл на Волтер своя ода, чието заглавие било "Към потомството". Волтер я прочел и казал на автора: – Добре, много добре… Но мисля, че няма да стигне до адреса…