1473
Прочута стриптизьорка се оплаква на приятелката си: – Трябва да знаеш, че всичко ми дойде до гуша. Така съм уморена от всичко, че когато се върна в къщи, единственото, което ми се иска е да се облека и да си легна…
Прочута стриптизьорка се оплаква на приятелката си: – Трябва да знаеш, че всичко ми дойде до гуша. Така съм уморена от всичко, че когато се върна в къщи, единственото, което ми се иска е да се облека и да си легна…
Дяволът отива да се оплаква на Господа: – Господи, спасявай ме! – От какво бе, Дяволе? – Ами в ада се появи един маниак на Doom, изтрепа ми сума дяволи, и мен искаше да ме коли с автоматична резачка! – Че откъде е взел резачка в ада? – Мани, мани… На четвърто ниво намерил тайна врата…
Един мъж завел приятеля си вкъщи, да му покаже новия апартамент. – Ето това е кухнята – казал той – а това тук е всекидневната, това е детската. Продължил да го развежда и отворил последната врата да му покаже спалнята, но с изненада видял, че там е жена му с друг мъж, запазвайки самообладание той казал: – Това е спалнята, а това съм аз когато ме няма вкъщи.
На един човек му писнало от тъща му и я убил. Адвокатът, който го защитавал пред съда му казал, че за това деяние ще му дадат вероятно доживотна присъда, но ако убие и неговата тъща (на адвоката) ще му издейства условна присъда. Така и станало; човекът убил адвокатската тъща, а адвоката уредил условната присъда. След края на делото, съдията, който познавал адвоката от по-рано го извикал при себе си и го попитал какъв му е обвиняемия, че го е защитавал като роден брат. Адвокатът му обяснил каква е работата. Тогава съдията казал: – А бе, защо не ми каза по-рано. Да беше убил и моята тъща, пък щяхме да си го оправдаеме човека.
Дете казва на майка си: – Мамо, майката на Иванчо му купи компютър за рождения ден, а моя е утре. Майката учудено пита: – И сега какво очакваш? Иванчовата майка да купи компютър и на теб?
Студент влиза половин час преди края на изпита. Сяда и започва да пише, а изпитващия му казва, че няма да му приеме работата и по добре да си отива и да не си губи времето. Когато изпитното време свършва всички си оставят работите на бюрото на квестора. Идва и нашия човек, а ония му вика: – Нали ви казах да не пишете! Не ви приемам работата. А студента злобно пита: – Вие знаете ли кой съм аз? – Не. Студента мушка листа си между всички други и нагло казва: – Не ви и трябва…
Иванчо казва на баща си: – Автобусът днес беше препълнен и аз без да искам настъпих една дама по крака. Аз й се извиних и тя ми даде един банан. – А ти благодари ли й? – Не. Веднага настъпих и другия й крак…