509
Двама се разхождат из гробищата и четат надгробните плочи. – Иван Петров, 1945-1995. Адвокат и добър човек. – Пфу, двама човека в един гроб погребали.
Двама се разхождат из гробищата и четат надгробните плочи. – Иван Петров, 1945-1995. Адвокат и добър човек. – Пфу, двама човека в един гроб погребали.
По време на сухия режим, мъж седи в бараката и вари ракия. Гледа по едно време водата се нагряла много и отива до кладенеца за вода. Връща се, а в бараката седят двама милиционери, усмихват се иронично и говорят: – Е, сядай и пиши обяснения! – И кво да пиша? – Всичко, както си е било, така го пиши! Сяда човека, пише и след това дава листа на милиционерите. – Кво си написал бе, идиот такъв? – Както си беше, така го написах: "Отивам за вода до кладенеца, връщам се, а в бараката двама милиционери, седят и варят ракия".
На откриване на изложба питат художник: – Вие в какъв стил рисувате? – В стил "реализъм". – А тази картина каква е? – Казва се "Строители на работа". – Тогава защо всички са налягали по земята и нищо не правят? – Нали ви казах – рисувам в стил "реализъм".
Умрял Ленин. И запътил се той към Рая и на райските врата почукал. -Ида, ида-а. -Отвътре Свети петър ключове раздрънка и излезе навънка. – Ти, човече, от къде си и що дириш тука? – Аз съм Ленин от Русия. Дето спаси света от просия. – Хм. Я, почакай малко да кажа на Бога да не ми стане жалко!…Боже Всемогъщи, тука е онзи дето избеси всички патриарси и попове. Ти какво ще кажеш да го пуснем ли в Рая или в Ада да го пратим. – Бе, то, Свети Петре, как да ти кажа… Абе я му отреди едно местенце в Рая.Ама гледай много-много със слуги и прислуга да не се среща и за стачки и провали да не се досеща. – Добре, Боже. – Съгласил се Свети Петър. В това време Ленин веднага го запитал: – Ти, Свети Петре, от кога си тука? Колко ти плащат и на колко време смяна ти изпращат? – Ми, то, аз съм тука от как свят светува. Колко ми плащат? За хляба. Пък и той колко ли струва! – Слушай, Свети Петре, да кажеш на Бога веднага двама ключаря помощ да ти дава и осем часов ден работен да ти въведе! – Тъй ли? Веднага ще кажа!… Боже Всемогъщи, веднага двама ключаря помощ да ми дадеш и 8-часов ден работен да ми въведеш! – Ах ти, Петре, дърто магаре, знам те аз кой те на тоз акъл научи, но на небето, както на земята, няма да сполучи!
Блондинка пристига в "Бърза помощ" – показалецът на едната й ръка бил целият в кръв. – Как се случи това? – попитал лекарят. – Бях решила да се самоубия… – Като се простреляте в пръста?! – Не, разбира се! Първо бях решила да се прострелям в гърдите, но тъкмо си направих пластична операция за 6000 долара. После реших да се прострелям в устата, но съвсем скоро платих 4000 долара за зъбни протези. Накрая реших, че ще е най-добре да се прострелям в ухото, но си помислих, че сигурно ще е много шумно, за това си запуших другото ухо с пръста…
– Иванчо, ти си преписал съчинението за кравите от Петърчо! – Не е вярно, госпожо. – А защо съчиненията ви си приличат като две капки вода? – Защото сме писали за една и съща крава…
– Вие искате да работите като кондуктор на автобус? А какво сте работили досега? – Опаковах консерви, господине. – Подходящ сте. Ще ви приемем.
Старшина строява ротата и казва: – Представете си, че над нас лети самолет… Целия от алюмин… – Алуминий. – чува се глас от строя. – Кой се обади? – пита старшината. – Редник Петров! – Редник Петров, две крачки пред строя! Легни, стани, легни, стани, легни, стани… Марш в строя! И така продължавам! На самолета има иедрена бомба… Какво ще направите вие! – Ще спасяваме старшината. – чува се отново от строя – Кой се обади? – пита пак старшината. – Редник Петров! – Редник Петров, две крачки пред строя… Рота! Легни, стани, легни, стани…