В трамвая влетява маскиран и въоръжен мъж, стреля в тавана и вика: – Всички на пода! Това е обир! Давайте парите! Още на следващата спирка полицията го хваща. На разпита го питат: – Добре де, защо пък си тръгнал да обираш трамвай? Хората банки обират… – Ами грешка стана… Гледам отвън надпис – "Първа частна банка"…
Режисьор коментира сценария на новата пиеса с писателя: – Трябва да го променим, аз съм противник на псувните в театъра! – Какви псувни? В сценария няма никакви псувни! – Там няма, но сред публиката ще има!
По време на войната руснак стои на пост в тъмното. Чува някакъв шум. – Серьожа, это ты? – Ja, ja!
Иванчо среща бременна жена на улицата. – Какво има в корема ти? – пита Иванчо. – Дете. – Обичаш ли го? – Да, разбира се! – Ами тогава защо си го изяла???
Мъж работи в градината си. По едно време от съседната къща на бегом тича неговата съседка-блондинка, отваря пощенската кутия, поглежда в нея, затваря я и се прибира вкъщи. След известно време съседката отново тича, гледа в пощата, хлопва вратичката и се прибира. Когато това става за четвърти път съседа не издържа и пита: – Ама какво става? Да не се е случило нещо? – Точно така, случило се е! Моя тъп компютър непрекъснато ми съобщава: "You"ve got mail".
– Тате, как се пише "адрес"? – Ами… Абе, я пиши "URL" и ме остави на мира.
Майор Михов – виден държавен герой, посещава един ден класа на Ванчо. Учителката, страшно поласкана, дава следната задача на дечицата: – Деца, нека всеки да напише кратко съчинение, където да фигурира името на Майор Михов и всички думи в изречението да започват с "м"! Започнали да творят децата и след малко започнали да вдигат ръчички за участие. – Кажи, моето момиче! – казала учителката на най-напористата девойка. Момиченцето се изправило и започнало: – Москва! Манифестации! Майор Михов минава с много медали! Майор Михов бил страшно поласкан, а учителката похвалила детето. Друг напорист ученик бил вдигнат и започнал: – Милано! Мафията моли майор Михов за милост! Милост, майор Михов, милост! Майор Михов направо изпаднал в екстаз! И други дечица казали своите творения, но учителката така и не искала да посочи Ванката, който бил не по-малко напорист от останалите. Накрая майор Михов казал: – Вдигнете го, моля ви, и това момче, нека да го чуем! Станал Ванката и започнал: – Мизия! Мараня! Минарета! Малък миндер, много мухи! Майор Михов млящи мазен минет на Мустафа Манаф, Мустафа Манаф мърмори: Машалла, майор Михов, машалла!
