11812
Пустиня. Изтощен турист се лута, вече накрая на силите си. Среща местен и пита: – Извинете, къде наблизо има оазис, вода, сянка? Местният отговаря спокойно: – Вървите направо, все направо и следващия петък завивате надясно…
Шефът на борците им казал: – Утре ще ходим на "Сватбата на Фигаро", така че се пригответе както трябва! На другия ден борците се появили в офиса костюмирани и всички носели кой торта, кой някакво пакетче. Като ги видял шефът им се развикал: – Как може да сте толкова тъпи?! Не отиваме на никаква сватба. "Сватбата на Фигаро" е опера! Къде сте ги помъкнали тия торти и подаръци!? – Хайде, не бъди строг шефе! – помолил счетоводителят. – Миналата година като ходихме на "Лебедово езеро", ти що си беше взел въдицата?
Танцуват поручик Ржевски и Наташа Ростова: – Поручик, за какво си мислите? – За същото, за което и Вие, госпожо! – Ах, поручик, какъв безрамник сте…
Някакъв пиян се прибирал по тъмно и паднал в кална яма. Едвам го измъкнали, станало голяма разправия. На другия ден разправя за това на приятелите си и те го питат: – Колко беше дълбока ямата? – Потънах до коленете. – Само толкова? А защо не се измъкна сам. – Ами защото бях паднал с главата надолу.
Попитали радио Ереван: – Защо краката на човека миришат? – Защото излизат от задника.
Изпит за професионална пригодност в Н-то РПУ. Показват снимка на човек в профил. Задачата е да се отбележат особените белези. Влиза първият: – Човекът е с едно ухо! Влиза втория: – Човекът е с едно ухо! Третият: – Този носи контактни лещи! Проверяващият гледа в досието – вярно: – Браво! Как познахте? – Ами, човекът е с едно ухо, как да сложи очила?
Щирлиц се крие в гората, за да се свърже със своите по радиото. Оглежда се, и вижда на едно дърво съмнителна дупка. От дупката веднага се чува чукане. "Аха, кълвач" – мисли Щирлиц. "Хехехе, ти си кълвач!" – мисли си Мюлер.
– Изглеждате много изтощен, сеньор Роко, разклатени са ви нервите, кръвното ви се е вдигнало. Най-главното е отдих и сън. Лягайте си рано, с кокошките… – С колко, докторе?
На музикална вечер в Париж именитият пианист Артур Рубинщайн бил помолен да прослуша свой млад колега, лишен напълно от талант. По време на изпълнението на дебютанта, на една от присъстващите дами й прилошало и се наложило да я изнесат на ръце от залата. – Е, да не преувеличаваме – отбелязал Рубинщайн. – Не беше чак толкова лошо…
Пияница се събужда със страшен махмурлук в компанията на двама "другари". Опипва се по джобовете и ужасен казва: – Момчета! Вчера взех заплата! А сега нямам и стотинка… Другите пияници му казват: – Ами не помниш ли, снощи ги изпихме. – Уф, слава богу, бях се изплашил да не съм ги изгубил.