6602
– Вчера бях на изложбата и трябва да ти кажа, че единствената картина, която можеше да се види е твоята! – Благодаря ти! А картините на колегите? Само, че кажи честно. – За съжаление пред тях имаше толкова народ, че не можах да ги видя.
– Вчера бях на изложбата и трябва да ти кажа, че единствената картина, която можеше да се види е твоята! – Благодаря ти! А картините на колегите? Само, че кажи честно. – За съжаление пред тях имаше толкова народ, че не можах да ги видя.
Един младеж си заключва колелото до входа на Парламента и тамън се отдалечава – пресреща го полицай: – Абе младеж, ти не знаеш ли, че от тука минават депутати… – Ааа, не се безпокойте – здраво съм го заключил.
В оръжеен магазин:– Каква система предпочитате?– Не знам точно… Нещо за пет, шест човека.
Уважаеми господин Директор, Молим да ме преместите пазач на другио склад, оти тоя го окрадоа!
Младоженката е много нервна, когато влиза в хотела, придружена от съпруга си. – Мили – шепне тя, – имам впечатление, че всички ни гледат, толкова имаме вид на младоженци на сватбено пътешествие! Няма ли начин да ги накараме да помислят, че сме женени отдавна? – Има – отговаря съпругът. – Вземи да носиш куфарите.
1980-та година, олимпийските игри в Москва. Завършва състезанието по хвърляне на чук, награждават победителите. Изведнъж от публиката хуква един човек към терена, хваща чука и го изхвърля извън стадиона. Хората го питат: – Чакай бе, как го хвърли чак там? – Аааа, вий ми дайте и сърпа да видите с него какво ще направя!
Студентка-първокурсничка се прибира у дома в четири часа сутринта. Майка й седи и я чака. – Хайде да видим сега, какво ще кажеш за свое оправдание. Къде ми скиториш ти цяла нощ, а? – Ми, на лекции бях… – някак замечтано отговаря студентката. – До четири часа сутринта!!??!! – Ами да, то, щото лектора, такова …. абе оказа се, че заеква….