8022
"А тук са хвърлени много ребьонки." Т. Живков към виден дипломат от СССР при посещение на развъдник за риба
Три хилядната година. Правят се разкопки. Археолозите открили полицейска стоп-палка. Никой не могъл да каже какво е това и затова отишли при старейшината. Старейшината взел стоп-палката в ръце повъртял я малко и казал: – Някога, много, много отдавна са живели един вид ченгезаври от племето Кат и те, с тези пръчици са си изкарвали прехраната.
Обсъжда се какво е това "секс": Лекарят: – Това е болестно състояние – желателен е постелен режим. Профсъюзният деец: – Сексът е труд – изразходва се енергия. Интелигентът: – Това е изкуство – вижте какви гримаси, какви стонове! Полицаят: – Изкуството е за пред всички, защо тези, които правят секс се крият? Това е афера! Юристът: – Защо афера, щом и двете страни са доволни? Това е сделка. Бизнесменът: – Каква ти сделка – влагаш повече, вадиш по-малко? Това е наука! Професорът: – Що за наука е това, което студентите могат, а аз не мога? Това е война, борба между двама души! Военният: – Каква е тази война, когато едната страна през цялото време атакува, а другата страна не се брани? Отгоре на всичко, накрая атакуващия пада като убит! Сексът, това е политика – управляващите атакуват, народа е беззащитен! Но политиците да не забравят за накрая!
Тръгнали мравката и слона да бягат от затвора. Мравката казала: – Слоне, бягай! Мене ме видяха.
Между художници: – Абе, ти продаде ли нещо? – Да. Колата си.
Щирлиц видя наклонена кула. – Пиза… – помисли си Щирлиц – По-малко трябва да пиеш… – помисли си кулата.
Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. По някое време се моли на Чапаев: – Василий Иванич, да го хвърля ли тоя чувал? – Не може, Петка! В него е плана за превземане на Париж! По някое време пак: – Може ли да го хвърля тоя чувал? – Не може, той е супер ценен стратегически! Измъкнали се как да е, сядат да починат, и Петка отваря чувала да го види тоя план. И какво да види – вътре само картофи! – Василий Иванич, какъв е тоя план? – Значи гледай сега, Петка – почва да обяснява Чапаев, полагайки картофите един по един на земята – тука сме ние, а тука е Париж…