Някакъв пиян се прибирал по тъмно и паднал в кална яма. Едвам го измъкнали, станало голяма разправия. На другия ден разправя за това на приятелите си и те го питат: – Колко беше дълбока ямата? – Потънах до коленете. – Само толкова? А защо не се измъкна сам. – Ами защото бях паднал с главата надолу.
Ревнив съпруг, преди да замине в командировка казва на приятел: – Искам да следиш жена ми! Ако забележиш нещо необичайно, веднага ме извикай с телеграма! След три седмици получава телеграма: "Веднага идвай!" Пристига мъжът и пита какво се е случило. Приятелят обяснява: – В началото беше така. Всяка вечер при нея идваше някакъв мъж, стоеше цяла нощ и си отиваше на сутринта. – Е що чак сега ме викаш бе? – Ами необичайното беше вчера. Тоя не дойде!
Въпрос към радио Ереван: – Може ли да се оправи колежка в работно време? – А в кое друго време?!
В болницата: – Добре ли си? – Още не, но вече съм по-добре. – Добре е, че вече си по-добре! – Така е, но би било още по-добре, ако бях съвсем добре!
Срещат се двама бивши колеги от ВИТИЗ и споделят, кой до кьде е стигнал в развитието си. Единият бил вече станал известен артист, докато другият едва сега получил малка роля: – Е, не е нещо особено: в един момент излизам на сцената и казвам "Белгуев! Дрьж ми шпагата!" – Малее, като те помня, какъв смотаняк беше, ти няма начин да не се обьркаш! Ще вземеш да кажеш "Белхуев" и ще станеш за резил! Разделили се, ама на нашият човек му се свило сьрцето. Почнал да си повтаря наум "Белгуев,дрьж ми шпагата… Белгуев,дрьж ми шпагата… Белгуев, дрьж ми шпагата…", та белким не се заплете. Дошьл денят на премиерата. Долу на първия ред в очакване го гледал бившият му колега. Завесата се вдигнала и нашият излязъл на сцената: – Белгуев! – доволен от успеха си, той погледнал право в колегата, – Дръж ми хуя!…
