Един студент дълго уговарял своя колежка да му дойде на гости: – Ела у нас, да пийнем чай? – Не искам. След някой-друг ден пак: – Ела у нас да пием чай? – Не искам. Най-накрая един ден колежката се съгласила. Тръгнали към квартирата на студента и минали покрая една аптека. Колежката казала: – Я дай да влезем за малко в аптеката? – Защо? – Ами да купим нещо за чая…
Веднъж Бай Ганьо чул, че президента си търси сейфоотварач за своя. Отива той там и вижда една опашка. Идва неговия ред да се пробва и той влиза вътре. След половин час излиза доволен с парите и си тръгва. На другия ден във всички вестници пишело следното: Бай Ганьо успя да отвори сейфа само с размятането на брадва и с вълшебните думи: Ей са ти еб*х майката!
Старица седи в люлеещ се стол, когато изведнъж се появила една вълшебница и казала: – Имаш право на три желания. – Ами, искам да съм много богата! Пуф! Столът станал златен! – Искам да съм млада и красива! Пуф! Възрастната жена се превърнала в прелестна девойка! В този момент наблизо минал любимият котарак на старицата. – Искам този котарак да си превърне в очарователен мъж! Пуф! Котаракът се превърнал в атлетичен красавец и проговорил с човешки глас: – Сигурно много съжаляваш, че ме скопи навремето!
Вървели Петка и Чапай през нощта и стигнали до една река с мост. – Чапай, – казал Петка – ще знаеш, че сто на сто белите пазят моста. Дай да минем през реката. – Петка-а-а, Петка, на теб само бели ти се привиждат. Прави каквото искаш, аз минавам по моста. Минал Чапай по моста и белите естествено го хванали. – Пол? – попитал командира им Чапай. – Женски. – отвърнал Чапай. – Как женски бе, виж какъв голям мъж си. Пол? – Женски. – Абе как така женски бе, виж какви големи мустаци имаш! – Путка съм аз, путка-а-а-а, хубаво ми викаше Петка да минем под моста…
По времето на Сталин ще вдигат паметник на Пушкин в Москва. Носят проекта на Сталин за одобрение: стои Пушкин, чете томче съчинения на Сталин. Генералисимусът коментира: – Политически е правилно, но исторически – неправилно! Не може. Носят му нов проект – стои Сталин и чете томче на Пушкин. – Исторически е правилно, но политически – неправилно! Не може. Носят му трети проект – стои Сталин, и чете томче съчинения на Сталин. – Ето това е! И политически правилно, и исторически правилно! Приема се!
