5260
Полунощ. На вратата на Иван Костов се звъни. – Кой е? – пита Иван Костов. – Стопанска полиция! – Уф, пак сънувам кошмари.
Полунощ. На вратата на Иван Костов се звъни. – Кой е? – пита Иван Костов. – Стопанска полиция! – Уф, пак сънувам кошмари.
Около правителствената болница в Москва има сериозно присъствие на милиция. – Да не би Брежнев да е…? – пита развълнуван минувач. Близостоящ милиционер му отвръща: – Не, от четири часа извършват сложна хирургическа операция – отделят езика на другаря Живков от задника на другаря Брежнев…
Редник се явява пред ротния си командир без пушката си и заявява, че я е загубил. След като му разяснява колко е сериозно провинението, тъй като пушката е държавна собственост, офицерът казва, че стойността на оръжието ще бъде удържана от заплатата на войника. – Ако това е обичайната практика, вече разбирам защо капитанът потъва винаги с кораба си! – въздиша редникът.
19 неща, които не трябва да казваш, когато се разделяш с жена: 1. Между другото, тази седмица се женя. Поканена си. 2. Когато си тръгваш се постарай да не тряскаш вратата. 3. Спя с майка ти. 4. Тук мирише сякаш някой е умрял. 5. Време ти е да се занимаеш малко с образованието си. 6. Не изключвам да почнем пак да се виждаме. Но само ако си направиш пластична операция. 7. Забравих да ти кажа: изследването ми за СПИН е положително. 8. По-добър от мен никога няма да имаш. 9. Скъпа, имаш уникалната възможност да ми направиш обяд за последен път. 10. Проблемът е, че обичаме един и същ човек. И този човек съм аз. 11. Прекалено си съвършена за мен. Аз обичам развалените жени. 12. На света няма толкова банкноти, че да ти стигнат. 13. Време е да си ходиш, скоро ще почне „Шампионска лига“. 14. Докато си още тук, дай ми телефона на приятелката ти. 15. Не реви – ще изглеждаш още по-зле. 16. Виаграта можеш да вземеш. Повече няма да ми потрябва. 17. Мама моли да й върна пръстена, който ти подарих. 18. Всички оргазми симулирах. 19. Тази трагедия трябваше отдавна да се прекрати.
Позната история – по времето на комунизма някакъв човек в Москва имал папагал, който постоянно псувал партията и съветската власт. На гости на нашия човек щял да дойде някакъв партиен функционер. За да не стане гаф той затворил папагала в хладилника. След като партиецът си тръгнал, той извадил папагала от хладилника и папагалът закрещял с всички сили: – Слава на великия Съветски Съюз! Да живее КПСС и нейната ръководна роля в нашия живот, да живее гениалният Брежнев! Човекът се шашнал: – Чакай бе, какво ти става, защо говориш така? – Два часа Сибир ми стигат…