4319
кюкичета- 1лв. зубули -1 лв. мензохари – 1.20 лв. Надписи на сергия за цветя
Министерството на здравето препупреждава: пийте повече, пушете по-често, че иначе докторите ще умрат от глад!
Мутра кара мотоциклет в гората. Изведнъж от едно дърво се чува глас: – В тази гора не може да се кара мотоциклет. Трябва да те глобя! Поглежда мутрата нагоре, сред клоните на едно дърво се скрил горският. Мутрата гаси мотора и казва: – Абе, я ходи се… Сега ще слезеш от дървото и ще дойдеш да го духаш… Горският: – Ти луд ли си, бе? За кого работиш? – За Компира! Горският вади мобифон и се обажда в министерството. – Да шефе, разбираш ли, тука някакъв в гората… с мотоциклет… Да бе… Казва че работи за някакъв Компир. Да. Ами да. Ама как така… Добре. Добре бе, слизам, слизам…
Катаджия спира кола на пътя: – Гражданино, защо не ви работят задните габарити? Шофьора изскача от колата и започва да тича около нея издавайки нечленоразделни звуци. – Спокойно бе, човек! Не се вълнувай, това са дребни ядове! Няма страшно, като се прибереш ще ги поправиш! – Дребни ядове викаш, а? А къде е караваната, къде е жена ми, тъщата и децата ми!
В гората отварят нов магазин за кожи. Всички чакат на опашка за откриването. Както винаги лъвът е най-отпред, но заекът го предредил. Лъвът го хванал за кожата и казал: – Зайо, отивай най-отзад и го метнал на края на опашката. Заекът пак започнал да се муши напред. Лъвът го видя и изревал: – А, Зайо, отивай най-отзад! – и пак го метнал на края на опашката. Зайчето станало, изтупало се и казало: – Е, ми, пък, няма да отворя магазина!
– Господин съдия, искам незабавен развод! – Защо, госпожо? – Защото разбрах, че той се е оженил за мен само, защото е научил, че чичо ми ми е оставил голямо наследство. – Вярно ли е това, господине? – Не е вярно, господин съдия. Изобщо не ме интересува кой от нейните роднини й е оставил наследството.
Един есенен ден Били събирал опадалите листа от дърветата пред къщата си и видял странна процесия. Една след друга бавно се клатушкали две катафалки, зад тях тъжно вървял мъж с куче, а зад тях в колона по един се били подредили най-малко двеста мъже. Били бил страшно заинтригуван. Отишъл при мъжа с кучето и го попитал кой е в първата катафалка. – Съпругата ми – отвърнал непознатият. – Приемете съболезнованията ми – казал съчувствено Били. – Как почина? – Кучето ми я ухапа и тя умря. След това Били попитал кой е във втората катафалка. – Тъща ми – отвърнал мъжът. – Кучето ми я ухапа и тя умря. Били помислил малко и накрая попитал: – Можеш ли да ми заемеш кучето си за няколко дни? – Нареди се отзад на опашката – отвърнал мъжът.