5111
Клиент се обръща разгневен към келнера: – Какви ги вършите? Първо ми сервирате рибата, а после супата! – Знам, господине – казва келнерът тихо, – но между нас казано, рибата не можеше да чака повече.
Клиент се обръща разгневен към келнера: – Какви ги вършите? Първо ми сервирате рибата, а после супата! – Знам, господине – казва келнерът тихо, – но между нас казано, рибата не можеше да чака повече.
Зима. Студ. Войскова част. – Редник Иванов, какво е времето навън? – Не мога да знам, господин старшина. – Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. – Ама той само над нулата показва… – Абе, мамка ти, обърни го наопаки!
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
– Вие ли сте главният счетоводител Петров? – Да, аз съм. – Много съм слушал за вас! – Да, ама нямате доказателства!
Срещат се две блондинки. Едната оглежда изпитателно другата и учудено възкликва: – Ама, муцка, много щастлива изглеждаш!! Какво се е случило? – Как да ти кажа, муцка…. Миналия понеделник някой звънна на вратата. Отварям аз, а там стои един готин пич и ме пита "Мъжът ти вкъщи ли е?" Отговарям му аз, че го няма, а той ме взема на ръце, занася ме на спалнята и два часа прави секс с мене. …. Във вторник, пак звъни някой, отварям – същият пич. Пак ме пита "Мъжът ти вкъщи ли е?" и когато му казвам, че го няма, пак ме взима на ръце, носи ме в спалнята и три часа прави секс с мене. Вчера, пак същото…Звъни се, отварям – пак същият пич. "Мъжът ти вкъщи ли е?" "Няма го!". Пак ме взима на ръце, пак ме носи в спалнята и прави четири часа секс с мене….. – Муцка, ама това е върха…. – Абе, върха е, обаче оттогава ме мъчи един въпрос.. – Какъв, бе? – Кво толкова иска тоя от мъжа ми…
Учителката казва на Петърчо: – Петърчо, ти защо винаги сядаш на последния чин? – Баща ми е военен и казва, че първите редици дават най-много жертви…
Питат Радио Ереван: – Може ли да се прави секс в движение? – Не, защото жената с вдигната пола бяга по-бързо от мъжа със свален панталон.
Активен борец пита Живков дали може от ордена "Златна звезда" да си направи зъби. – Да – отговаря му Живков, – но можеш да носиш зъбите само по държавни празници.
Лъвът направил трудов ден в гората със задължително присъствие на всички животни. Само заекът не дошъл. Лъвът пратил баба Меца да го повика. Тя отишла, но на вратата на къщата на заека имало табела: "Ебем!". Мечката се върнала и разказала всичко на лъва. Той поклатил глава и казал: "Нека, и аз като млад така правех…" Минало време, лъвът направил нов трудов ден. Пак само заекът отсъствал. Пак мечката отишла да го вика и намерила пак същата бележка на вратата. Лъвът пак не се разсърдил. Но когато и на трети трудов ден пак само заекът не се появил, лъвът лично отишъл да го извика. Гледа бележката на вратата, влиза и гледа заекът… хрупа морков. Попитал го: "К"во ебеш ти бе, зайо?" Заекът му отговорил: "Ебем ти трудовия ден!"