Дядо Господ решил да разхвърля малко тъпанари из университетите в София.Взел един самолет под наем и започнал акцията.Минали над Софийския. Помощникът попитал:– Дядо Боже, тук колко да хвърлим?– Пусни 2-3 хиляди!Изсипали ги. Минали над техническия, помощникът пак пита:– Ами тук каква бройка да пуснем?– Айде да са 4-5 хиляди! – рекъл Господ.По едно време прелетели над УНСС.– Господи, ами тук?– Абе ти луд ли си, бе? Та ние от тук ги товарим.
– А вие, госпожо, се нуждаете от почивка. – Докторе, погледнете ми езика! – Той също се нуждае от почивка.
Сержант води занятия на плаца и крещи на войниците: – Хайде, мекотели, пълзете по-бързо! Покрай тях минава полковник и прави забележка: – Хайде, хайде, не ги наричай с думи, които не разбират. От къде ще ти разбират от ботаника?
Двама се карат, а около тях минава студент по филология с тълковен речник по български. Единият спира спора и заговаря минаващия студент: – Извинявай, би ли проверил в речника дали бялото е цвят? – Да! Цвят е! – А сега провери дали черното е цвят? – продължил същия. – Да. – отговорил след проверката студента. – Е, какво стана, бе, мой човек – обърнал се мъжът към опонента си – видя ли че съм ти продал цветен телевизор!
Чапаев се показа на терасата, вгледа се в звездното небе и се провикна: – Каква красота! – Майката, майката, майката… – отговори ехото по навик.
Питат математик: – Къде работите? – В научен институт. – И с какво се занимавате? – Изучавам реда на Тейлър от първа степен. – А някакво хоби имате ли? – Да. – Какво? – Ред на Тейлър от втора степен.
Борци отиват на светско парти и веднага си намират столове, сядат около шведската маса и се нахвърлят на яденето. Като ги видели, някои от присъстващите възнегодували: – Чакайте, бе! Що сте насядали така? Това е шведска маса! – Добре бе началник, като дойдат шведите ще станем – отвърнали невъзмутимо мутрите.
Млади специалисти дошли на работа на строеж. Един работник им казва: – Момчета, утре ще идва комисия по строителството. Каквото и да се случи, давайте си вид, че всичко трябва да бъде точно така. На следващия ден идва комисията и една стена пада със силен грохот. Работник от строежа си поглежда часовника и казва: – Виж ти! 10,35 часа – точно по график!
