11528
Старшина командва взвод войници: – Ходом, марш! Раз, два… раз, два… Покрай него минава петгодишно хлапе и му казва: – Ей, чичо, а пък аз мога да броя до десет!
Старшина командва взвод войници: – Ходом, марш! Раз, два… раз, два… Покрай него минава петгодишно хлапе и му казва: – Ей, чичо, а пък аз мога да броя до десет!
Двама си говорят: – Какво ново? – Абе оня ден бях на една сватба, ама тя стана една… – Я разкажи. – Ами всички се изпонапихме. – И какво? – Омазахме стените с майонеза и салата. – И после? – Напръскахме тавана със шампанско, напоихме мокета с вино… – И какво? – Младоженецът оправи булката пред всички. – А така! И после? – После всичките гости оправиха булката поред… – И след това? – След това всичките гости оправиха булката едновременно… – А после? – После стана бардак и аз си тръгнах.
– Каква е връзката между музикалната критика и музиката? – Каквато е връзката между гинекологията и любовта.
Телефонен разговор с адвокатска кантора: – "Голдблум, Голдблум, Голдблум и Голдблум", добър ден. – Добър ден, търся господин Голдблум. – Няма го, в командировка е. – А мога ли тогава да говоря с господин Голдблум? – Излезе на обяд. – А господин Голдблум? – Болен е тази седмица. – Тогава ще мога ли да говоря с господин Голдблум? – На телефона.
Чуждестранен турист пристига в Одеса и се спира пред внушителен паметник. Пита един минувач: – На кого е този паметник? – На незнайния воин Борис Абрамович Березовски. – Че като му знаете и трите имена, какво му е незнайното? – Не се знае дали е бил воин.
Въпрос: "Досистемниятадминистратор: -Скапамисешпацията,какводаправя?" Отговор: "-На_напредналия_потребител_шпация_не_му_трябва!"
Един мъж се опитвал да се откаже от пиенето. Разхождел се една вечер и по едно време гледа – бар! Но не влязъл. Втори бар, тогава се обажда вътрешния му глас: "Айде бе, влез за малко, пийни едно – нищо няма да ти стане!" – Не! – категорично си казва мъжът. Трети бар. Пак се обадил вътрешният глас: "Айде бе, готин, влезни, пийни барем една бира!" – Не. Четвърти бар. Вътрешния глас: "Абе не знам за тебе, ама аз влизам…"
След едно корабокрушение, музикант се добрал с цигулката си на необитаем остров. Излязал от водата изтощен, но едва си поел дъх и го наобиколили диваци, които говорели още членоразделно. Искали да го убият, но той от страх и отчаяние засвирил на цигулката и те се усмирили и със удивление го заслушали! Свирил така цял ден. Привечер се уморил много и спрял да свири, но диваците заръмжали и той пак засвирил. Така до сутринта. По обяд пак направил опит да си почине, но отново го заплашили и той пак засвирил. Така няколко дни, оцелявал благодарение на музиката. По едно време се появил един опърпан дивак и без да се замисля му сцепил главата. – Защо спря музиката бе, какво стана? – запитали по-задните. – Абе мани, глухият му еба мамата!