Психиатър към пациента: – И така, всяка вечер вие сънувате едно кошмарно същество, което се нахвърля върху вас, крещи и ви бие по главата с точилка. Разбира се, когато се събудите видението изчезва нали? – Там е работата, че не. На сутринта то обикновено крещи: "Стига си хъркал, безделник, заведи децата на детска градина".
– Аз, докторе, съм много зле. Колкото пъти пия чай или кафе винаги ме боли ухото! Какво да направя? – Пробвахте ли да извадите лъжичката от чашата?
Турист посещава малко градче и вижда, че пред една от къщите свири оркестър. – Какво правите тук? – пита той. – Правим серенада на кмета, защото днес има юбилей – отговаря диригентът. – Това май не е много любезно – казва туристът. – Би могъл поне да се покаже на прозореца. Тромбонистът спира да свири и мърмори: – Е, не мога да бъда на две места едновременно, все пак!
Момиченце си играе на улицата. Изведнъж намира пистолет. На пистолета пише: "На старшина Петров, за отлична десетгодишна служба в полицията…". Оглежда се момиченцето и вижда на кръстовището един полицай. Притичва до него и пита: – Чичко, чичко, това да не е твоят пистолет? – Не малката, не е моят, моят вчера го загубих…
Лекар преглежда пострадал пациент: – Да-а-а. Всички кости са си цели, само че някак подредбата им е по-друга.
– Господи, в кътника ви виждам огромна дупка, огромна дупка! – възкликва зъболекарят. – Нямаше нужда да го повтаряте, знам – отвръща нервно пациентът. – Аз не повтарям – засяга се зъболекарят, – това беше ехото…
– Според вас, защо детективски романи пишат преди всичко мъжете? – Много просто – на жените им е трудно да запазят тайната за убийството до края на произведението.
