Героя от войната Майор Митев бил на посещение в класа на Иванчо и учителката по този случай накарала учениците да напишат изречение в което всяка дума да започва с буквата М. Става Марийка и почва: – Москва, май месец, манифестация, майор Митев марширува с много медали. Става Пена: – Манхатън, март месец, мъгла, мафията моли майор Митев за милост. Най-накрая дали думата и на Иванчо: – Мека, мараня, мек миндер, млад манаф мърка и мърмори: Машала майор Митев, машала.
Три месеца след сватбата жената започва да обвинява мъжа си, че той я обича по-малко. – Преди ти винаги ставаше пръв, приготвяше ми закуската, а сега аз правя всичко това… – Глупости! – възразява той. – От това, че ти ставаш рано и приготвяш закуската, моята любов не е намаляла ни най-малко…
Музикант в ресторант се приближава до една от масите и пита седящия там мъж: – Извинете, вие ли поръчахте Паганини? – Не, аз чакам свинско със зеле.
Към пиколото: – Бързо тичай горе и виж дали съм си забравил чадъра в 502 стая. Мисля, че го оставих в ъгъла до умивалника. Пиколото след няколко минути: – Точно така, сър, на същото място си е.
Кротко се шляе из тревичката в горичката един яко напушен и набоден пич. Изведнъж иззад едно дърво изскача слон и го уцелва в главата. Пада нашият, след време се свестява, изправя се и тръгва в същата посока. Отново иззад същото дърво изскача кон и пак го уцелва по главата… Отново свестяване и т.н. Този път иззад дървото изскача човек в униформа и изкрещява: – Мама ви наркоманска! Като се надрусате, все на моята въртележка налитате!
Поканили един генерал на прием, даван от президента. И понеже не бил наясно как да се държи в подобна обстановка, помолил един от подчинените да му каже какво да прави и говори. Подчиненият обяснил, че на такива приеми човек задължително трябва да демонстрира и чувство за хумор. – Ето например, знаете ли каква е разликата между курортиста и прокурора? – Не знам, – отговорил генералът. – Ами много просто – на единия курът му е отпред, а на другият по средата. Отишъл генералът на приема и решил да блесне пред президентшата с тънко чувство за хумор. Задал й същия въпрос, но тя естествено не знаела и помолила да й каже отговора. – Абе и аз точно не си спомням, – почесал се генералът, – но знам че на единия курът му май беше отзад…
Продават старо дресирано куче. Купувачът се поинтересувал: – А това куче вярно ли е? – Изключително вярно е, вече три пъти го продаваме и трите пъти се връща обратно в цирка.
