Отива зетя с дъщерята на гости в тъщата. Тъщата го посреща от добре по-добре. Заколила му пиле. Изпържила му кюфтенца и т.н. Като си тръгнали сина попитал: – Бе мамо, аз копая, чистя, рина лайната на животните пък все постно ми правиш. А пък зетя като дойде все най-хубавото. – Ааа, ако знаеш синко той какво лайно изрина от нашата къща… Ти цял живот няма да изринеш толкова.
В кардиологичния кабинет: – Не се безпокойте за сърцето си – казва лекарят. Ударите му са силни и равномерни. Въпросът е дали ребрата ще издържат.
Шефът на полицията пита подчинен: "Защо старшините Иванов, Петров и Тодоров не са днес на служба?" "Ами, вчера имах рожден ден. Пийнахме с тях. После по телефона извиках такси за Иванов, Петров го изпратих на трамвая, а Тодоров взе метрото." "Но тук няма ни трамвай, ни метро!" "Там е работата, я. Аз нямам и телефон. Къде са се запиляли умът не ми го побира."
Няколко приятели си говорят как биха се отървали от тъщите си. Единият казва: – Ще купя отрова, всеки ден по малко, по малко в кафето… докато умре. Другият: – Аз пък ще й подаря нова кола. Обаче ще й повредя спирачките. Тя ще се качи да се повози, ще настъпи газта, няма да може да спре и ще се разбие някъде. Третият: – Аз пък ще купя десет опаковки аналгин. – Защо? – Ще ги изсипя всичките в тигана и ще ги разбъркам докато се стопят. – Ама за какво? – Ще ги излея в голяма форма и ще направя от тях едно огромно хапче аналгин. – И какво? – Ще влезе тъщата в кухнята, ще го види на масата, ще каже – я, какво голямо хапче аналгин… – Е, и? – А аз в това време отзад с брадвата по главата…
