Пътува си Арнолд Шварценегер в чирпанския градски транспорт, и минава контрольор. – Билети и карти за проверка моля! – Абе ти не знаеш ли кой съм аз? – Не, вашето билетче моля! Арни вади един железен лев, перфорира го вместо билет и го подава на контрольора. Той невъзмутимо го взима, къса го на две, подава едната половинка на Арни и си продължава.
Военни афоризми с непреходна стойност: – Или ще престанете да пушите, или едно от двете! – А ти да внимаваш! Аз понякога съм нормален, а понякога безпощаден! – Атомната бомба винаги пада в епицентъра! "Шокирана обстановка…" – Кучето е животно, покрито с козина за носене на служба. – Защо псувате! После с тези ръце хляб ще ядете! – Всеки войник трябва да бъде или поощрен, или наказан. – Всички отсъстващи да се строят в редица! – Главата на войника е за да мисли, а мозъка – за да разсъждава! – Не трябва да се чупи всичко – все на нещо трябва да се седи. Военен преподавател: – Менингитът е много страшна болест. От нея се или умира, или полудява. С брат ми сме я карали. Той умря, а на мен ми провървя. – Що за неравен квадрат си нарисувал? Ти да не си далтонист? – Управлението на волана служи за завиване наляво, надясно и в други посоки. – Другарю полковник! Парадът ще бъде довечера, по изгрев слънце. – Другарю курсант! Ако искате да кажете нещо, по-добре замълчете! – Другарю курсант! Ако сте дебил, така и кажете, няма защо да чупите пистолета! – Да мълчиш, когато те питам! – Рота! Отначало да минат хората, а след това ще преминем ние! – Вие какво, глупак ли сте? Не можете да помните? Тогава записвайте, както аз си записвам! – Къде е Иванов? В лазарета боледува? А кой е разрешил? – Цял ден съм седнал да ви стоя прав! – Ще ви изведа в полето и като ви изправя до стената, такъв куршум ще ви тегля, че цял живот ще помните! – Дежурния, там до прозореца дипломати стоят. Стройте ги до стената! – Давам указание: равно поле – нито трап има, нито могила – и изведнъж зад ъгъла се появява танк… – Полковниците не бягат, тъй като в мирно време това предизвиква смях, а във военно – паника. – Ето, вие ще дойдете след 10 години и ще кажете: Другарю старши лейтенант…
– Скъпи, днес е рожденият ти ден. Имам една изненада за теб. Довечера ще имаме гости.Не дочакал обясненията на съпругата си, мъжът става и започва да прибира всички обувки от антрето и да ги крие по чекмеджетата. Жената го гледа учудено и пита:– Ти да не ми мислиш, че моите гости ще вземат да крадат обувките ни? – О-о, не, но могат да си ги познаят…
– Келнер, донесете ми, ако обичате, телефонният указател на града. Искам да намеря един адрес. – Съжалявам много, господине, но ние нямаме телефонен указател. Вземете книгата за оплаквания. Там има почти всички адреси на жителите на града.
