4890
Жена на средна възраст седи пред огледалото: – Хм… грозна съм била! Първо не съм чак толкова грозна и второ дори и да е вярно… оня простак изобщо не заслужава по-хубава жена!
Учителката пита Иванчо: – Ти защо не си си написал домашното? – Ами вчера имаше пожар у нас и загина дядо. – Изгоря ли? – Не, успя да скочи през прозореца! – Преби се долу ли? – Не, долу имаше пожарникари. Те бяха опънали едно платно и той падна на него, отскочи и отново влезе през прозореца. – И тогава изгоря? – Не, пак успя да скочи! – И тогава се преби? – Не, нали Ви казах, че пожарникарите бяха опънали едно платно и той отскочи от него и пак в прозореца. – И тогава изгоря? – Не, пак скочи. – И този път се преби? – Абе нали ви казах, че пожарникарите бяха опънали едно платно… – Добре бе, какво все пак се случи с дядо ти? – Ми на пожарникарите им писна и го застреляха.
Говорят си двама колеги: – Вчера бях на гости у тъщата… – И кво, хапнахте, пийнахте… – А, не! Аз като ходя в тъщата въобще не пия.. – Що бе, тя ли не ти дава? – Не, просто веднъж, като й ходих на гости, така се напих, че ми се стори, че имам две тъщи. Такъв ужас, никога повече не искам да изпитвам…
Новините по телевизията: – Добър вечер, драги зрители. Е, дотук с добрите неща…
Летец и танкист спорили чия работа е по-тежка и кой е по-смел. Решили всеки да повози другия в машината си. Първо летеца се качил в танка, а там – шумно, тясно, оръдието гърми силно, а на всичко отгоре друса и топло като в пещ. Излязъл пилотът каталясал и вика – много е гадно, ама ела утре в самолета и ще видиш… На другия ден качил танкиста в самолета и почнал разни лупинги, фигури и завъртулки всякакви, а танкиста все се хили като луд. Кацат на земята и летеца му казва: – Е, вярно, твойто е по-тежко и ти си по-смел щом се смееше през цялото време. А танкистът му вика: – Не бе, просто за пръв път ми се случи да сера с гъза нагоре!
Двама министри излизат от сградата на Народното събрание и виждат един просяк на ъгъла. По-младият, вишист от Лондон, е за първи ден на работа и пита по-възрастния: – Колега, имате ли представа защо този човек седи там така с протегната ръка? – пита неразбиращ. – Не знам! – отговорил също неразбиращ другият. – И аз се чудя. От осем години работя в МС и той все тука седи и чака.
Няколко приятели си говорят как биха се отървали от тъщите си. Единият казва: – Ще купя отрова, всеки ден по малко, по малко в кафето… докато умре. Другият: – Аз пък ще й подаря нова кола. Обаче ще й повредя спирачките. Тя ще се качи да се повози, ще настъпи газта, няма да може да спре и ще се разбие някъде. Третият: – Аз пък ще купя десет опаковки аналгин. – Защо? – Ще ги изсипя всичките в тигана и ще ги разбъркам докато се стопят. – Ама за какво? – Ще ги излея в голяма форма и ще направя от тях едно огромно хапче аналгин. – И какво? – Ще влезе тъщата в кухнята, ще го види на масата, ще каже – я, какво голямо хапче аналгин… – Е, и? – А аз в това време отзад с брадвата по главата…