Шерлок Холмс и д-р Уотсън разглеждат следи от подметки на местопрестъпление. Изведнъж Холмс казва: – Уотсън, всичко е ясно. Крадецът е носил обувки номер 46. – За бога Холмс, как разбрахте? – Елементарно драги ми Уотсън: крадецът си е забравил обувката.
Някой все ме питат: "защо молекулите с локализиран заряд са по-реактивоспособни от тези с делокализиран". Aми, представете си първо, че се прибирате пияни вкъщи. Вашият съсед е боядисвал нещо и е забравил кофа с боя пред вратата. Възможни са два случая: вие, понеже сте малко несигурни в походката, по погрешка да стъпите в кофата с боя, или първо да я ритнете и после да минете по "делокализираната боя". Е, ха сега ми кажете, коя боя – локализираната или делокализираната, след разливането й, ще ви оцапа по-агресивно? Сега ясно ли ви е, защо локализираният заряд е по-активен от делокализираният? Урок по химия в НПМГ
След края на втората световна война Молотов казал на Сталин: – Стига сме работили бе другарю Сталин, нека излезем и се поразходим в гората край Москва и да изпием една бутилка старо френско вино… Сталин се съгласил и след като се усамотили в гората Молотов извадил бутилката вино и се опитал да я отвори… но напразно. Сталин го видял че се мъчи и решил да му помогне: – Дай аз ще я отворя! Опитал се и Сталин, но тапата не помръдвала… (те никога не са отваряли бутилки през живота си). Тогава едно козарче минавало край тях с козите и поискало да им отвори бутилката…Те се спогледали, но няма как – дали му бутилката… Момчето взело бутилката и с все сила я зхвърлило срещу близката скала и тя се пръснала… – Чакай бе, какво направи? Ти кой си бе? – Аз съм пионера Миша Горбачов! PS: Горбачов е бил тогава на 14 години, знаете и отношението му към алкохола като президент на СССР.
Първа брачна нощ. На вратата се звъни настойчиво. Недоволен мъжът отваря вратата, влизат четирима с един ковчег на рамо, влизат в спалнята, обикалят в кръг и излизат от апартамента. Мъжът, недоумяващо: – Вие какво, бе? Да не сте полудели? Един от четиримата: – Извинявай, приятел! Просто в коридора не можем да вземем завоя…
Учителката задава на децата, да напишат съчинение на тема "Какво ще направя, ако имам един милион". "Ще нахраня всички бездомни кучета" – мисли си Марийка. "Ще помогна на пенсионерите" – пише Гошко. "Ще построя голям балон и ще дам на всички да се повозят на него" – мечтае си Танчето. Учителката върви между чиновете и изведнъж вижда Иванчо седи и зяпа през прозореца. – Ти що не пишеш, бе, Иване? – Да не съм луд? Имам един милион и ще седна да работя нещо….
