В гората отварят нов магазин за кожи. Всички чакат на опашка за откриването. Както винаги лъвът е най-отпред, но заекът го предредил. Лъвът го хванал за кожата и казал: – Зайо, отивай най-отзад и го метнал на края на опашката. Заекът пак започнал да се муши напред. Лъвът го видя и изревал: – А, Зайо, отивай най-отзад! – и пак го метнал на края на опашката. Зайчето станало, изтупало се и казало: – Е, ми, пък, няма да отворя магазина!
Телефонът звъни. Мъжът вдига слушалката: – Ало? Здравей, мамо! Да, пак се скарахме с нея… Да, помня че ми каза да не се женя за нея… Да, помня че ми каза, че е мръсна курва… Не, няма да я напускам… Да, и това опитах – нищо не става… И това опитах… Искаш ли да поговориш с нея? Сега ще я викна. Вика към другата стая: – Скъпа, ела на телефона! Майка ти се обажда.
ТИР се движи с голяма скорост. Изведнъж покрай него преминава като стрела велосипедист. Озадачен шофьорът на тира настъпва газта и изпреварва велосипедиста. След минута велосипедиста отново го изпреварва. Безкрайно учуден шофьорът включва всички възможни мощности и отново изпреварва велосипедиста. След секунда велосипедиста отново го изпреварва. Помисляйки, че има някаква повреда шофьорът на тира спира и слиза. В един момент велосипедиста се връща на заден ход. Тираджията го пита: – К"во става бе, мой човек? Аз ли не съм наред или ти караш по-бързо? Задъхан велосипедиста му казва: – А..з, а…з щ…е ти еба майката ако още един път ми закачиш тирантите…
– Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…
Един крайно ограничен и отчайващо глупав бездарник с отрицателен коефицент на интелигентност, както си джитка из интернет, започва да чете това…
Един строител паднал от скелето. Около него се събира тълпа, а от скелето викат: – Ей, извадете му ръцете от джобовете! Трябва да мине за трудова злополука…
Марийка казва на майка си: – Мамо, Иванчо си има кофичка. – И на тебе ще ти купя, миличка. – Мамо, Иванчо си има лопатка. – И на тебе ще ти купим. – Мамо, Иванчо си има пишка. – Спокойно миличка, като пораснеш ти ще си имаш много пишки, а той ще си остане с една!
