Щирлиц рови в секретния архив на Гестапо. Изненадващо влиза Мюлер: – Щирлиц, какво правите тук? – Амии, чакам трамвая! – Аха. Мюлер си тръгва, но съмнения започват да го преследват. Връща се в архива, но Щирлиц вече го няма там. "Сигурно е минал трамвая" – мисли си Мюлер.
На един кораб за далечно плаване работел фокусник. Той знаел няколко фокуса и все тях показвал. Понеже непрекъснато се сменяли пътниците номерата минавали. Капитанът на кораба обаче имал папагал. Той изучил всички номера на фокусника и му правел сечено. Направи фокусника някакъв фокус и папагала се обади: – Не, не! Това не е истина. Той извади заека от вътрешния джоб на фрака, банкнотата не е изчезнала той я скри в ръкава си … и т.н. На фокусника му писнало от папагала и от това, че му провалял представленията, обаче нищо не можел да направи, нали пилето било на капитана. Веднъж обаче кораба попаднал на подводни скали, разбил се и потънал. От всички хора оцеляли само фокусника и папагала. Фокусника се хванал за някакви дъски а папагала долетял и кацнал отгоре. Плували те така една седмица, през цялото време папагала мълчал и гледал фокусника изпитателно. Накрая на седмицата не издържал и промълвил: – О"кей! Предавам се! Казвай къде скри кораба?
Крикор и Гарабед били комшии и решили да отворят кебапчийници. Минали няколко дена – при Гарабед пълно с народ, а при Крикор никой няма. Отишъл Крикор една вече при Гарабед и го пита: – А бе, как ги правиш тези кебапчета, че хората се избиват да идват при тебе, а при мене никой няма? – Ами как – 50% кайма и 50% лайна… – А-а-а, ама ти и кайма слагаш, значи…
В същият ден, в който дъщерята получила шофьорска книжка, баща й я помолил да го повози. Тя се съгласила. Широко усмихнат той се качва отзад, на седалката зад шофьора. – Ама, татко, защо не седнеш отпред, до мен? – пита дъщерята. – Чаках този момент 15 години, от онова време, когато беше малко дете. Сега вече е мой ред да седя зад тебе и да ритам с крака по седалката.
