8374
– Докторе, ям като свиня, работя като вол и се уморявам като куче! Какво да правя? – Отде да знам, да не съм ветеринар!
– Докторе, ям като свиня, работя като вол и се уморявам като куче! Какво да правя? – Отде да знам, да не съм ветеринар!
Един наема квартира. При огледа хазяинът му казва: – Преди вас тук живееше един сапьор. Тук постоянно имаше взривове. Кооперацията постоянно беше в ремонт. – А това тъмното петно на стената, какво е? – А-а, това е сапьора, не можахме да го изчистим от стената!
Момче и момиче се целували в кола извън града. Когато нещата започнали да се разгорещяват, момичето казало: – Може би съм пропуснала да спомена – аз всъщност съм проститутка и тарифата ми е 20 долара за секс! Момчето не казало нищо – извадило пари и платило, след което двамата продължили… След секса момчето запалило цигара и седнало зад волана. Момичето учудено попитало: – Защо не запалиш колата и да се връщаме в града? – Ами, може би съм пропуснал да спомена – аз всъщност съм шофьор на такси. От тук до града са точно 25 долара!
По време на комунизма. Върви си един обикновен човек из Москва, оглежда магазините и си мърмори: – Сирене няма… яйца няма… месо няма… мляко няма… Идва до него милиционер и му казва: – Ако не млъкнеш веднага, ще те ударя с пистолета по главата! – Стига бе, и патрони ли вече няма?
Клиент се обръща към млад художник: – Колко струва тази картина? – Пет хиляди долара. – Да не би да сте полудели? Човек може да си помисли, че сте умрели най-малко преди триста години…
Един юзър към друг: – Сложих си брояч на мишката. Сега знам, че е изминала 1253 метра.
Затворникът към тъмничаря: – Моля ви да предадете това писмо на моя адвокат. Той е в съседната килия.
Един овчар си пасял овцете и си дъвчел един стрък трева. От планината се чул някакъв глас: – Иване-е, крадат ти жената. Овчарят започнал да бяга. Падал, ставал, търкалял се. После се спънал в един камък, ударил си главата в друг и казал: – Абе, аз защо бягам? Нито съм Иван, нито съм женен?!?
Поручик Ржевски бил на светски прием и разговарял с Наташа Ростова. Изведнъж той се извинил и хукнал навън. След малко се върнал, целите му крачоли мокри. Наташа го пита: – Какво, дъжд ли? – Не, вятър!