Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: – Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? – Има, защо да няма. Всички хора са смъртни, и аз не съм вечен…
Когато Мюлер за десети път бе матиран, той разбра че не може да се мери с Щирлиц. – Къде се научихте да играете така? – попита немеца – Ех, легендарна Съветска школа – гордо отговори Каспаров.
Мутра си купува пиано за вилата. Решил да покани колегите и да им покаже, как свири на новото пиано. Събрали се всички, седнал той на столчето и започнал с показалеца на дясната ръка да чука по един от клавишите. След половин час завършва свиренето, обръща се гордо към другите и казва: – Е, как беше? – Ама ти, защо само на единият клавиш дрънкаш? Аз по телевизията съм гледал, там с пръстите всичките клавиши натискат… – обажда се един от групата. – Натискат щото търсят правилния клавиш, а аз го знам…
Полицай спира мерцедес: – Такааа, карате с много висока скорост, колана не сте си ложили… 100 лева глоба. Шофьорът започва да рови из джобовете, а в същото време отзад се приближава някаква кола. От нея слиза някакъв човек и му казва: – Кво става, проблеми ли имаш… След това вади някакъв мобифон, набира номер и го подава на полицая. Той слуша, в един момент застава мирно, извинява се на шофьора и си тръгва. Шофьорът пита другия човек: – Какъв е тоя телефон? – Последна новост – президентски мобифон де лукс! Директна връзка с народното събрание и президентството. – Не може да бъде! Човекът спокойно набира някакъв номер и подава телефона на шофьора. От слушалката се чува "Президентът слуша!" – Слушай човече, продай ми го! – Как ще ти го продам бе… Най-накрая се договорили за 1000 лева. На другият ден шофьорът на мерцедеса отново прави нарушение и полицаят го спира. Той вади тържествено мобифона, набира номера – никой не се обажда… Полицаят: – Спокойно човече, той и миналият път не работеше… – Тогава защо ме пусна бе, тъпак? – Тъпак, не тъпак, ама по десет телефона на дежурство продавам…
Възрастен човек припада на улицата. Събират се минувачи. – Мъртъв ли е? – пита някой. – Не, но всеки момент очакваме да дойде лекарят…
Прочута стриптизьорка се оплаква на приятелката си: – Трябва да знаеш, че всичко ми дойде до гуша. Така съм уморена от всичко, че когато се върна в къщи, единственото, което ми се иска е да се облека и да си легна…
Две мутри слизат от мерцедес пред изложбена зала.Влизат вътре и виждат една картина. Викат човека, който работи и го питат:– Колко струва? – 200 000, но не се продава. – Ще ви дадем 2 пъти повече. – Е, добре. Излизат и единият казва: – Добре, брато, купихме картичката, сега да купим и подаръка.
Полунощ. На вратата на Иван Костов се звъни. – Кой е? – пита Иван Костов. – Стопанска полиция! – Уф, пак сънувам кошмари.
Взели един хамелеон и го сложили върху жълто парче плат – хоп, той пожълтял целия! Взели го пак и го поставили върху червено парче плат – веднага почервенял! Поставили го върху зелен плат – веднага станал зелен. Накрая взели парче плат на шотландско каре, поръсили го с разноцветни конфети и лентички и сложили на него хамелеона. Тогава той бавно вдигнал поглед и рекъл:– Ааааабе, що не си е***е майката?!
Майката казва на Иванчо: – Посвири малко на пианото, сине, и ще ти купя сладолед! – Тате каза, че ще ми купи два сладоледа ако не свиря.
