7062
– Мамо, скоро ще се омъжа. – За кого? – Не го познаваш. – Има ли кола? – Не. – А мотоциклет? – Няма. – Е, слава Богу, че инак имаше да се трепем от работа, за да му купуваме бензин.
Зима. Студ. Войскова част. – Редник Иванов, какво е времето навън? – Не мога да знам, господин старшина. – Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. – Ама той само над нулата показва… – Абе, мамка ти, обърни го наопаки!
Отиват двама пияни на стадиона и решават да играят футбол. Единият казва: – Аз ще бъда двата отбора и съдиите. Абе всички на терена. Другия отговаря: – Добре, тогава аз ще бъда публиката. Почва се играта. По едно време тоя дето е публиката замерва играещия с кутийка от бира. Играча се ядосва и вика: – Абе идиот такъв, от 25 човека на игрището как баш пък мене уцели! – А ти как разбра че от 50 000 публика точно аз съм те уцелил, бе!
Учителката пита Иванчо:– Колко е 3+2?– Пет – казва Иванчо.– А 2+3?– Шест – отговаря Иванчо.– Е как шест бе, Иванчо, то е едно и също!– Как ще е едно и също? Едно и също ли е да мина да ви взема и да взема да ви мина.
Мъж се враща внезапно от командировка. При жена му има любовник. При позвъняването на входната врата, се скрива в намиращата се в хола старинна броня. Мъжът и жената си лягат, но не заспиват. Нашият човек чакал час-два и накрая му омръзнало. Вдигнал меча и дрънчейки покрай слисания съпруг, попитал: – Да сте виждали Калоян?
Седнал Марио Тагарински в навечерието на 2000 год. пред компютъра и пише: c:>Problem 2000 Bad command or File Name c:>Aha, Dos! Aha, Tagarinski.
Един мъж отишъл в гората за да се обеси. И таман като метнал въжето на едно дърво и се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а зеле ядеш ли? – Не!? – А трябва, трябва! Прибрал се нашенеца вкъщи и един месец ядял само зеле, но резултат нямало. Той пак поел пътя към гората. И таман да си сложи клупа и пак се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а чушки и домати ядеш ли? – Мии… не!? – А трябва, трябва! Човека пак се прибрал обнадежден вкъщи и един месец карал само на домати и чушки, но отново нямало резултат. И човечеца отчаян от жестокия живот твърдо решен да се обеси този път, отново се запътил към гората с въже в ръка. Сложил си клупа и таман ше рита столчето и пак се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а жена си ебеш ли? – Не!? – А трябва, трябва…
Сталин чете доклад. Изведнъж някой в залата кихва. – Кой кихна? (мълчание…) – Първи ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти. – Кой кихна? (мълчание пак…) – Втори ред, стани! Да се разстреля! Дълго нестихващи аплодисменти. – Кой кихна? (мълчание…) – Трети ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти в цялата зала, всички стават, възгласи "Слава на великия Сталин!" – Кой кихна? – Аз, аз… (ридания…) – Наздраве, другарю!