Съпрузи се разхождат из залите на галерия и изведнъж се натъкват на картина, на която е изобразена гола жена, покрита тук-там с листа. Съпругата погледнала картината и отминала, но съпругът останал дълго време пред платното. Най-накрая съпругата се приближила до мъжа си и попитала: – Какво чакаш? – Есента!
– Идиоти, защо возите тази котка на танка? – Счупи ни се прибора за нощно виждане.
Студент по бизнес предава курсовата си работа на професора – бизнес-план за нов бизнес. – Значи, планът ти е да купиш самолети, да ги товариш с боеприпаси и да ги изпразваш над арабски територии? – Да. – Е, добре де, къде ти е бизнесът??? – Ами, не зная точно, господин професоре, но щом евреите го правят постоянно, няма начин да няма бизнес.
– Чу ли за новия закон? Преместват деня на лъжата от 1 на 6 април. – Защо? – За да не трябва царя да си изпълнява обещанията, които даде на народа.
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал: – Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро. Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба. – Добро утро, мадам, аз бих искал да… – Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова. – Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета. – Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала, изчервявайки се: – Ъмм, откъде ще започнем? – Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме. – Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо. – Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата. – Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова. – Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована. – Зная това. – тъжно отвърнала госпожата. – Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета. – Ето това го направих в рейс на градския транспорт. – Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка. – А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът. – Било е трудно? – Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха. – Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление. – Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката! Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала: – Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!? – Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа. – Триножник!? – Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!
Пристигнал член на дружеството на трезвениците в един завод. Началникът на цеха го развежда и го води при шлосера Иванов. – Ето го нашият ударник. – Много добре,- зарадвал се гостът.- А кажете ми, ако бяхте изпил чаша водка, щяхте ли да можете да работите толкова ударно? – Не знам,- свил рамене шлосерът. – А две чаши? – Не съм сигурен… – А цяла бутилка? – Ами, както виждате работя…
Пушач, пияница и наркоман умрели и попаднали на оня свят. Пушачът взел да разказва: – Братя, умрях в страшни мъки! Белият ми дроб беше станал на каша! Пияницата казал: – И аз умрях в мъки! Черният ми дроб беше станал на нищо. А наркоманът се хванал за главата: – Боже, боже, как съм се напушил! Вече и с умрели разговарям!
На студент му провървяло. Успял да намери хубава квартира с нисък наем. Колегите му идват на гости и той ги развежда из жилището. – Това е кухнята, това е спалнята, това е хола… – А, този чук и тази тенджера закачена на стената, за какво са ти? – пита един от колегите. – Това е говорящ часовник. – Аз никога не съм виждал такъв. Ще ми покажеш ли как работи? – Гледай, – казал студентът, взел чука и с всичка сила ударил по тенджерата. От другата страна се чуло: – ВЕЧЕ Е ДВА И ПОЛОВИНА, МАМИЧКАТА ТИ ДА Е…..!
Щирлиц решил да погледне през прозореца. Погледнал, обаче в главата му опряли дуло. Щирлиц бързо натиснал ALT+F4 и затворил прозореца…
