2283
– Какво образование имаш, Холмс? – попитал Уотсън. – Елементарно, драги ми Уотсън…
– Какво образование имаш, Холмс? – попитал Уотсън. – Елементарно, драги ми Уотсън…
– Иванчо, гледам че имаш двойки по всички предмети освен по география. Някакво обяснение? – По география още не са ме изпитвали.
Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата: – Защо си толкова отслабнала и болна? – Не питай… Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това – да си толкова добре? – Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение. След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха: – Какво става сестрице, нали ти дадох съвет? – Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах. – И какво? – Ами как какво – сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.
Върви си един златотърсач в Аляска и изведнъж чува глас: – Копай! Тук има злато! Почва златотърсачът да копае и намира голя-я-мо парче самородно злато. А гласът изумено: – Я, злато!
Срещат се двама приятели: – С какво се занимаваш напоследък? – С лизинг и маркетинг. – А по-точно? – Лепя марки в Централна поща…
Живели семейство мъж и жена. От известен период жената започнала да залинява и да отпада, мъчила се дълго, докато един ден не легнала неизлечимо болна на смъртно легло. Малко преди да умре, тя извикала мъжа си и му казала:– Виж, аз умирам, всичко е безнадеждно. Преди това обаче трябва да се изповядам пред теб и да ти призная, че съм ти изневерявала няколко пъти и то с най-добрия ти приятел, с комшията и с трима твои колеги.– Знам, скъпа, знам – отговорил спокойно мъжът – аз за това те отрових.
Фотограф се готви да снима възрастен мъж и неговия голям син и предлага следната композиция – бащата седи, а синът стои до него, положил ръка на бащиното рамо. – Извинете, – обръща се възрастният мъж към фотографа, – но композицията ще изглежда по-реалистична, ако синът ми стои до мен, пъхнал ръка в джоба ми…