4338
Тази вечер отново не можах да спя. Сънувах, че си бременна и то не от мен. Ако искаш да ме чуеш, обади ми се. Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".
Иванчо пита баща си: – Тате, тате, какво беше това, което падна снощи във вашата спалня и където мама каза, че и Господ не може да го вдигне?
– Имате ли книгата "Как се забогатява за един месец?" – Имаме я, обаче ви препоръчвам още една. – Коя? – Наказателният кодекс.
Момче и момиче се оженили. Отиват на гости у родителите й. Младоженецът сяда и казва: – Първо: всеки месец ще се напивам като свиня в къщата! Бащата недоволства: – Ама, как може такова нещо… да пиеш алкохол?! – КАЗАХ! – извиква мъжът, удряйки с ръка по масата. Продължил: – Един път в месеца, ще излизам от къщи и няма да казвам, нито къде отивам, нито защо отивам, нито кога ще се върна! – Ама не може така, да оставяш жената сама вкъщи ами ако се случи нещо? – протестира сестрата на младоженката. – КАЗАХ! – отново удря по масата мъжът. – Един път в месеца – продължава той – ще пребивам жената! – Ама не може така ами ако й счупиш нещо? – пита брат й. – КАЗАХ! – изкрясква мъжът, като отново прасва масата с юмрук. – И последно – един път на месеца, ще спя с тъщата! Отново бащата се обажда: – Ама не може, тя ми е жена! Тъщата се провиква: – КАЗА!
Тодор Живков извикал видни български математици и им казал, че всички учени в България са писали нещо за него, а само те не са измислили нищо и не работят за неговия имидж. Дал им срок от една седмица, за да измислят нещо и да му докладват. След изтичане на срока, математиците отишли при Генералния секретар на БКП и му казали: – Другарю Живков, ние не можахме да измислим нищо друго, освен една Тодорема. Тя гласи: "Всяка крива, успоредна на Априлската линия, е права".
Дресьор на лъвове показва номер: Слага си члена в устата на лъва и го удря с юмрук по главата. След което остава абсолютно невредим. – Моля за доброволец от публиката – казва дресьора. От публиката излиза бабичка. Дресьора: – Да, заповядайте, госпожо. Бабичката: – Обаче ще може ли да ви помоля нещо – само да не ме удряте толкова силно по главата.
Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: – Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? – Има, защо да няма. Всички хора са смъртни, и аз не съм вечен…