6504
Младеж отива при бащата на любимото момиче. – Господине, бих искал да се оженя за вашата дъщеря. – А говорихте ли с жена ми? – Да, но ако не възразявате, все пак предпочитам вашата дъщеря.
– Кажи ми, гадателко, каква ще бъде съдбата ми? – Кажи си ip-адреса.
Един борец се разхождал из полето със синчето си. Детето по едно време го попитало: – Тате, какво е онова дето лети там горе? – Ами птица. – Как се пише това? – Ето как. – чертае му в пръстта. – П-т-и-ц-а. – А онова там какво е? – Делтаплан. – Как се пише? – Ами… Д-е-… – вглежда се в небето. – Знаеш ли, и това е птица!
Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев: – Добрутро, Леонид Илич! Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия. – Това съм аз, Карлсон. – Хмм, хмм, – още повече се чуди Брежнев. – Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги! – Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
Влюбена двойка влиза в ресторант да обядва. Те направо се изяждат с поглед. – Толкова си сладка, че ми се ще да те изям цялата… – И аз също… Приближилият се келнер се изкашлял и попитал: – А нещо за пийване ще желаете ли?
Гости се канят да си вървят, след като са празнували за новото жилище на свои приятели. Обличайки се един от тях забелязал чук, окачен на стената, и попитал: – А това за какво е? – Това е часовник. – Как така часовник? Домакинът хванал чука и ударил с него по стената. От другата страна долетял глас: – Ама на какво прилича това, два часа посред нощ е!
Старшината Гърдю съветва войниците: – Който е тъп и не помни – да си записва като мен!
Иванчо среща бременна жена на улицата. – Какво има в корема ти? – пита Иванчо. – Дете. – Обичаш ли го? – Да, разбира се! – Ами тогава защо си го изяла???
В погребалното бюро: – Какви ковчези предлагате? – Ами ето тук едни много хубави, за 500 лева. – А не, много скъпо е. Нещо по-евтино? – Ами тук едни прилични за 300. – Не, и това е много. – За 50 имаме едни от шперплат… – Скъпо е, няма ли нещо по-евтино? – Ама вие кого погребвате? – Тъщата. – Така да бяхте казали. Донесете я тука да й сложим едни дръжки за два лева.