6731
След като напердашва момчето си, бащата казва: – Вярвай ми, от мъка сега мен ме боли много повече, отколкото теб. – Възможно е – цупи се синчето. – Обаче теб не те боли на същото място.
Старшина строява ротата и казва: – Представете си, че над нас лети самолет… Целия от алюмин… – Алуминий. – чува се глас от строя. – Кой се обади? – пита старшината. – Редник Петров! – Редник Петров, две крачки пред строя! Легни, стани, легни, стани, легни, стани… Марш в строя! И така продължавам! На самолета има иедрена бомба… Какво ще направите вие! – Ще спасяваме старшината. – чува се отново от строя – Кой се обади? – пита пак старшината. – Редник Петров! – Редник Петров, две крачки пред строя… Рота! Легни, стани, легни, стани…
– Това е същият ръкопис, който отхвърлих миналия път, нали? – пита редакторът. – Да – отговаря авторът. – Тогава защо ми го носите пак? Да не би да си мислите, че ми липсва? – Защото сега вече имате опит – отговаря авторът. – А преди три години едва започвахте…