Возят се двама приятели в тролей и си говорят: – Ще трябва да си купя килимче на мишката, защото старото на нищо не прилича. Случайно дочула ги пенсионерка възмутено се намесва в разговора: – Хората пари за хляб нямат, а те килимче за мишката ще си купуват!
Лъва бил много възмутен, че животните замърсяват гората и са я превърнали на тоалетна. Наредил той да построят една тоалетна и наредил всички да ходят в нея. Един ден обаче на заека му се досрало, а горската тоалетна била много далече. Огледал се той, видял че наоколо няма никой и се изсрал по средата на една полянка. Точно свършил работата и гледа по пътечката идва лъвът. Станал заека и захлупил лайното с лапи. Гледа лъвът, че заека крие нещо и пита: – Ей, заек, ти кво правиш бе? – А, нищо, хванал съм тука една пеперуда! – Я да видя! Вдигнал ръце заека, погледнал нагоре и казал: – А, излетя! Погледнал след това надолу и изненадан извикал: – А, и се е насрала от страх!
Млад поет чете новото си стихотворение на приятеля си и му казва: – Ти си първият, на когото го чета! – Лъжеш! Тогава откъде ти е тая синина под окото?
Учител пита в час по зоология: – Иванчо, към кое семейство се отнася кобрата очиларка? – Към семейството на късогледите – отговорил ученикът.
Ноември 1922, събират се членовете на политбюро на болшевишката партия да заседават по неотложните въпроси на държавното развитие. Заседанието се проточило и решили да пийнат по чашка, две водка та да тръгнат обсъжданията по-добре. Започнал Бухарин да налива и когато стигнал до Ленин, той сложил длан на чашката и казал: – На мен и Лев Давидович (Троцки) не сипвайте, че през октомври 1917 пак така веднъж се напихме, после съм се катерил на някакви столове и такива глупости съм приказвал, че и до ден днешен не можем да се оправим.
Връща се пиян лейтенант в къщи. Жена му започва да се кара. – Тихо, глупачко, вземи шилото, направи на пагона една дупка и сложи тази звездичка. Зарадвала се жената, взела шило, направила дупка и поставила звездичката. – А сега махни останалите…
Възрастен актьор се обръща към директора на театъра: – Господине, работя в този театър вече двайсет години. Струва ми се, че бихте могли да помислите за подобряването на материалното ми състояние! – Добре. Ще се разпоредя да ви дадат всички роли, в които се налага да се яде на сцената…
