3656
На изпит професор пита неподготвен студент: – Какво е това изпит? – Това е беседа между двама умни хора. – А, ако единият от тях е идиот? – То, тогава вторият няма да получи стипендия.
Черно БМВ 7-ма серия хвърчи с бясна скорост по Червения площад в Москва. Изведнъж от някаде изскача полицай и му махва с палката. Спирачките изпищяват и БМВ-то залепва на място. Непрогледно черното стъкло бавно се спуска а вътре 130 килограмово борче с черен костюм… – Господине, движението на МПС по площада е строго забранено! Борчето вади документ със седем печата и казва: – Това е личното ми разрешение от министъра на вътрешните работи. – Добре тогава, а каква е тази картечница на седалката до вас? Борчето вади друг документ отново със седем печата. – И за нея имам лично разрешение! Полицаят прави изключително тъпа физиономия и казва: – Отворете багажника да видим какво имаме вътре! Отваря борчето, а вътре труп. – Какъв е този труп подяволите? Борчето вади трети документ. – Този документ е от моргата, човекът е починал от сърдечна недостатъчност! – А какво прави този поялник заврян в задника му? Борчето вади лист хартия с нещо написано на него и подпис най-долу. – Това е последното желание на покойника!
Майстор-готвач към ученик: – Взимаш две трети мляко, една трета сметана, една трета кафе… – Но вече станаха четири трети! – Не ме прекъсвай за глупости! Вземаш по-голяма тенджера и готово!
Лошият вълк се преоблякъл в кожата на коза и се отправил към къщичката на седемте козленца, защото знаел, че майка им я няма в момента. Стигнал до вратата и почукал тихичко: – Козленцааааа, дечица мой, отворете ми, аз съм вашата майка, върнах се и ви нося млечицееееее! Козлетата се обаждат отвътре: – Абе, я ходи се пери, бе, вълк смотан. Майка ни била….Млечице ни била донесла…. Нали току що я пратихме мама за бира, бе!
Зрител напуска театъра след първото действие. – Защо така рано? – пита го една разпоредителка. – Ами, доколкото знам, и второто действие е написано от същия автор.
Влиза човек в бръснарницата и сяда на стола. Бръснарят го пита: – Как да бъде? – Ами, от ляво – много ниско, почти голо. Отдясно – по-дълго, ама на вълни. На врата – на степени. Отгоре на главата косата да стърчи във всички посоки, а точно на средата една дупка, колкото монета от 50 стотинки. Бръснарят го гледал, мислил и накрая казал: – Братле, аз така не мога. Другият скочил от стола и взел да го налага: – Не можеш, а? Не можеш… А миналия път как можа?
Умряла Анка и Чапай започнал да чете надгробно слово: – Умер Ленин – мы стали ленинистами, умер Маркс – мы стали марксистами, а сейчас умерла Анка – мы будем онанистами!