6500
След премиерата публиката крещи: – Автора! Автора! Директорът на театъра се обръща към автора: – Трябва да излезете. – Не, жив няма да се дам!
След премиерата публиката крещи: – Автора! Автора! Директорът на театъра се обръща към автора: – Трябва да излезете. – Не, жив няма да се дам!
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.
По време на бал в императорския дворец Александър Втори попитал поручик Ржевски: – Драги мой поручик, кажете, а вярно ли е, че сте се стреляли с корнет Оболенски пред Наташа Ростова? – Това е силно преучеличено, Ваше величество! Аз стрелях зад Наташа Ростова, а страхливецът Оболенски – зад дървото.
Срещат се двама познати. – Какво работиш? – Ами в цирка съм – гледал ли си, има един номер "сам срещу лъва"? – А не те ли е страх? – Не, от какво да ме е страх? Аз играя лъва.
Един човек се прибира по-рано от командировка. През това време жена му в леглото с друг. Тя го вижда и веднага казва на любовника си да се скрие. Мъжът влиза и пита: – Маро ма, що си гола? – Това не е важно яла да ми помогни да преместя дивана в хола. Тъкмо започва мачът "Левски – Славия" Мъжът вдига дивана, а през това време жената дава знак на любовника си да изчезва. Той минава тичешком през хола по гащи. Мъжът вижда това и казва ядосан: – Маро ма, изгониха някой от "Славия" и заради твоя тъп диван не можах да го видя!
Чуждестранен турист пристига в Одеса и се спира пред внушителен паметник. Пита един минувач: – На кого е този паметник? – На незнайния воин Борис Абрамович Березовски. – Че като му знаете и трите имена, какво му е незнайното? – Не се знае дали е бил воин.