10451
– Господин учителю, бихте ли ми казали какво учихме днес в училище? – Знаеш ли, меко казано, това е много странен въпрос! – И аз мисля така, но в къщи ме питат всеки ден за това.
Срещат се двама приятели: – От кога не си ходил на театър? – пита единият. – Откакто започна по телевизията шоуто "Парламентарен контрол". – Толкова ли ти харесва? – Страшно е! И не мога да се начудя защо го играят на празен салон!
Срещат се две блондинки, които не са се виждали отдавна. – Е, как е? – Ох, вчера едно гадже ми подари палто от норки! – Потресаващо! – А следващата седмица едно друго гадже ще ме води на Канарските острови. – Потресаващо! – А след като се върна, едно друго гадже ще ми купува Мерцедес. – Потресаващо! – Ами, това е около мен. При теб как са нещата? – Аз пък се записах на училище по добри маниери… – Интересно… Какво учите там? – На последния урок ни учиха вместо „я, не се ебавай“ да казваме „потресаващо“…
Три прилепа били много гладни изпратили първия да търси храна след малко се връща и казва: -виждате ли тези планини? -да!-казват другите -там няма храна. изпратили втория.след малко се върнал и казал: -виждате ли реката? -да! -там няма храна. връща се и третия целия ударен и казва: -виждате ли дървото ей там? -да! -е,аз не го видях!
Момче и момиче се оженили. Отиват на гости у родителите й. Младоженецът сяда и казва: – Първо: всеки месец ще се напивам като свиня в къщата! Бащата недоволства: – Ама, как може такова нещо… да пиеш алкохол?! – КАЗАХ! – извиква мъжът, удряйки с ръка по масата. Продължил: – Един път в месеца, ще излизам от къщи и няма да казвам, нито къде отивам, нито защо отивам, нито кога ще се върна! – Ама не може така, да оставяш жената сама вкъщи ами ако се случи нещо? – протестира сестрата на младоженката. – КАЗАХ! – отново удря по масата мъжът. – Един път в месеца – продължава той – ще пребивам жената! – Ама не може така ами ако й счупиш нещо? – пита брат й. – КАЗАХ! – изкрясква мъжът, като отново прасва масата с юмрук. – И последно – един път на месеца, ще спя с тъщата! Отново бащата се обажда: – Ама не може, тя ми е жена! Тъщата се провиква: – КАЗА!
Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев: – Добрутро, Леонид Илич! Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия. – Това съм аз, Карлсон. – Хмм, хмм, – още повече се чуди Брежнев. – Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги! – Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?