Връща се Иванчо от училище с пет двойки и поднася бележника на баща си. Баща му го пита: – Как можа за един ден да получиш пет двойки бе идиот такъв?! – Ами първо ме изпитваха по математика. Учителката ме попита колко прави 2 по 3 и аз й казах 5. Но после ме попита колко прави 3 по 2 и аз я попитах "Задачи ли ще решаваме или ще се ебаваме?" и тя ми писа 2. – Добре де, ами втората? – Ами втората е по биология. Учителката ми каза, че ще ми казва женски животни и аз трябва да й казвам съответните мъжки. Първо ми каза лъвица, и аз казах лъв. После ми каза котка и аз казах котарак. Но след това ми каза муха и аз казах мухоебец и тя ми писа 2. – Ами третата? – Ами третата е по български. Трябваше да напишем две прости изречения и да ги обединим в трето. Аз написах: "Учителката по Български излиза с учителя по Немски." "Учителят по Физика също излиза с учителката по Български." И ги обединих: "Учителката по български е курва." – и ми писа 2. – Хубаво, а четвъртата? – Четвъртата е по физическо. Учителката ни каза да си вдигнем левия крак. След това каза да си вдигнем десния крак, и аз я попитах "Ама аз на хуя си ли да застана?" и тя ми писа 2. – Добре, добре. А петата по какво е? – Ами по пеене. – Е толкова ли не можеш да пееш бе Иванчо? – Абе тате, при четири двойки пее ли се?
Май живееш през 2004-та година, ако… 1. Без да искаш въвеждаш паролата си в микровълновата печка. 2. Не си играл на белот или пасианс с истински карти от 10 години. 3. Имаш списък от 15 тел. номера за да се свържеш с тричленното си семейство. 4. Пращаш e-mail на човека на съседното бюро защото било по-лесно. 5. Обяснеието ти защо не се виждаш със съучениците си е това, че им нямаш е-mail адресите. 6. Когато се прибереш в къщи след работа все още отвръщаш на телефона в бизнес маниер. 7. Когато се прибереш в къщи след работа се опитваш да излезеш с 0 за телефонна централа. 8. От години работиш на поне две места. 10. Разбираш, че си напълно излишен по новините в 10:30 часа. 11. Шефът ти даже не разбира какво правиш, но продължава да крещи. А истинските клишета са: 12. Докато четеш този списък се усмихваш и кефиш. 13. Докато четеш този списък си мислиш на кой точно да го препратиш. 14. Получаваш това от приятел с когото не си се виждал от година и единствените ви връзки са препращане на такива глупави смешки. 15. Прекалено си бил зает за да забележиш че, не е имало номер 9! 16. Току що скролна и видя, че няма номер 9! И на всичко отгоре се смееш самодоволно на себе си!
– Свидетелю! Видяхте ли как загина мистър Блек? – Да, сър. Той вървеше по моста и видя един мъж, който се канеше да скочи. Тогава мистър Блек му каза: "Не бързайте, нека първо да обсъдим, струва ли си да се прощавате с живота". После говориха час, два. – А какво отношение има това към смъртта на господин Блек? – След разговора те станаха и хванати за ръце се хвърлиха от моста.
– Мамо, вярно ли е че дяволите имали рога? – Не всички, мамо, само женените.
Решили да съкратят конната полиция в София. Вместо коне за икономия на двама полицаи дали по една камила. Камилата хем по-малко зоб яде, хем по-малко вода пие. В една ранна утрин двама полицаи, препили от Нова година, отишли в една закусвалня. Закусили, излизат и гледат пет – шест камили на камиловръза. – Как ще си познаем нашата камила? – попитал единият. – Не се бой. – отвърнал другият и взел да им надига опашките. – Тази сутрин като минавахме по булеварда един вика: "гледайте една камила с две путки минава".
– Случайно да сте намирали портфейла ми? – Заповядайте, ето го – казва келнерът. – Колко е приятно да срещнеш честен човек! В четири ресторанта питах за портфейла си, а тези мошеници ми отговориха, че нищо не са намирали.
Старица седи в люлеещ се стол, когато изведнъж се появила една вълшебница и казала: – Имаш право на три желания. – Ами, искам да съм много богата! Пуф! Столът станал златен! – Искам да съм млада и красива! Пуф! Възрастната жена се превърнала в прелестна девойка! В този момент наблизо минал любимият котарак на старицата. – Искам този котарак да си превърне в очарователен мъж! Пуф! Котаракът се превърнал в атлетичен красавец и проговорил с човешки глас: – Сигурно много съжаляваш, че ме скопи навремето!
