Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 11072

    "Ясновидката Светлина-приема едновременно в София,Пловдив и Варна!" Реклама в радио "Фреш"

  • 2249

    Запишете в тетрадките и се облегнете напред. Учителски

  • 8958

    Две блондинки си говорят в кафенето на културни теми. Едната пита: – Миличка, ти гледала ли си "Титаник"? – О, да! Даже няколко пъти! – Коя сцена ти хареса най-много? – Оная дето бяха на кораба!

  • 80

    Какво значи абревиатурата НДСВ? Отговор: Нова Данъчна Секира за Верващите.

  • 1787

    Честит рожден ден и да си го изкараш хубав! Пожелание

  • 790

    Чапай и Петка се разхождат из Цюрих и изведнъж срещу тях негър. – Кой е тоя? – пита Чапай – Не го ли позна, Василий Иванич? Солженицин! – Тц тц, срамота, Петка! Така да очернят човека!

  • 11485

    Две мутри се качват по стълбите към офиса… Отгоре се чува стрелба и тупурдия, покрай тях се изтъркулва една отрязана глава. И двамата се спират и я проследяват с поглед. Единия казва: – Абе Картоф, тва май беше боса, а? Другия продължава да следи падащата глава и отговаря: – Стига бе Буца, шефа не се ли сещаш колко е по-висок…

  • 11203

    Мъж отива на лекар и казва: – Докторе, помогни ми – глътнах часовник… – И как си сега, боли ли те? – Абе… само когато го навивам!

  • 10006

    – Скъпи, преди години ти ме наричаше "Богиньо", а сега не ми казваш така. Защо? – Защото станах заклет атеист.

  • 7505

    Понеделник казал на вторник да каже на сряда да пита четвъртък дали е казал на събота, че в неделя ще има дискотека. Чуто от Радио FM

  • 10559

    Едно ченге се подпряло на една ограда и тя паднала. Какъв е изводът? – Ами по-умния винаги отстъпва.

  • 9953

    Колеги, Брамс е сериозен автор, не може да се свири лековато! Вижте му портрета – само брадата му е поне пет килограма, какво да кажем за други части на тялото! Диригент към оркестранти

  • 1624

    Земя и жена тръгнат ли, спиране няма! Лекция по Земна механика на тема "Свлачища"-ВИАС

  • 5366

    Преглед при доктора. Докторът мери пулса. – Е, как е? – пита пациентът. – Добре е. А как спите? – Нормално. – Апетита? – Имам. – Прекрасно, казва докторът. Сега ще ви изпиша рецепта и пулса, и съня, и апетита, всичко ще отзвучи все едно не го е имало!

  • 7723

    – Зелено, петнисто, скача. Що е то? – Жаба? – Не, парашутист.

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)