9747
Президент изнася реч. Отдалеч се чува вик: – Господин Президент, може ли да се преместите малко по-наляво, че нещо не Ви виждам! – А не искате ли да ви дам бинокъл? – А не, няма нужда – аз съм с оптика…
Президент изнася реч. Отдалеч се чува вик: – Господин Президент, може ли да се преместите малко по-наляво, че нещо не Ви виждам! – А не искате ли да ви дам бинокъл? – А не, няма нужда – аз съм с оптика…
В почивката между лекциите трима професори разговарят в коридора, но забързан студент неволно блъска един от тях. – Как не ви е срам, млади човече – възмущава се професорът. – Прекъснахте нашия научен спор, прекъснахте моята мисъл! Може би в този момент вие лишихте човечеството от едно велико откритие! Страшно притеснен студентът се извинява и продължава по коридора. А професорът се обръща към своите събеседници и продължава: – И значи разкопчавам й аз сутиена…
По време на студената война се карат американец и руснак. Американецът казва: – Ние ще ви пуснем неутронна бомба! – Какво е това? – Ами всичко живо изчезва, а материалното остава. – Хехе, това нищо не е. Ние пък ще ви пуснем един взвод старшини. – ?!? – Всичко живо ще си остане, а всичко материално ще ви изчезне.
Турист карал кола покрай едно село. Едно пиле го задминало с бясна скорост и влетяло в стопанския двор. Човекът слязъл озадачен и попитал пазача на портала: – Какво беше това нещо? – А-а, нашият ветеринар е ентусиаст и само експериментира. Създал е пиле с четири крака – четири бутчета, нали разбираш? – И какво, вкусно ли е? – Не знаем, никой не може да го хване.
В една гора в Канада пристига нов дървар. Другите го гледат – дребен, хилав, чудели се какво да го правят, накрая му казали да събира клонките. Те секли, секли, отсекли две дълвета и отишли да обядват, а новия го оставили да пази трупите. Връщат се след час и гледат – половината гора изсечена, новият седи запъхтян над последното дърво. Паднали им ченетата от учудване. – Егати!!! Откъде се появи ти бе, човек?!! – Ми от гората Сахара. – ??? Искаш да кажеш от пустинята Сахара? – Е да, сега вече е пустиня…
Щирлиц се крие в гората, за да се свърже със своите по радиото. Оглежда се, и вижда на едно дърво съмнителна дупка. От дупката веднага се чува чукане. "Аха, кълвач" – мисли Щирлиц. "Хехехе, ти си кълвач!" – мисли си Мюлер.
Рано сутринта, Гарабед си обул шортите и маратонките, и отишъл да потича около блока. Както си тичал случайно погледнал нагоре и видял как едно нощно шкафче го удря по главата. Запомнил от кой балкон е полетяло и след тримесечна кома завел дело. На процеса – Съдията: – Моля, първият свидетел да разкаже какво стана въпросната сутрин. Гарабед: – Обух си аз екипа и излязох да потичам и изведнъж едно ношно шкафче ме удари по главата, след което се събудих в Пирогов. Съдията: – Вторият свидетел, моля да разкаже какво стана въпросната сутрин. Мъжът: – Прибирам се аз от командировка и гледам жената гола лежи на леглото и балконската врата – отворена. Тичам аз на балкона и гледам един търчи гол отдолу, взех нощното шкафче и го засилих по него. Съдията: – Третият свидетел, моля да разкаже какво стана въпросната сутрин. Киркор: – Амиии, седя си аз в едно нощно шкафче…
Умрял един агитатор и след смъртта си отишъл в пъкъла. След три месеца до небето звъни самия Луцифер: – Боже, вземи този агитатор на небето! Тук все разни събрания свиква, партийни занятия провежда, кръжоци създава. В пъкъла настана такъв безпорядък, че е трудно да се издържи и всички дяволи са изцяло обхванати в сдружения! – Добре, прати го при мене! – казва Бог, милосърден даже към пъкъла. След три месеца Луцифер пак звъни до небето да разбере там как вървят нещата с агитатора. – Ало, Боже! – Какъв бог бе! Тук въобще няма Бог!