Апартамент в краен столичен комплекс. Голи стени. На голия под са постлани вестници. На вестниците седи наркоман и преглежда стари билети от лотарията. В ъгъла е поставена табуретка. На нея седи бабичка и гледа телевизор, който седи на земята. Наркоманът: – Мамичката му и късмет! Бабката: – Какво се е случило, синко? Наркоманът: – Пак сме загубили от лотарията. Този път телевизора!
В щаба на руските ракетни войски влиза началникът… – Господа офицери, дойде заповед за съкращаване на щатовете с 10%. Разбирате ли какво означава това? – Да… – А сега подробностите: Смятам, че трябва да започнем с Тексас, Флорида, Алабама…
– Докторе, трябва да ви разочаровам – споделя пациентът, – вече бях при трима лекари и техните диагнози за моето заболяване не съвпадат с вашата! – Възможно е, при аутопсията ще видим кой е бил прав!
– Докторе, мъжът ми говори насън. Какво да правя? – Разрешете му да говори денем.
По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера. Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия. – Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия? – Аз не съм Петка, а по италиански – Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата… – Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! – ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера! – Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име – Веранда.
