5063
Мъж оставил колата си на паркинга пред блока – на предното стъкло сложил бележка: "Резервоарът е празен, касетофонът го няма, двигателят го откраднаха!" На сутринта човекът намерил друга бележка: "Тогава за какво са ти гуми?"
Щирлиц си плуваше, когато видя чифт жълти очи във водата. – Мюлер! – помисли си Щирлиц. – Отчасти… – помисли си крокодилът.
Мъж отива при доктор и споделя: – Докторе на жена ми косата под кръста стига до коленете! – Това е съвършенно нормално. На много жени косата им стига до коленете! – успокоява го доктора. – Да де, ама моята над кръста няма никаква коса!
По време на бал на висшето общество, поручик Ржевски се приближава изотзад към Наташа Ростова и й прошепва на ухото: – Ех, Наташа, сега такъв неотразим виц ще Ви разкажа, че гърдите Ви ще паднат от смях! Наташа Ростова се обръща, поручик Ржевски я поглежда, отстъпва назад и разочаровано казва: – Уф, виждам, че очевидно някой вече Ви го е разказал…
– Намерих един малък плаж, ама фамозна работа – разказва току-що завърналият се летовник. – Нито жива душа. Постъпих на пълен пансион у един рибар. Кеф голям! Само че първата седмица му умря свинята – ядохме от нея осем дни. На втората седмица пукна едно теле – петнайсет дни го ядохме. На третата седмица се разболя бабата. Уплаших се, вдигнах си багажа и си дойдох.
Учителката пита Иванчо: – Иванчо, защо първо виждаме светлината, а после чуваме звука? – Ами… защото очите са по-напред от ушите!
Военен парад. Президентът приема парада. Пред него минават танкове, артилерия, вътрешни войски, в небето трещят вертолети и самолети… След поредната рота униформени войници се задава каре от дребни хорица с костюми и дипломатически куфарчета. – Какви са тия? – пита шашнат президентът. – Най-страшното ни оръжие! – отговарят генералите. – Чиновниците от финансовото министерство. За нула време могат да разкажат играта на всяка държава.
– Докторе, оглушавам! По цял ден кашлям, а не мога даже и собствената си кашлица да чуя! – Ето ти едни хапчета тогава. – Ще ми оправят ли слуха? – Не, но ще почнеш да кашляш по-силно.
На вратата се звъни. Жената отваря. Срещу нея – млада девойка: – Извинете, съпругът ви вкъщи ли си е? – Не, няма го. – Дойдох да му върна носната кърпичка, ето заповядайте, предайте му я. – Нещо сте била настинала и той ви е дал кърпичката си, така ли? – Не, просто малко си поплаках след това…