10868
Пощаджия стои пред оградата на къща и очевидно се бои от огромния доберман в двора. – Влизайте, не се бойте, той е кастриран! – провиква се стопанката. – Ама аз, да си кажа честно, се страхувам да не ме ухапе! – мърмори пощаджията.
Пощаджия стои пред оградата на къща и очевидно се бои от огромния доберман в двора. – Влизайте, не се бойте, той е кастриран! – провиква се стопанката. – Ама аз, да си кажа честно, се страхувам да не ме ухапе! – мърмори пощаджията.
– Киркор, какво е това синьо, на дървото и пищи? – Не знам, Гарабед, какво е? – Риба! – Чакай, чакай, защо е на дървото? – Там я сложих. – Защо е синя? – Боядисах я. – А защо пищи? – За да не познаеш!
– Слушай, приятелю, приеми един съвет от мен. Престани да играеш карти. Ако не съжаляваш за парите си, помисли поне за загубеното време. – Прав си. Наистина, при розетките се губи страшно много време.
Две момчета си говорят през Берлинската стена. – Аз имам портокал! – хвали се западнякът. – А ние си имаме социализъм! – Много важно. Ако си поискаме и ние ще си направим социализъм! – Да, обаче тогава няма да имаш портокал!