2568
Млад татко чака в коридора на родилното. От вътре излиза акушерка и носи три бебета. Таткото се замисля и казва: – Ами… ще взема това отляво.
Ирландец пие цяла вечер в един бар. Накрая бармана тръгнал да затваря. Ирландеца става да си ходи, не може да се закрепи на крака и пада на пода. Отново се опитва и пак пада на пода. Решил да излезе на четири крака от бара и да подиша чист въздух навън. Подишал малко и пак се опитва да стане – без никакъв успех. Тръгнал да си ходи на четири крака. Допълзял до блока и пред входа прави последен опит да се изправи. Отново безуспешен. Махнал с ръка, пропълзял по стълбите, влязъл в къщи, допълзял до спалнята, легнал си и заспал веднага. На сутринта го събужда гневният вик на жена му: – Гадина мръсна, пак си се напил като свиня вчера! – Не е вярно, капчица не съм слагал в устата си от няколко дни! – Да бе, а защо тогава ми звънят от бара? Пак си си бил забравил инвалидната количка там!
Рота войници каца на Луната. Старшината ги строява и им обяснява: – Онзи кратер вляво от мен виждате ли го? – Да. – Там ще ни е спалното помещение. А онзи вдясно? – Да. – Там ще ни е консерваторията. А онзи зад мен? – Да. – Там ще ни е обсерваторията. Някакви въпроси? Редник Иванов: – Разрешете да запитам. – Казвай, Иванов! – Спалното помещение е ясно – там ще спим, консерваторията е ясна – там ще си държим консервите, но за какво ни е обсерватория? – Идиоти, вие да не искате цялата Луна да обсерете!
Дядо Господ решил да разхвърля малко тъпанари из университетите в София.Взел един самолет под наем и започнал акцията.Минали над Софийския. Помощникът попитал:– Дядо Боже, тук колко да хвърлим?– Пусни 2-3 хиляди!Изсипали ги. Минали над техническия, помощникът пак пита:– Ами тук каква бройка да пуснем?– Айде да са 4-5 хиляди! – рекъл Господ.По едно време прелетели над УНСС.– Господи, ами тук?– Абе ти луд ли си, бе? Та ние от тук ги товарим.
Момиче дои крава, когато към нея се втурва бикът. Момичето не трепва и спокойно си продължава работата. Притеклите се на помощ хора с учудване виждат, че бикът спира на няколко метра от момичето, обръща се и тъжно поема назад. – Не се ли уплашихте? – питат те. – Съвсем не! – усмихва се момичето. – Знам, че тази крава му е тъща.