11003
Щирлиц се промъква към тайна германска установка. Мюлер дебне в тъмното и по някое време се провиква: – Стой, кой там? Щирлиц, това ти ли си? – Мюлер, много добре знаеш че даже и да съм аз, няма да си призная…
Щирлиц се промъква към тайна германска установка. Мюлер дебне в тъмното и по някое време се провиква: – Стой, кой там? Щирлиц, това ти ли си? – Мюлер, много добре знаеш че даже и да съм аз, няма да си призная…
Викат мечката, заека и вълка на донаборна комисия. Минава мечката – взимат я в казармата. Минава вълкът – взимат го и него. Стоят и чакат заекът да излезе. Излиза Зайо ухилен: – Не ме взеха! – Как така? – Ами я погледнете там отсреща – виждате ли оная бреза? – Виждаме я. – А виждате ли най-долното клонче? – Виждаме го. – А виждате ли най-долното листо на клончето? – Виждаме го. – А виждате ли оная мравка, дето лази по него? – Виждаме я. – Е, а аз даже и брезата не виждам.
Шерлок Холмс и д-р Уотсън разглеждат следи от подметки на местопрестъпление. Изведнъж Холмс казва: – Уотсън, всичко е ясно. Крадецът е носил обувки номер 46. – За бога Холмс, как разбрахте? – Елементарно драги ми Уотсън: крадецът си е забравил обувката.
Руският министър на отбраната казва на подчинените си: – Американците ни предлагат да ни помогнат в разоръжаването. Искат да им изпратим половината си танкове да ги нарежат и претопят на техни разноски. – Е, няма лошо… – Ама май е по-добре да им пратим ракетите. – Защо? – Ами на танковете трябва да им плащаме транспорта, а ракетите ще ги засилим на собствен ход.
Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи." Отива Чапаев: "Какво, бе, Петка?". "Ами погледни навън", отговаря Петка. Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се Чапаев, прави един висок зид на улицата и скрива жените. Прибира се Чапаев и вкъщи го чака ново писмо: "Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи." Отива той и Петка му казва: "Качи се на масата и погледни." Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Пак зида Чапаев, прави зида по-висок и си отива. Вкъщи обаче ново писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!" Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива. И пак: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи". Хваща той влака, пак пита "Какво, бе, Петка?". "Ами качи се на гардероба." Качва се Чапаев – нищо не се вижда. "Наведи се още малко", вика Петка, ама пак нищо. "Още, още малко." Накрая Чапаев толкова се навел, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл: "Е така може ли да се учи?"
Полицай спира шофьор за превишена скорост. Оня започва да мрънка: – Моля ви, г-н полицай, бързах… и т.н. Полицаят решава да се погаври с него: – Няма "бързах", сега ще опишеш в тая протоколна книга защо направи това нарушение, но го искам на чист китайски език. – Ама как на китайски, не знам… – Пиши! Шофьорът взима книгата, позачудва се, слага вътре 20 лева и я връща на полицая. Той я отваря и казва: – Не знаел той китайски, виж как знаеш! Ама само половината си написал…
На прием в президентството: – Защо сте угрижен, господин посланик? – Откраднаха ми златния часовник на вашия прием, господин президент. – Подозирате ли някого? – Онзи мъж със синия костюм. – Това е министърът на правосъдието. Сигурен ли сте, че е той? – Уви, да! След малко президентът на хунтата се връща при посланика: – Ето вашия часовник! – О, министърът сигурно се е почувствал неудобно? – Не, той нищо не усети…
Класът на Иванчо върви по улицата. По едно време гледат две кучета се оправят. Иванчо: – Госпожо, какво правят тези кучета? Госпожата сконфузена: – Ами Иванчо, едното е болно, а другото го носи на гръб. Иванчо мислил, мислил и казал: – Е тъй е то в живота госпожо, ти го носиш на гръб – то та ебе в гъза…
След няколко неуспешни опита да разреже месото си, клиентът вика келнера и му казва: – Вземете печеното обратно! – Не мога, сър, издраскали сте го.