Студенти

6535

Решил господ да разхвърля тъпанари из света, но го мързяло и за това дал една торба тъпанари на едно ангелче. Тръгнало то ама след малко се връща. – Кво стана бе – питал го господ – що толкова бързо се върна. – Ми така и така без да искам изпуснах всички тъпанари в ХТМУ. – Еми станалото станало ето ти нова торба и тоя път внимавай, и пропусни ХТМУ. Тръгнало ангелчето, връща се вечерта, ама на господ му направило впечатление че пак нещо не е наред. – Какво стана бе? – Емиии разхвърлях тъпанарите както трябва , пропуснах ХТМУ ама за МЕИ не ми стигнаха. – А, не се притеснявай, аз от там ги взимам.

Студенти

6594

Кандидат студент се явява на изпит за ВИТИЗ. Карат го да разиграе етюд – да имитира слон. Младежът прави тъпа физиономия, изважда си джобовете на панталона навън и пита: – А хобота да го показвам ли?

Студенти

6680

Разсеян професор разпитва асистентката си: – Ходихте ли снощи на театъра? – Не, професоре, прекарах вчера в леглото си. – М..д…а…а… – продължава професорът – и много ли хора имаше там?

Студенти

6689

Сексът е като физиката – има някои практични приложения, но не затова го правим.

Студенти

6696

Двама студенти седят в сладкарницата. Единият бута другия: – Ей, виж на оная маса – две готини мадами. Дай да идем при тях? – Добре, ама изчакай да си платят сметката.

Студенти

6795

Един професор късал много студентите и те го нарисували на таблото в коридора като касапин със сатър в ръката. Професорът видял карикатурата и казал: – Е така е, докато има говеда ще има и касапи!

Студенти

6847

О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!

Студенти

6915

Разговор между наемател и неговата хазайка: – Когато напусках предишната си квартира, хазайката плака! – Не се вълнувайте! Това няма да се случи с мен. Вземам наема предварително.

Студенти

6960

Професорът: – В нашата поредица от лекции за основните етични понятия днес ще се занимаем с темата "Лъжа". Някой от вас случайно да е чел книгата ми по този въпрос? Всички студенти вдигат ръка. – Отлично! Имаме чудесна реакция. Книгата още не е излязла.

Студенти

6978

В час по биология учителката пита: – Кой човешки орган се увеличава до 10 пъти? В стаята се чува кикот. – Хи хи хи ха ха ха. – Зеницата на окото, а вашето хи хи ха ха само два и половина.