Бранислав Нушич бил директор на Сараевския театър. Една вечер в ложата му влязъл посетител и му казал: – Знаете ли, за вас би било по-добре да напуснете представлението колкото може по-бързо. – Но защо? – Защото поразително приличате на писателя, чиято пиеса се играе в момента!
Дресьор играел на покер с едно от своите кучета. Дошли при него приятели и се възхитили: – Брей какво умно куче имаш! – А умно, всеки път като му влезат хубави карти и започва да маха с опашка.
Разговор между войници: – Абе защо военните са толкова тъпи? – Е не знаеш ли, че когато Господ раздавал акъла те били на занятие. Той застанал на моста да ги пресрещне, а те тренирали минаване на водно препятствие и минали под моста.
Зъболекарят казва на пациента: – Като започна да ви вадя зъба, крещете с всички сили! – Защо, няма ли да ми сложите упойка? – Упойка ще сложа, но до началото на мача има двайсет минути, а в чакалнята висят още седем навлека…
Учителката пита Иванчо: – Ти защо не си си написал домашното? – Ами вчера имаше пожар у нас и загина дядо. – Изгоря ли? – Не, успя да скочи през прозореца! – Преби се долу ли? – Не, долу имаше пожарникари. Те бяха опънали едно платно и той падна на него, отскочи и отново влезе през прозореца. – И тогава изгоря? – Не, пак успя да скочи! – И тогава се преби? – Не, нали Ви казах, че пожарникарите бяха опънали едно платно и той отскочи от него и пак в прозореца. – И тогава изгоря? – Не, пак скочи. – И този път се преби? – Абе нали ви казах, че пожарникарите бяха опънали едно платно… – Добре бе, какво все пак се случи с дядо ти? – Ми на пожарникарите им писна и го застреляха.
Наборна комисия: – Вашата фамилия? – Та…та…та…та…тарчев! – В къртечната рота!
Мъж влиза в банка и вика: – Всички на земята, това е обир. След малко: – Всички ли сте на земята, защото съм си забравил очилата?
– Аз направих нещо, което трябва да ти кажа – започва да се обяснява адвокат на съдружника си. – Аз, аз, аз… Вечно "аз" казваш! Че не сме ли съдружници? Би могъл поне веднъж да кажеш "ние"… – Ами дoбре, щом искаш така да го кажа: Ние сме забременили секретарката.
Математик звъни по телефона: – Ало, Иван Петров? – Няма такъв тук. – Как, това не е ли домът на Петрови? – Не, тук са Стоянови. – Ама номерът ви не е ли 632548? – Не, 632549 е. Математикът затваря и се чуди: – А стига бе… Някаква си грешчица в шестия знак, а такова голямо отклонение…
– Свидетелю! Видяхте ли как загина мистър Блек? – Да, сър. Той вървеше по моста и видя един мъж, който се канеше да скочи. Тогава мистър Блек му каза: "Не бързайте, нека първо да обсъдим, струва ли си да се прощавате с живота". После говориха час, два. – А какво отношение има това към смъртта на господин Блек? – След разговора те станаха и хванати за ръце се хвърлиха от моста.
