5826
Писах писмо до клуба на самоубийците. Никой не ми отговори…
-
-
5831
– Къде прекарваш вечерите си? – Вкъщи. С жена си. – Това се казва любов! Необикновено! – Глупости! Това е най-обикновен радикулит!
-
5844
– Какво се случило с мухата, която стояла на писалката? – Изписали я…
-
5866
В нощната тишина. – Пешо, колко е часа? – Три. (минава известно време) – Пешо, колко е часа? – Пет. –––––––– Пешо, колко е часа? – Шест. –––––––– Пешо, колко… – Иване, какво значение има? С доживотни присъди сме!
-
5867
Обява: „Съюзът на слепите търси секретарка, приятна на пипане.“
-
5876
Шеф се връща с подчинените си от погребение на техен колега и им се кара: – Бива ли така бе! Горката вдовица… Разбирам, че много го обичахте Пешо, ама трябваше ли да викате "готин пич беше!" и да го подхвърляте във въздуха?
-
5885
Четирима старци седят на игрището за голф и играят. – М-дааа, от година-на година, стиковете ми се струват все по-тежки и по-тежки – казва единият. – Ахаа, и разстоянието от дупка – до дупка става все по-голямо… – добавя другият. – И хълмчетата са по-стръмни от едно време.. – казва третият. Четвъртият, наслушал се на техните оплаквания ги прекъсва: – Стига мрънкахте, бе! Радвайте се, че още сме от правилната страна на тревата….
-
5903
Седи ди един столентик под сянка на пейката, минават съселяни и го закачат: – Как е, дядо Иване, можеш ли още, можеш ли? – Абе, мога, ама дава ли ти някой да опиташ…
-
5915
– Ало, болницата ли е? – Моргата е. – Рано ми е. – Нищо, ще изчакаме.
-
5959
– По-добре късно, отколкото никога! – прошепва един самоубиец и слага главата си на релсата, гледайки след отдалечаващия се влак.