5672
– Мамо, вярно ли е че дяволите имали рога? – Не всички, мамо, само женените.
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
– Мамо, вярно ли е че дяволите имали рога? – Не всички, мамо, само женените.
Даскалицата влиза в час и гледа – на дъската нарисуван огромен член. – Кой го нарисува това? – пита тя. – Аз! – признава си Иванчо. – Всички да излязат от стаята, да остане само Иванчо, ще му кажа аз на него! Децата излизат и чакат в коридора. След половин час от стаята излиза Иванчо, закопчава си панталона и вика: – Видяхте ли сега колко е важна рекламата!
Сър Хенри всяка сряда точно от два часа посещава клуба си за партия бридж. Една сряда наближава два, трима от карето са насядали около масата, картите са раздадени, но сър Хенри отсъства. Точно в два пристига иконома на сър Хенри и казва: – Господа, моят господар каза да ви предам, че има посещение на млада дама. Ако може – няма да дойде, ако не може – ще дойде.
Иванчо и Марийка се разхождали в градината. Иванчо казал: – Марийке ще ти дам пет лева ако се качиш да ми откъснеш една ябълка. А целта на Иванчо била да й гледа гащичките. Така един, два, три пъти. Майката на Марийка й се карала но тя не чувала. Един ден се разхождали и пак така. Като се качила Марийка на дървото майката на Марийка се провикнала: – Маарийке ведната слез от дървото, Иванчо ще ти види гащичките! Марийка отговорила: – Не се безпокой, майко, аз вече ги свалих.
Берлин 1943 г. Тайно събрание на висши немски офицери и гестапо, в тайна заседателна зала. Всички гледат очаквателно… В този момент влиза Фюрера, самия Адолф Хитлер. Всички стават на крака с възгласа: "Хайл Хитлер!" и високо вдигната ръка. От някъде обаче се дочува мъжки глас с думите: "Хайл Гитлер!"… Настава смут и объркване в залата… Само Фюрерът, гледайки уверено към всички, казва: – Щирлиц, още ли го влачиш този изпит по немски от първи курс…
Щирлиц се прибира от отпуска и отдалече забелязва – Берлин целият е обгърнат в пламъци и пушеци. "Забравил съм да изключа ютията" – мисли си разузнавачът.
Иванчо към баща си: – Тате, класната те вика в училище. – Защо? – пита таткото. – Не знам, не съм я виждал от месец!
Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта. Обмисля ситуацията, като си припомня инструкциите: "Сега ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия. Ако влезе шваба в униформа от СС – аз съм оберщурмбанфюрер от СС Щирлиц." След малко влиза санитаря на изтрезвителното и се усмихва лъчезарно: – Добре се напихте снощи, другарю Тихонов.
Василий Иванович отсъства от дивизията, а белите нападат щаба. За да спаси положението, Анка картечарката се преоблича с неговите дрехи, запасва сабята му, яхва коня му и начело на казашка сотня посреща атаката на врага. За лош късмет, снаряд пада близо до нея и Анка губи съзнание. Свестява се в лазарета, а над нея Петка успокоително говори: – Не си в опасност Василий Иванович. Раната ти между краката я зашихме и сега казаците ти търсят ташаците в полето.
Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си: – …последна спирка… на всички тъпанари, които се довлякоха до тук – много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата… Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа. Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори: – Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес… надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно… Тук майката въздъхва облекчено… – …а всички вас, които са изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!
– Деца – изправя се учителката, – кой ще каже какви пари имат американците? Гошко? – Долари, госпожо. – Правилно! А французите какви пари имат, Марийке? – Франкове, госпожо. – Точно така! А ние какви пари имаме, Иванчо? – Ние нямаме пари, госпожо!
В класа на Иванчо дошъл инспектор. Госпожата влиза заедно с него в класната стая и с широка усмивка пита: – Ученици, знаете ли кой е дошъл днес на посещение? Иванчо се обажда: – Някакво говедо от министерството. Госпожата: – Иванчо, как не те е срам? Откъде си ги научил тези думи? Марш при директора! – Ами вчера като минавах покрай кабинета на директора го чух да ви казва: "И утре да внимавате как ще се държите като дойде на посещение онова говедо от министерството.
По време на война изпратили Киркор в противниковата територия. Пращат му зашифровано съобщение: "Как е, Киркор?" Киркор отговаря: "Много добре, дори отрязах на един неприятелски войник краката". "А защо не му отряза главата?" "Защото нямаше глава!"
Крикор среща Гарабед, заприказват се, и по някое време го пита: – Абе ти защо не ме попита как съм? – Е защо да те питам? – Ами ето, от маса време не сме се виждали, сега се срещаме и ти даже не ме питаш как съм. – Какво да те питам, нали те гледам? – Добре де, все пак от уважение поне… – Ама нали те виждам че си виж и здрав? – И какво сега, няма да ме попиташ, така ли? – Е айде, щом настояваш… Крикор, как си? – Ох, не питай…
Какво прави един слон когато има слънце? Ами… сянка!
Край Щирлиц бавно премина немски моторен патрул. "Рокери" – помисли си Щирлиц. "Металист" – помислиха си немците. А Щирлиц гордо продължи да крачи по "Фюрерщрасе", окичен с медали върху съветската си униформа.