8924
– Иванчо, канарчето е изчезнало някъде! – Странно, само преди пет минути го прахосмучих и то си беше на мястото.
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
– Иванчо, канарчето е изчезнало някъде! – Странно, само преди пет минути го прахосмучих и то си беше на мястото.
Вървят Шерлок Холмс и д-р Уотстън по улицата. Холмс казва: – Слушайте, Уотстън! Зад този ъгъл сега ще ви набият. – Холмс! Аз винаги съм се възхищавал на логиката ви, но сега… Как можете да знаете, като не сте видели какво има зад ъгъла? Завили зад ъгъла. Там стояли здравеняци с бухалки. Нахвърлили се върху Уотстън и започнали да го налагат здравата. Отървал се като по чудо и хукнал да бяга. Скоро го настигнал Холмс. – Холмс, как все пак се досетихте? – Елементарно, Уотсън! Вчера минах оттам, облечен във вашия костюм, и ги напсувах.
Иванчо казва на баща си: – Автобусът днес беше препълнен и аз без да искам настъпих една дама по крака. Аз й се извиних и тя ми даде един банан. – А ти благодари ли й? – Не. Веднага настъпих и другия й крак…
Иванчо пита баща си: – Тате, тате, какво беше това, което падна снощи във вашата спалня и където мама каза, че и Господ не може да го вдигне?
Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев: – Нищо не казва, гада! – А вие бихте ли го? – Бихме го. – А в бъчва с вода давихте ли го? – Давихме го. – Хм… Я му дайте да помирише партенките ми. – Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!
В училище учителката иска децата да й кажат по едно изречение с рима. Марийка: – Паднах в реката и си намокрих краката. Иванчо: – Паднах в саламура и си намокрих краката. – Иванчо в изречението няма рима. – Ами, защото саламурата не стигна до римата.
Разхождайки се по улицата, детективът забелязва на отсрещния тротоар човек, който разхожда кучето си и казва на приятеля си: – Този човек живее в много тесен апартамент. – Как позна? – Елементарно! Кучето му маха с опашка отгоре надолу, а не отляво надясно, както другите кучета.
– Киркор, разбрах че спиш с жена ми. Това не е хубаво. – Ей, не мога да го разбера това вашето семейство бе Гарабед… Ти ми казваш – лошо е, жена ти вика – хубаво е…
Щирлиц видя наклонена кула. – Пиза… – помисли си Щирлиц – По-малко трябва да пиеш… – помисли си кулата.
Седи поручик Ржевски и пише нещо… Влиза полковника: – Поручик, какво пишете? – Ами съчинявам химн за нашия полк… – Нима? Дайте да погледна… Но това са само псувни! – Но защо… Ето тук във втория стих има думата "знаме"…
Иванчо счупил поредния прозорец в училище и директорът решил да го накаже: – Ето ти една четка и една кофа боя, заминавай да боядисваш – до обед да си боядисал всичките прозорци на първия етаж! По обед Иванчо влиза в кабинета на директора и казва: – Шефе, остана още малко боя. Да взема ли да боядисам и рамките?
Иванчо пита Марийка: – Каква е разликата между майка ти и баща ти? – Не знам. – Майка ти има мустаци, а баща ти не.
Щирлиц не беше хомосексуалист, но не му се искаше да обижда Мюлер…
Сър Джон се прибира късно вечерта от клуба и заварва Милейди в леглото с непознат. Излиза от спалнята смутен, отива до камината, откачва сабята си и се връща обратно в спалнята. Чува се писък. Сър Джон излиза от стаята и се обръща към дотичалия иконом: – Алфред, повикайте линейка за младия господин, и моля ви… донесете тирбушон за Милейди.
– Здравей, Иванчо! Как е брачният ти живот? – Виси на косъм. – На какъв косъм, бе човече? – На онзи рус косъм, който Марийка намери преди няколко дни на сакото ми…
В училище: – Иванчо, колко е 7 по 12? – Не чувам нищо, господине! – Колко е 7 по 12? – Нищо не мога да чуя от тук, говорете по-силно! Даскалът се нервира: – Не ме мотай, дай си сменим местата да видиш. Сменят се и Иванчо от учителското бюро казва: – Господине, кога ще престанете да се промъквате вечер при сестра ми? Учителят: – Вярно, от този чин нищо не се чува.