Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Евреин и арменец седят на стълбите пред синагога и просят. Минаващите край тях евреи пускат пари само на евреина. Последният евреин, който влиза в синагогата, спира пред арменеца и му казва: – По-добре иди пред арменската църква, защото тук даваме само на нашите хора. Като влязъл, Гарабед се обърнал към евреина: – Абе, Киркор, тия ли ще ни учат на бизнес?
Урок по биология. Иванчо все се върти и не внимава. Учителката му казва: – Иванчо, гледай ме внимателно! Иначе така и няма да научиш нищо за маймуните.
Учителката пита Иванчо: – Иване, имаше за задача да зарадваш два пъти някой. Ти кого зарадва и как? – Отидох на гости на баба – тя много се зарадва. В неделя си тръгнах – тя още повече се зарадва!
Вървели Петка и Чапай през нощта и стигнали до една река с мост. – Чапай, – казал Петка – ще знаеш, че сто на сто белите пазят моста. Дай да минем през реката. – Петка-а-а, Петка, на теб само бели ти се привиждат. Прави каквото искаш, аз минавам по моста. Минал Чапай по моста и белите естествено го хванали. – Пол? – попитал командира им Чапай. – Женски. – отвърнал Чапай. – Как женски бе, виж какъв голям мъж си. Пол? – Женски. – Абе как така женски бе, виж какви големи мустаци имаш! – Путка съм аз, путка-а-а-а, хубаво ми викаше Петка да минем под моста…
Играят си Иванчо и Марийка в пясъчника. Изведнъж Марийка си изпуснала куклата. Навела се да я вдигне, а Иванчо започнал да я… оправя де! – Ох, боли! Иванчо: – За първи път ли ти е? – Да! – отговаря Марийка – Нормално, нормално!
Щирлиц нахлу в автомобила на Мюлер и запали. Клечката дълго догаряше в ръцете му.
Децата отиват на екскурзия да гледат строеж. Ръководителят на строежа им казва: – Деца, сложете си каските! Ако ви падне някоя тухла на главите, направо ще ги размаже! А ако имате каска – няма проблем. Ето, миналата година тук беше един друг клас, една тухла удари едно момиче по каската и нищо му нямаше – само се усмихна и си продължи нататък. Иванчо се обажда: – Знам го това момиче. И досега си ходи с каската и се усмихва.
Гарабед и Киркор се срещнали след много години. Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор – шофьор на камион. Киркор се оплаква: – Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога. – Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство. Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо: – Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно. Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца: – Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това. На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата. – Е, Киркор. Как беше? Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец: – Мани, мани! – Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето? – Да, да. – Е, и? Колко? Колко пъти? – Седемнадесет. – А тя? Тя оживя ли? – Ами! Тя не дойде.
Иванчо си стои на спирката през зимата. Студ, мраз! Иванчо си мушнал ръцете в джобовете. Минава един дядо и го пита: – Малкия, измръзна ли? Иванчо отговаря: – Аз замръзнах, а малкия си го топля с ръце.
Отиват полицаите да хванат Щирлиц в квартирата му. Тропат на вратата и викат: – Щирлиц! Излизай! Нищо. – Щирлиц! Излизай, знаем, че си вътре! Отвътре се чува глас: – Мммм…. Може да съм излязъл. – Не ни будалкай, Щирлиц, обувките са ти тука! Излизай! Пауза, мълчание. След малко отвътре пак се чува глас: – Амиии…. Може да съм излязъл бос. Полицаите: – Ех, гадината мръсна, пак се измъкна!
Гарабед и жена му в съда: – Господин съдия, тя ми счупи кура! – Има ли свидетели? – Какви свидетели? Да извадя да ви покажа! – Не може, отлагаме делото, докато се яви свидетел! След 2 месеца: – Господин Киркор, какво знаете по случая? – Седя си аз една вечер в кухничката. Прозорецът беше отворен, и гледаше към блока в който живее Гарабед. Има-няма 200-300 метра. Изведнъж се чу: "Тря-я-я-я-с", и замириса на счупен кур!
В ресторанта. Д-р Уотсън казва: – Холмс, вие ме изумявате! Как можахте да разберете, че готвачът има къса черна коса и навик да си гризе ноктите?
Иванчо бил много слаб ученик и особено математиката хич не му вървяла. Изкарвал двойка след двойка. Загрижила се майка му и решила да го изпрати в католическо училище в съседния град. Връща се Иванчо след месец, целия отслабнал, очите му като понички, а в бележника му шестица до шестица. – Бре, Иванчо, какво е станало с теб! – не вярва на очите си майка му – Ох, остави се! Още първия ден учителят ни по математика ни показа един гол мъж, закован с пирони на знака плюс и веднага разбрах, че тея даскали изобщо не се шегуват…
Веднъж в час по-български в класа на Иванчо щял да влиза инспектор на проверка. Учителката знаела за "мръсната уста" на Иванчо, извикала го и му казала: – Иванчо, като влезе инспектора, няма да вдигаш ръка, нито да казваш каквото и да било, ясно ли е? – Да, госпожо – отвърнал Иванчо. Дошъл денят на проверката. Класа имал за домашно да напише съчинение за зимата. Учителката казала: – Деца, нека сега да видим какво сте написали за домашно. Кой ще си го прочете? Всички деца навели глави, само Иванчо вдигал високо ръка. Учителката се правила, че не го вижда известно време, но инспектора казал: – Госпожо, този ученик вдига ръка, а вие не го вдигате. Кажи, моето момче. Станал Иванчо и започнал да чете: – Ситен сняг се сипе над полето, клоните на дърветата се превиват от тежестта му, дебел лед е сковал езерото, а на леда глутница вълци… Учителката след първоначалното притеснение, се поуспокоила, като си рекла, че сигурно Иванчо нещо се е поправил… – …се ебат, госпожо. Учителката с ужас погледнала първо инспектора, после Иванчо и казала: – Иванчо, не е ли малко неудобно… – Неудобно е госпожо, хлъзга се, но те пак се ебат.
Киркор и Гарабед живеели на 8-ми етаж и редовно ходели при съседката над тях. За да не ги изненада съпругът, опъвали една рибарска мрежа на техния балкон. Ако някой позвъни на вратата – скачат през балкона в мрежата и се прибират у дома. Един ден, когато Киркор е при Маргото, накой звъни, Киркор скача през балкона, Маргото отваря вратата – гледа Гарабед. – Марго, кажи на Киркор да не скача, че отивам за риба и взех мрежата.
Веднъж поручик Ржевски, въпреки добрите си нрави и висок морал, пренощувал в публичен дом. На сутринта, обувайки ботушите си и намятайки шинела, изведнъж чул женски глас: – Почакайте, поручик! А парите? Възмутен, поручикът отреагирал: – Драга ми госпожо, хусарите пари от дамите не взимат!