1386
Чапаев стои със страшен махмурлук. По стената пълзи хлебарка. Чапаев вдига пистолета и стреля в нея: – Стига си тропала така с крака, гадино!
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Чапаев стои със страшен махмурлук. По стената пълзи хлебарка. Чапаев вдига пистолета и стреля в нея: – Стига си тропала така с крака, гадино!
Иванчо карал колело, но като минавал по моста, спукал гума, паднал в реката и се удавил. Като го оплаквал, баща му казал: – Иванчооо, Иванчоо, от спукана гума се роди, от спукана гума умря!
Космонавти от Земята най-после кацват на Марс. Срещу тях се задава един марсианец, целият в златни синджири и пръстени, и ги поздравява на разбираем език. Космонавтите учудено го питат: – Вие тука всички ли ходите с толкова много злато по себе си? – Не – отговаря марсианеца, – само арменците сме така!
Бащата на Иванчо казва: – Дай да ти видя бележника. – Не мога. Дадох го на Петърчо – искаше да изплаши родителите си.
Крикор и Гарабед решили да крадат луканките от един балкон. Качил се Гарабед на балкона и започнал да ги подхвърля на Крикор, но в това време ги видял дежурният полицай: – Какво правите бе, вие тука? – Слагаме украса за Нова година, г-н старшина. – Е, тя Нова година я посрещахме оня ден, бе. – Гарабед, сваляй украсата, закъснели сме, хората са я посрещнали Новата година още оня ден! – провикнал се Крикор.
Иванчо се прибира вкъщи и казва на майка си и баща си: – Мамо, тате, имам добра и лоша новина! Добрата е, че имам шестица по математика, а лошата е, че съм голям лъжец!
Щирлиц се разхожда с огромна папка под мишница. Мюлер го гледа през прозореца. "Какво ли мъкне Щирлиц в тая папка?" – помисли си Мюлер. "Не е твоя работа, гадино!" – помисли си Щирлиц.
– Иванчо, как се намира лицето на пирамида? – Госпожо, по-добре ми пишете двойка – с мафията не искам да се занимавам!
– Киркор, какво е това синьо, на дървото и пищи? – Не знам, Гарабед, какво е? – Риба! – Чакай, чакай, защо е на дървото? – Там я сложих. – Защо е синя? – Боядисах я. – А защо пищи? – За да не познаеш!
Щирлиц гледаше как професор Плейшнер се хвърля от прозореца на третия етаж вече шести път. – Явно отровата не действа – помисли си той.
Киркор и Гарабед били колеги, ама станал злополука и Гарабед умрял. Шефа казал на Киркор да иде като най-близък при жена му и да й каже за злополуката, ама по възможно най-лекия начин, че да не се разстройва много. Отива Киркор и звъни на вратата. Жената на Гарабед отваря и Киркор: – Амиии, Гарабед се разболя нещо… и… утре че го копаме!
Кенгуру, заек и слон скачат от десететажна сграда, за да проверят кой ще отскочи най-много. Скача кенгуруто и брои етажите: – 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1 и нагоре 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7. Скача заекът: – 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, 1, 2, 3, 4, 5, 6. Скача слонът: – 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, пръст, пясък, глина, чакъл, здравейте миньори!
Щирлиц бил пленен от разузнаването. Искали да измъкнат имформация от него чрез всякакви брутални и нечовешки методи на мъчение. Накрая се принудили на най-строгият и зловещ метод – изпратили му стажанта Курт, който с часове, дори с дни можел да извършва полов акт… Започнал той Щирлиц.След ден яко клатене вече хората започнали да се чудят защо още няма измъкната информация. След два дни изумлението нараствало, а вече на третия ден хората започнали да се присмиват на младия Курт, който се чувствал много засрамен, но продължавал неуморно да извършва своите издевателства над нещастния пленник. На четвъртия ден, Курт вече се видял принуден да се обърне кум Щирлиц с молба:– Щирлиц – казал той – моля те Щирлиц, кажи нещо! Репутацията ми е сломена, хората чакат информация, посрамих се, умолявам те, кажи, кажи НЕЩО! ГОВОРИ!– Курт – проговорил Щирлиц най-накрая – Обичам те!
Щирлиц нахлу в колата на Мюлер и запали.А от толкова време се опитваше да откаже цигарите…
Два гущера си вървяли през пустинята и влачели една картечница. В един момент видели няколко палатки и единият казал на другия: – Петка, дай да ги нападнем. На което другият отговорил: – Не искам бе Чапай, видя ли какво ни се случи когато нападнахме последният път палатката на оня магьосник?
Както обикновено пиян, поручик Ржевски излязъл на балкона. Прекрачвайки перилата, той скочил върху седлото и се понесъл по пътя така, че прах се вдигнал във всички страни. Пробягвайки две версти, той спрял: – Майко честна, а конят къде е? Силно псувайки, поручик Ржевски побягнал обратно…