1876
Иванчо стои на улицата и пуши. Минаваща наблизо жена му казва: – Момченце, родителите ти знаят ли, че пушиш? – А мъжа ти знае ли, че заговаряш непознати мъже на улицата?
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Иванчо стои на улицата и пуши. Минаваща наблизо жена му казва: – Момченце, родителите ти знаят ли, че пушиш? – А мъжа ти знае ли, че заговаряш непознати мъже на улицата?
Щирлиц решил да погледне през прозореца. Погледнал, обаче в главата му опряли дуло. Щирлиц бързо натиснал ALT+F4 и затворил прозореца…
Иванчо звъни на Марийка. Тя се показва на балкона, а Иванчо я пита: -Марийке ще дойдеш ли долу? -Еее, ти ще искаш да правим секс. -Не, обещавам ти, само ще си играем. -Ами аз тогава няма защо да слизам!
Изпаднала в носталгия, Наташа Ростова романтично пита поручик Ржевски:– Кажете, поручик, а Вие помните ли своята първа учителка?– Доколкото помня, Наташа, първа беше една медсестра…
Щирлиц хвърли хартийката в тоалетната чиния и пусна водата. Шифрограмата пое по пътя си към разузнавателната централа…
– Ти знаеш ли защо слоновете имат червени очи? – Не. – За да се крият в малинаците. – Ти ме будалкаш, никой не е виждал слон в малинак. – Няма и да видят. Нали са се скрили.
Мюлер: – Щирлиц, имам за вас две новини. Едната лоша, другата още по-лоша. – Почвай с лошата. – Ами онази руската пианистка всичко си е признала. – И какво по-лошо от това? – Ами признала го е не на мен, а на жена ти.
Иванчо отива на училище. По време на час госпожата изпуска тебешира и се навежда да го вземе. Иванчо казва: – Госпожо, видяха ви се гащичките. – Иванчо, напусни! – казала госпожата. Иванчо напуснал. На следващия ден учителката отново изпуснала тебешира и се навела да го вземе. Иванчо си взел чантата и излязъл от час. Госпожата го догонила и го попитала: – Иванчо, защо напусна часа? – Ако ви кажа какво видях, ще ме изгоните за цял месец!
Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова… от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал ей тъй, с участие: – Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно? – Ее, няма какво да крия – 130… и нещо отгоре… Ами ти? – А, аз съм малко по-добре от теб – 140… и нещо отгоре… – Като си говорим за тия проблеми… да знаеш какво прави нашият приятел – професора, Агоп? – сетил се Гарабед. – Отдавна не съм чувал нищо за него! – Ох, завалията… той е много зле! Получава 450… и нищо отгоре!
В училище учителката казва: – Деца, съставете ми изречение, което да има думата "гора". Марийка става и казва: – Едно момиче влезе в гората. Другарката: – Много добре, Марийке. Кажи твоето изречение, Иванчо. – Едно не момиче излезе от гората. – Тука има грешка, Иванчо, поправи я! – А, не може госпожо, такава грешка е за цял живот!
Иванчо счупил поредния прозорец в училище и директорът решил да го накаже: – Ето ти една четка и една кофа боя, заминавай да боядисваш – до обед да си боядисал всичките прозорци на първия етаж! По обед Иванчо влиза в кабинета на директора и казва: – Шефе, остана още малко боя. Да взема ли да боядисам и рамките?
Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал – учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:– Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи – тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:– Е, скъпа, не ме очакваше, нали?
Съпругата на сър Джон го напуска. На третия ден в дома на лорда се звъни. Отваря слугата. – О, вие се връщате, госпожо! – казва той. – А пък аз си помислих, че е дошъл още някой, за да поднесе поздравления на лорда…
Поручик Ржевски знае, че за да се запознаеш с момиче, трябва да се приближиш, непринудено да поговориш за времето и след това да се представиш. Веднъж докато се разхождал той срещнал момиче, което разхождало болонката си. Приближил се, изритал кучето с всичка сила и казал: – Ниско лети. На дъжд ще да е. Между другото, разрешете да се представя: поручик Ржевски.
Иванчо пита баща си: – Тате, твойте очила колко пъти увеличават? – Три пъти. – Добре тогава ето ти бележника ми.
Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го издаваше. Или интелигентните и строги сини очи. Или волевата брадичка. Или… парашутът, който се влачеше зад него…