926
Чапаев, много зает, седи в кабинета си. На вратата се чука и влиза Петка. – Василий Иванич, докараха "Филип Морис". – Сега съм зает. Просто го разстреляйте! – отговаря той, без да вдига поглед от бумагите си.
Любими герои
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
-
-
2295
Иванчо се връща мрачен от лов. – Какво, пак ли нищо? – Напротив. – И къде е тогава дивечът? – В болницата.
-
3368
Щирлиц вижда край пътя жени с ярки дрехи. – Хм, проститутки… – мисли си Щирлиц. – Хм, Щирлиц… – мислят чистачките.
-
1357
Когато Мюлер за десети път бе матиран, той разбра че не може да се мери с Щирлиц. – Къде се научихте да играете така? – попита немеца – Ех, легендарна Съветска школа – гордо отговори Каспаров.
-
3209
КГБ изпраща Гарабед да отградне една тънка папка от ЦРУ. Шефовете му казали: – Гарабед, тази папка никой не успя да я вземе. Даваме ти две години да я донесеш. След две седмици Гарабед носи папката. Всички изненадани го питат: – Гарабед, как успя да вземеш папката? – Аз на ЦРУ толкова дебели папки сам им давал, те за една тънка ли ще се циганят…
-
1950
Кенгуру, заек и слон скачат от десететажна сграда, за да проверят кой ще отскочи най-много. Скача кенгуруто и брои етажите: – 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1 и нагоре 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7. Скача заекът: – 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, 1, 2, 3, 4, 5, 6. Скача слонът: – 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, пръст, пясък, глина, чакъл, здравейте миньори!
-
10121
Мюлер си кара колата си с 60km/h по пустите берлински улици. А до него бяга Щирлиц, облечен в анцунг, преструвайки се че прави сутрешния си крос.
-
9755
Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер по случай първи април: – Мюлер, знаете ли че съм руски шпионин? – Не знам. – на свой ред се пошегувал Мюлер.
-
1085
Руски дезертьори нападат немско село. Първия ден изпиват всичко което е за пиене. Втория ден изяждат всичко което е за ядене. Третия ден наебават всичко което е за ебане. На четвъртия ден дошъл Щирлиц и започнали безредиците.
-
1336
Щирлиц падаше от дърво. Като по чудо успя да се хване за един от клоните и остана да виси. Към края на седмицата, ръката му изтръпна и силно отече.
-
790
Чапай и Петка се разхождат из Цюрих и изведнъж срещу тях негър. – Кой е тоя? – пита Чапай – Не го ли позна, Василий Иванич? Солженицин! – Тц тц, срамота, Петка! Така да очернят човека!
-
837
Влиза Щирлиц при Калтенбрунер. – Хер Щирлиц, колко прави две и две? – Три, хер Калтенбрунер. – Не, Щирлиц, не. Две и две прави четири. Глас зад кадър: "Щирлиц отлично знаеше колко прави две и две, но откъде по дяволите Калтенбрунер знаеше това?"
-
31
Петка и Чапай карат самолет. – Петка, уредите? – Двайсет! – Какво двайсет, бе?! – А ти какво "уредите"?
-
10539
На офицерско събрание. Поручик Ржевски: – Господа! Аз вчера спасих една жена от изнасилване… Офицерите: – О, колко интересно! Поручик, разкажете! – Ами просто я уговорих.
-
9202
– Тате, защо моите приятели са вече в седми клас, а аз все стоя в първи? – Стига си се занимавал с глупости бе, сядай да пием!
-
10664
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
