Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Поручик Ржевски прочел книга за това как трябва да се разговаря с жените. Там имало и примерни теми за разговор: за животните, за времето, за музика, за любов. Решил той да опита, отишъл при една дама и казал: – Какво хубаво кученце имате, мадам! – и го сритал с ботуша си – Лети ниско, сигурно ще вали. У дома имам един барабан, не искате ли да ходим да се чукаме?
Чапаев пита Петка: – Абе, какво си се захванал пък сега да си переш чорапите? – Пречат ми да спя. – Как така? – Ами взеха да светят в тъмното…
Наташа пита поручик Ржевски: – Поручик, а Вие някога обичали ли сте? – Ами… ебал съм. – Фи, поручик, аз говоря за човешка любов… – И с хора съм го правил. – Ах не, говоря за чистата любов. – И това е било, особено в банята. – Вижте, все пак имам предвид онази висока любов… – И на задна прашка на камбанарията съм го правил. – Поручик, говоря за любовта за цял живот! – Ааа не, благодаря. Само сифилис ми трябва…
Вървели Петка и Чапай през нощта и стигнали до една река с мост. – Чапай, – казал Петка – ще знаеш, че сто на сто белите пазят моста. Дай да минем през реката. – Петка-а-а, Петка, на теб само бели ти се привиждат. Прави каквото искаш, аз минавам по моста. Минал Чапай по моста и белите естествено го хванали. – Пол? – попитал командира им Чапай. – Женски. – отвърнал Чапай. – Как женски бе, виж какъв голям мъж си. Пол? – Женски. – Абе как така женски бе, виж какви големи мустаци имаш! – Путка съм аз, путка-а-а-а, хубаво ми викаше Петка да минем под моста…
КГБ изпраща Гарабед да отградне една тънка папка от ЦРУ. Шефовете му казали: – Гарабед, тази папка никой не успя да я вземе. Даваме ти две години да я донесеш. След две седмици Гарабед носи папката. Всички изненадани го питат: – Гарабед, как успя да вземеш папката? – Аз на ЦРУ толкова дебели папки сам им давал, те за една тънка ли ще се циганят…
Веднъж в час по-български в класа на Иванчо щял да влиза инспектор на проверка. Учителката знаела за "мръсната уста" на Иванчо, извикала го и му казала: – Иванчо, като влезе инспектора, няма да вдигаш ръка, нито да казваш каквото и да било, ясно ли е? – Да, госпожо – отвърнал Иванчо. Дошъл денят на проверката. Класа имал за домашно да напише съчинение за зимата. Учителката казала: – Деца, нека сега да видим какво сте написали за домашно. Кой ще си го прочете? Всички деца навели глави, само Иванчо вдигал високо ръка. Учителката се правила, че не го вижда известно време, но инспектора казал: – Госпожо, този ученик вдига ръка, а вие не го вдигате. Кажи, моето момче. Станал Иванчо и започнал да чете: – Ситен сняг се сипе над полето, клоните на дърветата се превиват от тежестта му, дебел лед е сковал езерото, а на леда глутница вълци… Учителката след първоначалното притеснение, се поуспокоила, като си рекла, че сигурно Иванчо нещо се е поправил… – …се ебат, госпожо. Учителката с ужас погледнала първо инспектора, после Иванчо и казала: – Иванчо, не е ли малко неудобно… – Неудобно е госпожо, хлъзга се, но те пак се ебат.
На офицерско събрание. Поручик Ржевски: – Господа! Аз вчера спасих една жена от изнасилване… Офицерите: – О, колко интересно! Поручик, разкажете! – Ами просто я уговорих.
– Какво образование имаш, Холмс? – попитал Уотсън. – Елементарно, драги ми Уотсън…
Офицерският клуб. Хусарите, до един пияни, седят оклюмали: провинция, скука, всичко са опитали, всичко е омръзнало… Внезапно, излизайки от алкохолния делириум, поручик Ржевски развълнувано скача от мястото си и вика: – Господа! Имам идея! Предлагам ви да поиграем на една интересна игра! Обнадеждени, хусарите един след друг проявяват жив интерес: – Отлично, разкажете, поручик! – Това е просто, господа! Дамите повдигат полите си и се нагъзват до стената. От другата страна на стаята кавалерите свалят панталоните си и се засилват към тях. Който попадне в разбег от раз, целува ръка на дамата!
Две мравки тръгнали на лов за слонове. Стоят в засада на един клон, слона минава отдолу и те му скачат на врата. Едната мравка вика на другата: – Сега остава само да го съборим и като падне – да го заритаме…
– Бабо, защо са ти толкова големи очите? – За да виждам по-добре, внучко. – Бабо, а защо са ти толкова големи ушите? – За да чувам по-добре, внучко. – Бабо, а защо ти е толкова голям носът. – Ех, така сме си ние слоновете, внучето ми…
– Иванчо, какво работи баща ти? – Трансформатор. – Как така? – Ами взима заплата 220, у нас носи 127, а с останалите бръмчи.
Чапаев се показа на терасата, вгледа се в звездното небе и се провикна: – Каква красота! – Майката, майката, майката… – отговори ехото по навик.
Мюлер е събрал достатъчно доказателства срещу Щирлиц и нарежда да го арестуват, като незабавно започнат разпити. Щирлиц е твърд и не издава нищо, но Мюлер решава да приложи последното измислено от него мъчение – поднася под носа на вързания и пребит разузнавач стара миризлива партенка. Щирлиц е полуприпаднал, но изведнъж просиява и се усмихва доволно – той е усетил позната родна миризма…
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
– Иванчо, ако майка ти ти даде три ябълки и ти вземеш две от сестричката си, колко всичко ще получиш? – Пет ябълки и два шамара от татко, госпожо.
