Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Чапай и Петка бутали мотор по един хълм като Чапай бил върху мотора, а Петка го бутал. По едно време Петка се изморил и казал на Чапай: – Чапай, хайде да се сменим защото се изморих и ми излезнаха мазоли на краката. – А, ти мен питаш ли ме излезнаха ми мазоли да натискам спирачката.
Иванчо се прибира вкъщи: – Мамо, мирише вкусно! Какво готвиш? – Нищо, гладя накапаната ти тениска!
Майката:– Наташенка, вие с поручик Ржевски сте женени вече две години, а все още нямате деца?…Наташа Ростова:– Ох мамо, да можех поне веднъж да преглътна тази гадост!
Сър Джон към прислужника си: – Питър, вчера те пратих до болницата да се поинтересуваш за здравето на сър Алфред. Отиде ли? – Да, милорд. – Добре, свободен си.
Вкарали Киркор и Гарабед за далавери в затвора. – Виж сега, Киркор – казва Гарабед – тука ще сме бая време, без жени… Понеже сме приятели от малки, предлагам да се редуваме – една седмица ти ще си жената, една аз. Съгласил се Киркор, теглили чоп и се паднало той пръв да е "жената". Почнал Гарабед да го работи, а той стиска зъби и пуши мрачно. – Абе, Киркор, много животинско е така – вложи малко чувства… Киркор хвърля фаса и процежда: – Обичам те бе, Гарабед, обичам те…
– Сър, сър! – втурва се икономът в библиотеката. – В трапезарията има пожар! – Няма значение! – отговаря старият лорд. – Сервирайте вечерята в приемния салон!
Чапай отива на нивата и вижда една лопата и на нея бележка: "Чапай, ако обичаш ми донеси лопатата защото я забравих. Подпис: Петка" На другия ден Петка отива на нивата и гледа – лопатата си стои, и на нея нова бележка: "Съжалявам, Петка не можах да я намеря. Подпис: Чапай"
Учениците в Иванчовия клас били много послушни и не можели да го понасят, защото постоянно изтърсвал по някоя глупост. Един ден дошъл инспектор и учениците се наговорели, ако Иванчо изтърси някоя глупост всички да напуснат демонстративно стаята.Започнал часа и всички дигали ръка да прочетат домашното. Най-накрая дошъл ред на Иванчо.Той станал и изтърсил:– Зад училище има публичен дом.Всички си взели шапките и напуснали стаята.В същия момент Иванчо извикал:– Чакайте бе, той още не е отворен!!!
Учителката изпитва Иванчо: – Иванчо, каква форма има земята? – Ами, кръгла госпожо. – Докажи го де. – А, няма да споря с вас, квадратна е тогава.
Двама джентълмени кротко пушат пури, надвесени над перилата на Лондонския мост. Откъм Темза се чува вик: – Помощ! Не мога да плувам! Не мога да плувам! Единият джентълмен се обръща към другия: – Простете, че прекъсвам уединението ви, сър, но Вие можете ли да плувате? – Не. А Вие, сър? – Аз също не мога. Но за разлика от някои хора, ние не крещим за това така, че да ни чуе целият град…
Евреин и арменец седят на стълбите пред синагога и просят. Минаващите край тях евреи пускат пари само на евреина. Последният евреин, който влиза в синагогата, спира пред арменеца и му казва: – По-добре иди пред арменската църква, защото тук даваме само на нашите хора. Като влязъл, Гарабед се обърнал към евреина: – Абе, Киркор, тия ли ще ни учат на бизнес?
Чапаев и Петка, поради липса на спирт, се напили с ракетно гориво. Излиза по едно време Петка от стаята. След малко звъни телефонът. Чапаев вдига: – Да? – Чапай, недей да ходиш до тоалетната! – Ама защо? Кой се обажда? – Петка. – Откъде се обаждаш бе? – От Америка.
Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се – нямаше никого. "Сторило ми се е!" – помисли си Щирлиц.
Крикор бил оптимист, а Гарабед песимист. Срещнали се, поговорили се, и на изпращане Гарабед казал: – Сбогом, Крикор. – Ама защо така "сбогом", много черногледо! – Ами знае ли човек… Може например да умреш и повече да не те видя. Или, напротив, да ослепееш и ти мен повече да не ме видиш.
Върти се Петка през нощта, дървениците не му дават да спи. Станал той, запалил лампата, отишъл до вратата силно я тряснал и на пръсти се върнал в леглото си. Василий Иванич очудено: – Петка, да не си полудял? Петка: – Аз, Василий Иванич, лъжа дървениците, нека си мислят, че съм излязъл от стаята.
Майор Михов – виден държавен герой, посещава един ден класа на Ванчо. Учителката, страшно поласкана, дава следната задача на дечицата: – Деца, нека всеки да напише кратко съчинение, където да фигурира името на Майор Михов и всички думи в изречението да започват с "м"! Започнали да творят децата и след малко започнали да вдигат ръчички за участие. – Кажи, моето момиче! – казала учителката на най-напористата девойка. Момиченцето се изправило и започнало: – Москва! Манифестации! Майор Михов минава с много медали! Майор Михов бил страшно поласкан, а учителката похвалила детето. Друг напорист ученик бил вдигнат и започнал: – Милано! Мафията моли майор Михов за милост! Милост, майор Михов, милост! Майор Михов направо изпаднал в екстаз! И други дечица казали своите творения, но учителката така и не искала да посочи Ванката, който бил не по-малко напорист от останалите. Накрая майор Михов казал: – Вдигнете го, моля ви, и това момче, нека да го чуем! Станал Ванката и започнал: – Мизия! Мараня! Минарета! Малък миндер, много мухи! Майор Михов млящи мазен минет на Мустафа Манаф, Мустафа Манаф мърмори: Машалла, майор Михов, машалла!