741
Защо слоновете не играят кючек? Защото не могат да щракат с пръсти.
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Защо слоновете не играят кючек? Защото не могат да щракат с пръсти.
Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта. Обмисля ситуацията, като си припомня инструкциите: "Сега ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия. Ако влезе шваба в униформа от СС – аз съм оберщурмбанфюрер от СС Щирлиц." След малко влиза санитаря на изтрезвителното и се усмихва лъчезарно: – Добре се напихте снощи, другарю Тихонов.
Иванчо се прибира от училище. Баща му иска бележника и гледа двойка по физическо. Казва му глупак с глупак как може да имаш двойка точно по физическо, какво стана? Иванчо: Ами учителката каза вдигнете си левия крак, вдигнах го, след това ни каза вдигнете си и десния крак….баща му го прекъсва: че на онази си работа ли да застанеш? Иванчо смутено: И аз така й казах!!!
Отива Иванчо до дома на учителката си и звъни на вратата на къщата. Учителката тъкмо била излязла от банята и все още била гола. Погледнала през шпионката и видяла Иванчо, а Иванчо гледал през дупката на ключалката и казал: – Ей, рошльо, я кажи на майка ти да се покаже.
Когато Мюлер за десети път бе матиран, той разбра че не може да се мери с Щирлиц. – Къде се научихте да играете така? – попита немеца – Ех, легендарна Съветска школа – гордо отговори Каспаров.
– Иванчо, дядо ти е много болен. Иди да му кажеш нещо по-весело да го разведриш. – Дядо, ще уредим на погребението ти да свири духов оркестър!
Иванчо се прибира щастлив вкъщи: – Мамо, тате, спечелих олимпиадата по биология! – Браво! А какво те питаха? – Питаха колко крака има щрауса и аз казах – три. – Ама щрауса има само два крака? – Да, обаче всички останали отговориха "четири".
В училище учителката иска децата да й кажат по едно изречение с рима. Марийка: – Паднах в реката и си намокрих краката. Иванчо: – Паднах в саламура и си намокрих краката. – Иванчо в изречението няма рима. – Ами, защото саламурата не стигна до римата.
Щирлиц седеше в немската щаб-квартира и пишеше тайно писмо до Русия. Точка, тире… Точка, тире… Другите клавиши на машината не работеха…
Разхождат се мравката и слонът, и минават по един мост. Тъкмо стигнали средата на моста, и той се срутил. Става мравката и вика на слона: – Абе, слоне, трябваше един по един да минаваме!
– Мамо, мамо! – вика разплакан Иванчо на майка си – тате ме наби два пьти! – Защо бе, моето дете? – Ведньж защото му показах бележник пълен с двойки и ведньж защото му казах, че е неговия като е бил ученик!
Слонът стъпил в един мравуняк. Мравките се покатерили на него. Слонът разтърсил глава и те изпопадали. Останал само Пешо. Другите мравки започнали да викат: – Удуши го, Пешо! Слонът побягнал. След малко клон съборил Пешо. Той се върнал при другите и те го попитали: – Къде е слона? – Избяга. – Лъжеш, Пешо, още дъвчеш!
Мюлер попълва данните на Щирлиц в служебната му биография. – Години? – пита го. – Ти колко ми даваш? – прави се на интересен Щирлиц. – Ако зависеше от мен – доживот бих ти дал.
Един ден Чапай отишъл на нивата и вижда една лопата и на нея бележка: "Чапай, ако обичаш ми донеси лопатата защото си я забравих. Подпис: Петка". На другия ден Петка отива на нивата и гледа – лопатата си стои, а върху нея нова бележка: "Съжалявам, Петка, ама не можах да намеря лопатата ти. Подпис: Чапай".
– Иванчо, кажи какви редки австралийски животни познаваш? – Слон. – В Австралия няма слонове. – Точно за това са рядкост.
Майката казва на Иванчо: – Посвири малко на пианото, сине, и ще ти купя сладолед! – Тате каза, че ще ми купи два сладоледа ако не свиря.