Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Шерлок Холмс и Доктор Уотсън пикаят в тъмнината зад ъгъла… – Холмс, защо аз пикая толкова шумно, а вие практически не се чувате? – Елементарно, драги ми Уотсън! Това, приятелю мой, е защото вие ми пикаете на обувките, а аз на свой ред ви пикая в джоба…
Щирлиц гледаше как професор Плейшнер се хвърля от прозореца на третия етаж вече шести път. – Явно отровата не действа – помисли си той.
Когато Мюлер за десети път бе матиран, той разбра че не може да се мери с Щирлиц. – Къде се научихте да играете така? – попита немеца – Ех, легендарна Съветска школа – гордо отговори Каспаров.
Щирлиц никак не обичаше масовите разстрели, но му беше някак неудобно да откаже…
У Иванчови имало една статуя, която се накланяла, когато някой излъже. Прибира се Иванчо от училище, а баща му го пита: – Иванчо, каква оценка получи днес? – Шестица! Статуята се наклонила. – Недей да лъжеш, Иванчо! – Добре де, петица. И така Иванчо посмалявал, посмалявал, докато накрая си признал че има двойка. Тогава баща му казал: – Браво бе! Идиот! Аз като бях на твоите години, поне тройки изкарвах! Статуята се сринала на земята.
Учителката: – Иванчо, откъде идва токът? – От свинефермата. – Защо? – Защото като спре тока, татко казва: "Онези свине пак спряха тока".
Учителката пита децата: – Деца, кой ще каже една гатанка? Иванчо вдига ръка, но учителката не го вдига. В това време в стаята влиза директора. – Госпожо, вдигнете това дете. Учителката вдига Иванчо и става неспокойна. – Черно, кръгло, с дупка в средата – що е то? – пита Иванчо. – Деца, веднага излезте от стаята – казва даскалката. – А сега, Иванчо, кажи какво е. – Грамофонна плоча, госпожо. Директора излиза и казва: – Деца, влезте, не е путка.
Иванчо се връща в къщи с посинено око. И майка му му казва: – Иванчо, аз казах ли ти преди да се сбиеш да броиш до 10! А Иванчо и отговаря: – Да, ама мамо майката на Стоян му казала да брои само до 5.
В училище учителят обяснява на децата как трябва да си мият зъбите преди лягане, и после почва да ги пита: – Петърчо, ти какво правиш вечер преди лягане? – Мия си зъбите! – Браво. А ти, Марийке? – Мия си зъбите. – А ти, Иванчо? – Пуша една цигара и си лягам. – Браво бе… А родителите ти какво правят? – Е, господин учител, тоя въпрос не е подходящ за деца във втори клас…
Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го издаваше. Или интелигентните и строги сини очи. Или волевата брадичка. Или… парашутът, който се влачеше зад него…
Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита: – Петка, нещо да се е случило? – Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи. – И от какво се счупи, бе Петка? – Ами докато заравях кучето. – А то от какво е умряло? – Яде развалено месо от умрелите коне. – Е, те пък от какво умряха? – Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните. – Що гръмна склада? – Ротният си хвърлил фаса и направил пожар. – Абе, Петка, та той нали не пуши? – А, и на теб да ти откраднат знамето – и ти ще пропушиш.
– Марийка е истински телефон! – Какво искаш да кажеш, Иванчо? – Ами, когато и да я повикам на среща все дава заето.
Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. По някое време се моли на Чапаев: – Василий Иванич, да го хвърля ли тоя чувал? – Не може, Петка! В него е плана за превземане на Париж! По някое време пак: – Може ли да го хвърля тоя чувал? – Не може, той е супер ценен стратегически! Измъкнали се как да е, сядат да починат, и Петка отваря чувала да го види тоя план. И какво да види – вътре само картофи! – Василий Иванич, какъв е тоя план? – Значи гледай сега, Петка – почва да обяснява Чапаев, полагайки картофите един по един на земята – тука сме ние, а тука е Париж…
– Иванчо, по какво учиш? – По история. – И за какво се разказва в урока? – Ами за Наполеон – как е живял, как е умрял… – И как е умрял? – Ами на Света Елена. – Абе какви са тия гадости дето ви учат в училище?
Сър Джон наставлява новия си прислужник: – Закуската започва точно в осем сутринта! Запомни ли? – Разбира се, сър! Но все пак, ако случайно закъснея – започвайте без мен.
В час по литература едно от момиченцата пита: – Госпожо, как се пише "забременея"? – Ама Марийке, ние пишем съчинение за Иван Вазов, а не за лятната ваканция!
