2283
– Какво образование имаш, Холмс? – попитал Уотсън. – Елементарно, драги ми Уотсън…
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
– Какво образование имаш, Холмс? – попитал Уотсън. – Елементарно, драги ми Уотсън…
Петка тича запъхтян при Чапаев: – Василий Иванич, Анка настъпи мина! – Знам – спокойно казва Чапаев. – Ама откъде знаеш? – Дамската й превръзка се лепна на прозореца преди малко.
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история. Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия. Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея. Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта. Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".
– Иванчо, защо вчера не беше на училище?– Бях болен, госпожо…– Болен, а… А на стриптийз клуб можеш да ходиш, нищо че си болен?– Не съм ходил, у нас си бях!– Не ме лъжи, знаеш ли колко добре се вижда всичко от пилона.
Мюлер: – Щирлиц, имам за вас две новини. Едната лоша, другата още по-лоша. – Почвай с лошата. – Ами онази руската пианистка всичко си е признала. – И какво по-лошо от това? – Ами признала го е не на мен, а на жена ти.
Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев: – Нищо не казва, гада! – А вие бихте ли го? – Бихме го. – А в бъчва с вода давихте ли го? – Давихме го. – Хм… Я му дайте да помирише партенките ми. – Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!
В очите на радистката Кет пробляснаха пламъци. Щирлиц бързо се намеси с пожарогасител.
Иванчо счупил поредния прозорец в училище и директорът решил да го накаже: – Ето ти една четка и една кофа боя, заминавай да боядисваш – до обед да си боядисал всичките прозорци на първия етаж! По обед Иванчо влиза в кабинета на директора и казва: – Шефе, остана още малко боя. Да взема ли да боядисам и рамките?
Чапай и Петка бягали от белите. Стигнали до една река. Влезли в реката и започнали да плуват. По някое време Петка казал: – Чапай, дай да спрем за малко, щото една риба ми влезе в гъза. – Плувай, Петка, плувай, не е риба…
– Иванчо, защо вчера не беше на училище? – Бях болен, госпожо… – Болен, а… А на стриптийз клуб можеш да ходиш, нищо че си болен? – Не съм ходил, у нас си бях! – Не ме лъжи, знаеш ли колко добре се вижда всичко от пилона.
На урок в пети клас учителят пита: – Деца, кое е това нещо, което възбужда най-много човека? От първия чин се обажда Иванчо: – Нищо не възбужда повече човека от голата жена! – Иванчо, веднага напусни часа и утре да дойдеш с баща си! На следващия ден учителят влиза отново в пети клас и гледа, Иванчо седи на последния чин, а от баща му ни следа. – Иванчо, ти защо не си на първия чин, бе? И къде е баща ти?! – Баща ми каза, че ако Вас не ви възбужда вида на гола жена, то тогава сте педераст и съм длъжен да стоя по-далече от Вас, Господине.
Чапаев пита Петка: – Абе, какво си се захванал пък сега да си переш чорапите? – Пречат ми да спя. – Как така? – Ами взеха да светят в тъмното…
Чапай и Петка се разхождат из Цюрих и изведнъж срещу тях негър. – Кой е тоя? – пита Чапай – Не го ли позна, Василий Иванич? Солженицин! – Тц тц, срамота, Петка! Така да очернят човека!
Мюлер си кара колата си с 60km/h по пустите берлински улици. А до него бяга Щирлиц, облечен в анцунг, преструвайки се че прави сутрешния си крос.
Влязъл Гарабед в един магазин и попитал: – Продавате ли това кожено палто? – Не. – Тогава го купувам.
Крикор и Гарабед били комшии и решили да отворят кебапчийници. Минали няколко дена – при Гарабед пълно с народ, а при Крикор никой няма. Отишъл Крикор една вече при Гарабед и го пита: – А бе, как ги правиш тези кебапчета, че хората се избиват да идват при тебе, а при мене никой няма? – Ами как – 50% кайма и 50% лайна… – А-а-а, ама ти и кайма слагаш, значи…