5304
Иванчо се прибира от училище. Баба му любопитства: – Иванчо, как мина днеска, добре ли? – Бомба. – Браво, по какво? – По училището.
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Иванчо се прибира от училище. Баба му любопитства: – Иванчо, как мина днеска, добре ли? – Бомба. – Браво, по какво? – По училището.
Всяка неделя, двадесет години поред, точно в 2 часа, петима лордове се събират в имението на лорд Хенри за игра на бридж. Четирима от тях винаги играят, петият винаги гледа. На 20-тата година един от четиримата играчи умрял. Първата неделя след погребението се събират останалите. Сър Хенри казва: – Сър Джон, моля заемете мястото на покойния лорд Джордж. Раздават картите. Започват анонсите . Сър Джон открива: – Четири кари. Последващи анонси – Пас, пас, контра. Сър Джон обявява: – Четири купи. Последващи анонси – Пас, пас, контра. Сър Джон обявява отново: – Четири пики. Последващи анонси – Контра, пас, пас. Сър Джон добавя: – И едно вале трефа.
Чапаев пита Петка: – Абе, какво си се захванал пък сега да си переш чорапите? – Пречат ми да спя. – Как така? – Ами взеха да светят в тъмното…
Василий Иванович отсъства от дивизията, а белите нападат щаба. За да спаси положението, Анка картечарката се преоблича с неговите дрехи, запасва сабята му, яхва коня му и начело на казашка сотня посреща атаката на врага. За лош късмет, снаряд пада близо до нея и Анка губи съзнание. Свестява се в лазарета, а над нея Петка успокоително говори: – Не си в опасност Василий Иванович. Раната ти между краката я зашихме и сега казаците ти търсят ташаците в полето.
Майор Михов – виден държавен герой, посещава един ден класа на Ванчо. Учителката, страшно поласкана, дава следната задача на дечицата: – Деца, нека всеки да напише кратко съчинение, където да фигурира името на Майор Михов и всички думи в изречението да започват с "м"! Започнали да творят децата и след малко започнали да вдигат ръчички за участие. – Кажи, моето момиче! – казала учителката на най-напористата девойка. Момиченцето се изправило и започнало: – Москва! Манифестации! Майор Михов минава с много медали! Майор Михов бил страшно поласкан, а учителката похвалила детето. Друг напорист ученик бил вдигнат и започнал: – Милано! Мафията моли майор Михов за милост! Милост, майор Михов, милост! Майор Михов направо изпаднал в екстаз! И други дечица казали своите творения, но учителката така и не искала да посочи Ванката, който бил не по-малко напорист от останалите. Накрая майор Михов казал: – Вдигнете го, моля ви, и това момче, нека да го чуем! Станал Ванката и започнал: – Мизия! Мараня! Минарета! Малък миндер, много мухи! Майор Михов млящи мазен минет на Мустафа Манаф, Мустафа Манаф мърмори: Машалла, майор Михов, машалла!
Сър Джон се обажда на агенция за елитни компаньонки и поръчва момиче – високо два метра и тежащо 46кг. С много усилия успяват да открият подходяща дама и я пращат ва имението на лорда.Той я поглежда одобрително и й нарежда да застане на четири крака. След това повиква любимия си дог и му казва поучително: -Виж, Роджър, на това ще заприличаш ако не се храниш!!
Изучава Петка история на древния Рим и се обръща към Чапаев за консултация: – Василий Иванич, чета си аз тука "Патрициите повикаха хетери и организираха оргия". Но не ми е ясно, какво е това оргия? – Оргията, Петка, това си е разпивка. – А хетерите, какво са? – Хетерите, това са проститутки. – До тук ми стана ясно Василий Иванич, но кои са патрициите? – Виж Петка, това вече е печатна грешка. Трябва да са били партийците.
– Иванчо, нарисувай един домат! – Няма! – Защо? – Ще се изплашиш като го видиш…
Сър Джон играе голф на ново игрище близо до магистралата Лондон – Манчестър. До него е икономът Джеймс, който носи торбата със стикове и напътства играта на негова светлост. След поредният удар топката изчезва зад дърветата и пада някъде на магистралата. Оттам се чува стържене на метал и глух удар. – Джеймс, бихте ли проверили, какво става там? Джеймс се връща след минута. – Опасявам се, сър, че топката ви е улучила мотоциклетист. Понастоящем младежът е мъртъв, сър. – И какво ме съветвате да направя в тази ситуация, Джеймс? – Следващият удар да е малко по-вляво, сър.
Сър Джон се прибира късно вечерта от клуба и заварва Милейди в леглото с непознат. Излиза от спалнята смутен, отива до камината, откачва сабята си и се връща обратно в спалнята. Чува се писък. Сър Джон излиза от стаята и се обръща към дотичалия иконом: – Алфред, повикайте линейка за младия господин, и моля ви… донесете тирбушон за Милейди.
Щирлиц пише с боси крака на пищещата си машина и си мисли: "Нека сега Гестапо намери някой с такива отпечатъци на пръстите…"
У Иванчови имало една статуя, която се накланяла, когато някой излъже. Прибира се Иванчо от училище, а баща му го пита: – Иванчо, каква оценка получи днес? – Шестица! Статуята се наклонила. – Недей да лъжеш, Иванчо! – Добре де, петица. И така Иванчо посмалявал, посмалявал, докато накрая си признал че има двойка. Тогава баща му казал: – Браво бе! Идиот! Аз като бях на твоите години, поне тройки изкарвах! Статуята се сринала на земята.
Лорд Джон изпраща своя син – младия Тобиас – да учи в Оксфорд със следните наставления: – Синко, на края на всяка учебна година ще изисквам от Вас да ми представяте подробен фининсов отчет за разходите Ви. И тъй като си спомням добре своите студентски години, ще Ви помоля да отчитате разходите си за веселби с леки жени в графата "За лов". На края на първата учебна година Тобиас изпраща на баща си подробен отчет, като в графата "За лов" са отчетени 800 паунда. "Още е млад – мисли си лорд Джон – простено му е." На края на втората година отчетът е почти същият, само в графата "За лов" парите са вече 1500 паунда. "Е – мисли си лорда – множко са, но се надявам малко по малко да започне да му увира главата." На края на третата учебна година Тобиас изпраща отчет като предишните два, като в графата "За лов" освен малко повече от разходите за предната година има още едно перо: "За ремонт на пушката – 2500 паунда."
– Уотсън, не е ли малко топло за зимно бельо? – Господи, Холмс, как познахте?! – Елементарно, драги ми Уотсън, не сте си обули панталоните.
Иванчо казва на баща си: – Тате, пак те викат в училише, счупих едно стъкло. – Господи! Колко стъкла има?! Това училище ли е, или някаква оранжерия!
Изпратили Чапаев да се учи в университета. В една от ваканциите, той се върнал и естествено среща Петка. Петка го пита как върви учението и Чапаев казва: – Кво да ти кажа, задават ни едни гатанки. – Добре де, кажи една да видим и аз колко знам – помолил Петка. – Добре. Без прозорци, без врата, пълна къща с деца. Що е то? – Чапаев, това трябва да е гъз – казал Петка след дълго мислене. – Как ще е гъз, бе Петка? Това е краставица. Слушай сега друга гатанка: Две остриета с две търкалца на кръст. Що е то? – Чапаев, това вече е гъз – доволен казва Петка. – Как ще е гъз, бе Петка. Това е ножица. Много още трябва да се учиш. Петка започнал умислено да върви по плаца. Насреща му идва Будьони и пита: – Петка, какво си се умислил? – Абе, Чапаев нали е много учен ми задава едни гатанки и аз не можах да му отговоря. Слушай сега и ти: Без прозорци, без врата, пълен гъз с краставици. Що е то? Будьони се размислил и казал: – Петка, това трябва да е гъз. – Абе и аз му викам на Чапаев, че е гъз, а той ми вика, че е ножица.