Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Иванчо решил да се научи да сваля мацки като брат си. Качил се в колата и зачакал… Брат му отива до площада, взима една мацка, кара я в гората и й казва: – Да или не? Тя отговаря: – Емиии – едва се познаваме – не. Брата казва: – Тогава слизай от колата и ще си ходиш пеша. Иванчо грабва колелото отива на катерушките, взима Марийка и я води в гората: – Марийке, да или не? – Еми да, Иванчо. – Добре, на ти колелото, аз ще си хода пеша.
В училище: – Иванчо, колко е 7 по 12? – Не чувам нищо, господине! – Колко е 7 по 12? – Нищо не мога да чуя от тук, говорете по-силно! Даскалът се нервира: – Не ме мотай, дай си сменим местата да видиш. Сменят се и Иванчо от учителското бюро казва: – Господине, кога ще престанете да се промъквате вечер при сестра ми? Учителят: – Вярно, от този чин нищо не се чува.
Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита: – Петка, нещо да се е случило? – Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи. – И от какво се счупи, бе Петка? – Ами докато заравях кучето. – А то от какво е умряло? – Яде развалено месо от умрелите коне. – Е, те пък от какво умряха? – Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните. – Що гръмна склада? – Ротният си хвърлил фаса и направил пожар. – Абе, Петка, та той нали не пуши? – А, и на теб да ти откраднат знамето – и ти ще пропушиш.
Иванчо счупил поредния прозорец в училище и директорът решил да го накаже: – Ето ти една четка и една кофа боя, заминавай да боядисваш – до обяд да си боядисал всичките прозорци на първия етаж! По обед Иванчо влиза в кабинета на директора и казва: – Шефе, остана още малко боя. Да взема ли да боядисам и рамките?
Учителката пита Иванчо: – Иване, имаше за задача да зарадваш два пъти някой. Ти кого зарадва и как? – Отидох на гости на баба – тя много се зарадва. В неделя си тръгнах – тя още повече се зарадва!
Чапай и Петка бягали от белите. Двамата решили да се скрият в една кръчма. Сядат на една маса и поръчват 50 гр. ракия. – Келнер, на колко километра са белите? – На 1 километър от заведението. – Дай по още две малки. Изпиват ги. – Келнер, на колко метра са белите? – На 500 метра. – Дай по още две малки. Изпиват ги на екс. – Келнер, на колко метра са белите? – Ами на 100. – Дай по една стограмка. Келнера им дава. – Келнер, на колко метра са белите? – Вече са пред заведението. – Петка, виждаш ли ме? – Не. – И аз не те виждам. Значе добре сме скрили.
Старият лорд Джон се връща в замъка си и портиерът го посреща с думите: – Е, къде беше пак, стар тъпако? По курви и кръчми цял ден, а? – Не, ходих до града да си купя слухов апарат!
– Иванчо, вярно ли е че учителката е викала вчера баща ти за да се оплаква от теб? – Да. Днес пък викна майка ми, за да се оплаче от поведението на баща ми…
Поручик Ржевски прочел книга за това как трябва да се разговаря с жените. Там имало и примерни теми за разговор: за животните, за времето, за музика, за любов. Решил той да опита, отишъл при една дама и казал: – Какво хубаво кученце имате, мадам! – и го сритал с ботуша си – Лети ниско, сигурно ще вали. У дома имам един барабан, не искате ли да ходим да се чукаме?
– Иванчо, защо в бележника ти има само двойки? – Ами, мамо, те вече шестиците ги пишат на три части!
– Как се казваш, Марийке – попитал Иванчо Марийка. – А ти как мислиш?
Учителката: – Марийке, напиши изречение, в което да има думите "гора" и "девойка"! Марийка пише на дъската: "В гората влезе една девойка." – Иванчо, а ти сега направи това изречение отрицателно! Иванчо пише: "От гората излезе недевойка." Учителката: – Ама, Иванчо! Не е правилно, я бързо го поправи! Иванчо: – Госпожо, това не се поправя, то е за цял живот…
Отива Иванчо до дома на учителката си и звъни на вратата на къщата. Учителката тъкмо била излязла от банята и все още била гола. Погледнала през шпионката и видяла Иванчо, а Иванчо гледал през дупката на ключалката и казал: – Ей, рошльо, я кажи на майка ти да се покаже.
– Иванчо, защо те нямаше три дни на училище? – Госпожо, дядо почина и аз от мъка… – Как ще е починал, бе?! Нали днес като минах покрай вас той се препичаше на балкона? – А, не, госпожо! Той тате от време на време го изнася, за да не му загубим пенсията…
– Крикор, честито! Скоро ще се сватосваме с вашето семейство… – Ама как така бе Гарабед? Сина ми и дъщеря ти? – Не. Аз и жена ти.
На Гарабед му направил впечатление, че пред имената на всичките му съседи на табелките има по някаква титла – д-р, проф., доц., к.м.н. и т.н. Един ден на неговата табелка се появила титла – пдк. Съседите му веднага го попитали какво означават буквите. Гарабед разяснил: – Последна дупка на кавала.
