7108
– Иванчо, защо всяка сутрин като минаваш край нас се смееш? – Ами, разказвам си вицове и затова. – Вчера се смя много силно. – Разказах си един дето не го бях чувал.
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
– Иванчо, защо всяка сутрин като минаваш край нас се смееш? – Ами, разказвам си вицове и затова. – Вчера се смя много силно. – Разказах си един дето не го бях чувал.
Слонът и мишката отишли в гражданското да се разписват: – Хубаво,че сте решили да се жените, ама размислихте ли? – попитал ги регистраторът. Мишката излязла няколко крачки напред: – Няма време за мислене. Налага се!
Петка влетява при Чапаев: – Василий Иванич, изпращат ни за подкрепление женска рота! Чапай става, закопчава си панталона и казва: – Петка, махни веднага тази коза от дивана!
Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал – учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:– Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи – тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:– Е, скъпа, не ме очакваше, нали?
Иванчо се прибира от училище: – Мамо, Татко, мисля, че няма да е здравословно ако ми видите бележника!- Взимат го, гледат, а там: три шестици! Всички припадат. – Нали ви казах, че няма да е здравословно!
Бал. Както обикновено, поручик Ржевски седи пиян в обкръжение на ухажващи го знатни дами. Издебнал момента, корнет Оболенски го пита:– Кажете поручик, как да си обясня успеха Ви сред жените?Поручикът:– Виждате ли, корнет, приближавам се до дадена дама и й казвам: госпожо, а мога ли да Ви го начукам?Корнетът:– Но поручик, за това ще да получите плесница!Поручик Ржевски леко го потупва по рамото:– Получавам… А после най-често го начуквам…
Учителят казал на учениците: – Всички олигофрени да станат. Никой не станал. По едно време станал Иванчо. Учителят попитал: – Защо стана? – Стана ми мъчно да стоите само вие прав и реших да ви правя компания.
Щирлиц стреля в упор. Упорът падна!
Внедрява КГБ в Щатите шпионин – Агоп. Паролата е "Шиете ли шарени дюшеци?". Дали му адреса на явката и го пратили по живо – по здраво. Двадесет години по-късно КГБ се сеща за Агоп-шпионина и изпраща на адреса човек за свръзка. Отива човека и вижда една пететажна сграда, а на звънците пише: Агоп Мелконян, Агоп Агопян и т.н. На един от звънците обаче под името вижда, че има написано "дюшекчия". "А, нашият е!" – си мисли агента и звъни. Чува мъжки глас и пита: – Шиете ли шарени дюшеци? – А, братле, грешка – аз съм Агоп-дюшекчията, а Агоп-шпионина е на третия етаж, вляво от асансьора…
Поручик Ржевски прочел книга за това как трябва да се разговаря с жените. Там имало и примерни теми за разговор: за животните, за времето, за музика, за любов. Решил той да опита, отишъл при една дама и казал: – Какво хубаво кученце имате, мадам! – и го сритал с ботуша си – Лети ниско, сигурно ще вали. У дома имам един барабан, не искате ли да ходим да се чукаме?
– Иванчо, ти ходиш ли на училище? – Ходя, вятър! Пращат ме насила!
– Иванчо, защо на диктовката имаш точно същите грешки като Марийка, с която стоиш на един чин? – Защото с нея имаме една и съща учителка, госпожо.
Мюлер си плуваше във водата, когато видя две очи да го наблюдават от брега. – Щирлиц! – помисли си Мюлер. – Ти си Щирлиц! – помисли си крокодила.
Лорд Джон излиза рано сутринта на лов и казва на слугата си: – Ще се върна за вечеря. Обаче се връща още на обяд. Слугата го пита: – За още патрони ли се връщате, сър? – Не, за още кучета.
Щирлиц пише с боси крака на пищещата си машина и си мисли: "Нека сега Гестапо намери някой с такива отпечатъци на пръстите…"
Края на войната. Хитлер седи в кабинета си, надвесен над една карта и си говори: – При Сталинград ни биха, на Курската дъга ни биха, напредват към Берлин… Влиза Щирлиц. – Хайл Хитлер! – Абе, Исаев, остави ме на мира, бе…