165
Крикор предлага на Гарабед: – Гарабед, навит ли си да правим групов секс? – С кой? – Ами аз, ти и жена ти. – Не съм навит. – Е, ще минем и без тебе…
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Крикор предлага на Гарабед: – Гарабед, навит ли си да правим групов секс? – С кой? – Ами аз, ти и жена ти. – Не съм навит. – Е, ще минем и без тебе…
Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев: – Нищо не казва, гада! – А вие бихте ли го? – Бихме го. – А в бъчва с вода давихте ли го? – Давихме го. – Хм… Я му дайте да помирише партенките ми. – Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!
Щирлиц гледаше как професор Плейшнер се хвърля от прозореца на третия етаж вече шести път. – Явно отровата не действа – помисли си той.
– Какво става, Иванчо, защо плачеш? – Ами тате ковеше пирони и се удари с чука по пръста. – Е, и? – Ами аз се засмях…
Поручик Ржевски лежи в постелята с Hаташа Ростова. – Вие, Hаташа, направо сте като радиатор – прави й комплимент поручикът. – Какво, толкова съм топла? – Ами не, една такава ръбеста…
Слона бил педераст.Отишъл веднъж при врабчето и му казал: – Врабченце влез ми отзад и ми излез през хобота. – Ама как така? – казало врабчето. – Абе давай бе! – Добре. Влязло врабчето, след малко излязло. – А сега може ли да си вървя? – казало врабчето. – Аaa, не, къде ще си ходиш? Айде пак! – казал слона. – Ама… – Няма ама, пак. – Добре. Врабчето пак излязло и казало: – А сега може ли да си вървя? – Неее, къде ще ходиш? Айде пак. – Ама… – Няма ама, пак. Врабчето пак излязло и казало: – Аз вече ша си ходя. – Няма! Айде пак за последно. – Ама за последно? – попитало врабчето. – Да. – отговорил слона. Врабчето влязло, слона си пъхнал хобота в задника и казал: – Айде сега мастурбирай!
Щирлиц рови в секретния архив на Гестапо. Изненадващо влиза Мюлер: – Щирлиц, какво правите тук? – Амии, чакам трамвая! – Аха. Мюлер си тръгва, но съмнения започват да го преследват. Връща се в архива, но Щирлиц вече го няма там. "Сигурно е минал трамвая" – мисли си Мюлер.
Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита: – Петка, нещо да се е случило? – Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи. – И от какво се счупи, бе Петка? – Ами докато заравях кучето. – А то от какво е умряло? – Яде развалено месо от умрелите коне. – Е, те пък от какво умряха? – Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните. – Що гръмна склада? – Ротният си хвърлил фаса и направил пожар. – Абе, Петка, та той нали не пуши? – А, и на теб да ти откраднат знамето – и ти ще пропушиш.
Петка и Чапай карат самолет. – Петка, уредите? – Двайсет! – Какво двайсет, бе?! – А ти какво "уредите"?
Учителката пита Иванчо: – Иване, имаше за задача да зарадваш два пъти някой. Ти кого зарадва и как? – Отидох на гости на баба – тя много се зарадва. В неделя си тръгнах – тя още повече се зарадва!
Малкият Иванчо се научил да смята на пръсти. Веднъж, когато им дошъл на гости дядото, накарали Иванчо да демонстрира това си умение. Дядото задал въпрос: – Колко е три плюс четири? Иванчо сметнал на пръсти и отговорил: – Седем! Дядото: – Слушай, синко, не трябва да смяташ на пръсти. Скоро ще тръгнеш на училище, а това хич няма да се хареса на учителката. Я си сложи ръчете в джобовете сега! Иванчо си пъхнал ръцете в джобовете. Дядото пита: – Колко е пет плюс пет? Иванчо почва да шава с ръце в джобовете и после казва: – Единайсет!
Офицерският клуб. Хусарите, до един пияни, седят оклюмали: провинция, скука, всичко са опитали, всичко е омръзнало… Внезапно, излизайки от алкохолния делириум, поручик Ржевски развълнувано скача от мястото си и вика: – Господа! Имам идея! Предлагам ви да поиграем на една интересна игра! Обнадеждени, хусарите един след друг проявяват жив интерес: – Отлично, разкажете, поручик! – Това е просто, господа! Дамите повдигат полите си и се нагъзват до стената. От другата страна на стаята кавалерите свалят панталоните си и се засилват към тях. Който попадне в разбег от раз, целува ръка на дамата!
Мюлер пита: – Щирлиц, защо паспортът Ви мирише на руска водка? Щирлиц трескаво мисли и накрая казва: – Сетих се! Когато Борман трябваше да го подпечати, каза "Ху!" на печата, преди да го удари.
Иванчо си редял лайненца в училищния двор. Минава учителката и го пита: – Иванчо, какво правиш тука бе? – Ми играя си на учители и ученици. Тия по-малките са учениците, а това голямото отпред сте вие. – Добре, Иванчо, добре. Минава директора: – Иванчо, какво правиш тука? – Ми играя си на учители и ученици. Тия по-малките са учениците, а това голямото отпред е учителката. – А мене няма ли да ме сложиш бе, Иванчо? – Ееее, целия двор претърсих ама такава голяма фашкия никъде не намерих!
Чапай и Петка бягали от белите. Стигнали до една река. Влезли в реката и започнали да плуват. По някое време Петка казал: – Чапай, дай да спрем за малко, щото една риба ми влезе в гъза. – Плувай, Петка, плувай, не е риба…
Никой не кани сър Хенри на приеми, тъй като има славата на човек с нецензурен език. Една лейди рискува с уговорка да се държи като джентълмен, в противен случай ще трябва да напусне. Той обикаля, слуша скучни светски разговори и мълчи. По някое време домакинята го подканва да каже някакво остроумие. Сър Хенри казва: – Дами и господа, слагам лявата си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Домакинята казва на иконома: – Джон, дрехата на сър Хенри, моля. Сър Хенри го спира: – Спокойно Джон, ключ държа. Пак скука. След половин час сър Хенри вдига ръка за внимание и казва: – Дами и господа, слагам дясната си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Домакинята пак подканя иконома: – Джон, дрехата на сър Хенри, моля. Сър Хенри го спира: – Спокойно Джон, кърпичка държа. След още половин час сър Хенри, крайно отегчен иска думата: – Дами и господа слагам двете си ръце в джобовете и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Всички чакат затаили дъх. Сър Хенри казва: – Джон, дрехата ми, моля.