8497
Иванчо и Марийка си говорят: – Марийке,защо винаги вместо "не е вярно" казваш "глупости"? – Глупости !
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Иванчо и Марийка си говорят: – Марийке,защо винаги вместо "не е вярно" казваш "глупости"? – Глупости !
Иванчо се връща мрачен от лов. – Какво, пак ли нищо? – Напротив. – И къде е тогава дивечът? – В болницата.
Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се – нямаше никого. "Сторило ми се е!" – помисли си Щирлиц.
Поручик Ржевски бил на светски прием и разговарял с Наташа Ростова. Изведнъж той се извинил и хукнал навън. След малко се върнал, целите му крачоли мокри. Наташа го пита: – Какво, дъжд ли? – Не, вятър!
– Иванчо, защо те нямаше три дни на училище? – Госпожо, дядо почина и аз от мъка… – Как ще е починал, бе?! Нали днес като минах покрай вас той се препичаше на балкона? – А, не, госпожо! Той тате от време на време го изнася, за да не му загубим пенсията…
Чапай и Петка ще заминават на пътуване с кораб. Чапай казва: – Петка, ти знаеш ли, че когато пътуваш с кораб може да те хване морска болест, а освен това на кораба има много жени. Затова бягай до аптеката и купи хапчета против повръщане и презервативи. Връща се Петка с една опаковка хапчета и една опаковка презервативи. Чапай го поглежда и казва: – Петка! Ти болен ли си! Знаеш ли колко трае едно пътешествие с кораб? Бягай за още! Петка се връща с по две опаковки от двете. Чапай пак: – Петка! Това е цял месец бе, ще има да се люлеем и да драйфаме, а и жени, жени. Иди купи още. Петка се връща в аптеката и поръчва на аптекарката: – Един кашон хапчета против повръщане и един кашон презервативи! Продавачката му отговаря: – Абе, момчета, щом толкова ви се повръща от тая, защо продължавате да я ебете?
Иванчо на урок по физика. Питат го: – Дай пример за нещо с променливо съпротивление? – Светла от 8-Б клас. – Как така? – Ами понякога ми пуска, а понякога се съпротивява.
Лорд Джон казва на слугата си: – Джеймс, донеси ми рояла от хола! – Ще свирите ли, милорд? – Не, забравих си пурата върху него.
– Иванчо, нарисувай един домат! – Няма! – Защо? – Ще се изплашиш като го видиш…
Група гестаповци с автомати нахлуват в жилищна кооперация, хукват по стълбите, спират на втория етаж и започват да блъскат по вратата: – Отворете! Гестапо! Отвътре се чуват прокрадващи се стъпки към вратата и един глас предпазливо запитва: – Кого търсите? – Щирлиц, тук ли живее? – Тук не живее никакъв Щирлиц – се чува иззад затворената врата. Гестаповците, разочаровани с тропот се изнасят надолу към улицата и всичко утихва… Така вече втори месец Щирлиц умело избягваше Гестапо…
Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер по случай първи април: – Мюлер, знаете ли че съм руски шпионин? – Не знам. – на свой ред се пошегувал Мюлер.
Киркор и Гарабед попаднали на самотен остров. Киркор си води дневник: Ден 1: скука Ден 2: голяма скука Ден 3: ужасна скука Ден 4: космическа скука Ден 5: Гарабед взе да ми харесва Ден 6: Гарабед все повече ми харесва Ден 7: Гарабед ме изпревари
Веднъж поручик Ржевски пътувал във влака. Заедно с него в купето пътували майка и дъщеря. Оправяйки багажа, девойката с укор се обърнала към майка си: – Мамо, колко пъти съм Ви казвала, да не слагате яйцата върху сребро – от тях то потъмнява! – Човек се учи докато е жив! – въздъхнал поручик Ржевски и преместил табакерата от предния джоб на панталоните си във вътрешния джоб на шинела.
Щирлиц се разхождаше из гората, когато забеляза насреща си хора, носещи пръчки в ръце. "Скиори." – помисли си Щирлиц. "Щирлиц." – помислиха си рибарите.
По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера. Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия. – Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия? – Аз не съм Петка, а по италиански – Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата… – Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! – ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера! – Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име – Веранда.
По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва:– Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля – само без пошлости.Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема:– Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова – приповдигнато, а славеите в клоните се чу… пеят, щурците в тревата се чу… свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу… тракат – удивително, господа – тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!