Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Щирлиц и радистът му стоят в кръчмата – пияни-заляни. Радистът казва: – Щирлиц, пред провал сме! Всеки момент Гестапо ще ни хване. Трябва спешно да се самоубием – да изпием отрова. Щирлиц обръща още една чаша шнапс на екс и казва: – А аз какво правя в момента?
Слон и мишка вървяли заедно из пустинята. Голяма жега, слънцето пече, няма къде да се скрият… По едно време мишката казала: – Слоне, дай ти мина отляво да се скрия малко в сянката ти, а после ако искаш ще се сменим?
Внедрява КГБ в Щатите шпионин – Агоп. Паролата е "Шиете ли шарени дюшеци?". Дали му адреса на явката и го пратили по живо – по здраво. Двадесет години по-късно КГБ се сеща за Агоп-шпионина и изпраща на адреса човек за свръзка. Отива човека и вижда една пететажна сграда, а на звънците пише: Агоп Мелконян, Агоп Агопян и т.н. На един от звънците обаче под името вижда, че има написано "дюшекчия". "А, нашият е!" – си мисли агента и звъни. Чува мъжки глас и пита: – Шиете ли шарени дюшеци? – А, братле, грешка – аз съм Агоп-дюшекчията, а Агоп-шпионина е на третия етаж, вляво от асансьора…
Радистът пие ампула с отрова, вързва си камък на шията и се хвърля от третия етаж право в реката. Щирлиц си поглежда часовника и се провиква през прозореца: – Този път беше малко по-добре. Още два дубъла и отиваме да обядваме.
Иванчо към майка си: – Мамо, днес ме вика директорът на училището и ме пита имам ли по-малки братя и сестри. Казах му че нямам. – Правилно си отговорил. А той какво каза? – Нищо, само че много се зарадва…
Вечер. Холмс и Уотсън на палатка в гората. – Уотсън, събуди се. Какво ти говорят тези звезди? – Ами… Утре времето ще е ясно с лек северозападен вятър, нали? – Не, Уотсън. – А какво могат да означават тогава? – Елементарно, драги ми Уотсън, някой ни е отмъкнал палатката.
– Иванчо, харесва ли ти новата учителка? – Харесва ми, татко. Тя е млада и хубава, но не е интелигентна. – Защо мислиш така? – Защото за всичко пита мен!
Слонът танцува с мухата. – Ох, много се извинявам, май ви настъпих, мадам? След малко: – Ама защо не ми говорите вече? Обидихте ли се?
"Какъв хубав руски самовар", помисли си Мюлер. "Ти само завърти кранчето", лукаво се усмихна скритият вътре Щирлиц.
Учителката на Иванчо им дала за домашно да напишат изречение, в което всички думи да започват с буквата К. Мислил Иванчо, мислил и сътворил следното: – Когато Киро краварина клецаше кака Куна каруцарката край кооперативните кокошарници, кака Куна каза: "Клецай Киро, клецай! Какъв кур, какъв кеф, каква красота!"
Какво прави един слон когато има слънце? Ами… сянка!
В училище учителката иска децата да й кажат по едно изречение с рима. Марийка: – Паднах в реката и си намокрих краката. Иванчо: – Паднах в саламура и си намокрих краката. – Иванчо в изречението няма рима. – Ами, защото саламурата не стигна до римата.
Проститутка спира сър Джон: – Само пет шилинга, сър! Сър Джон продължава по пътя си, но след малко се връща: – Мадам, ето ви една лира за доверието.
Щирлиц трескаво шофира. Пред себе си забелязва немски пътен патрул, заграждения, насочени към него шмайзери. С ловка маневра успява да им се изплъзне. Продължава да шофира, но пред него отново изниква немски патрул. Отново ловка маневра и немците са зад гърба му. Когато Щирлиц среща патрул за трети път, отново се измъква. "Сигурно съм попаднал на околовръстното шосе" – мисли си Щирлиц.
Киркор и Гарабед живеели на 8-ми етаж и редовно ходели при съседката над тях. За да не ги изненада съпругът, опъвали една рибарска мрежа на техния балкон. Ако някой позвъни на вратата – скачат през балкона в мрежата и се прибират у дома. Един ден, когато Киркор е при Маргото, накой звъни, Киркор скача през балкона, Маргото отваря вратата – гледа Гарабед. – Марго, кажи на Киркор да не скача, че отивам за риба и взех мрежата.
Иванчо се прибира вкъщи и казва на майка си и баща си: – Мамо, тате, имам добра и лоша новина! Добрата е, че имам шестица по математика, а лошата е, че съм голям лъжец!
