11515
Щирлиц е обсаден от Гестапо. По мегафона Мюлер му вика: – Щирлиц, предай се! Блокирали сме всички изходи! Щирлиц си мисли: "голяма работа, аз пък ще изляза през входа".
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Щирлиц е обсаден от Гестапо. По мегафона Мюлер му вика: – Щирлиц, предай се! Блокирали сме всички изходи! Щирлиц си мисли: "голяма работа, аз пък ще изляза през входа".
Прибрала се Марийка вкъщи. Майка й я гледа – една такава разрошена, със синини и драскотини по лицето, роклята й скъсана. – Марийке ма, да не са та били? – Ба, жа ма бият! – Марийке ма, да не си паднала някъде? – Ба, жа падна! – Марийке ма, да не са та ебали? – Ба, жа ма гледат!
Мюлер работи в кабинета си. Изведнъж прозорецът до него се чупи и в стаята се приземява войник в руска униформа с парашут. Следва напрегната минута, в която новодошлия разглежда Мюлер, накрая изрича внимателно: – Камилите отлитат на юг! Мюлер мисли… Накрая му просветва и троснато отвръща: – Камилите отлитат на майната си! Щирлиц е на горния етаж…
Щирлиц трескаво шофира. Пред себе си забелязва немски пътен патрул, заграждения, насочени към него шмайзери. С ловка маневра успява да им се изплъзне. Продължава да шофира, но пред него отново изниква немски патрул. Отново ловка маневра и немците са зад гърба му. Когато Щирлиц среща патрул за трети път, отново се измъква. "Сигурно съм попаднал на околовръстното шосе" – мисли си Щирлиц.
Иванчо ще се жени за Марийка в неделя, но в селото пльзнало слух, че Марийка няма путка. Тогава той ядосан отива при нея и я пита: – Марийке ма, сватбата е в неделя, ресторанта е резервиран, музика съм поръчал а цялото село говори, че ти нямаш путка, вярно ли е? – Как бе Иванчо, имам си бе, я виж отдолу. Иванчо се навежда, след което бързо се изправя и пита: – Ами то както се е размирисало ще изкара ли до неделя ма Марийке?
– Иванчо, дай ми един пример за прозрачност! – Прозорец, госпожо. – А за още по-голяма прозрачност? – Ами, отворен прозорец.
Щирлиц отвори вратата и зърна насочен към себе си автомат. "Повече няма да поръчвам биренки по телефона", помисли си Щирлиц.
Шерлок Холмс и д-р Уотсън се разхождат из долината. Изведнъж чуват нечовешки вой. – Какво става, Холмс? Да не е пак Баскервилското куче? – Няма нищо страшно, Уотсън. Пак дават на сър Хенри овесена каша за закуска.
На 23 февруари, отбелязвайки деня на Съветската армия, Щирлиц се напи като дъска, след което облечен във форма на майор от НКВД, с наган и гола шашка в ръка, цяла нощ бяга пред сградата на Гестапо, крещейки "Ех, вашта мамка!". И едва на следващия ден той със свито сърце осъзна, колко близко е бил до провала.
Въпрос: Защо слонът е сив, голям и набръчкан? Отговор: Защото ако беше малък, бял и гладък щеше да е аспирин.
Олимпиадата в Москва. – Това мече Миша има много глупав поглед – обръща се Мюлер към Калтенбрунер. "Не мисли, че ти си много красив", мисли си Щирлиц.
Иванчо се връща в къщи с посинено око. И майка му му казва: – Иванчо, аз казах ли ти преди да се сбиеш да броиш до 10! А Иванчо и отговаря: – Да, ама мамо майката на Стоян му казала да брои само до 5.
Връща се малкият Иванчо от училище и баща му го посреща: – Как мина денят? – Ами в час по трудово, учителката както носеше един буркан с лепило се спъна, буркана се счупи и дланите й залепнаха към пода… – И отлепихте ли я? – попитал бащата. – Охоо, даже по-смелите по два пъти!
Седят си Шерлок Холмс и д-р Уотсън в един бар и пийват уиски. След малко в бара влиза млада жена и сяда в едно отдалечено сепаре. Холмс казва: – Драги Уотсън, хващам се на бас за 100 лири, че младата дама, която влезе току-що, не носи бельо. Уотсън обаче не вярва, става, отива при госпожицата и след малко се връща изумен. – Как познахте, Холмс? – Елементарно, Уотсън – усмихнал се Холмз – По обувките й имаше пърхут…
Иванчо среща бременна жена на улицата. – Какво има в корема ти? – пита Иванчо. – Дете. – Обичаш ли го? – Да, разбира се! – Ами тогава защо си го изяла???
Учителката: – Жоро, вчера защо не беше на училище? – Майка ми роди, госпожо, вече си имам братче! – Но как така, нали баща ти от две години е на работа в чужбина? – Да, госпожо, но те си пишат! – Егати дългата химикалка! – обажда се Иванчо.