355
Поручик Ржевски бил на светски прием и разговарял с Наташа Ростова. Изведнъж той се извинил и хукнал навън. След малко се върнал, целите му крачоли мокри. Наташа го пита: – Какво, дъжд ли? – Не, вятър!
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Поручик Ржевски бил на светски прием и разговарял с Наташа Ростова. Изведнъж той се извинил и хукнал навън. След малко се върнал, целите му крачоли мокри. Наташа го пита: – Какво, дъжд ли? – Не, вятър!
– Сър, сър! – втурва се икономът в библиотеката. – В трапезарията има пожар! – Няма значение! – отговаря старият лорд. – Сервирайте вечерята в приемния салон!
– Как се казваш, Марийке – попитал Иванчо Марийка. – А ти как мислиш?
Учителката на Иванчо им дала за домашно да напишат изречение, в което всички думи да започват с буквата К. Мислил Иванчо, мислил и сътворил следното: – Когато Киро краварина клецаше кака Куна каруцарката край кооперативните кокошарници, кака Куна каза: "Клецай Киро, клецай! Какъв кур, какъв кеф, каква красота!"
Урок. Учителката проверява домашните: – Петърчо, къде ти е домашната? – Ами вчера бях болен, не можах… – Хич не се опитвай да ме лъжеш – двойка. Ами ти, Стефчо? – Ами баба ми почина… – Не се опитвай да ме разчувстваш! Две. Иванчо? – Ами вчера брат ми се върна от затвора, та празнувахме… – Хич и не опитвай да ме плашиш с брат ти. Три.
Лорд Джон излиза рано сутринта на лов и казва на слугата си: – Ще се върна за вечеря. Обаче се връща още на обяд. Слугата го пита: – За още патрони ли се връщате, сър? – Не, за още кучета.
След войната Чапай и Петка отиват на баня. Петка като по-низш чин търка гърба на Чапай. – Петка, маха ли се мръсотията? – Тъй вярно, вече се показа потника.
Иванчо, баща му и майка му спят в едно легло. Иванчо по средата. Бащата побутва Иванчо и казва: – Кажи на мама, че татко ти я кани да се повози на влака. – Мама каза, че не иска. – Кажи на мама, че я каня пак. – Мама каза, че отново не иска. След известно време майката побутва Иванчо: – Кажи на баща ти, че съм съгласна да се повозя на влака с него. – Татко каза, че вече е заминал с ръчната дрезина.
Щирлиц се прережда на голяма опашка в стола на Гестапо, а на разгневените погледи отвръща: – За героите на Съветския Съюз няма опашка!
Щирлиц си плуваше, когато видя чифт жълти очи във водата. – Мюлер! – помисли си Щирлиц. – Отчасти… – помисли си крокодилът.
Въпрос: Защо слонът е сив, голям и набръчкан? Отговор: Защото ако беше малък, бял и гладък щеше да е аспирин.
Киркор и Гарабед отишли на лов за лъвове. На сутринта Гарабед тръгнал да се измие на поточето. Гледа – лъв! Хукнал той към палатката, а лъвът след него. Тъкмо я стигнал, и се спънал във въженцата, които опъват палатката. Паднал, а лъвът от инерцията го прескочил и влетял вътре. Гарабед дръпнал ципа на палатката догоре и викнал: – Киркор, оправяй се с тоя, аз отивам за друг!
Иванчо счупил поредния прозорец в училище и директорът решил да го накаже: – Ето ти една четка и една кофа боя, заминавай да боядисваш – до обед да си боядисал всичките прозорци на първия етаж! По обед Иванчо влиза в кабинета на директора и казва: – Шефе, остана още малко боя. Да взема ли да боядисам и рамките?
Иванчо се връща в къщи с посинено око. И майка му му казва: – Иванчо, аз казах ли ти преди да се сбиеш да броиш до 10! А Иванчо и отговаря: – Да, ама мамо майката на Стоян му казала да брои само до 5.
Учителката се разболяла и влязла в болница. класът изпратил Иванчо на свиждане. Връща се и докладва: – Деца, положението е безнадеждно. Утре я изписват и от вдругиден пак е на работа.
Чапай и Петка на бойното поле: – Абе Чапай, на какво мирише кръвта? – На какво да мирише, де да знам на какво мирише, на лайна мирише! – Леле Чапай, аз съм тежко ранен!