Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Петка щял да ходи за риба и отишва за съвет при Чапай: – Абе, Чапай, ти как ги вадиш тия червеи. Чапай му казва: – Ами виж сега, вземаш един акумулатор, две жици и допираш двата полюса до земята и те сами излизат. Отива Петка за риба обаче се връща целия син и подут от бой. Чапай го пита: – Какво стана бе, направи ли нещо? Петка: – Да бе направих, допрях жиците обаче нищо не излезе и аз взех жиците за високо напрежение и ги допрях до земята и взеха да излизат, ама не червеи ами миньори!
Иванчо пита майка си: – Мамо, вярно ли е че Петърчо има пра-пра-пра-прабаба? – Не, момчето ми, той просто заеква!
Придружавайки по необходимост знатна възрастна дама на балет, за целите на избягване на конфуза, поручик Ржевски решил да се изпразни в ръката си. Седейки на последния ред поручикът така и направил, след което неволно изтръскал цялото съдържание напред. Спермата полетяла през всичките редове и паднала в оркестъра върху цигуларя. По време на антракта, цигуларят се жалва на диригента: – Маестро, някой се изпразни върху мен… – И правилно, свириш като путка!
Всяка неделя, двадесет години поред, точно в 2 часа, петима лордове се събират в имението на лорд Хенри за игра на бридж. Четирима от тях винаги играят, петият винаги гледа. На 20-тата година един от четиримата играчи умрял. Първата неделя след погребението се събират останалите. Сър Хенри казва: – Сър Джон, моля заемете мястото на покойния лорд Джордж. Раздават картите. Започват анонсите . Сър Джон открива: – Четири кари. Последващи анонси – Пас, пас, контра. Сър Джон обявява: – Четири купи. Последващи анонси – Пас, пас, контра. Сър Джон обявява отново: – Четири пики. Последващи анонси – Контра, пас, пас. Сър Джон добавя: – И едно вале трефа.
Учителката пита: – Кой от вас написа"Госпожата е говедо" на дъската? Всички мълчат. – Пак питам, ако никой не си признае ще ви накажа всичките. Става Иванчо: – Аз, госпожо. – Е добре, мислех да те накажа, но ще ти простя защото каза истината…
Учителка се опитва да научи децата на фантазия и оригинално мислене. – Деца, какво е това: сиво на пътя? Децата: – Бетонна стена. – Правилно! Обаче може да бъде и магаре. Какво е това: Голямо кафяво в полето? Децата: – Крава. – Правилно! Но може да бъде и купа старо сено. Иванчо от последния чин: – Или купчина тор! Учителката: – Иванчо, ти само глупости говориш! Иванчо: – Госпожо, а може ли аз да задам един въпрос? – Може! – Какво е това: като влиза е сухо, кораво и право, а когато излиза е меко, мокро и увиснало? Учителката, разгневена се приближава до Иванчо и му издърпва ухото. Иванчо, разтривайки ухото: – Правилно! Но може да бъде и дъвка…
Чапай и Петка ги подгонили белите и нашите тръгнали да преплуват река Дон. Плуват, плуват, ама по едно време Чапаев почва да се дави. Петка го измъква на брега и почва да му прави изкуствено дишане. Един час, два часа – Чапай бълва вода. Петка казва: – Другарю Чапаев, ако ме чуваш помогни някак. – Извади ми гъза от реката, че изпомпахме Дон!
Щирлиц бързаше към кафе "Елефант" за среща с жена си. Нея пет пъти я прекарваха през линията на фронта и всеки път се оказваше че не е неговата жена.
– Иванчо! На родителската среща учителя по физкултура се оплака, че дисциплината ти куца. Реагира ли на тази забележка? – Реагирах. Сега учителят куца!
Майката на Иванчо родила близнаци, и баща му казал: – Иди в училището и кажи на учителката, че имаш две братчета-близначета, и да те пусне ваканция една седмица. Отива Иванчо, връща се и казва: – Учителката ти праща много поздрави за новородения син. – Как така един син? Ти не й ли каза, че са близнаци? – Не, второто си го запазих за другата седмица.
Иванчо се прибира с червени бузи. – Кой те удари? – Пешо. – Ти върна ли му шамара? – Да, още преди десетина дни.
Наташа пита поручик Ржевски: – Поручик, а Вие някога обичали ли сте? – Ами… ебал съм. – Фи, поручик, аз говоря за човешка любов… – И с хора съм го правил. – Ах не, говоря за чистата любов. – И това е било, особено в банята. – Вижте, все пак имам предвид онази висока любов… – И на задна прашка на камбанарията съм го правил. – Поручик, говоря за любовта за цял живот! – Ааа не, благодаря. Само сифилис ми трябва…
Нервирана дама от висшето общество гневно се обръща към поручик Ржевски: – Поручик, вчера спахте с мен, а днес даже не желаете да ме поздравите! Поручик Ржевски: – Но мадам, креватът още не е повод за запознанства.
Космонавти от Земята най-после кацват на Марс. Срещу тях се задава един марсианец, целият в златни синджири и пръстени, и ги поздравява на разбираем език. Космонавтите учудено го питат: – Вие тука всички ли ходите с толкова много злато по себе си? – Не – отговаря марсианеца, – само арменците сме така!
– Иванчо, харесва ли ти новата учителка? – Харесва ми, татко. Тя е млада и хубава, но не е интелигентна. – Защо мислиш така? – Защото за всичко пита мен!
Киркор и Гарабед живеели в две съседни кооперации и много обичали да си говорят през балконите. Обаче на съседите им писнало да ги слушат и им прокарали телефони… Обажда се Киркор на Гарабед: – Ало, Гарабед, излез на балкона да ти кажа нещо!