Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Вървят през пустинята Сахара Киркор и Гарабед.Киркор носи на гърба си жп релса, а Гарабед телефонна кабина.Спират да починат и Киркор пита:Гарабед, ако ни срещне лъв, какво правиш с тая кабина на гърба си. -Аз съм лесен, ще се обадя по телефона, ще дойдат и ще убият лъва, ами ти с тая релса какво ще правиш. -Като я хвърля, знаеш ли колко по-леко се бяга.
Марийка отива при Иванчо, и (поглаждайки се многозначително по корема) му казва: – Честито, ще ставаш татко! – Така ли? И коя ще е майката?
Умира любимото куче на лорд Джон. Съкрушен, той прегръща жена си и заридава: – Сега само ти ми остана на този свят!
Иванчо стои на улицата и пуши. Минаваща наблизо жена му казва: – Момченце, родителите ти знаят ли, че пушиш? – А мъжа ти знае ли, че заговаряш непознати мъже на улицата?
По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва:– Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля – само без пошлости.Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема:– Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова – приповдигнато, а славеите в клоните се чу… пеят, щурците в тревата се чу… свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу… тракат – удивително, господа – тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!
Иванчо пита майка си: – Мамо, от къде се светва лампата? – От където се изгася.
В час по математика учителят чете условието на задача: – Строяща се къща има стълбище състоящо се от пет части, като всяка част има по двайсет стъпала. Колко стъпала трябва да измине човек, за да се качи до последния етаж? – Всичките – отговаря Иванчо.
Учителката дава на децата тема да пишат съчинение: "Какво щях да правя, ако бях директор". Всички почват да пишат, само Иванчо стои. – Иванчо, защо не пишеш? – Чакам да дойде секретарката.
Английски лорд изпълнява съпружеските си задължения. Милейди: – Милорд, влезе ли? Милорд: – Милейди, вътре е. Милейди: – Тогава, Ох.
Щирлиц се прибира от отпуска и отдалече забелязва – Берлин целият е обгърнат в пламъци и пушеци. "Забравил съм да изключа ютията" – мисли си разузнавачът.
Чапай и Петка лежат на припек на полянката. Свалили са си ботушите и си гледат краката. Петка пита: – Абе Чапаев, защо твоите крака са по-мръсни от моите? – Логично, Петка – аз съм по-стар от тебе.
Германците обграждат квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква: – Щирлиц, предай се! От вътре се чува глас: – Няма ме вкъщи… – Щирлиц, не лъжи, обувките ти са пред вратата! – Ами, че може да съм тръгнал бос… Мюлер се почесва по главата и казва: – Ей, много е хитър тоя… Оттегляй се!
Изпаднала в носталгия, Наташа Ростова романтично пита поручик Ржевски:– Кажете, поручик, а Вие помните ли своята първа учителка?– Доколкото помня, Наташа, първа беше една медсестра…
Чапаев и Петка препускали с коне защото ги гонели белите. – Чапаев, този път ни хванаха! – Петка, скоро четох една индианска книга и гледай само какъв номер ще им скроим. Като наближим гората и видим някое хубаво дърво се хващаш за клона и се набираш, а белите ще ни загубят. Когато влезли в гората, Чапаев извикал на Петка и двамата се набрали и белите започнали да ги търсят. След 10 минути Петка се обажда: – Чапаев, пускам се, не мога повече да издържам. – Дръж се Петка, още малко остана и белите скоро ще си отидат. След 5 минути: – Чапаев, пускам се. – Петка, дръж се още малко. – Чапаев, може ли поне малко да си отворя краката и да пусна коня бе?
Евреин и арменец седят на стълбите пред синагога и просят. Минаващите край тях евреи пускат пари само на евреина. Последният евреин, който влиза в синагогата, спира пред арменеца и му казва: – По-добре иди пред арменската църква, защото тук даваме само на нашите хора. Като влязъл, Гарабед се обърнал към евреина: – Абе, Киркор, тия ли ще ни учат на бизнес?
Поручик Ржевски танцува с Наташа Ростова на бала. Тя: – Поручик, как намирате гърдите ми? Поручик Ржевски: – Ами… трудно…
