Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Космонавти от Земята най-после кацват на Марс. Срещу тях се задава един марсианец, целият в златни синджири и пръстени, и ги поздравява на разбираем език. Космонавтите учудено го питат: – Вие тука всички ли ходите с толкова много злато по себе си? – Не – отговаря марсианеца, – само арменците сме така!
Малкият Иванчо пита майка си: – Мамо, откъде идват малките бебета? – Щъркелът ги носи. – А кой чука щъркела?
Гарабед казва на Киркор: – Жена ти НИ изневерява!
Чапаев се явява на изпит в академията. Навън го чака Петка. – Какво стана, Чапаев, взе ли изпита? – А бе, остави. Питаха ме колко прави 0,5 + 0,5. С цялата си душа чувствам, че е равно на литър, но не знам как да го изразя математически.
SS загражда квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква: – Щирлиц, обграден си, излизай! Знаем, че си вътре! Щирлиц също знаеше, че е вътре, но упорито мълчеше…
Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го издаваше. Или интелигентните и строги сини очи. Или волевата брадичка. Или… парашутът, който се влачеше зад него…
Учителка в час: – Кои са най-полезните птици за човека? Иванчо: – Печените.
– Мамо, днес директора на училището ме попита дали имам братя и сестри. – Е, и ти какво му отговори? – Ами казах, че съм единственото дете в семейството. – И той какво каза? – "Слава богу!"
На офицерско събрание. Поручик Ржевски: – Господа! Аз вчера спасих една жена от изнасилване… Офицерите: – О, колко интересно! Поручик, разкажете! – Ами просто я уговорих.
Щирлиц вървеше по улицата и изведнъж вдигна очи. Сините очи на радистката Кет…
Чапаев изпратил Петка в Москва да получи секретни указания в командировка за три дни. Вместо на третия ден Петка се върнал на десетия и Чапаев го пита: – Защо закъсня седем дни? Петка отговаря: – Чапаев, нали знаеш как обичам цирка? Научих страшен номер! – Я покажи! – Добре, съблечи се, свали гащите и се наведи! Петка застанал зад Чапаев и казал: – Усещаш ли палеца ми? – Да, разбира се. Петка си протегнал ръцете пред лицето на Чапаев и казал: – А ето ми ръцете…
Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
В училище: – Иванчо, днес за пръв път домашното ти по математика е правилно решено. На какво се дължи това? – Ами татко нямаше време да ми помогне…
Две мравки тръгнали на лов за слонове. Стоят в засада на един клон, слона минава отдолу и те му скачат на врата. Едната мравка вика на другата: – Сега остава само да го съборим и като падне – да го заритаме…
Два гущера си вървяли през пустинята и влачели една картечница. В един момент видели няколко палатки и единият казал на другия: – Петка, дай да ги нападнем. На което другият отговорил: – Не искам бе Чапай, видя ли какво ни се случи когато нападнахме последният път палатката на оня магьосник?
Щирлиц гледа паметника на незнайния воин. Мъжка сълза се отронва от окото му. "Прости ми, Саша, беше нещастен случай", мисли си Щирлиц.