Вицове за лекари, медицина и лекарства
Главен лекар на болница вика в кабинета си млад хирург и започва да му се кара: – Млади момко, разбирам вашия ентусиазъм и хъс в работата… Трябва, обаче, да се съобразявате поне малко. Заради вас поръчвам вече трета операционна маса. Моля ви, ама много ви моля, не натискайте така скалпела!
Един българин умира и се възнася на небето. Господ го посреща лично и му обяснява как стоят нещата там. Накря пита: – Българино, имаш ли въпроси? – Да, Господи. – Казвай! – Кога здравно-осигурителната система в България ще заработи нормално? Господ се замислил за момент и казал: – Няма да бъде по мое време.
– Докторе имам проблем, свършвам много бързо.– Ами да помислим какво ще ви помогне: следващият път, при полов контакт си представете, че е мързелива неделна сутрин, бавно си обличате дрехите, миете си зъбите, излизате на продължителна разходка, отивате да пиете кафе, сервитьора се мотае, бавно си пиете кафето…Пробвайте тази рецепта.На другия ден пациента се връща и разказва:– Направих както ми казахте: представих си, че е неделна сутрин, че бавно се обличам, мия си зъбите и излизам на разходка, но зад ъгъла изкочи сервитьора с кафето!
Доктор преглежда болен, чеше се по главата, чуди се нещо… Болният: – Докторе! Какво ми е? – Да-а, братче, ее-е-х да-а-а…. – Ама, лекува ли се? – Ам-и-и, какво да ти кажа… Трябва да правим операция. Но веднага ти казвам, много, много сложна операция… – Ще оживея ли след тази операция? – Ще живееш ли? След тази операция? Да. Ще живееш, навярно. Но, честно казано, аз не бих те съветвал…
В края на прегледа лекарят казва на пациента:– А сега отидете до прозореца и извадете максимално навън езика!След малко пациентът вижда, че докторът вече пише рецептата.– Но вие въобще не погледнахте гърлото ми!– Няма нужда, диагнозата ви е дископатия. А това с езика е за да дразня данъчните отсреща.
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…