Вицове за пълнолетни
Върви си из младо момиче… Някакъв я загледал, харесал и се обръща към нея: – Прощавайте, девойче… Тя, с плътен алт отговаря: – Вече не съм девойче. – А как те викат? – Мене не ме викат, аз сама си идвам. – Извинете. А може ли за минутка… – А ще успеете ли за минутка? – За минутка? Горе-долу. – Ако е за "горе-долу", аз си имам мъж.
Трима мъже вървели в пустинята. По едно време двама от тях казали на третия: – Абе к"во ще кажеш ако те наебем. – Вие да не сте луди? – Айде бе, никой няма да разбере, сами сме, от един път педераст не се става. След дълги увещания третият се съгласил и другите двама му се изредили. Да ама на тях им харесало и пак след дълги увещания го наебали. По едно време третият попитал: – Абе от трети път педераст става ли се?
Мъж при сексолога:– Сутрин като стана – оправям жената, извеждам кучето, оправям комшийката отдясно; в парка оправям една позната, която също си разхожда кучето, прибирам се, оправям комшийката отляво; в работата оправям секретарката поне два пъти на ден; като се прибера оправям жената, че отдавна не сме се виждали, извеждам кучето и пак оправям комшийката отдясно, познатата от парка и комшийката отляво; вечерям и оправям жената, та да ни се разкара малко храната; като си легнем вечер – пак я оправям, за да се стоплим и все пак си мисля, че зачервяването на оная ми работа е от мастурбацията…
Един турчин веднъж обладал момче. На другия ден, докато турчинът си седял в кафенето и си четял вестника, при него дотичало момчето и му извикало: – Чичо, чичо, дай две пари! – За какво? – Боли ме дупето. Човекът се бръкнал и му дал две пари. На следващия ден, отново в кафенето, момчето дотичало и пак поискало две пари. Турчинът отново му дал. На третия ден момчето отново му поискало, но турчинът казал: – А-а, мойто момче, стига толкова. Ние също сме били момчета и знаем как става тая работа. Ден боли, два боли, на третия ден минава.
Човек отива да живее в рядко населен район. След известно време най-близкият му съсед, живеещ на десетина километра разстояние му идва на гости. Запознават се и госта казва: – Идната седмица организирам парти и бих искал да те поканя! – Чудесно! С най-голямо удоволствие ще дойда!-отвръща поканеният. – Да знаеш, че може да стане голямо пиене и ядене! – предупреждава комшията – Няма проблеми! Ще се справим. – Може и голямо ебане да стане! – Прекрасно! – Накрая може и да се посбием малко. – Е, случват се и такива работи. Нормално е. А да те питам кои ще бъдем на това твое парти? – Как кои? Аз и ти, разбира се!
Един път младият Пушкин отишъл в едно село. Обичаят в това село бил какъвто и човек да дойде на гости да го поканят да преспи в къщата им. Пушкин отишъл в една къща и хората го поканили. Нагостили го и станало време за лягане, обаче единственото свободно легло било в стаята на дъщерята. Легнал, преструвайки се на заспал, Пушкин дочул разговора между майката и дъщерята който бил: Майката: – Дъще, ако се събудите през нощта и той те заговори, каквото и да ти каже, ти винаги му казвай "Не бива!". Дъщерята: Добре майко, ще послушам съвета ти. …и така всички си легнали. Минали няколко часа, всички заспали и Пушкин заприказвал девойката: Пушкин: – Бива ли двама млади да са в една и съща стая, а да спят в различни легла? …девойката по съвет на майка си казала: – Не бива! Преместил се той при момичето. След малко пак попитал: – Бива ли двама млади да са в една стая, да лежат в едно и също легло и да са облечени? …тя пак казала: – Не бива! Съблякли се. След малко Пушкин пак попитал: – Бива ли двама млади да са в една и съща стая, да са в едно и също легло, да са съблечени и да не правят нищо? …девойката отново казала: – Не бива! И така на сутринта майката попитала дъщеря си: – Послужи ли ти съвета ми? Дъщерята разгневено отговорила: – Заради твоето "не бива" Пушкин цяла нощ ми го набива!
Един мъж си пътувал във влака със много монахини. Харесал едната от тях и попитал кондуктора за нея, но той му отговорил: – А, недей така, те са божи жени, не може. Ще ти кажа само, че ще слязат на следващата спирка. На спирката те наистина слезли и след тях тръгнал и мъжът, изпреварил ги и се качил на едно дърво. Гледа задават се монахините, а неговата изостава. Наметнал си един чаршаф и скочил до нея: – Аз съм ангел и искам да те позная! – Но аз съм божа жена, не може! – Аз съм ангел, слушай ме! – Добре, ти говориш от името на бог, но само отзад, за да не разберат другите от манастира. "Познал" я отзад, махнал си чаршафа и казал: – Уааа… не съм ангел! Монахинята си махнала расото: – Уааа… аз съм кондуктора!