Вицове за пълнолетни
Един път младият Пушкин отишъл в едно село. Обичаят в това село бил какъвто и човек да дойде на гости да го поканят да преспи в къщата им. Пушкин отишъл в една къща и хората го поканили. Нагостили го и станало време за лягане, обаче единственото свободно легло било в стаята на дъщерята. Легнал, преструвайки се на заспал, Пушкин дочул разговора между майката и дъщерята който бил: Майката: – Дъще, ако се събудите през нощта и той те заговори, каквото и да ти каже, ти винаги му казвай "Не бива!". Дъщерята: Добре майко, ще послушам съвета ти. …и така всички си легнали. Минали няколко часа, всички заспали и Пушкин заприказвал девойката: Пушкин: – Бива ли двама млади да са в една и съща стая, а да спят в различни легла? …девойката по съвет на майка си казала: – Не бива! Преместил се той при момичето. След малко пак попитал: – Бива ли двама млади да са в една стая, да лежат в едно и също легло и да са облечени? …тя пак казала: – Не бива! Съблякли се. След малко Пушкин пак попитал: – Бива ли двама млади да са в една и съща стая, да са в едно и също легло, да са съблечени и да не правят нищо? …девойката отново казала: – Не бива! И така на сутринта майката попитала дъщеря си: – Послужи ли ти съвета ми? Дъщерята разгневено отговорила: – Заради твоето "не бива" Пушкин цяла нощ ми го набива!
Две семейства били заедно на палатки сред природата. Една вечер като се наканили да лягат, тъкмо угасили огъня и в тъмнината се родила идеята: – Хайде тази вечер да се разменим на кръст – нали сме приятелски семейства, за една вечер само. След размисъл всички се съгласили … На следващата сутрин в едната палатка се води разговор: – На мен много ми хареса. А на теб? – И на мене – то било много хубаво. – Добре, хайде тогава да ходим в другата палатка да видим какво правят жените…
Бяла жена ще спи за пръв път с негър. Тъй като била наплашена от приказките за огромните им размери, се разбрали с него той да й го показва сантиметър по сантиметър, та да не я стресне ако го види изведнъж. Жената си ляга в леглото, негърът излиза от стаята и показва един сантиметър през вратата. – Дотук добре – казва мадамата – давай нататък. Още един сантиметър, още един… Показват се вече 25. – Как е? – пита той. – Добре, не ме е страх. – Хубаво, значи да почвам да се качвам по стълбите…