6626
– Скъпи, да си сваля ли очилата? – Сваляй ги, скъпа… – А блузката? – Сваляй, скъпа… – А полата? – Сваляй, скъпа… – А сутиена? – И него, скъпа… – А бикините? – Свали ги, скъпа… – А тампона? – Пу, да му… С него трябваше да започнеш ма…
Вицове за пълнолетни
Един пич влиза в кварталното бистро и най-неочаквано вижда приятеля си да плаче на една маса. – Какво се е случило? – Някакъв тип ме попита дали съм съгласен за петдесет кинта и след като му казах да си гледа работата, той презрително ме нарече "пачавра". – Но ти си шампион по бокс! Защо не му размаза физиономията? – Защото избяга! – Можеше да го догониш… – Какво говориш? С тази тясна пола?
Двама приятели разговарят. Единият – голям късметлия, другия – пълен нещастник. Първият вика на втория: – Абе наборе, ти вярваш ли в прераждането, а? – Ми да, що пък не? – Ами в какво би искал да се преродиш? – Абе, в к"во, в к"вот" да е, само да не е сперматозоид. – Що бе? – Абе, кат" си знам късмета проклет, кой знае на какъв вманиачен чикиджия ще попадна…
На първия етаж на един блок живеели пенсионери. Над тях живеели младо семейство. Старата баба от първия етаж среща младата от втория: – Какъв е тоз твоя мъж ма. Всяка вечер се любите, ще ни съборите полюлея. – Ми, бабо Мито, аз си имам номер. Вечерта преди да си легна, си слагам бельото под възглавницата и на мъжа ми като му замирише – веднага е готов. Баба Мита вечерта си слага бельото под възглавницата и бай Киро като си ляга, души, души и вика: – Мито, дай пушката, в къщата има пор!
Диpектоp на мебелна фабpика отишъл в командиpовка в Паpиж. Вpъща се и разказва впечатления: – Страшен град! Какви улици, какви магазини! – А жените? – О-о! Какви жени! Мечта! Разбират те от половин дума! Ето например аз – влизам в едно кафене, сядам на масата. При мен сяда една много красива мадама. Веднага се сети, че не знам и дума френски. Нарисува ми на салфетката чашка. Аз й налях шампанско. Нарисува цигара – дадох й цигара. Нарисува две танцуващи фигурки. Поканих я на танц, потанцувахме. – А после? – Нарисува легло… – А ти? – Хмм… и досега се чудя – как позна, че съм диpектоp на мебелна фабpика…