269
През пустинята бедуин язди камила. Слънцето пече горещо като в пещ. Настига го мотоциклетист. – Уважаеми – казва бедуинът – не ти ли е горещо? – Не – отговаря мотоциклетистът – Аз карам бързо и вятърът ме разхлажда. – Наистина ли? – удивил се бедуинът и пришпорил камилата. Скоро изчезнал зад хоризонта. След половин час мотоциклетистът го застига и какво да види: камилата лежи умряла на пътя, а до нея стои бедуинът и клати глава: – Ай-ай-ай, бедното животно съвсем замръзна.