Национални вицове
Едно време един праисторически човек тръгнал да си търси булка. Застава той пред една пещера и се провиква: – Ката Мата? (къде е момата) Отвътре се чува мъжки глас: – Таата Мата. (нататък е момата) Застава младоженецът пред втора пещера: – Ката Мата? – Тата Мата. Застава мъжът пред трета пещера: – Ката Мата? Излязла една два пъти по-голяма и по-космата от него жена. – Ата мата! (аз съм момата) – Бата Мата!
Шотландец се обръща към учителя по ски в един алпийски хотел: – Искам да ме научите да се пързалям на един крак! – Но защо? Инвалид ли сте? – Не, но така по-дълго ще ползвам ските…
Едни цигани си прекарали ток. Ходи Айше в махалата и се хвали: – Ей туй оназ хубавата работа на светлото, голяма работа шъ знайш, ламба свети – голям кеф! Чула Фатме и кандърдисва Осман: – Хайде бе Осман, виж Айше и Хасан, ток пуснаха, оназ хубав"та работа на ламба – голям кеф. Ден, два, три, прекарали си и те ток… Среща Айше Фатме и вика: – Ама Фатме, как сега оназ хубав"та работа на ламба ма? Отговаря Фатме: – Ама то ебан"то същото, ама голям сеир за децата шъ знаиш!
Москва. Червеният площад. Минус 40 градуса. На бордюра седят двама мужици и плачат тихо. Минава патрулка и милиционерите питат: – К`во правите тука, бе? – Счупихме една бутилка водка и чакаме да замръзне, та да си я приберем.
– Как е открита медната жица?– Двама евреи хванали една монета едновременно.
Чукча се качва в тролей и перфорира два билета. – Защо перфорираш два билета? – го питат хората. – Защото мога да изгубя единия. – Ти може да изгубиш и двата билета. – А, аз съм умен, имам и карта.
Черногорци стачкуват. Към последните се приближава човек и пита: – Защо стачкувате? – Ами малки са заплатите. – А Вие какво работите и колко получавате. – Елмонтьор само за 100 ДМ на месец. – Добре, елате с мен в Германия и ще получавате по 1500 ДМ. Черногорецът го изгледал злобно и отсякъл: – Абе ти от толкова хора мен ли намери за будала.
На гарата в Германия. Върви евреин с огромен куфар и разпитва германците: – Извинете, как се отнасяте към евреите? Първият немец: – Обичам ги, като родни братя… – Благодаря, довиждане. Вторият немец: – Обожавам ги! – Благодаря, благодаря… Третият немец: – Евреите ли, не мога да ги понасям. – Ох, най-после един честен човек. – зарадва се евреинът. – Бихте ли ми подържали куфара, че ми се ходи до тоалетната…
– Какво ще ми сервирате за обяд? – попитал вождът на едно племе човекоядци готвача си. – Изплезен език на фурна.
Бай Тошо се обзаложил с един британски лорд, че не ще успее да превърне един шоп в галантен господин. Залогът бил Форд "Мустанг" (естествено за какво му е на един лорд боклук като Форд, но това е за целите на вица и затова няма да издребняваме със заядливи питанки). След 3 месеца опити за култивиране на коравият нашенец, лордът изпраща следната телеграма до Тато: "Ела си узми шопо! Нечем ти Фордо, подпис-Лордо".
Двама канибали си говорят около масата: – Никак не харесвам брат ти. – В такъв случай изяж си поне картофите!
Англичанка, французойка и българка са на конкурс за красота. Задават им въпрос: – Представете си, че сте попаднали на необитаем остров с 20 мъже. Вашите действия? Англичанката: – Ще се моля на Бог да ме спаси! Французойката: – Ще избера най-силния и той ще ме защитава! Българката: – Разбрах въпроса, но какъв е проблема?!
Седи си чукча-мислител в палатката и си мисли. Влетява друг чукча: – Един от елените ти падна в пропастта! Първият си стои и си мисли – не реагира. След малко идва друг: – Още един елен падна в пропастта! Оня пак си седи и си мисли. След още малко пак идва друг чукча: – Всичките елени паднаха в пропастта! – Да-а-а… – замислено казва мислителят. – Очертава се тенденция.
Турист разказва за пътешествието си в Мексико: – Беше просто ужасно! Представяте ли си, индианци отляво, индианци отдясно, индианци – пред мен! Дори и зад мен имаше индианци! – И какво направихте? – Какво да направя? Наложи ми се да купя едно от одеалата, които предлагаха…
Старият Макдърмот е на предсмъртно легло. Жена му се доближава, за да чуе последните му думи: – Да знаеш, Макмилън ми дължи 13 паунда. – казва, задъхвайки се, Макдърмот. – Тъй, тъй, добре, няма да забравя. – му отговаря жена му. – А на Макинли дължа 10 паунда… – продължава Макдърмот. – Ей на, пак започна да бълнува! – си мърмори жена му.
Седят двама чукчи и единият чете вестник. По едно време вдига поглед и с умен вид казва: – Нещо ме тревожи Хондурас. Другият: – Ами, аз като ти казах да не го закачаш.