5260
Полунощ. На вратата на Иван Костов се звъни. – Кой е? – пита Иван Костов. – Стопанска полиция! – Уф, пак сънувам кошмари.
Вицове, свързани с политика
Полунощ. На вратата на Иван Костов се звъни. – Кой е? – пита Иван Костов. – Стопанска полиция! – Уф, пак сънувам кошмари.
Из новините: "Американски морски пехотинци охраняват иракския национален музей от други мародери."
Президент посреща на аерогарата спортисти от Олимпиадата. Подават му предварително написаното привествие и той започва да го чете пред микрофона: – О, о, о, о, о… – Господин президент,- подшушва му – това са олимпийските кръгове! Четете по-надолу!
По време на възродителния процес директор на предприятие събира подчинените си и им казва: – От днес категорично забранявам използването на турски и турцизми в предприятието. Всички скачат на крака и ръкопляскат: – Евала, другарю началник!
Евгени Бакърджиев отишъл да тегли пари в банката, но си забравил паспорта. Касиерът му казва: – Ами тук веднъж така Васил Найденов беше дошъл без паспорт, изпя ни песента от "Адаптация", и ние му дадохме парите. Мариус Куркински пък ни изгра една пантомима. Може би и вие ще направите нещо да ви идентифицираме? Бакърджиев се почесал по темето: – Ами не се сещам… Все някакви глупости ми идват в главата… – На едри банкноти ли ще ги искате, или на дребни?
Съобщение на ТАСС: "Вчеpа в Тихия океан пpи неизяснени обстоятелства изчезна целият Тихоокеански флот на САЩ. Космонавтите Ляхов и Pюмин пpодължават експеpиментите на оpбита."
Върви лисицата през гората и гледа – гаргата лети с опашката напред! Пита я тя: – Защо ма, сврако, летиш на обратно? – Еми на, Лисо, то нали е демокрация, правя каквото си искам, кой ще ми каже нещо? – Бре! То хубаво нещо било демокрацията – си казала Лиса и взела и тя, нали е демократ, да върви със задника напред. Както вървяла, не щеш ли изскочил от едни храсталаци Кумчо Вълчо и тя докато се усети я наебал. Лиса: – Чакай бе Вълчо, какво правиш? – Абе Лисо, нали е демокрация, правя каквото си искам. Кой ще ми каже нещо? Тръгнала пак Лиса с дупето назад. Оппа-а-а, изскочил от едни шубраци Заека и той нали е бързак я надупил за секунди. Лиса: – Чакай бе Зайко, недей така, какво направи? – Спокойно Лисо, тука е демокрация, кой ще ми каже нещо? Ти ли? Продължила нататък пак Лисанка със задника напред и тъкмо си мислела хубави работи, и усетила познато чувство – обърнала се тя и какво да види – Мечо я напънал на задна прашка и шиба като луд. – Ауууу, Мечо, какво правиш? Какви са тия неприлични действия? – Тихо Лисо! Вече е демокрация, какво протестираш? Ти май искаш нещо да ми кажеш а? Тихо, щото да не те зачеша пак! Продължила Лиса и кой да види – Свраката – пак по стария начин си лети безгрижно. Лиса си казала – "Сега ще й търся отговорност на тая!" и вика: – Ей Гарго! Какво ме излъга ти за тая демокрация – тука половината гора ме наеба вече! Гаргата се обадила: – Е Лисо, така е то, за нас горе е демокрация, за вас долу живо преебаване!
По татово време един министър вика секретарката си и казва: „Тотке, пиши съвещание във вторник 18 часа!“. След малко тя се връща и пита: Чичо, вторник как се пише бе, с Ф или с В? „Хайде, пиши го за сряда и да научиш този пръвопис защото шъ тъ изволня!“
– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…
– Как щеше да се казва София ако беше столица на Чечения? – Мръсни.
Позната история – по времето на комунизма някакъв човек в Москва имал папагал, който постоянно псувал партията и съветската власт. На гости на нашия човек щял да дойде някакъв партиен функционер. За да не стане гаф той затворил папагала в хладилника. След като партиецът си тръгнал, той извадил папагала от хладилника и папагалът закрещял с всички сили: – Слава на великия Съветски Съюз! Да живее КПСС и нейната ръководна роля в нашия живот, да живее гениалният Брежнев! Човекът се шашнал: – Чакай бе, какво ти става, защо говориш така? – Два часа Сибир ми стигат…
Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев: – Добрутро, Леонид Илич! Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия. – Това съм аз, Карлсон. – Хмм, хмм, – още повече се чуди Брежнев. – Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги! – Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
По радиото излъчват как протича денят на Костов. В 6 часа Костов става от сън. А Вие станахте ли? В 6.15 Костов прави своята гимнастика, а Вие направихте ли своята? В 6.30 Костов преглежда пресата, а Вие прегледахте ли я? ……. В 7 часа Костов сяда да закусва, а за Вас музика…….
Стар евреин бяга от Русия. На рамото му седи говорящ папагал. Митничарят: – Господине, не може да пътувате със жива птица! – Ами как?… – Допускаме само препарирани и замразени. Папагалът се обажда: – Абе ако трябва замразявай, ако трябва препарирай ама да се махаме от тука че си… p.s. Важи и за българските "папагали".
Фидел Кастро умрял. На извънредно заседание на ЦК трябва да бъде взето решение къде да бъде погребан. Един предлага мястото, където е започнала кубинската революция, друг – родната му къща да бъде превърната в мавзолей. Трети твърди, че е най-добре да го погребат в Йерусалим. – В никакъв случай! – подскачат останалите членове на ЦК. – Там вече един успя да възкръсне!
В един африкански град се провеждали избори. Управляващите почнали да раздават банани. – Айде стига с тия български работи бе! – надала вой опозицията…