Вицове, свързани с политика
По време на социализма поканили в България известен японски специалист, който да изчисли за колко време у нас ще настъпи комунизъм. След дълго проучване изследователят казал: – След пет километра! – Как така? – учудили се всички. – Ами ето как – посочил им той лозунга на стената, където пишело: "Всяка петилетка – крачка по пътя към комунизма!"
По Татово време двама политически затворници излизат от затвора. – Ауу, какъв дъжд вали – казва единият. – Абе, остави ги… да правят каквото искат – отговаря другият.
– Уважаеми телевизионни зрители – казва дикторът, – седнете по-удобно, отместете от себе си всички тежки предмети, които бихте искали да захвърлите по екрана на телевизора си! Следва изявление на министъра на финансите по повод повишаването на цените…
В час по история учителката на Иванчо обяснява: – Деца, партизанското име на Тодор Живков е било Янко…. Иванчо настойчиво вдига ръка. Учителката го вдига. – Кажи Иванчо? – Моля, другарко, оттам ли идва лафа "Кура ми Янко"?
Две момчета си говорят през Берлинската стена. – Аз имам портокал! – хвали се западнякът. – А ние си имаме социализъм! – Много важно. Ако си поискаме и ние ще си направим социализъм! – Да, обаче тогава няма да имаш портокал!
Съобщение на ТАСС от времето на студената война: "Вчера в района на Бермудския триъгълник са изчезнали 4 американски подводници. От наша страна загуби няма."
Годишно събрание на земеделската кооперация. Доклад. Предложения. Гласуване. Овации. Накрая водещият пита: – Има ли някакви въпроси? Отзад се надига Вуте: – Сакам да питам дека е житото? Настава смут – крясъци, шамари, счупени столове… След една година: събрание, доклад, овации… – Има ли някакви въпроси? Нане се надига тоя път: – Сакам да питам дека е Вуте, дека лани пита за житото?
От трибуната: – Другари, следващата петилетка ние ще живеем по-добре! Глас от залата: – Ами ние?
Умрял Тито. В Югославия обявили "мука" (национален траур). Граждани, неразбрали какво не бива да правят по време на траура, звънят в националното радио да питат: – Да пиемо мое ли? – Не мой! Мука! – А да играмо? – Не мой – мука. Да ви е тужно! – А да йебаме мое ли? – Мое. Али свакой со своя жена – да му е тужно. Да е пуна муката!
Умрял един агитатор и след смъртта си отишъл в пъкъла. След три месеца до небето звъни самия Луцифер: – Боже, вземи този агитатор на небето! Тук все разни събрания свиква, партийни занятия провежда, кръжоци създава. В пъкъла настана такъв безпорядък, че е трудно да се издържи и всички дяволи са изцяло обхванати в сдружения! – Добре, прати го при мене! – казва Бог, милосърден даже към пъкъла. След три месеца Луцифер пак звъни до небето да разбере там как вървят нещата с агитатора. – Ало, Боже! – Какъв бог бе! Тук въобще няма Бог!
Позната история – по времето на комунизма някакъв човек в Москва имал папагал, който постоянно псувал партията и съветската власт. На гости на нашия човек щял да дойде някакъв партиен функционер. За да не стане гаф той затворил папагала в хладилника. След като партиецът си тръгнал, той извадил папагала от хладилника и папагалът закрещял с всички сили: – Слава на великия Съветски Съюз! Да живее КПСС и нейната ръководна роля в нашия живот, да живее гениалният Брежнев! Човекът се шашнал: – Чакай бе, какво ти става, защо говориш така? – Два часа Сибир ми стигат…
Българското и американското врабче се срещнали на българската граница. – Къде отиваш? – попитало българското врабче. – У вас, да почуруликам малко. А ти? – попитало на свой ред американското. – У вас, да покълва малко.
Съобщение на пресцентъра на Министерски съвет: "Днес следобед правителството проведе заседание при закрити врати. В късния следобед ключът от вратите беше намерен".
Ясер Арафат дава кръв за пострадалите американци, става и с доволен вид си тръгва. Само след минута се връща на бегом: – Пуста склероза! Нали трябваше да дам и урина.
Стои Брежнев пред огледалото и си мърмори: – Аз съм стар… аз съм много стар… аз съм суперстар…
След гражданската война в Русия един селянин отива да кандидатства в комунистическата партия. Връща се от изпит пред комисия – не го приели. Съседите му го питат: – Какво стана? – Заставам пред комисията, а председателят ме пита – ти участвал ли си в белогвардейски банди? И аз казвам – да… И не ме приеха. – А защо не каза "не"? – Как да кажа "не", като сам атамана на бандата пита…