Вицове, свързани с политика
Срещат се Елцин, Клинтън и Костов да обсъдят проблемите си. Елцин: – Моят проблем е, че един от дванадесетте ми бодигарда иска да ме убие, но не знам кой точно! Клинтън: – Имам 12 стажантки и една от тях иска да пише книга, но не знам точно коя! Костов: – Един от моите 12 министри със сигурност е професионалист, но не мога да разбера кой е!
Защо комунистите са щастливи от изборите? Ами защото като падне Царя и идва 9-ти септември!
Пред Господ се изправили Брежнев, Кол и Гомулка (полски генсек от близкото минало). Всяка от душите имала право на едно желание. Брежнев: – Всички германци да умрат! Господ: – Ами, добре. Кол: – Всички руси да умрат! Господ: – Ммм, щом казваш… А ти, господин Гомулка? Гомулка: – За мен едно кафе.
1980-та година, олимпийските игри в Москва. Завършва състезанието по хвърляне на чук, награждават победителите. Изведнъж от публиката хуква един човек към терена, хваща чука и го изхвърля извън стадиона. Хората го питат: – Чакай бе, как го хвърли чак там? – Аааа, вий ми дайте и сърпа да видите с него какво ще направя!
Леонид Илич Брежнев застава на трибуната на поредния партиен конгрес да чете реч. Вади листа и започва: – Ох, хо, хо, ох, ох, хо… Отзад го бутат: – Другарю Брежнев, обърнете листа! От тая страна играхме на кръстчета и кръгове.
Ученици в дипломатическото училище. Сръбчето се заяжда с американчето. – Знаеш ли каква армия имаме? – Ние имаме хиляда пъти по-голяма! – А знаеш ли какви самолети имаме? – Ние имаме хиляда пъти повече! – Да ама вие американците нямате История!!! Американчето си погледнало часовника и казало: -Вие още малко няма да имате География!
Евгени Бакърджиев отишъл да тегли пари в банката, но си забравил паспорта. Касиерът му казва: – Ами тук веднъж така Васил Найденов беше дошъл без паспорт, изпя ни песента от "Адаптация", и ние му дадохме парите. Мариус Куркински пък ни изгра една пантомима. Може би и вие ще направите нещо да ви идентифицираме? Бакърджиев се почесал по темето: – Ами не се сещам… Все някакви глупости ми идват в главата… – На едри банкноти ли ще ги искате, или на дребни?
– Какво е комунист? – Някой, който е прочел трудовете на Маркс и Ленин. – А какво е антикомунист? – Някой, който ги е разбрал.
– Тате, тате, какъв беше цвета на комунистите? – Остави ме сега… – Ама тате, какъв им беше цвета на комунистите? – Не ме разсейвай бе, работя. – Ама кажи бе, тате, вярно ли били червени? – Какви ти червени бе, в сравнение със сегашните направо златни бяха!
Отишъл Леонид Брежнев в Грузия. Там гледа – пазар голям пълен с всякакви плодове и зеленчуци. Гледа един грузинец седи пред една диня. – Продаваш ли я? – Продавам я. Избирай. – отвръща му грузинеца. – Че как да избирам като тя е една? – И ти си ни един но все те избираме.
Момче пита баща си: – Татко, какво е това политика? – Ами как да ти обясня по-накратко? – отговаря бащата. – Аз съм демокрацията, защото аз печеля парите, майка ти е правителството – тя ги харчи. Ти си народът – за теб се грижим. Прислужницата е работническата класа, а малкото ти братче е бъдещето. Момчето много не разбрало, но все пак не отговорило. През нощта то отива при майка си и гледа че тя е заспала. После минава през стаята на малкото си братче и вижда, че се е наакало. Поглежда през ключалката във стаята на прислужницата и я вижда в леглото с баща си… На сутринта всички се събуждат и детето отива при баща си и казва: – Татко. разбрах що е политика! – Браво моето момче! – отговаря бащата. – Докато правителството спи, демокрацията чука работническата класа, народът е пренебрегнат а бъдещето е цялото в лайна!
Седят си двама старци в парка и се припичат на слънце. Започват да вият сирени и те тръгват към скривалището. Като го наближават единия се плесва по челото и казва: – Аз се връщам, забравих си ченето на пейката. А другият му казва: – Спокойно бе, американците ще хвърлят бомби, а не сандвичи.
В един самолет стюардесата обикаля и пита пътниците кой какво ще пие. Минава през всички пасажери и накрая се доближава до човек, който е с дълга брада и черни дрехи. – Нещо за пиене, сър? – пита стюардесата. – Не, благодаря. След малко ще карам.
Делегат се завръща у дома от конкрес на БКП. Сяда на масата и мълчи. Жена му го пита: – Да ти сложа ли да ядеш? Мълчи, вдига ръка – гласува "за". – Да ти сложа ли и салатка? Пак мълчи, гласува "за". – Ракийка да ти сипя? Ръкопляска.
По времето на Сталин ще вдигат паметник на Пушкин в Москва. Носят проекта на Сталин за одобрение: стои Пушкин, чете томче съчинения на Сталин. Генералисимусът коментира: – Политически е правилно, но исторически – неправилно! Не може. Носят му нов проект – стои Сталин и чете томче на Пушкин. – Исторически е правилно, но политически – неправилно! Не може. Носят му трети проект – стои Сталин, и чете томче съчинения на Сталин. – Ето това е! И политически правилно, и исторически правилно! Приема се!
По социалистическо време група студенти се явяват на изпит по политикономия. Излиза един – доволен, ухилен… Колегите му го питат: – Какво стана бе? – Скъсаха ме. – А защо си такъв доволен? – Това нищо не е, Пешо направо го арестуваха.