Вицове, свързани с политика
На прием в президентството: – Защо сте угрижен, господин посланик? – Откраднаха ми златния часовник на вашия прием, господин президент. – Подозирате ли някого? – Онзи мъж със синия костюм. – Това е министърът на правосъдието. Сигурен ли сте, че е той? – Уви, да! След малко президентът на хунтата се връща при посланика: – Ето вашия часовник! – О, министърът сигурно се е почувствал неудобно? – Не, той нищо не усети…
Чула буля Пена, че в съседно село щял да идва лектор от града да проведе политическо ограмотяване. Решила и тя да отиде. Лекцията била на тема "Идеологическа диверсия". Слушала буля Пена, но нищо не разбрала. След като всичко приключило, тя дръпнала лектора и го питала: – Момче, не може ли това да ми го обясниш с по-прости думи? – Може, бульо Пено. Минават американците с един самолет и пускат иглички, които се забиват в мозъка. Ей това се нарича идеологическа диверсия. Тръгнала буля Пена да се прибира през полето, а над нея прелетял селскостопански самолет. – Бре! – рекла си тя – Американците идват! И къде да се скрие на сред къра, видяла купа сено и си мушнала главата в нея. През това време минал горския, видял едно дупе и решил да го оправи. Вдигнал полата и започнал да работи, а буля Пена се обадила: – Мушкаш, мушкаш ама до мозъка не можеш да стигнеш!
Попитали Радио Ереван: – Как СДС стигна до решението, че средната заплата ще достигне 420 лева – Ами казали са им, че долара ще стане 4,20.
В час по история учителката на Иванчо обяснява: – Деца, партизанското име на Тодор Живков е било Янко…. Иванчо настойчиво вдига ръка. Учителката го вдига. – Кажи Иванчо? – Моля, другарко, оттам ли идва лафа "Кура ми Янко"?
Вьпрос: От къде американците знаят, че Саддам има ядрено и биологично оръжие? Отговор: Пазят си фактурите.
1942. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви заточили, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, приготва си багажа, сбогува се със семейството и сяда да чака. Чака ден, два – никой не идва… 1943. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1944. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1945. Кремъл. Балът на победата. Сталин държи реч и завършва: – И през цялото време на войната на нас не ни изневеряваше чувството за хумор. Нали така, др. Жуков?
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."
На международен панаир руски специалист обяснява предимствата на волгата: – Вижте каква красива и луксозна кола! – А колко гори? Руснакът го поглежда и продължава: – Изключително меко вози! Можете да пътувате 1000км и нищо да не усетите! – А колко гори? Руснакът си знае своето: – Елегантен външен вид… – А колко гори? – А вие защо биете негрите?
В самолета. Стюардесата казва: – Моля всички да затегнат коланите! Чува се недоволен мъжки глас: – Моля, без политика!
Среща с електората. От последния ред някой се провиква: – Господин министре, много хора замръкват без хляб! Министърът отговаря без колебание: – Това са инсинуации! Има толкова много денонощни магазини!
Железопътна катастрофа. От релсите е излязъл специален влак с депутати. Пристига спасителен отряд и намират всички депутати погребани от местните жители. – Какво стана, бе? Всичките ли бяха мъртви? – пита шефа на отряда. – Да! Е, някой се опитваха да ни убедят, че са живи, ама нали ги знаете депутатите – винаги лъжат…
Въпрос: Каква е разликата между батерията и политиците? Отговор: Тази, че батериите за разлика от политиците имат поне един плюс.
В трамвая умира човек. Идва полиция. Разпитват пътниците: – Не видяхте ли, че човекът до вас умира? – Не видях – оправдава се един. – Той непрекъснато повтаряше "Лошо ми е! Лошо ми е!", но в тия времена на кого ли му е добре…
Българин е в командировка в Япония. Попада на едно погребение и понеже нищо друго не разбирал се зачел в надписите по надгробните камъни (естествено само цифрите разбирал). Направило му впечетление, че всички надгробни камъни носят малки числа – 23, 18, 10 и т.н. Попитал нашия човек да не би това да е някакво детско гробище и хората му обяснили, че според тяхната традиция се отбелязват само щастливо преживените години, за останалите нямало смисъл да се отбелязват. Замислил се нашият човек Ганьо и рекъл: "Еееех… мене пък ще ме пишат мъртво роден!"
Клинтън, Солана и Петър Стоянов заедно със жените си пътуват в самолет. По някое време самолетът започва да пада. Имат само три парашута. Стоянов казва: – Дайте да ги дадем на жените? Солана: – Жените да го духат! Клинтън: – А ще има ли време?
По времето на социализма дисидент си пуска радиото и чува: "Вие слушате радио Свободна Европа". – Господи! – стряска се той – откъде знаят?!