5163
Г-н Сакс-Кобургготски, вместо да съветвате хората да си сменят чипа, сменете вие вашия, защото сте с дефектна версия, която не поддържа добре български език.
Вицове, свързани с политика
Г-н Сакс-Кобургготски, вместо да съветвате хората да си сменят чипа, сменете вие вашия, защото сте с дефектна версия, която не поддържа добре български език.
Годишно събрание на земеделската кооперация. Доклад. Предложения. Гласуване. Овации. Накрая водещият пита: – Има ли някакви въпроси? Отзад се надига Вуте: – Сакам да питам дека е житото? Настава смут – крясъци, шамари, счупени столове… След една година: събрание, доклад, овации… – Има ли някакви въпроси? Нане се надига тоя път: – Сакам да питам дека е Вуте, дека лани пита за житото?
По комунистическо време в СССР някаква жена се явява на изпит за вкантната длъжност "чистачка". Излиза и плаче. Питат я: – Какво стана? – Ами скъсаха ме… Питат ме отначало – какво е това: две нули, М. И аз казвам – мъжка тоалетна. После – какво е това: две нули, Ж. И аз казвам – женска тоалетна. А след това ме попитаха какво е това – две нули, Н, аз не знаех и ме скъсаха. – Ей, ама ти не знаеш ли че винаги задават два въпроса по специалността, а третият е политически?
Журналист към Костов: – Какво бихте направили ако имахте сто хиляди долара? – Само сто ?!… Вече не си спомням, това беше толкова отдавна…
От трибуната: – Другари, следващата петилетка ние ще живеем по-добре! Глас от залата: – Ами ние?
Активен борец пита Живков дали може от ордена "Златна звезда" да си направи зъби. – Да – отговаря му Живков, – но можеш да носиш зъбите само по държавни празници.
Защо комунистите са щастливи от изборите? Ами защото като падне Царя и идва 9-ти септември!
Умрял Ленин. И запътил се той към Рая и на райските врата почукал. -Ида, ида-а. -Отвътре Свети петър ключове раздрънка и излезе навънка. – Ти, човече, от къде си и що дириш тука? – Аз съм Ленин от Русия. Дето спаси света от просия. – Хм. Я, почакай малко да кажа на Бога да не ми стане жалко!…Боже Всемогъщи, тука е онзи дето избеси всички патриарси и попове. Ти какво ще кажеш да го пуснем ли в Рая или в Ада да го пратим. – Бе, то, Свети Петре, как да ти кажа… Абе я му отреди едно местенце в Рая.Ама гледай много-много със слуги и прислуга да не се среща и за стачки и провали да не се досеща. – Добре, Боже. – Съгласил се Свети Петър. В това време Ленин веднага го запитал: – Ти, Свети Петре, от кога си тука? Колко ти плащат и на колко време смяна ти изпращат? – Ми, то, аз съм тука от как свят светува. Колко ми плащат? За хляба. Пък и той колко ли струва! – Слушай, Свети Петре, да кажеш на Бога веднага двама ключаря помощ да ти дава и осем часов ден работен да ти въведе! – Тъй ли? Веднага ще кажа!… Боже Всемогъщи, веднага двама ключаря помощ да ми дадеш и 8-часов ден работен да ми въведеш! – Ах ти, Петре, дърто магаре, знам те аз кой те на тоз акъл научи, но на небето, както на земята, няма да сполучи!
В трамвая умира човек. Идва полиция. Разпитват пътниците: – Не видяхте ли, че човекът до вас умира? – Не видях – оправдава се един. – Той непрекъснато повтаряше "Лошо ми е! Лошо ми е!", но в тия времена на кого ли му е добре…
Пътували в тайгата с шейна Брежнев, Тачър, Рейгън и Тодор Живков. По едно време след шейната се появила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл: – Вие продължете, а аз ще ги забавя – и скочил. Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала: – Вие продължете, а аз ще ги забавя – и скочила. Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изпод кожуха един автомат и избива глутницата. Тошо с недоумение попитал: – Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън? – Че това за четирима стига ли? – казал Брежнев изваждайки шише водка от джоба си.
Българин е в командировка в Япония. Попада на едно погребение и понеже нищо друго не разбирал се зачел в надписите по надгробните камъни (естествено само цифрите разбирал). Направило му впечетление, че всички надгробни камъни носят малки числа – 23, 18, 10 и т.н. Попитал нашия човек да не би това да е някакво детско гробище и хората му обяснили, че според тяхната традиция се отбелязват само щастливо преживените години, за останалите нямало смисъл да се отбелязват. Замислил се нашият човек Ганьо и рекъл: "Еееех… мене пък ще ме пишат мъртво роден!"
Между политици преди избори: – Сигурен съм, че трезвомислещите избиратели ще гласуват за нас! – Не е достатъчно – трябва ни мнозинство.
Свидетел пред съда: – Председателят на текезесето вършеше големи злоупотреби: раздаваше храна на партийните секретари, а ощетяваше другите животни.
Преди избори двама си говорят: – Какво мислиш за кандидат-депутатите от нашия район? – Ами имаме късмет, че ще изберат само един от тях.
Преди среща на делегация на депутати от БСП с министър Хой от Северна Корея, съветник на Лилов го предупреждава: – Другарю Лилов, внимавайте да не сбъркате "О" с "У" в името на министъра, че ще станем за смях пред медиите. – А добре, добре "О", а не "У" нали така ? – Точно така, другарю Лилов. Повторил си Лилов няколко пъти – "О", а не "У" и се запътил към корееца усмихнат: – Много се радвам да Ви видя, другарю Кор …
По времето, когато властвал Сталин в Съветския съюз, един художник рисувал порно. Хванали го КГБ-ейците и го подбрали: – Как може? Трябва да се рисуват идейно издържани картини! Какви са тези глупости? Дава ти се последен шанс да нарисуваш нещо. Ако до една седмица не си нарисувал картина, която да е идейно издържана – заминаваш в Сибир. Картината обаче трябва да е голяма – ще стои като плакат на една сграда. Затворили човека в ателието и го оставили да работи. След една седмица идват другарите и гледат някакво грамадно платно покрито със завеса. – Казвай сега готов ли си? Какво нарисува? – Нарисувал съм, другари, картината "Ленин в Полша". – Я дай, дай да видим. Свалил нашият човек завесата и какво да видят – Феликс Дзержински чука Надежда Крупская в гъза. Някакъв изненадан другар запитал: – Но какво е това? Къде е Ленин? – Е, как къде? Разбира се че в Полша.