Професионални вицове
Обаждане до директора на цирка: – Г-н директоре, аз мога да свиря на пиано! – Всички могат. – Да, но аз мога и да пея! – Добре, де, кой не може? – Мога да ходя по въже и да танцувам! – Друго, пълен съм с такива! – Илюзионист съм! – Добре, де добре, нещо оргинално нямаш ли? – Жонглирам… – Ама губиш ми времето, бе човече! – Но, господин Директоре, аз съм кон…
– Какво е общото между юристите и сперматозоидите? – На три милиона един става човек…
– Докторе, трябва да ви разочаровам – споделя пациентът, – вече бях при трима лекари и техните диагнози за моето заболяване не съвпадат с вашата! – Възможно е, при аутопсията ще видим кой е бил прав!
Наборна комисия: – Вашата фамилия? – Та…та…та…та…тарчев! – В къртечната рота!
Един старшина се ядосал на един редник и се опитва да го действа: – Редник, тичай до ония храсти и докладвай дали съм там! Тича редника до храстите и се връща задъхан: – Господин старшина, разрешете да доложа – там сте, покрит с хартия!
Генерал пита психиатъра в наборната комисия: – Как определяте дали донаборниците са психически здрави? – Задавам им един прост въпрос: "Великият английски откривател, капитан Кук, е направил три далечни плавания. По време на кое от тях е бил убит?" – Що за идея – неодобрително казал генералът, – да им задавате въпроси от английската история. Момчетата може да не са я чели!
Математик звъни по телефона: – Ало, Иван Петров? – Няма такъв тук. – Как, това не е ли домът на Петрови? – Не, тук са Стоянови. – Ама номерът ви не е ли 632548? – Не, 632549 е. Математикът затваря и се чуди: – А стига бе… Някаква си грешчица в шестия знак, а такова голямо отклонение…
В болницата докарват пострадал, целият изранен. Питат го: – Автомобилна катастрофа ли? – Не, печатна грешка в учебника по химия.
Млад адвокат тича щастливо при баща си (и той адвокат): – Татко, татко, спечелих онова дело, което ти цял живот не можа да спечелиш! – Идиот, аз цял живот се прехранвах от това дело!
Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата: – Защо си толкова отслабнала и болна? – Не питай… Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това – да си толкова добре? – Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение. След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха: – Какво става сестрице, нали ти дадох съвет? – Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах. – И какво? – Ами как какво – сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.
Отиват двама арабски терориста-камикадзе на задача. Първият:– Кажи, Мехмед, вълнуваш ли се?Вторият:– Че как! За първи път ми е все пак.
Музикант в ресторант се приближава до една от масите и пита седящия там мъж: – Извинете, вие ли поръчахте Паганини? – Не, аз чакам свинско със зеле.
– Слушай, приятелю, приеми един съвет от мен. Престани да играеш карти. Ако не съжаляваш за парите си, помисли поне за загубеното време. – Прав си. Наистина, при розетките се губи страшно много време.
Проверка в армията: – Петров! – Аз! – Иванов! – Аз! – Презоградазакачикраков! – Аз! – Ебати фамилията! – Аз!
Богаташка посреща новата си готвачка и я пита: – Защо напуснахте последното си работно място? – А аз питам ли ви защо ви напусна последната ви готвачка?
Старшина обяснява на новобранците: – В армията войникът е зает по 25 часа на ден! – Ама господин старшина, в денононощието има само 24 часа… – Нищо не разбирате вие. Войникът сутрин става един час преди началото на денонощието!
