10142
Адвокат изпратил на наелия го бизнесмен телеграма: "Делото приключи.Справедливоста възтържествува!", на което бизнесменът веднага отговорил: – Веднага обжалвайте решението на съда!
Професионални вицове
Адвокат изпратил на наелия го бизнесмен телеграма: "Делото приключи.Справедливоста възтържествува!", на което бизнесменът веднага отговорил: – Веднага обжалвайте решението на съда!
– Какво ти е мнението за днешната статия на Петров? – Пълни глупости! Отгоре на всичко ги е преписал от последната ми книга!
Партизанин разказва на пионерчета бойните си спомени: – Гледам напред – бре, ебало си мамата! Поглеждам наляво – ебало си мамата! Поглеждам надясно – ебало си мамата! Гледам назад – малей, и там си ебало мамата! – Бре, каква памет! – чудят се пионерчетата.
Отива един човек да търси работа във ферма. – Искам 1000 лева заплата! – Чакай, бе! Хората тука взимат по 50-60 лева, а ти 1000?! Че какво повече знаеш? – Ами… Разбирам езика на животните. – Добре. Я ела тука. Завел го шефа при свинете. Животните изгрухтели. – Аха. Шефе, казаха, че са се опрасили с 5 прасенца, а вие и кмета сте писали 3, две сте си ги поделили! – Сакън! Тихо! Добре, добре! Разбрал си някакси. Ама я ела при кравата! Кравата измучала. – Да, шефе. Ами тя каза, че дава по 10 литра на ден, а вие с кмета пишете 5, другите си ги вземате! – Добре! Добре! Тихо! Нает си! 1000 лева! 2000 лева! Само мълчи! Отиват те да уредят договора, минават покрай овцете и те изблейват. Шефа бързо казва: – Не ги слушай, не ги слушай! С кмета бяхме пияни!
Двама писатели, които през цялото време се съревновават, се срещат на улицата. Единият злобничко пита: – Видях новата ти книга. Не можах да разбера, кой ти я е написал. Вторият веднага го затапва: – Аз пък не мога да разбера, кой ти я е прочел?
Болния (с надежда): – Докторе, ще живея ли? Доктора (учтиво): – Интересува ви, дали има живот след смъртта?
В травматологията разговарят болните целите в гипс. – Ти как пострада? – Натресох се в един гараж. – Колата, разбира се, е на сол? – Не, аз се прибирах пеша.
– Как си? – Не ме питай! Имам толкова много работа, че ако ми се случи някоя непредвидена неприятност, ще мога да започна да се ядосвам заради нея чак след месец!
"Такъв ми бил късмета – единственият доктор, който мисли че всичко ми е наред, работи във военната комисия."
Интересно… Защо единственото списание, което пише само за блести, се нарича "Здраве"?
Китайски разузнавателен самолет летял над САЩ. Отбраната го засякла и започнала да го обстрелва. Но в самолета имало монтирано устройство, което независимо от пилота, в последния момент променяло курса. Все пак накрая самолета бил свален а пилотът пленен. Подложен бил на продължителни разпити, съпроводени с бой и един единствен въпрос – какво беше това устройство, което отклонява самолета. Бой, той мълчи, пак бой, пак мълчи и така 10 години. Накрая американците изгубили надежда да разберат нещо и разменят китайския пилот за свой, свален над Китай. В родината си нашия човек е посрещнат като национален герой – ордени, почести. Вечерта му уреждат среща с млади бойни летци, пред които той споделил премеждията си. Накрая завършил с думите: – Едно запомнете от мен момчета – учете устройство на самолета – много бият за него!
Дежурният офицер прави обиколка на столовата по време на закуска. – Някакви оплаквания? Става войник и казва: – Да, чаят има вкус на хлорна вар! Офицерът опитва чая и заявява: – Глупости! Има вкус на карболова киселина!
Една от книгите на Оскар Уайлд била издадена от фирмата "Осгуд Макилуей и къмпани". В рекламата за книгите на това издателство се изтъквало, че те винаги излизат в Лондон и Ню Йорк едновременно. Веднъж, като срещнал свой познат, Уайлд му казал: – Предполагам, че вече сте чули за смъртта на Осгуд? Надявам се обаче, че погребението му ще се състои едновременно в Лондон и Ню Йорк!
Зима. Студ. Войскова част. – Редник Иванов, какво е времето навън? – Не мога да знам, господин старшина. – Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. – Ама той само над нулата показва… – Абе, мамка ти, обърни го наопаки!
Старшина строява ротата и казва: – Представете си, че над нас лети самолет… Целия от алюмин… – Алуминий. – чува се глас от строя. – Кой се обади? – пита старшината. – Редник Петров! – Редник Петров, две крачки пред строя! Легни, стани, легни, стани, легни, стани… Марш в строя! И така продължавам! На самолета има иедрена бомба… Какво ще направите вие! – Ще спасяваме старшината. – чува се отново от строя – Кой се обади? – пита пак старшината. – Редник Петров! – Редник Петров, две крачки пред строя… Рота! Легни, стани, легни, стани…
– Как в тая криза сте успели да запазите фермата си, без да се разорите? – пита случаен минувач. – Виждате ли онзи мъж там – посочва фермерът. – Той работи при мен, но понеже нямам с какво да му плащам, след две години фермата ще бъде негова. Тогава аз ще започна да работя при него, докато си я върна обратно.