4298
Учители се обаждат в министерството да уговорят среща с министъра: – Положението е трудно, нямаме пари! – Няма страшно, и така ще ви приема.
Професионални вицове
Учители се обаждат в министерството да уговорят среща с министъра: – Положението е трудно, нямаме пари! – Няма страшно, и така ще ви приема.
Между писатели: – Една дама ми сподели, че чела във влака моя най-нов роман и пропуснала 6 спирки! – Интересно… Как е могла да заспи толкова дълбоко по време на движение?!
В едно село ще се играе пиеса за живота на хан Крум. В последния момент артистът, играещ хана се разболял и нямало свободен актьор, който да поеме ролята му. Единствено циганина Хасан, който работел като сценичен работник бил без работа. Решили останалите че той ще играе главната роля, навили го казвайки му че той само ще седи и ще повтаря това което му каже суфльора (за тези, които не знаят- това е подсказвача на сцената, да не си помислите, че е нещо друго). Вървяла добре пиесата, вървяла добре, но до едно време (сега трябва да стане нещо смешно, иначе това няма да е виц за първо място). Станало време когато един от подчинените на хана казва: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! Стои циганина и чака суфльора да му подскаже, но той мълчи. – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – повторил героя. Отново мълчание от страна на Хасан, а суфльора търси ли търси отговора на тази реплика в сценария, но не може да го намери. Притеснен, за трети път подчиненият решил да опита и потретил: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – казал той с повишена интонация (уж така е в сценария). Вдигнал учудено ръцете си суфльора, а Хасан като размислил казал: – Голям дъжд ша ни пере!
В нощната тъмница човек със сълзи на очи умолява срещнат: – Ако ми дадете неколкостотин долара, то вие ще спасите живота на един уважаван човек. – Ако имате предвид себе си, то дълбоко грешите! Вие направо имате вид на бандит! – Аз имам предвид вас!
– Доколкото знам ти си известен джебчия. Защо си дошъл на модното ревю? – Заради професията си. Искам да разбера каква е модната тенденция при джобовете…
– Докторе, защо толкова дълго ми пишеш диагнозата? Какво става? – Не се притеснявай, не е диагноза. Съчинявам ти некролога.
Археолози намират неотворена гробница в Египет. На входа пише – "тук почива най-известният играч на "тука има, тука нема" в империята". Отварят гробницата, а вътре три саркофага и надпис – "ха познайте в кой саркофаг е".
Ранен следобяд, от радиото се носи тиха музика. След малко музиката заглъхва и се чува как водещият шепне: – Нико, хайде сега изсвири нещо! – Няма! – Хайде бе, моля те! – Няма! Няма! Няма! После водещият с нормален глас: – Драги слушатели, току-що чухте изпълнение на "Капризи" от Николо Паганини…
Докладна записка от старшина в армията:„Г-н капитан, вчера се подхлъзнах в коридора, паднах и се ударих с глава в бояджийската стълба пред канцеларията ви. Моля да отпуснете 20 лева за нова стълба.“
На брега на езеро художник рисува пейзаж. Приближават се мъж и малко момче и застават зад гърба му. След като наблюдават известно време работата на художника, бащата поучително казва: – Виждаш ли, момчето ми, как се мъчат хората, които нямат фотоапарат!
– Защо се отказа да отглеждаш краставички в градината? – Ами все не мога да ги докарам като тия в магазина. – Как така? – Не растат солени и в буркани.
Един влак както си карал по релсите и изведнъж започнал да кара през полето. Отговорника за сигурността на пътниците възмутен отива при машиниста: – Абе ей, идиот такъв, кво правиш бе, що караш през полето? – Ами кво да ти кажа, имаше един човек на релсите. – И кво като е имало, газиш го и толкоз, нали са те учили! – Е газя го де, ама той тръгна през полето!
В цирка. – Чух, че сте търсели звероукротител. – Съжалявам, преди малко мястото беше заето. Елате утре…
Войниците са си все същите хлапета, които си играят на война – само дето пишките им са по-големи и автоматите са истински.
Разговор между колеги от съседни стаи: – Здравей, Петров! Мислиш ли за мен? – Честно казано – не… – И защо не мислиш? – Ами нищо лошо не ми идва наум…
Съдията към свидетелката: – На колко години сте? Красноречиво мълчание. – Ако вие сама не кажете, ще помоля мъжете в залата да определят вашата възраст.