3310
– Този господин е голям любител на живописта – казва собственик на художествена галерия на свой приятел. – По какво съдиш? – Един път влезе в галерията, когато не валеше…
Професионални вицове
– Този господин е голям любител на живописта – казва собственик на художествена галерия на свой приятел. – По какво съдиш? – Един път влезе в галерията, когато не валеше…
Разговор между войници: – Абе защо военните са толкова тъпи? – Е не знаеш ли, че когато Господ раздавал акъла те били на занятие. Той застанал на моста да ги пресрещне, а те тренирали минаване на водно препятствие и минали под моста.
Клиент, току-що наброил по някакво дело за защита значителна сума, пита адвоката си: – И все пак не се ли страхувате от по-нататъшни трудности? – О, не… Най-трудното мина.
– Новата певица в операта няма нито глас, нито слух. – Ти да не си ходил на опера? – Не, снощи жена ми ходи и като се върна ми изпя всичко…
– Подсъдими, вие сте осъден на 3000 марки глоба или на десет дни затвор. Ще платите или ще лежите? – Предпочитам да отлежа. Още първия ден осъденият получил закуска парченце хляб и чаша слабо кафе. – Искам да говоря с директора на затвора – ядосал се той – Да не би да искате да ме убедите, че това е закуска за триста марки дневно!
Работник се мести на работа в нов цех. На другия ден се прибира вкъщи целия обинтован. Жена му го пита: – Какво стана? – Ами влизам в цеха, тръгвам да отварям една машина, по навик извиквам: "Иване, хвърли ми ключ номер 27"… – И? – Откъде да знам, че в тоя цех имало толкова Ивановци?
Един човек отива при личния си лекар и казва: -Докторе,имам хемороиди! -Така ли,къде?
– Донесох ви моята първа пиеса! – А какъв е сюжетът й? – Тя го обича, а той обича… – Друга? – Не, нея. – О, най-после нещо оригинално!
Това, което не бихте искали да чувате по време на операция: 1. Такаааааа… Това нещо засега няма да го пипаме. Като отворим по-широко, ще стане ясно. 2. Приеми тази жертва, о Велики Демоне на Мрака. 3. Хей, хей, пусни, пусни бе! Лошо куче! 4. Чакайте малко, ако това е жлъчка, аз тогава какво отрязах? 5. А, не… Къде ми е часовника? 6. И сега колко ще чакаме, докато пак пуснат тока? 7. Да знаете дали някой е оживявал след вкарване на 500 ml от този разтвор? 8. Знаете ли колко е сега един бъбрек на черно? На този тук май ще му трябват два. 9. Я се пазете настрани, че ми паднаха контактните лещи. 10. Е какво, колеги, нека приемем това като горчив урок. 11. Стерилен – мерилен… нали чистачката винаги бърше пода? 12. Какво? Не беше ли този, който искаше да си смени пола? 13. Е какво пък, той вече има деца. Нали? 14. Пожар! Всички да се евакуират! 15. Идиоти! Кой от вас е скъсал 47-ма стр. на ръководството?
След като двама били заедно, на сутринта дамата пита:– Скъпи, ти да не си анестезиолог?– Да. Но как разбра?– Ами нищо не усетих.
– Докторе, това лекарство което ми предписахте много ми помогна! Докторът, замислено: – Да-а-а… какво ли не се случва.
Автобиография на … (подадена при кандидатстване за работа) Роден съм на 8 февруари 1965 година в 8 без 15 сутринта в град Симитли, махала Горната. Зодията ми е Водолей с изгряващ знак Стрелец. От малък съм закърмен с народни песни и майчина кърма. Баща ми Стефан е шофьор на автобус. Два пъти е награждаван със значка "Отличник" (1963 и 1972г.) При посещението си в Симитли през 1978 година тогавашният министър на транспорта го похвалил, което е документирано и имаме снимка. Майка ми е доячка с няколко окръжни рекорда по млеконадой (1965 г. – 8769 литра, 1976 г. – 10318 литра и 1984 г. – 12652 литра). За това е удостоена със званието Герой на … (задраскано) … труд. Брат ми Цоко тренираше борба и на юношеското първенство през 1975 год. зае 14-то място в категорията си (прилагам снимка). През 1972 година постъпих в първи клас на училище "Бачо Киро". Класна ми беше другарката Христова. Не бях отличник, но не съм повтарял годината нито веднъж. През 1976 година станах пионер и бях избран за отговорник по трудовата дейност. Колективът ме уважаваше. Основното си образование завърших в гореизложеното училище през 1980 год. Средно и висше такова нямам. Оттогава работя. Сменил съм девет професии: шофьор, носач, продавач, хигиенист и други. Сега съм на свободна практика. Не съм осъждан освен за кражби. Характерът ми е кротък. Не пия много. С първата ми жена Верка се разведохме през 1987 година по взаимно съгласие. Голямо животно беше (прилагам снимка). Тя взе децата – Сашко и Дилайла. Последната си е чиста българка, ама по него време много слушахме Том Жонс. С втората жена Сия сме в развод. Деца засега нямаме. Подпис. Дата.
В болницата карат мъж с нож, забит между лопатките. Докторът в приемната съчувствено го пита: – Боли ли ви? – Само когато се смея.
Между милионери: – Купих ниви в една много красива местност. Ще построя там един великолепен ресторант. – Че кой ще ти дойде там? – Около него ще построя град.
Старшината казва на войниците: – Само да видя, че нямате вода в манерките цялата ще ви я изсипя на главата!
– Как прекара коледните празници? – Чудесно. На Коледа ни гостуваха един адвокат, зет ми, един политик и един банкер. А на обяд мама сервира още един пуяк.