11525
На погребение един мъж плаче неудържимо. Питат го: – Какъв ви беше покойникът? – Длъжник.
Професионални вицове
На погребение един мъж плаче неудържимо. Питат го: – Какъв ви беше покойникът? – Длъжник.
– Ама това е безобразие! – възмущава се квартирантът. – Вече шест месеца живея тука и вие чак сега ми казвате, че в квартирата няма баня.
Чуждестранен турист пристига в Одеса и се спира пред внушителен паметник. Пита един минувач: – На кого е този паметник? – На незнайния воин Борис Абрамович Березовски. – Че като му знаете и трите имена, какво му е незнайното? – Не се знае дали е бил воин.
– Как не ви беше съвестно да убиете човек само заради един-единствен долар? – Долар по долар милион става, господин съдия.
Разговор в кафенето на театъра: – От мен зависи в каква светлина ще се представи всяка една пиеса в този театър. – Вие какво, да не сте директора? – Не, аз съм осветителя.
Смяна на караула през ноща. – Стой! Kой идва? – Снежанка и седемте джуджта. – Снежанка при мен, останалите на място! От близките храсти се чува гласа на дебнещия дежурен офицер: – На джуджетата три, а на Снежанка пет денонощия арест!
Предложение: Освен офицери, в шахмата да се въведат и фигури "старшини". Те ще ходят където си искат и ще взимат каквото си искат.
– Тази картина е струвала на художника цели три години труд. – Не може да бъде! – Така е. Нарисувал я е за две седмици, а през останалото време се мъчил да я продаде.
Наборна комисия: – Вашата фамилия? – Та…та…та…та…тарчев! – В къртечната рота!
Къде се срещат времето и пространството? – В казармата, когат старшината каже "Сега ще копате от тая ограда до обед!"
– Искаш ли да ти обясня квантовата теория? – Благодаря. По-добре ми обясни кинтовата теория, че нямам кинт в джоба си…
Пациент в болницата: – Докторе, помогнете ми, много кашлям… – Аха, а пушите ли? – Да, ама не помага.
– Редник Петров! – Аз! – Вчера бяхте ли в отпуска? – Тъй вярно, господин капитан! – Ходихте ли в града? – Тъй вярно, господин капитан! – На гарата срещнахте ли проститутката Мара? – Тъй вярно, господин капитан! – И игнорирахте ли я? – Тъй вярно, господин капитан! Три пъти!
Бранислав Нушич бил директор на Сараевския театър. Една вечер в ложата му влязъл посетител и му казал: – Знаете ли, за вас би било по-добре да напуснете представлението колкото може по-бързо. – Но защо? – Защото поразително приличате на писателя, чиято пиеса се играе в момента!
– Докторе, помогнете ми, пред очите ми през цялото време се въртят някакви зелени кръгове! – А вие какъв цвят предпочитате?
– Докторе, пациентът от девета стая е толкова добре, че вече започна да говори! – Така ли? И какво казва? – Че му е зле…