Вицове за необичайния студентски живот
Професор по очна хирургия бил известен с мекушавостта си по отношение на студентите. Никога не късал студент. Дори студентът нищо да не знаел, пишел му тройка. Но преди това студентът трябвало с ръка върху библията да произнесе тържествена клетва, че никога в живота си няма да оперира човешко око.
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
На един кораб пътували студенти. По едно време корабът катастрофирал. На най-близкия остров оцелели само трима студенти – от МЕИ, от ВИАС и студент по биология. Намерили ги местните канибали и им казали: – Ще ви ядеме. – А, как така ще ни ядете. – В казана и после ще ви ядеме. – Да ама така няма да е честно. Трябва да ни дадете някакъв шанс. Мислили диваците, мислили и накрая един от тях казал: – Който ни преброи овцете, няма да го изядем! Студентите се зарадвали и поискали веднага да им покажат овцете… Повели ги диваците към върха на една планина и като го стигнали, от другата страна се видяло цяло поле пълно с овце! Седнал студентът от ВИАС, смятал размера на полета, размера на овцете и какво ли още не, но накрая се отказал и канибалите го изяли… Седнал после и студентът по биология, смятал откога има овце, с каква скорост се размножавали и т.н., но накрая и той се отказал. Изяли го и него… Седнал накрая студента от МЕИ, помислил малко и казал: – Вие имате 19 456 410 овце! – А, как позна, бе? – Много просто, броиш краката и делиш на 4.
Две студентки от Софийския се разхождат вечер по улицата, едната от приложна математика, другата специалност логика. По едно ереме чули някой да върви след тях. Математичката направила някакви изчисления и казала: – С това темпо ще ни настигне след 30 секунди. Ако се разделим вероятността да хване едната от нас намалява с 50%. На другата й прозвучало логично и се съгласила. Срещат се на другия ден и математичката пита: – Какво стана снощи? – Ти се оказа права, мъжът ме настигна след 30 секунди. – И ти какво направи? – Ами вдигнах си полата. – А той какво направи?! – Той си свали панталините. – И после какво стана? – Е, по пътя на логиката с вдигната пола се бяга по-бързо, от колкото със свален панталон.
Професор по математика обяснява на студентите: – Математиката е наука, която е много полезна за бита. Ако, да речем, към рождената си дата прибавя телефонния номер на Деканата и от резултата извадя ръста на тъща си в сантиметри, ще получа собствения си телефонен номер с точност до една десета…
Лекция в университета. Професорът: – А сега колеги, бихте ли ми казали пример за лошо стечение на обстоятелствата? Иванов! – Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви жена с прекрасен задник. Идва автобуса и тя се качва в него, преди да успееш да направиш каквото и да е… Професорът: – Чудесно, Иванов! Петров… – Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви мъж с прекрасен задник. Идва автобуса и той се качва в него, преди да успееш да направиш, каквото и да е… Професорът: – Добре, Петров! Колев… – Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Зад теб върви Петров, а скапаният автобус, не идва и не идва…
В института по ветеринарна медицина професорът чете лекция за размножаването при едрия рогат добитък. – Всеки бик може да има до 50 полови акта на ден… – Колко, колко? – пита женски глас от първите редици. – Петдесет. – Може ли да го повторите още веднъж за задната редица? Професорът повтаря. Мъжки глас от задната редица: – А това с една крава ли, или с 50 различни? – Различни, разбира се. – Може ли да го повторите за предната редица?
Студентско парти. В една от стаите се усамотява една двойка. След доста време отвътре се чува истеричен кикот. Останалите отварят вратата и виждат момичето, което не може дъх да си поеме от смях, а момчето се е скрило под одеалото. Момичето обяснява: – Аз го питам кога ще свърши, а той ми отговаря, че е втори курс.
Много срамежлив студент едва се престрашава да покани колежка на кафе в квартирата си. Нарочно не прави специални приготовления, за да не си помисли тя нещо… Звъни се на вратата – мадамата идва. Под мишница носи някакъв пакет. – Какво носиш? – Будилник, че утре трябва да ставам рано за лекции.