Вицове за необичайния студентски живот
Един асистент решил да се заяде със студент и го пита: – Колко лампи има в стаята? – 20. – отговорил студентът. – Грешка, 21 са, аз си нося фенерче в джоба. Студентът останал на поправителен. На следващия път пак го питат: – Колко лампи има в стаята? – 21! – отговорил студентът, а оня му вика: – Не, 20, аз не си нося фенерчето. – Да, но този път аз нося! – отговорил студентът.
Студент отива на изпит, тегли си въпрос и сяда. След малко професорът го вика да отговаря. – По първия въпрос? – Ами, знаете ли, аз цяла нощ се готвих и сега някак си ми излетя от главата. – Добре, по втория въпрос? – Ами, разбирате ли, цяла нощ учих и нещо ми се е объркало всичко в главата. Иначе го учих, сигурен съм, даже задачи решавах. – М-да, в такъв случай ще ви задам допълнителен въпрос – професорът станал и написал на дъската формулата: Н2О.- Какво е това? – Ех, знаех го, ама сега ми изскочи от главата. Иначе ми е до болка познато… – Добре ще ви поскажа малко. Какво пиете? – Ами, да! Разбира се! Това е саламура от кисели краставички!
Професор по математика обяснява на студентите: – Математиката е наука, която е много полезна за бита. Ако, да речем, към рождената си дата прибавя телефонния номер на Деканата и от резултата извадя ръста на тъща си в сантиметри, ще получа собствения си телефонен номер с точност до една десета…
Две студентки от Софийския се разхождат вечер по улицата, едната от приложна математика, другата специалност логика. По едно ереме чули някой да върви след тях. Математичката направила някакви изчисления и казала: – С това темпо ще ни настигне след 30 секунди. Ако се разделим вероятността да хване едната от нас намалява с 50%. На другата й прозвучало логично и се съгласила. Срещат се на другия ден и математичката пита: – Какво стана снощи? – Ти се оказа права, мъжът ме настигна след 30 секунди. – И ти какво направи? – Ами вдигнах си полата. – А той какво направи?! – Той си свали панталините. – И после какво стана? – Е, по пътя на логиката с вдигната пола се бяга по-бързо, от колкото със свален панталон.
В следствие на нестихващите пожари, огнени пламъци обхванали сградата на ВИАС (Висш институт за архитектура и строителство), която изгоряла. Останала незасегната само будката на портиера. Отишъл един студент, видял че сградата я няма и попитал човека, който бил в будката: – Извинявайте, да знаете къде е ВИАС? – Да! ВИАС изгоря. Отишъл си студентът, но на следващия ден отново дошъл и задал същия въпрос. Когато това се случило и на третия ден, на портиера му писнало и запитал: – Момче, защо всеки ден идваш и ме питаш едно и също нещо? Нали ти казах вече, че ВИАС изгоря! – Ами драго ми става, като го чувам всеки ден бе, чичо!