Един черен жребец препускал през пустинята-седмица, две, месец. По едно време видял кръчма. Влязъл вътре, тропнал с копито по бара и казал на бармана:
– Слушай к"во, искам да ме напоиш, да ме нагостиш, и утре рано сутринта да ме събудиш защото страшно бързам!
Бармана така и направил, напоил го, нагостил го и на следващата сутрин отишъл да го буди. Нямал кофа с вода, затова му лиснал кофа с бяла боя. Коня се събудил разплатил се с бармана и тръгнал на път. Препускал седмица, две и видял оазис. Решил да се освежи малко. Навел се да пие вода, видял отражението си и възкликнал:
– Еееее, каъв тъп барман – събудил е друг кон!