Мечока и заека били големи приятели. Един ден се срещат на горската пътека и зайю е много омърлушен.
– Какво става бе, заю?
– Мани, мани!!! Получих повиквателна за казарма!!!
– Е и кво?
– Шъ ме земат!!! А аз не искам да ходя войник!
– Чакай да помислим! – казал мечока и двамата седнали върху пъноевете да помислят.
Седяли, мислили, седяли…. и най-накрая мечокът казал:
– Виж кво! Ако ти избия двата предни зъба, ще почнеш да фъфлиш, а фъфляци в казармата не зимат!!!
Помислил зайо и рекъл:
– Верно, бе! Дай да го направим!!!
Замахнал мечо, фраснал заека и предните зъби на заека паднали. На следващият ден мечокът седнал върху пънчето и чака заека да се върне от военното. Най-накрая го видял. Зайо тича по пътеката и подскача весело.
– Кво стана бе зайо? – попитал мечокът.
– Сичко мина есстра! – фъфлейки казал заекът – Дюфтабанлии не зимат!!!
5342
