През пустинята бедуин язди камила. Слънцето пече горещо като в пещ. Настига го мотоциклетист.
– Уважаеми – казва бедуинът – не ти ли е горещо?
– Не – отговаря мотоциклетистът – Аз карам бързо и вятърът ме разхлажда.
– Наистина ли? – удивил се бедуинът и пришпорил камилата.
Скоро изчезнал зад хоризонта. След половин час мотоциклетистът го застига и какво да види: камилата лежи умряла на пътя, а до нея стои бедуинът и клати глава:
– Ай-ай-ай, бедното животно съвсем замръзна.
269
