В училище учителят обяснява на децата как трябва да си мият зъбите преди лягане, и после почва да ги пита: – Петърчо, ти какво правиш вечер преди лягане? – Мия си зъбите! – Браво. А ти, Марийке? – Мия си зъбите. – А ти, Иванчо? – Пуша една цигара и си лягам. – Браво бе… А родителите ти какво правят? – Е, господин учител, тоя въпрос не е подходящ за деца във втори клас…
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
– Не сте прав, като твърдите, че не предприемаме никакви мерки срещу закъсненията на влаковете, господине. Нима не сте забелязъл, че в салона за пътници има три нови пейки?
В ресторанта: – Сервитьор, къде ми е пържолата? – Под лимончето, господине!
Лъвът, царят на животните издал заповед: – Всички в гората се задължават да пазят пълна тишина между 2 и 4 часа следобяд – царят почива. Ляга той, заспива и… гръм. След малко… отново бууум. На третият гръм ядосан тръгва по посока на взривовете и вижда слона. А той гледа невинно и мига с очи: – Ваше величество, зная за вашата заповед и затова тихичко, тихичко си еба едни маймунки. Ама аз свършвам – те гърмят.
Умира DOOM-ър. В ковчега, вместо цветя, слагат бяла тога и арфа, ако попадне в рая и моторен трион, ако попадне в ада.
През 70-те години Брежнев говори на митинг в Москва: – Другари, през 1980 г. всеки жител на СССР ще има мотоциклет! Тълпата реве: – Ураааа, мотоциклееет, мотоциклееет… Брежнев продължава: – Другари, през 1990 г. всеки наш гражданин ще има автомобил! Тълпата: – Ураааа, автомобиииил, автомобииииил… – Другари, през 2000 г. всеки гражданин на СССР ще може да си купи въртолет! Тълпата изпада в луд екстаз: – Уррррррраааааааааа, върртоолеееееееет, въртолеееееееет… Една бабичка обаче пита: – Другарю Брежнев, че защо ми е на мен пък въртолет? – Ех, колко си проста, бабо! Чуеш например, че в Киев са пуснали макарони и литваш да си купиш…
Народно поверие: Ако системния администратор вече е на работа в 9 сутринта, значи сървърът не работи.
– Вчера поправих часовника с кукувицата. – И какво, върви ли? – Разбира се. Сега кукувицата излиза на всеки половин час и пита колко е часът.
