– Подсъдими, вие сте осъден на 3000 марки глоба или на десет дни затвор. Ще платите или ще лежите? – Предпочитам да отлежа. Още първия ден осъденият получил закуска парченце хляб и чаша слабо кафе. – Искам да говоря с директора на затвора – ядосал се той – Да не би да искате да ме убедите, че това е закуска за триста марки дневно!
– Докторе, по цяла нощ не мога да заспя, защото мисля за хиляди неща наведнъж. – В такъв случай ви препоръчвам преди лягане да пиете по три лъжици разхлабително. – И тогава ще заспя ли? – Не, разбира се, но пък за сметка на това ще мислите само за едно нещо…
– Докторе, нима във вашата болница няма лекарства за моето заболяване? – Какво говорите! В нашата болница има толкова много лекарства, че за някои от тях все още не са се намерили заболявания!
Кандидат-депутат се обажда на жена си след изборите: – Можеш да ме поздравиш, избраха ме! – Не може да бъде, да не ме лъжеш? – За какво да лъжа вече – нали ти казвам, вече ме избраха!
В болницата. Доктор към пациент: – Пригответе се за най-лошото! – Ще умра ли докторе? – Не, но Ви изписвам лекарство, което не се изплаща от Здравната каса.
Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли – на пътя му застанал Кумчо Вълчо: – Как си, Зайо, какво правиш? – Добре съм Вълчо, ама се напуших. – И какво усещаш? – Ами нищо! – Как така нищо бе, Зайо?! – Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!
Щирлиц излезе на централния булевард в Берлин и, за да не се набива на очи, тръгна да го пресича пълзешком…
Какво казва мъжът на жена си в поредните години на брака, когато пресичат заедно уличното платно: Първата година: "Почакай, пиленце, нека мине колата!" Втората: "Мила, почакай, идва кола!" Третата: "Чакай, идва кола!" Четвъртата: "Бъди по-внимателна!" Петата: "Не виждаш ли колата?" Шестата: "По дяволите, сляпа ли си?" Седмата (на себе си): "Като си сляпа, нека те сгази!"
