2299
Говорят си група старци, от какво ядене се получава най-добра ерекция: – Орехи с мед. – Цариградски локум. – Шоколад с бадеми. – Виагра. – Боб с вафли. – Кой ти го каза? – Един войник.
Говорят си група старци, от какво ядене се получава най-добра ерекция: – Орехи с мед. – Цариградски локум. – Шоколад с бадеми. – Виагра. – Боб с вафли. – Кой ти го каза? – Един войник.
Учителят казал на учениците: – Всички олигофрени да станат. Никой не станал. По едно време станал Иванчо. Учителят попитал: – Защо стана? – Стана ми мъчно да стоите само вие прав и реших да ви правя компания.
В столовата: – Кой е дежурен? – Аз, господин полковник! – Защо не слагате дафинов лист в супата? – Войниците не щат да го ядат, господин полковник!
Разхожда се един руски хакер из парка през нощта, и вижда как на една пейка някакъв грузинец напъва отзад една девойка. Той се оглежда, позамисля се, па си сваля гащите, и напъва грузинеца отзад. Последния от своя страна, заклещен между двамата, няма как да мръдне, и само пита през зъби – "Кой си ти бре?", на което хакерът отговаря: – Мълчи, мълчи, мое анонимно прокси…
Едно джудже отива в публичен дом. Звъни на вратата. Мадам отворила, огледала се, но нищо не видяла. След малко пак се звъни на вратата. Мадам отворила, но пак не видяла никой и точно преди да затвори вратата джуджето извикало: – Ехо, тук долу! Мадам забелязала джуджето и казала: – Ей, я се махай от тука, бе, дребен! – Абе, аз може да съм малък, ама виж с к`во звъня!
Извикал хан Кубрат най-големия си син. – Слушай сега, синко, я вземи от оня куп сега една съчка и я счупи. Взел я той, и с лекота я натрошил на няколко места даже. – А сега, вземи 3-4 клонки и се опитай да ги счупиш наведнъж. Хваща нашия, понапънал мишци, но успял да ги строши. – А сега, сине, пробвай да счупиш наведнъж всичките 20-тина клона от купчината… Вдигнал ги нашият човек, напъвал, напъвал, пот му избила от челото, но накрая успял да ги скърши на коляното си. – Еееей да ти се не види, абе тебе човек на нищо не може да те научи бе!!!
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Мъжът се прибира пиян в къщи и отваря вратата на хладилника: – Ей, бакшиш, хайде до центъра! Жената протестира: – Лягай си по-скоро пияницо! След малко мъжът скача от кревата, отваря пак вратата на хладилника: – Градски, хайде до центъра! Жената пак се обажда: – Казах ти да си лягаш, нещастнико! Така два-три пъти. Накрая жената заспива. На сутринта се събужда и какво да види: ни мъж, ни хладилник. – Ей, – мисли си, – явно го е кандардисал.
1-ва степен: Той се обажда на жена си и й казва: – Жена, аз съм в командировка и ще спя с нея! 2-ра степен: Той се прибира у дома, води си мадама и прошепва на жена си: – Ш-ш-ш-ш-шт, жена, кажи че си ми братовчедка! 3-та степен: Той се прибира у дома пиян на мотика и крещи на жена си: – И, жена, да знаеш, че тези деца не са от тебе…