Умрял Ленин. И запътил се той към Рая и на райските врата почукал.
-Ида, ида-а. -Отвътре Свети петър ключове раздрънка и излезе навънка.
– Ти, човече, от къде си и що дириш тука?
– Аз съм Ленин от Русия. Дето спаси света от просия.
– Хм. Я, почакай малко да кажа на Бога да не ми стане жалко!…Боже Всемогъщи, тука е онзи дето избеси всички патриарси и попове. Ти какво ще кажеш да го пуснем ли в Рая или в Ада да го пратим.
– Бе, то, Свети Петре, как да ти кажа… Абе я му отреди едно местенце в Рая.Ама гледай много-много със слуги и прислуга да не се среща и за стачки и провали да не се досеща.
– Добре, Боже. – Съгласил се Свети Петър.
В това време Ленин веднага го запитал:
– Ти, Свети Петре, от кога си тука? Колко ти плащат и на колко време смяна ти изпращат?
– Ми, то, аз съм тука от как свят светува. Колко ми плащат? За хляба. Пък и той колко ли струва!
– Слушай, Свети Петре, да кажеш на Бога веднага двама ключаря помощ да ти дава и осем часов ден работен да ти въведе!
– Тъй ли? Веднага ще кажа!… Боже Всемогъщи, веднага двама ключаря помощ да ми дадеш и 8-часов ден работен да ми въведеш!
– Ах ти, Петре, дърто магаре, знам те аз кой те на тоз акъл научи, но на небето, както на земята, няма да сполучи!