След като Иванчо и Марийка се оженили, вкъщи всичко започнало едно след друго да се разваля. Но като се бриберял вечер Иванчо, вземал вестника, пускал телевизора, вдигал краката на масата като истински мъж и все се измъквал: „Марийка, аз не съм електротехник, водопроводчик, не разбирам от перални.“ Една вечер се прибрал и гледа всичко оправено.
– Майстор ли си викала, Марийке? – пита Иванчо.
– Не. Дойде съседът отгоре. Каза, че ще оправи всичко, но ако се съглася да му направя сладкиш или да легна с него.
– И ти му направи сладкиш?
– О, Иванчо, аз да не съм сладкарка.