Тъща се скарала със зет си. Грабнала си чантата и рекла:
– Ще ви напусна и ще избягам в някоя дива джунгла! По-добре да живея заедно с канибалите, отколкото да рискувам денонощно живота си под един покрив с теб!
Излязла и тръшнала след себе си вратата.
– Слава Тебе, Господи! – казал зетят. – Най-после чу молитвите ми!
Не след дълго входната врата се отворила и тъщата, виждайки веселия си зет, рекла:
– Провървя ти отново, навън вали дъжд.