Национални вицове
Чукчата отива войник. Като го знаят какъв е, го пращат някъде, където няма да борави с оръжие. Слагат го пожарникар. След два дена командирът на пожарникарите се оплаква на шефа си: – Чукчата е в болница, ранен. – Е как бе, не взехте ли мерки да го пазите? – Взехме. На върха на стълбата написахме "Стоп!". Обаче се оказа, че той чете бавно…
Шотландец поправя антената на покрива на блока и по някое време се подхлъзва и пада. Прелитайки покрай прозореца на кухнята си, вика на жената: – Готви за един по-малкоооо…
Чукчата отива на лов за елени. Върви си и се пее: "Чукчата отива на лов за елени. А в тундрата има много елени. Поне 1446524764214245, или може 46437332598971221325654532145451245673232465, или пък 54324214217363534213636454373525252516161532, или даже 14234565423214656456467989142531221455498732, или повече от 48640247867435047168684732140504756470254564, или по-малко от 30143501414761404689270756830413545042475604, или около 40540165540223155672416574987404124641201460, а като нищо и 47987073567422016146045696745046145045651015, … [10 килобайта изрязани от песента за елените] … вероятно са и 98742454074547647512051323165767204774364726, ама майната му, така или иначе на чукчата не му е работа да брои елени".
Шотландец влиза в затвора. Съкилийниците го разпитват: – За какво си тук? – Обрах един бижутериен магазин. Счупих витрината с една тухла и обрах всички скъпоценности. – И те хванаха на място? – Не, после ме хванаха. Като се върнах за тухлата.
Циганка звъни по телефона в "Бърза помощ": – Ало, елате бързо, едно от децата ми глътна игла! Дежурният лекар тръгва към линейката, а телефонът отново звъни: – Ало, "Бърза помощ" ли е? Няма защо да идвате – намерих си друга игла…
Чукчата се прибира у дома: – Жена, стоплила ли си чая? – Да. Налива му чай, чукчата опитва – студен. Ядосан го излива на главата на жена си и излиза от стаята. Жената стои и си мърмори: – Добре че не го бях стоплила, щеше да ме изгори.
– Знаете ли кой е истински търговец? – Този който купи от арменец и продаде на евреин с печалба!
Попаднал един грузинец в концлагер като военопленник. Една сутрин дежурният ги строява и почва да ги разпределя – тоя на строежа, оня да чука камъни, друг да копае окопи. Стигат до грузинеца: – Думбадзе – в газовата камера! Грузинецът се обажда: – Другарю оберщурмбангрупенфюрер! Стига вече! Оня ден бях в камерата, вчера в камерата, днес пак в камерата! Вече почна да ме боли глава!
Еврейски ресторант. Сервитьорът: – Какво ще поръчате? – Ами, дайте да видя менюто. – Меню не даваме. Ако искате да четете отидете в библиотеката.
Возели са в един самолет българина, американeца и французина, но самолета се разбил на един остров с канибали… Хванали ги канибалите тримата, и им казали, че ще ги изядат ако не успеят да разсмеят техния кон… Минал американчето, и почнал вицове, едно друго, ама не успял, изяли го. Минал французина – бъзици, едно друго, ама коня не ебавал да се смее. Дошъл ред на българина. Отишъл той до коня казал му 2-3 думи и хоп и коня се пукнал от смях. Пуснали го да си ходи…. след 2-3 години пак самолет пак трима пича пак същия българин над същия остров… блъснал се естествено самолета и пак канибалите тръгнали да ги ядат, ама щели да ги пуснат ако разплачат коня на племето – той от 3 години не спирал да се смее… Пак не успели първите двама и дошъл ред на българина. Пак отишъал той до коня и хоп – коня заплакал зацвилил и взел, че пукнал от мъка даже… Кво да се прави, пуснали го българина… Ама вожда го попитал: – Абе я ми кажи как го направи това с тоя кон. – Много просто – отговорил нашия – първия път му казах на ухото, че имам по голяма от неговата пишка, и той се пукна да се смее, ама втория път му я показах…
Сали и Айше излезли да се разходят и седнали в една кръчма. Сали нямал пари и затова помолил Айше: – Айше, ако черпиш една мастика, довечера ша ти праим много хубаво. – Готово бе, Сали – рекла Айше и му взела една мастика. Изпил мастиката Сали, но му се приискало още една и пак се примолил: – Айше, ако черпиш още една мастика, довечера ша ти праим много, ама много хубаво. – Няма проблем бе, Сали – рекла Айше и поръчала втора мастика. Изпил и тая мастика Сали, но искал още. – Айше, ако черпиш още една мастика, довечера ша та праим да умиргаш. – Тъй та искам бе, Сали – рекла Айше и поръчала третата мастика. Тръгнали да си ходят, прибрали се и легнали. Обаче мастиките ударили Сали и той задрямал. Айше чакала, чакала и го сръгала. – Айде бе, Сали! Нали щеше да ма праиш да умиргам? – Живей ма, Айше, живей! – рекъл Сали.
– Колко ирландци са нужни, за да се смени една електрическа крушка? – Двама: единият държи крушката, а другият пие уиски докато стаята се завърти.
Полският пазач видял някакви цигани да берат ряпа на полето и се развикал: – Ха, крадци долни! Ряпа крадете, а? – Не бе, бате, не крадем! – Ами какво правите тогава? – Само я дърпаме да расте по-бързо.
В прерията прекарали железница и, силно впечатлен, един индианец отишъл при вожда и казал: – Искам да си сменя името! – Така ли? И как искаш да се казваш? – Големият метален огнен кон, който препуска из прерията със страшен шум, бълва пушек и хвърля искри. – И как ще ти викаме за по-кратко? – Ту-тууу…
Чукча отива на гости на геолог. Геологът го посрещнал добре, нагостил го, а на следващата сутрин чукчата пита: – Геолог, остана ли ти още бира? – Не! Обаче долу в кръчмата трябва да има. – Геолог, на чукча му се пие бира. Напиши ми на една бележка, какво да кажа в кръчмата… Написал геологът нещо на едно листче и го дал на чукчата. Влиза чукчата в кръчмата и чете от листчето: – Има ли бира? Кръчмарят: – Няма! Чукчата чете нататък: – Мамка му! Така си и знаех…
Две чукчи ловят риба в лодката. Единият стои на носа, а другият на опашката. Изведнъж този дето е на носа чува силен плясък отзад, обръща се и вижда, че другата чукча я няма. Изплашил се и почнал да вика. След няколко минути другият изплувал от водата и се качил в лодката. – Къде беше, изкарах си акъла? – Кakво си се развикал, ходих да сменям червея…