Национални вицове
Отишъл турист в Тбилиси. Качва се на такси и шофьора подкарва с бясна скорост. Наближават кръстовището и свети червено. Шофьорът дава газ и минава. На следващото кръстовище пак. – Абе човек, недей така, ще стане някоя беля! – Аз съм джигит! – отговорил смело грузинеца. На следващото кръстовище е зелено и той бие спирачки, едвам успява да спре. – Сега пък защо спря? В това време профучава кола по другата улица, а шофьорът се обажда: – И той е джигит!
На някакви американски самолети все им се чупели крилете. Никой не можел да ги оправи. Обаче идва един българин и казва: – Я надупчете крилете през средата! Те го направили и крилете спрели да се чупят. – Как се сети? – Ами тя нашата тоалетна хартия не се къса дето е надупчена!
Аврам помолил Сара да му се отдаде.– Добре, но както винаги! – казала Сара.– Как, десет пъти за нощ?!– Не по-малко.– Но, Сара, знаеш, че вече не съм в първа младост.– Тогава няма за какво да говорим…– Е, добре де. Съгласен съм. Само че след всеки път ще си взимам по един душ.– Това си е твой проблем.Настъпила нощта. След първия път Аврам отишъл в банята. Върнал се. Втори път. Отишъл в банята. Върнал се. Трети път. Излязъл. Върнал се. Четвърти… Шести… Дванадесети път…Започнало да се съмва. След седемнадесетия път Сара се обърнала към партньора си и на утринната светлина видяла в леглото си Ицхак.– Ти какво правиш тука бе! – възмутила се Сара. – Тук трябваше да бъде Аврам!– Аврам? – усмихнал се Ицхак. – Твоя Аврам от единадесет вечерта продава входни билети по четири кинта…
– Айде Пено, ставай, петлите кукуригат. – казал мъжът. – Оти да ставам, да не съм кокошка!
Американският президент е на посещение в Израел и отиват заедно с израелския президент на поклонение пред Стената на плача. Американецът пита: – Може ли да се помоля на бога да ми помогне в следващата избирателна кампания? – Може, но все пак имай предвид че говориш със самия Бог! – А може ли да го помоля да спре подигравките в пресата срещу мене? – Може, но не забравяй че говориш със самия Бог! – А може ли да го помоля Израел да върне на арабите Западния бряг? – Може, но не забравяй че говориш със стена.
Седели в едно купе на влак французин, англичанин и българин. По едно време жената се изтървала и пръднала. Като джентълмен англичанинът казал: – Господа аз бях, ядох лоша храна и… След малко жената пак пръднала, и французинът казал: – Господа, този път бях аз, имам разстройство и… След малко българина станал да изпуши една цигара в коридора и казал: – Ало, тая ако се насере да знаете че съм аз.
Двама чукчи на леден блок. Единият нещо яде. – Какво ядеш? – Шоколад. – А защо така гадно смърди? – Ям го за втори път.
На времето в магазин на Кореком влиза един старец да си купи газова печка, но продавали само на чужденци. Един англичанин го съжалил и поискал да му плати печката. Извикали ченгето, което отговаря за продажбите и той поискал документ за роднинство. Англичанинът отгворил: – Имаме общ прадядо, онзи с голямата брада. На вас остави Манифеста, а на нас – Капитала.
В Америка хората работят, ако им плащат добре. В България хората работят. Ако им плащат – добре.
Турист на тихоокеански остров. Гледа – някакъв туземец яде кокосов орех. Пита го: – Ей, в тая жега как не ви мързи да се катерите по палмите да берете орехи? – Мързи ни, как да не ни мързи. Ама ние не се катерим – чакаме да духне вятър и да ги събори. – Ами ако няма вятър? – Е, в такива безветрени години казваме, че реколтата е слаба…
Семейство канибали вечеря. Мъжът опитва супата и възмутено хлопва жената по главата с лъжицата: – Колко пъти съм ти казвал като слагаш месото да му сваляш чорапите преди това!
По време на бомбардировките в Белград най-често минаващата мисъл през главите на сърбите била: "Колумбе, е`бем ти любопитството".
Един американец, един турчин и еднин чукча решили да участват в едно състезание – кой ще издържи най-дълго затворен в една стая без храна. Казали им, ако вече не издържат да се обадят по телефона. Първо влязъл американецът. Седял два-три дни и не издържал, обадил се и казал да го измъкват. Втори бил турчинът. Той издържал една седмица, но много огладнял и се предал. Последен влязъл чукчата. Минавали дни, седмици… След три месеца организаторите решили да проверят дали не е умрял. Влезли и какво до видят! Чукчата на колене седи и нарежда: – Телефон, телефон, моля ти се! Чукча гладен. Телефон, моля ти се!
Говорят си двама каубои: – Ти чувал ли си за Неуловимия Джо? – Не. А защо е неуловим? Да не би да има най-бързия кон? – Не, кара една кранта. – Или е страшен стрелец? – Изобщо не може да стреля. – А защо не могат да го уловят тогава? – Че кой ще го гони пък него, на кого е притрябвал?
Адвокат посещава беден англичанин, вади от папката официален документ и започва да чете: – Поръчано ми е да ви съобщя, че е починал ваш далечен роднина и цялото му имущество е завещано на вас. Получавате имението заедно с всички заобикалящи го гори, сто хиляди лири стерлинги и любимото му куче. Наследникът дръпва от лулата си, изпуска облак дим и пита: – А каква порода е кучето?
Влиза Стария трапер в бара. – Ти – посочва един – искаш ли да пиеш със Стария трапер? – Не, не искам. Следват пушечни изстрели. Пак (към друг). – Ти искаш ли да пиеш със Стария трапер? – Искам, искам. Пак пушечни изстрели. Стария трапер отива на бар-плота. – Барман, едно двойно уиски. При Стария трапер няма "искам-не искам".