Национални вицове
Условие на задачата:Японският гангстер Тецуя Ширу заявил, че решил да застреля кмета на Нагасаки, защото бил недоволен от градските власти как са постъпили с него след ПТП през 2003 г. По данни на японската национална телевизия, убиецът бил убеден, че за аварията има вина кметството, защото на пътя е имало дупка.Трябва да се изчисли, с колко трябва да се увеличат доставките на оръжие, ако се почне да се действа по същия начин и в София.
Айше и Хасан са мъж и жена. На Хасан се наложило да замине в командировка. Айше веднага си викнала любовника и се почнали. Хасан обаче си забравил някакви документи и се връща. Заварва Айше просната на леглото и отдолу цялата мокра. Ядосал се Хасан и й вика: – Ама Айше, що си мокра ма? Тя му отговаря: – Абе Асане, на нея й било мъчно за тебе и тя плакала. – Ама Айше, а що са ти навътре космите? – Ох Асане, ама тя като плакала, много подсмърчала бе!
Двама каубои си седят в един бар в Дивия Запад и единият казва: – Виждаш ли го онзи ей там със шапката? Другият поглежда, но казва: – Ама те всички са със шапки, кой от всичките? – Абе ей онзи с двата пищова на онази маса! – Ама те всички са с по два пищова – вика другият. Първият се ядосал, извадил единия пищов, изстрелял един пълнител и казал: – Ей онзи там дето го гръмнах виждаш ли го? Ей тоя вчера ми спаси живота!
Трима чукчи вървели през тайгата и единия се загубил. Спрели другите двама да го чакат. По едно време единия се ядосал и казал на другия : – Я, стрелни във въздуха, че да се намерим. Стрелнал другия, ама изгубилия се пак го няма. – Я пак стрелни – казал пак единия. Другия пак стрелял, но нищо. За трети път оня казал: – Айде пак стреляй. – Добре, ама за последно, че ми свършиха стрелите.
Чукчите обявили война на китайците. Китайците дълго търсили на картата къде да намерят враговете си, най-после избрали някаква точка на Чукотка и отишли да видят какво става. Пристигат и виждат три юрти. Влизат в едната и питат: – Вие чукчи ли сте? – Да! – Че как искате да воювате с нас? Ние сме милиарди! – Да бе, голяма глупост беше да ви обявяваме война! Къде ще ви погребваме толкоз народ?
Старият Макдърмот е на предсмъртно легло. Жена му се доближава, за да чуе последните му думи: – Да знаеш, Макмилън ми дължи 13 паунда. – казва, задъхвайки се, Макдърмот. – Тъй, тъй, добре, няма да забравя. – му отговаря жена му. – А на Макинли дължа 10 паунда… – продължава Макдърмот. – Ей на, пак започна да бълнува! – си мърмори жена му.
Отива чукчата да си прави изследвания в поликлиниката и носи трилитров буркан с урина. – Да беше донесъл и куфар с лайна – мърмори медицинската сестра. Чукчата се пресяга през вратата и вмъква от коридора куфар: – Знаех си аз, че ще потрябва!
Наели чукча да боядисва осевите линни на едно шосе. Първия ден чукчата направил 200 метра осеви линии и шефовете му били възхитени. На втория ден направил 150 метра, но шефовете му пак били доволни. На третия ден направил 100 метра осеви линии и началниците му си казали, че щом първите дни се е справял добре, пак ще може. Но на четвъртия ден чукчата направил само 50 метра осеви линии и шефовете го повикали в офиса: – Какво става с теб – казали – преди работеше толкова бързо и толкова много – първия ден 200 метра, втория 150, после 100, а сега… А той отговорил: – Сега чукча също работи добре, но кофа далече!
Пещера. Силен женски вик: – Не искам деца, не искам! Спокоен мъжки глас: – Яж, яж, няма друго за вечеря.
Форт някъде в Дивия запад. Белите са се укрепили вътре и чакат да ги нападнат индианците. Командирът на форта казва на индианския съгледвач, който работи за белите: – Прериен вълк, опитай да разбереш колко индианци ни нападат. Оня ляга на земята, долепя ухо до пръстта и казва: – 200 човека са, всичките на коне, боядисани в цветовете на войната. Вождът е яхнал дорестия си кон на бели петна, помощникът му е на сива кобила. Шаманът и той е с тях. Командирът е поразен: – И ти разбра всичко това само като се вслушваш в тропота на копитата им? – Не, капитане. Видях ги през процепа под портата.
Двама стари евреи, собственици на магазини за дрехи си говорят в кафенето. Единият казва: – Ех, толкова пари дадох да го изуча моя син и сега какво? Сутрин спи до 10, идва на работа в 11, пие кафе до 12, после ходи на обяд до 2 и след това цял следобед се закача с манекените. Другият евреин отговаря: – Твоята е лесна, пък моята е 10 пъти по-лоша. Моят сутрин спи до 9, идва на работа в 10, пие чай до 11, после ходи на обяд до 2 и след това цял следобед се закача с манекените. – Че какво толкова, също като моя син, няма разлика… – Не приятелю, ти все пак продаваш женски дрехи, а аз мъжки – отговаря другия.
Съдят грузинец за изнасилване: – Обвиняеми Гогоберидзе, кажете как изнасилихте гражданката Иванова! – Благодаря, добре беше.
Към лежаща на плажа дама се приближава каубой.Дамата:– Ауууу какъв голям пистолет имате…– При нас в Тексас, всичко е голямо…– Ауууу каква голяма шапка имате…– У нас в Тексас, всичко е голямо…– Всичко ви е голямо??? Искате ли да прекараме нощта заедно??На сутринта дамата разочаровано казва:– Е, какво? Нали вие казахте, че у вас в Тексас всичко е голямо…– Ъъъъ простете, госпожо, аз не знаех, че и вие сте от Тексас.
ООН проведе глобална световна анкета с въпрос: Моля кажете честно какво е Вашето мнение за решаване на проблема с недостига на храна в другите страни? Анкетата обаче се провали поради следните причини: – В Африка не знаели какво е храна – В Източна Европа не знаели какво е честно – В Западна Европа не знаели какво е недостиг – В Китай не знаели какво е мнение – В Близкия изток не знаели какво е решение – В Южна Америка не знаели какво е моля – В САЩ не знаели какво е други страни
Германски турист дава интервю за руско списание: – И изобщо, много лоши впечатления имам от вашата страна! Особено от първото ми посещение там – отврат! Всичко разкопано, кал, студ, никакво обслужване, някакъв идиот хвърли граната по колата ни, после пък съвсем я откраднаха… И накрая аз излязох виновен и 10 години лежах по разни затвори! – И кога беше това? – През 1943 г.
Турист в Шотландия обърква пътя и спира един човек: – Извинете, господине, от тук ли сте? – Да. – Загубих се! Можете ли да си представите! – О! Вие сте се загубил? – Да! – А обявена ли е награда за този, който ви намери? – Не, не, аз само загубих пътя… – Е, щом няма награда, не вярвам скоро да го намерите!