Национални вицове
Двама каубои трябвало да пресекат България на коне. На влизане на границата единият предупредил другия да яздят много бързо, защото в България много се краде. На излизане на отсрещната граница вторият се оплакал на първия: – Хем яздех бързо, и пак успяха да ми свият седлото. Другият отговорил: – Вземи мойто, на мен пък ми взеха коня…
Асан бил на екскурзия в Париж и разказва спомени на Айшето: – Отгоре всичко се вижда. Погледнеш на север – си ебало майката, на юг пак си ебало майката, надолу и там да си ебе майката. Айшето се просълзила. – Що ревеш ма? – Ми, разчувствах се какви хубави неща имало там…
Върви си чукчата по улицата и намира джобно огледалце. Поглежда в него и казва: – Да, такава снимка и аз бих я изхвърлил!
Двама циганина се срещат на улицата и единия вика на другия: – Асане, Христос възкресе! и другия отговаря: – Вярно уа браааат!
Шотландче се хвали пред приятеля си: – Вчера татко ми поправи касичката, и тя вече не дрънчи…
Пристига чукча в Държавна планова комисия: – Ами, три хиляди тухла ми трябва. – За какво? – Ами, икономически експеримент. Дали му. След година чукча пак пристига: – Ами, три хиляди тухла ми трябва. – За какво? – Ами, икономически експеримент. Дали му, но решили да видят какво ги прави. Пристигат в Чукотка и гледат, чукча седи на брега и хвърля тухлите в морето. – Какво правиш ти бе? – Ами, седя и си мисля: защо тухла квадратна, а следа във водата кръгла?
– Колко ирландци са нужни, за да се смени една електрическа крушка? – Двама: единият държи крушката, а другият пие уиски докато стаята се завърти.
Двама шотландци се втурват при лекаря силно притеснени. – От какво се оплаквате? – пита лекарят. – Аз глътнах един шилинг – отговаря първият. – А вие? – Този шилинг е мой! – отговаря вторият.
В прерията прекарали железница и, силно впечатлен, един индианец отишъл при вожда и казал: – Искам да си сменя името! – Така ли? И как искаш да се казваш? – Големият метален огнен кон, който препуска из прерията със страшен шум, бълва пушек и хвърля искри. – И как ще ти викаме за по-кратко? – Ту-тууу…
Шотландец казва на жена си:– Скъпа, сетих се, че този месец имаш не само рожден ден, но и имен ден, затова реших да ти направя не един, а цели два подаръка.И изважда чифт ръкавици.
Индиянец отишъл при вожда на племето: -Вожде, искам името ми да е по-кратко. -Добре сине мой,а как се казваш? -Казвам се "БЪРЗАТА СТРЕЛА" -Как искаш да се казваш? -Фиииии….ю
Асан се връща от събрание на ОФ-клуба, където им разправяли за свободната любов. Пита го Айшето, да й разкаже и на нея та да се ограмоти и тя. – Айше, – рекъл Асан – значи ний сме много изостанали и ша трябва да се приближаваме към Европата и да приемаме техните ценности. Та свободната любов е нещо дето сички трябва да го приемат и да не са против. Значи, ако аз си харесам комшийката и спя с нея, ти няма да ми се сърдиш, защото туй е свободна любов. – А, – рекла Айше – разбрах та. Значи и аз кога са чукам с комшиите ти няма да са сърдиш и да ма бийш? – Ей, проста си Айше, и туй то… Дай да не бъркаме свободната любов с курвалъка.
Двама чукчи ловят риба в лодка. По едно време единият скача от лодката и изчезва под водата. Няма го дълго време. Накрая изплува запъхтян. Другият му казва: – Какво правиш, взех да се тревожа за тебе? – Не се шашкай бе, слязох да сменя червея.
Двама души стоят на улицата и си говорят. Минава кола и ги изпръсква с кал. – Да запишем номера и да се оплачем, за да го глобят. – Какъв смисъл! От това нашите шофьори няма да станат по-любезни. В Англия ако шофьор те изпръска, връща се, извинява ти се, после те кани у дома, предлага ти душ, отнася ти дрехите на химическо чистене и цял ден те вози, където ти е нужно. – Това се е случило с вас? – Не, с жена ми.
Какво пише в автобусите на градския транспорт в различните градове? Берлин: "Говоренето с шофьора строго забранено!" Лондон: "Ако обичате, не разговаряйте с шофьора." Тел-Авив: "Нямате никаква сметка да говорите с шофьора". Рим: "Забранено е да се отговаря на шофьора!" Далас: "Забранено е да се стреля по шофьора!" Истанбул: "Забранено е да се задява шофьора!"
Хаим, който е емигрирал в САЩ, получава телеграма от братовчед си от Тел Авив, че чичо им Аврам е починал. Хаим не може да отиде на погребението, поради което телеграфира на братовчед си да направи нещо изискано за чичо им на погребалната церемония, като му изпрати сметката. След известно време Хаим получава сметка за 200 долара и я изплаща с чиста съвест. На следващия ден отново получава сметка за 200 долара, и също я изплаща. На третия ден – отново получава сметка за 200 долара и я изплаща, но вече се обажда на братовчед си и пита какво става. – Ами ти нали искаше да направя нещо изискано за погребението на чичо? Аз му взех смокинг под наем.