Национални вицове
Млад арменец се жени. Първа брачна нощ, съпрузите са в спалнята, а пред вратата стои притесненият баща на младоженеца и чака да чуе как ще се справи синът му. По едно време отвътре се чува: – Татко-о-о-о! – Кажи сине? – Не влиза! – Как не влиза бе сине?! – Не влиза тате, какво да правя? – Ами, сине, топни го в един буркан с кисело мляко и пак пробвай. След малко притесненият баща се обажда: – Сине, какво стана, да не посрамим арменския род? – Тате… и в буркана не влиза.
Японец и българин си говорели за дължината на работното време.Японеца казва:– Ние в Япония работим по осем часа. Два за мене, два за Императора и четири за Япония.Нашенецът:– Ние у България бачкаме по два часа. Щото нямаме император, па ни е през оная работа за Япония.
Прерията в паника – носи се слух, че Големия Джо идва. Всички се изнасят в галоп. В самотна кръчма остава само бармана – няма накъде да бяга… В далечината се вижда облак прах – идва самотен конник. Влиза в бара, тропва на барплота и вика: – Едно уиски! С треперещи ръце бармана му го носи. Оня го пие на екс и пак тропва: – Едно уиски, казах! Пак му носи, пак екс и пак: – Абе къде ми е уискито! Бармана носи цяла бутилка. Тоя я изпива пак на екс. – А така, дай още едно. Бармана носи още една бутила. Удря я и нея на екс и вика: – А сега да бягам, че Големия Джо идвал.
Съдят грузинец, убил жена си два дни след сватбата. – Защо я уби? – Не беше девствена! – А защо тогава не я уби още първата брачна нощ? – Тогава беше.
Возели са в един самолет българина, американeца и французина, но самолета се разбил на един остров с канибали… Хванали ги канибалите тримата, и им казали, че ще ги изядат ако не успеят да разсмеят техния кон… Минал американчето, и почнал вицове, едно друго, ама не успял, изяли го. Минал французина – бъзици, едно друго, ама коня не ебавал да се смее. Дошъл ред на българина. Отишъл той до коня казал му 2-3 думи и хоп и коня се пукнал от смях. Пуснали го да си ходи…. след 2-3 години пак самолет пак трима пича пак същия българин над същия остров… блъснал се естествено самолета и пак канибалите тръгнали да ги ядат, ама щели да ги пуснат ако разплачат коня на племето – той от 3 години не спирал да се смее… Пак не успели първите двама и дошъл ред на българина. Пак отишъал той до коня и хоп – коня заплакал зацвилил и взел, че пукнал от мъка даже… Кво да се прави, пуснали го българина… Ама вожда го попитал: – Абе я ми кажи как го направи това с тоя кон. – Много просто – отговорил нашия – първия път му казах на ухото, че имам по голяма от неговата пишка, и той се пукна да се смее, ама втория път му я показах…
Двама канибали вечерят. Единият казва: – Мразя тъща си. Другият му отговаря: – Нищо, яж само гарнитурата.
Двама канибали си говорят около масата: – Никак не харесвам брат ти. – В такъв случай изяж си поне картофите!
Канибалско племе. Един от канибалите тича при вожда: – Съседното племе ни обяви война… Вожда се потупва по корема: – Ей, писна ми от банкети…
Загубил се глухоням чукча в гората. Седнал на едно място и със знаци започнал да показва, че се е загубил. От гората излиза друг глухоням чукча и му разправя със знаци: – Че си се загубил е ясно. Само не мога да разбера защо трябва така да крещиш и да плашиш дивеча.
Японците измислили секс робот и взели три жени да го изпробват. Влязла първа американката, след половинчас излязла – изтощена от секс. След нея влязла японката. Излязла след един час – едва се държи на краката си. Накрая влязла българката. Час, два, три – никой не излиза… По някое време отвътре изскача роботът и хуква да бяга, а мадамата след него: – Къде тръгна бе, железния? Батерии за ебане нямаш, а да бягаш – има!?
Седят двама чукчи и единият чете вестник. По едно време вдига поглед и с умен вид казва: – Нещо ме тревожи Хондурас. Другият: – Ами, аз като ти казах да не го закачаш.
На чукчата му попаднали отнякъде сума пари, и к"во да ги прави – вложил ги в банка. Здрав влог, едър спестител един вид, изпращат го с уважение. На другия ден обаче чукчата пак пристига в банката. – Тегля си парите. – Ама как, ама защо… Тегли и това е. Ама си ги иска и в чисто нови банкноти. Какво да го правят – клиент. Нареждат му един куп нови банкноти. Сяда в един ъгъл, брои ги, и отива пак на касата. – Пак ги внасям. Клиент, какво да го правят… Издават му нова книжка, изпращат го с уважение. На излизане чукчата вика: – Утре пак ще дойда да си ги преброя.
Их бин българче унд крефте мутер мен ме е родила, с готини блага гешефте мойта хаймат ми е мила. Их бин българче унд либе мойте долари зелени, и на Вуте да го тресна първа фройде е за мене. Их бин българче, ин фрайер щад насран си аз живея, българското в мен играе, щом файда ме залюлее. Их бин българче унд ваксна в царски дни и Ново време, зон на чалга съм прекрасна, тохтер съм на гадно племе.
Чукча пише писмо вкъщи: "Здрасти брат ми, пристигнахме благополучно. Квартирата, в която се настанихме е чудесна, даже има и пералня машина, само дето работи странно. Сложих аз дрехите в дупката, дръпнах въжето, потече водата, а дрехите изчезнаха някъде. Времето е хубаво, за последната седмица само два пъти валя дъжд. Първият път за четири, а втория за три дни. Жената чака дете, но не знае още – момче или момиче ще бъде, тоест не знаем чичо или леля ще ставаш. Много поздрави. Твоят брат. P.S. Исках да ти пратя малко пари, ама вече залепих плика.
Говорят си двама индианци. – Не смяташ ли, че бледоликите имат много тъпи имена: Джон, Питър, Стивън… – Прав си, Кучи Гъз.
Първият съвет към току-що проходило ескимосче: – И запомни един път завинаги, жълт сняг не се яде!