Национални вицове
– Знаеш ли какво правят американците след 11 септември 2001? – Какво? – Как какво, масово купуват и развяват американски знамена. А какво правят мюсюлманите след 11-ти? – Какво? – Ами масово ги горят. А знаеш ли какво правят евреите през това време? – Не знам. Какво? – Как какво, масово произвеждат и продават американски знамена.
Женски феминистки сбор. Става немкинята и казва: – Аз като се ожених за моя Ханс, и му казах в прав текст „Виж какво, от днес нататък ти ще готвиш. Прибирам се първия ден – нищо не виждам. Прибирам се втория ден – нищо не виждам. Прибирам се на третия – гледам – сготвииил“ Става италианката: – А аз като се ожених за моя Паоло, и му казах в прав текст „Виж какво, от днес нататък ти ще чистиш. Прибирам се първия ден – нищо не виждам. Прибирам се втория ден – нищо не виждам. Прибирам се на третия – гледам – изчистииил“ Става Айшето: – А аз като се ожених за моя Хасан, и му викам: „От днес нататък ти ще готвиш и чистиш. Първият ден – нищо не виждам. Вторият ден – нищо не виждам. На третия лееееко прогледнах с едното око“
Един каубой си язди из прерията и изведнъж вътрешния му глас казва:– Спри тук!Той спира а гласът му казва:– Копай!Той започва да копае, а след два часа гласът му казва:– Продължавай!След още два часа му казва пак:– Продължавай да копаеш!Най после каубоя удря на дърво, вади сандък а той-пълен с жълтици,вътрешния глас:– А,стига бе!!!
Винету, Поразяващата ръка и един бял замръкнали в саваната. Но тъкмо да се устроят за сън, видели в далечината къща. Отишли до нея, но вътре било тъмно. Влезнал Винету. Чуло се "Туп", и излезнал с цицина на главата. Влезнал и Поразяващата ръка. Пак се чуло "Туп", и той излезнал с една цицина. Влязъл белия и се чуло "Туп", "Туп". Винету казал: – Нашият бял брат настъпи два пъти мотиката!
Пена се скарала на Вуте: – Виде ли що направи, като купи това мажко магаре. – Па що? – Ако беше женско, чехме да го доиме.
Пътуват Асан и Айшето във влак сами в купето. По едно време вратата се отваря и на входа застава двуметров негър, гледайки изпитателно. Асан се шмугва покрай него и отива във вагон-ресторанта, цяла нощ яде и пие. Връща се на сутринта в купето и Айшето го посреща с думите: – Айде бе Асан, къде бил, тоз негър отпред слагал, отзад слагал, в уста слагал… – А-а-а, аз още кат влезнал си казах, тоз ше ебе някой…
Пу-пу-пу! Жена, пак си сядала на пясъка.
Един индианец се научава да пише и започва да си води дневник. И пише: "Ден първи: Много хубав ден. Дъщерята на вожда се изгуби, намерихме я покрай реката и цялото племе й се изреди. Много, много хубав ден. Ден втори: Много хубав ден. Жената на вожда се изгуби, намерихме я покрай скалите и цялото племе й се изреди. Много, много хубав ден. Ден трети: Много лош ден. Как можах да се изгубя?"
На фронта. Моше лежи смъртно ранен. – Моля те Исак, застреляй ме, не ме оставяй в ръцете на врага! – Недей така бе Моше, не бива. – Моля те бе, Исак! – Нямам патрони, нали преди малко свършиха… – Я виж! Тука ми останал един! Хайде, ще ти го продам…
Евреин бил на гости у друг евреин. Два дни след като си тръгнал гостът получава телеграма: "Моше, искаме да ти кажем, че у нас се зароди лошо чувство към теб. Не искаме да ни идваш вече на гости. След като си тръгна установихме, че ни липсва една сребърна лъжичка". Моше веднага отговаря: "Съжалявам, но не съм взимал никаква лъжичка". Скоро получава нова телеграма: "И ние съжаляваме – намерихме лъжичката, но лошото чувство остана".
Загрижен, многодетният Асан отива при сексолог за съвет. – Ще пазиш, братко, ще пазиш. Излизайки, Асан навел глава и промърморил: – Аз пазя, ама другите не пазят…
Манго и Айшето се прибират от нивата с каруца. По едно време Айшето станала палава нещо и от дума на дума почнали да се чукат. Конят си вървял, вървял и спрял на един влаков прелез. След малко в далечината се задава влак. Машиниста, като видял каруцата започнал да свири със сирената. Манго и Айшето не реагират. Оня набил спирачки. Влака скърцал, свирил, влачил се и спрял на 10 сантиметра от каруцата. Слиза машиниста от локомотива и почва да се кара: – Абе вие луди ли сте бе. Свирих ви, светках ви с фара, въобще не мръдвате. Знаете ли колко трудно се спира влака бе? Манго се надигнал от каруцата и запъхтяно отговорил: – Такъв е живота, брато. Който може спира.
На пристанището в Ню Йорк капитанът на акостиращ руски кораб държи въжето за връзване на кораба и вика на едно негърче зяпащо на кея: – Хей, бой, ду ю спик инглиш! – Йес, сър! – Ну, держи верьовку! … никаква реакция…. – Хей, бой, ду ю спик инглиш! – Йес, сър! – А, ну тагда пачему не держиш верьовку!
Асан и Айшето ходили в Русе на екскурзия. – А бе, Асан тъй и тъй сме тука дай да идем в Румъния на гости на братчедите. – Готово бе Айше. По средата на моста обаче Айшето се примолила: – Асан, спирай, пикай ми са. – А бе, Айше как така тука? Mеждународен мост, ша слагаш майkа България. – Не! Ша ма исчишкаш през мостта. Държал Асан, държал и по едно време казал: – Аде бе Айше омаляха ми ръцете. – Не мога, лодка минава отдолу, ша намокря хората. Асан погледнал и казал: – Каква лодка ма? Путката ти се отразява във водата!
По време на Втората световна война взели един циганин в казармата. Неочаквано по време на решаващата битка боеприпасите свършват. Капитанът отчаяно отива при циганина: – Манго, ето ти три гранати и една каска, искам да се опиташ да удържиш положението докато се вьрнем с боеприпаси. Циганинът му казал: – Я по-добре ми дай три каски и една граната! Дал му ги капитанът. Върнал се след време с боеприпаси, гледа и не може да повярва на очите си: от едната страна пушките, от другата дрехите, по средата германците стоят голи и тракат с зъби. А пред тях циганинът: – Тука има, тука нема, кой ще познае къде е гранатата?
Разговор между двама евреи (единия пелтек), живеещи в САЩ: – Ще..ще..ще.. хо..хо.дя на кон..конн..конкурс в телевизията з..з..з..за го..го..гово..во..рител. – Ти нещо не си добре, ама като искаш пробвай! След няколко дни си срещнали отново: – Какво стана с конкурса приятелю? – А..а..ам..амм.ами нннн нне ммме приеха. – Така си и мислех, с твойто заекване… – А..а..ами ан..ан..анн..антисесесемити такива…