Национални вицове
Пастор на малко село в околностите на Абърдийн обикаля енориаршите си и ги убеждава да дадат по една лира в помощ на мисионерите, които с риск да бъдат изядени от канибали, помагат на бедните страни в Африка. – Трябва да нахраним тези, които са гладни! – настоятелно повтаря пасторът. – Добре де, добре – недоволства един от селяните, – ама не може ли вместо мисионери на онези диваци да се дава нещо по-евтино за ядене?
– Не е вярно, че шотландците сме студени хора – казва един стар шотландец. – Скоро играхме покер с приятели, един от тях изведнъж получи сърдечен удар и умря… И мога да ви уверя, че това ни потресе толкова, че довършихме партията прави…
Чукчата си купува радио. Носи го вкъщи и решава да се похвали на роднините. Сядат около масата, слагат радиото по средата, чукчата натиска копчето и… нищо не става. Най-мъдрият от присъстващите казва: – Ток му трябва. Поглеждат – само една жица стърчи. Пъхват антената в контакта и пак чакат. След малко от апарата започва да излиза пушек. Най-мъдрият чукча казва: – Ей сега диригента като си допуши цигарата и ще засвирят.
Пу-пу-пу! Жена, пак си сядала на пясъка.
Двама цигани си приказват за секс, и единият вика: – Абе ти чувал ли си за групов секс? – Не, какво е това? – Ами ние веднъж опитахме… Събрахме се, значи, петима мъже и пет жени в една стая. Угасихме лампата, всички се съблякохме… – И какво? – Ами нищо – всеки си стои до дрехите и ги пази. Крадлив народ сме, ей….
Тръгнал Пундьо за Англия. Казали му да говори бавно за да го разбират по-лесно. Пристигнал там и казал: – Доообър ден. Аз съъм Пуундьо от Бъъългария. Ииидвам даа ви изнесааа концеерт. Посрещача казал: – Дообър ден. Аз съъм иизпратен да вии поосреещнаа. Аз съъщо съм от Бългаария. Пундьо отговорил: – Амми катоо и дваматаа смее от Бългаария защоо си говоорим на английйскии?
Аврам помолил Сара да му се отдаде.– Добре, но както винаги! – казала Сара.– Как, десет пъти за нощ?!– Не по-малко.– Но, Сара, знаеш, че вече не съм в първа младост.– Тогава няма за какво да говорим…– Е, добре де. Съгласен съм. Само че след всеки път ще си взимам по един душ.– Това си е твой проблем.Настъпила нощта. След първия път Аврам отишъл в банята. Върнал се. Втори път. Отишъл в банята. Върнал се. Трети път. Излязъл. Върнал се. Четвърти… Шести… Дванадесети път…Започнало да се съмва. След седемнадесетия път Сара се обърнала към партньора си и на утринната светлина видяла в леглото си Ицхак.– Ти какво правиш тука бе! – възмутила се Сара. – Тук трябваше да бъде Аврам!– Аврам? – усмихнал се Ицхак. – Твоя Аврам от единадесет вечерта продава входни билети по четири кинта…
– Исак, бебето ти яде един вестник! – Нека яде, той е вчерашен.
Попитали един англичанин: – Кога е лятото в Англия? А той отговорил: – Зависи, миналата година беше в сряда.
Изпратили чукча на разузнаване. След три дни се връща, изпокъсан, мръсен с рани навсякъде. Командирът пита: – Е, как е? – Другарю командир! Пехотата не може да мине, само с танкове може. – А кавалерия? – Не, само с танкове! – Защо? – Там на моста има две зли кучета!
Двама цигани в сладкарница: – Две швепси. – Жълт или бял? – О, няма смисъл!
– Как е открита медната жица?– Двама евреи хванали една монета едновременно.
Пътешествал някакъв кораб по света, и когато стигнал до един остров в дивите морета, един от моряците изчезнал. – Сигурно канибалите са го хванали и са го изяли. – казали си другите моряци и изчезнали. След време пак попаднали на острова, но този път моряците хванали и тях. Сложили го в казана, разпалили огъня и започнали да подскачат в кръг около тях и да пеят трапезни песни. Гледат моряците – единият от диваците е бял. Вгледали се още по-добре – бил техният изчезнал другар. Капитанът му прошепнал: – Ей, Джо, това ти ли си? Помогни ни! – Аз съм – казал Джо.- Обаче съм много гладен.
Въпрос: – Как се нарича циганин които продава дискове? Отговор: – CD-ром.
Постъпил Манго в "Пирогов" с отрязани крака. Отишла Айшето на свиждане. Още с влизането бръкнала под одеялото, напипала което я интересувало и като се уверила, че е там, въздъхнала успокоена: – Абе, Манго, за малко инвалид да останеш, бе!
Чукча пише писмо вкъщи: "Здрасти брат ми, пристигнахме благополучно. Квартирата, в която се настанихме е чудесна, даже има и пералня машина, само дето работи странно. Сложих аз дрехите в дупката, дръпнах въжето, потече водата, а дрехите изчезнаха някъде. Времето е хубаво, за последната седмица само два пъти валя дъжд. Първият път за четири, а втория за три дни. Жената чака дете, но не знае още – момче или момиче ще бъде, тоест не знаем чичо или леля ще ставаш. Много поздрави. Твоят брат. P.S. Исках да ти пратя малко пари, ама вече залепих плика.