Национални вицове
Млада еврейска двойка се жени. Отиват при равина да им разясни въпросите около морала: – Никакви танци! – казва им той – Това не е морално! – А секс? – Е, секс може, няма как… Нали трябва поколение да се ражда все пак. – А какъв секс? Например – жената отдолу, мъжът отгоре? – Да, така може. – А обратното – мъжът отдолу, жената отгоре? – И така може. – А прави? – Прави не може! Вие като почнете така, и до танци ще го докарате!
Християнин пита евреин:– Вие имате ли такива хубави религиозни празници, като нашите – Коледа, Великден, Гергьовден?– Разбира се! Имаме чудесни религиозни празници – Песах, Шавуот, Ханука, Нощта на раздаване на „Оскарите“…
Отива чукчата да си прави изследвания в поликлиниката и носи трилитров буркан с урина. – Да беше донесъл и куфар с лайна – мърмори медицинската сестра. Чукчата се пресяга през вратата и вмъква от коридора куфар: – Знаех си аз, че ще потрябва!
Един македонец – комита. Двама македонци – дружина. Трима македонци – дружина со предател.
Шотландец поправя антената на покрива на блока и по някое време се подхлъзва и пада. Прелитайки покрай прозореца на кухнята си, вика на жената: – Готви за един по-малкоооо…
Във Финландия всичко е много и голямо. Даже месеците в годината не са 12, а 14. Ето така: Януари, февруари, март, април, май ,юни, юли, август, септември, октомври, ноември, ноември, ноември, декември…
Супер-ортодоксално еврейско семейство. Синът идва и казва: – Искам да се оженя! – Добре, как се казва избраницата ти? – Пападопулос. – Какво, гъркиня? В никакъв случай. Отказва се. След време пак: – Ще се женя. – А тя как се казва? – О"Брайън. – Какво, ирландка! Не става. Пак се отказва. След още няколко месеца пак идва. – Тоя път вече ще се женя, каквото и да казвате! – Добре, как се казва кандидатката? – Голдбърг. – Хм, еврейско име. Е, тогава сме съгласни, защо да не се съгласим. А как й е цялото име? – Упи Голдбърг.
Двама равини се срещат пред синагогата в събота. – Да знаеш, какво чудо ми се случи днес! Вървя си аз по пътя за синагогата и заваля дъжд. Но как да си разтворя чадъра – нали е събота? Боже, помогни ми, казвам! И става чудо: отляво дъжд, отдясно дъжд, а по средата слънчева пътека. – Това е нищо – казал другия. – Вървя аз насам и гледам кюлче злато на земята. Но как да го вдигна – нали е събота? И стана чудо: отляво събота, отдясно събота, а по средата – петък!
Вуте и Геле се возили в тролея и по едно време се качил един негър. – Геле, виж маймуна! – провикнал се Вуте. – Аз не съм маймуна, господа. Аз съм студент – казал негърът. – Брей… па и говори!
Първият съвет към току-що проходило ескимосче: – И запомни един път завинаги, жълт сняг не се яде!
Млад евреин яде по време на постите. Баща му се възмущава: – Как може да правиш така! Помисли си за безсмъртната си душа, която омърсяваш! – Не се притеснявай, тате, и без това и двамата с теб няма да идем в рая. Аз – защото ям по време на пости, а ти – защото рай няма.
Двама циганина се срещат на улицата и единия вика на другия: – Асане, Христос възкресе! и другия отговаря: – Вярно уа браааат!
Събрание на Ню-Йоркската мафия. Кръстникът се нервира: – Добре де, планът с наркотиците е изпълнен. Въоръжените грабежи, убийствата – горе долу. Но кой завежда самоубийствата. Изоставаме от Денвър и Чикаго, да не говорим вече за Лос Анджелис и Сан Франциско! Бил, ако искаш сам се застреляй, но планът със самоубийствата да ми бъде представен най-късно до края на тримесечието. На Бил му станало ясно, че нищо не може да се направи, хванал две от горилите си и се отправил към Бруклинския мост. След малко по моста се задал представителен мъж облечен в смокинг. – Сър! – казал му Бил. – Виждам, че сте мой съотечественик и сигурно притежавате акции на "Дженерал моторс"? – Да, мистър. – Налага ми се да ви огорча. Току що получих съобщение за банкрута на нашата компания… С див крясък човекът се хвърлил от моста в реката. Бил сложил едно ченгелче в тефтера си. След малко се задал втори човек – тананика си и с една цветна вратовръзка… – Мосю! – казал Бил. – Веднага разбрах, че сте французин! – Да, не грешите. – А, разбрахте ли, че днес лигата на парижките проститутки е обявила безсрочна стачка? Французинът с отчаян възглас се метнал от моста, а Бил сложил още едно ченгелче. Настъпила нощта. По едно време по моста се задал невъобразим образ – дънки с три номера по-големи висят нагънати под огромно шкембе, още с етикет от магазина, слънчеви очила – посред нощ, целите облепени с цветни лепенки… – Ей, братле! – вика го Бил. – К`во искаш? – Ти руснак ли си? – И к`во ако съм? – Нищо, просто се чудех дали знаеш, че у нас е забранено да се скача от мостовете през нощта… – Абе, да ви таковам и законите! … Бил пише ченгелче в тефтера си.
Очен лекар приел млада циганска булка, която още с влизането започва да се разсъблича. – Ама, госпожице… такова, тук е очния кабинет! – Спокойно бе, душа- ша ти обясним! Аз съм за илач! – казала циганката и след като се съблякла, разтворила краката и помолила: – Бъркай! – Аз съм очен лекар!- проплакал докторът. Циганката невъзмутимо изваждайки нож изревала: – Бъркай, бе! Докторът бръкнал с два пръста, погледнал жената, която му махнала с поглед да продължи: три пръста; четири… шепа… до лакътя. Тук циганката изпищяла и със сълзи в очите изстенала: – Ето при това положение ми сълзят очите! А са ми предпиши илач!
Прерия. Прекрасна нощ. Гори огън и трима каубои са насядали около него. Първия подема: – Ей, да знайте къв съм пич. Яздя си аз онзи ден из прерията и срещу мен се засилва бизон. Огромен. Само снимката му тежи 200 кила. Оня бяга срещу мен, ама аз не трепвам, вече е на 100 метра – не трепвам, вече е на 10 метра – не трепвам, вече е на 1 метър – вадя колта и го застрелвам право в челото. Вторият каубой продължава: – Ей, ама да знайте, че и аз съм мно"о корав пич. Вчера влизам аз в един бар, ама пианиста свири ужасно. Вадя пищака и го застрелвам, ня"а да му цепя басмата я. Другите обаче, около 50 хъшлака ми се нахвърлят. Аз обаче не се давам. Заобградих ги да няма накъде да бягат и бой, бой до спукване. Първият и вторият каубой погледнали към третия, съмсем естествено очкавайки и той да разкаже къв е пич. Той обаче нищо не казвал, само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато… разбърквал жаравата с хуя си.
Едно време един праисторически човек тръгнал да си търси булка. Застава той пред една пещера и се провиква: – Ката Мата? (къде е момата) Отвътре се чува мъжки глас: – Таата Мата. (нататък е момата) Застава младоженецът пред втора пещера: – Ката Мата? – Тата Мата. Застава мъжът пред трета пещера: – Ката Мата? Излязла една два пъти по-голяма и по-космата от него жена. – Ата мата! (аз съм момата) – Бата Мата!