Национални вицове
Една циганка ражда в родилния дом. На следващата година – пак. На следващата – пак. И така – 12 пъти. На тринадесетата година обаче не идва. Среща я случайно доктора на улицата и пита: – Какво стана, решихте че ви стигат толкова деца ли? – Не, най-накрая разбрахме защо се появяват!
Начално училище в Дивия Запад, в часа по математика: – Джони, колко е 2+2? – 5. – Нищо не знаеш! – казва учителят и застрелва Джони. – Пийт, колко е 2+2? – 4. – Много знаеш! – казва учителят и застрелва и Пийт. – Стийв, колко е 2+2? – Много питаш! – казва Стийв и застрелва учителя.
Как да потопим подводница, управлявана от чукчи? Изпращаме един водолаз, той чука по люка, и те отварят да видят кой е.
Чукча отива на гости на геолог. Геологът го посрещнал добре, нагостил го, а на следващата сутрин чукчата пита: – Геолог, остана ли ти още бира? – Не! Обаче долу в кръчмата трябва да има. – Геолог, на чукча му се пие бира. Напиши ми на една бележка, какво да кажа в кръчмата… Написал геологът нещо на едно листче и го дал на чукчата. Влиза чукчата в кръчмата и чете от листчето: – Има ли бира? Кръчмарят: – Няма! Чукчата чете нататък: – Мамка му! Така си и знаех…
Стар индиански вожд и млад неопитен индианец яздят през прерията. Изведнъж се чува изстрел. – Бледолики наблизо! Бледолики добри стрелци! – казва стария индианец. – Че са наблизо, наблизо са, но как разбра че са добри стрелци? – чуди се младия индианец. – Олово в задник на стар вожд много боли!
Руснак в командировка в Грузия. Разболял се и тръгнал да търси поликлиника. Пита наред, но всеки вдига рамене, клати глава: – Поликлиника? Ай, не знаю, дорогой! Накрая един грузинец му обяснява: – Поликлиника? Тръгваш наляво, вървиш, вървиш, ще видиш една бяла къща – това още не е поликлиниката. Завиваш надясно, вървиш, вървиш, ще видиш друга бяла къща – и това не е поликлиниката. Завиваш пак, после наляво, направо, надясно – ще видиш трета бяла къща с хубава ограда пред нея. На оградата има дупка. Тая дупка аз я пробих, а къде е поликлиниката – не знаю, дорогой!
Варненци пътуват с влак. Стигат гара "Септември". – Абе, на тия къде им е Морската Градина? – Кретен! Да не мислиш, че ще е до гарата!
Шотландец тръгва с детето си на излет. Жена му го съветва: – И не забравяй да сваляш очилата на малкия, ако видиш, че няма нищо интересно за гледане!
– Исак, бебето ти яде един вестник! – Нека яде, той е вчерашен.
– Не е вярно, че шотландците сме студени хора – казва един стар шотландец. – Скоро играхме покер с приятели, един от тях изведнъж получи сърдечен удар и умря… И мога да ви уверя, че това ни потресе толкова, че довършихме партията прави…
Хасан се оплаква на приятел: – Говори се, че искат да махат буквата "х" от азбуката! Ами сега! – Вай, Асане, верно бе! Как ще пишем "хасфалт"?
Чукчата се прибира у дома: – Жена, стоплила ли си чая? – Да. Налива му чай, чукчата опитва – студен. Ядосан го излива на главата на жена си и излиза от стаята. Жената стои и си мърмори: – Добре че не го бях стоплила, щеше да ме изгори.
В полицията: – Вашата топка за голф е прелетяла през улицата, разбила е предното стъкло на пожарната кола, колата се е отклонила и се е блъснала в дърво, вследствие на което е получила повреди, които не са й позволили да стигне до къщата, в която е избухнал пожар и тя е изгоряла. Какво можете да кажете по случая? – Къде ми е топката за голф?
Чукча се вози на такси в Москва. Кара го таксиметърджията до адреса и на брояча пише 4 рубли. Чукча дава две рубли и тръгва да слиза от колата. – Ей чакай малко бе – извикал след него шофьорът – Защо ми даваш 2 рубли, а не 4? – А ти какво, не пътува ли и ти с мене?
– Не мога да си представя как са живели нашите деди без телевизия. – Ха, че нали затова са измрели!
Отива Манго при доктора: – Докторе, какво да правя? Жена ми непрекъснато ражда, вече девет деца имаме, не мога да ги изхранвам. Доктора: – Абе човек, ти не си ли чувал за презервативи? Ето ти няколко, пробвай с тях. Тръгнал си той. След седмица отива пак при доктора: – Докторе, златен да си! Слагам значи презервативите в яденето, жената яде…, пърди…, прави балончета… три деца умряха от смях…