5317
– Исак, бебето ти яде един вестник! – Нека яде, той е вчерашен.
Национални вицове
– Исак, бебето ти яде един вестник! – Нека яде, той е вчерашен.
В един родилен дом объркали бебетата на негър, американец, германец и евреин. Извикиали бащите им да си ги познаят. Негърът казал: – Моето очевидно е онова черното. Американецът извадил един долар и го размахал. Едно от бебетата протегнало ръчички и той рекъл: – Ей това е моето. Немецът влезнал и ревнал: – Hail Hitler! Едно от бебетата се насрало веднага и той казал: – Това е еврейчето, другото е моето.
Семейство канибали вечеря. Мъжът опитва супата и възмутено хлопва жената по главата с лъжицата: – Колко пъти съм ти казвал като слагаш месото да му сваляш чорапите преди това!
Седят двама чукчи и единият чете вестник. По едно време вдига поглед и с умен вид казва: – Нещо ме тревожи Хондурас. Другият: – Ами, аз като ти казах да не го закачаш.
Шотландец тръгва с детето си на излет. Жена му го съветва: – И не забравяй да сваляш очилата на малкия, ако видиш, че няма нищо интересно за гледане!
След първата брачна нощ ескимос казал на жена си: – Аз отивам да викна акушерката. След 9 месеца ще се върна.
Чукчата в магазин: – Дайте ми две връзки за обувки! – Какви? – Лява и дясна.
Слънчев бряг, в наши дни. Августовска вечер. Към патрулиращ полицай се втурва ужасен германец:– Хер полицист, там, под кея, един човек прави секс…– България е свободна страна, господине! Ние уважаваме любовта!– Ама той прави секс с труп…– Успокойте се! Вече наминах и погледнах. Сторило ви се е! Не е труп, а англичанка.
Връща се хайдушка чета от акция без резултат. – Защо така, бе момчета?!, кара се главният войвода. – Проблем, шефе! – казва по-малкия войвода. Тъкмо завардихме пътя, гледаме – отдолу иде чер арапин, а насреща му ние, сто юнака, сам-самички стоим, какво да правим!
Очен лекар приел млада циганска булка, която още с влизането започва да се разсъблича. – Ама, госпожице… такова, тук е очния кабинет! – Спокойно бе, душа- ша ти обясним! Аз съм за илач! – казала циганката и след като се съблякла, разтворила краката и помолила: – Бъркай! – Аз съм очен лекар!- проплакал докторът. Циганката невъзмутимо изваждайки нож изревала: – Бъркай, бе! Докторът бръкнал с два пръста, погледнал жената, която му махнала с поглед да продължи: три пръста; четири… шепа… до лакътя. Тук циганката изпищяла и със сълзи в очите изстенала: – Ето при това положение ми сълзят очите! А са ми предпиши илач!
Охо-Бохо събира племето пред своиата колиба: – О, мои поданици! Имам две вести за вас – една лоша и една добра. С коя да започна? – Олеле, давай с лошата! – На острова няма нищо друго за ядене, освен лайна! – Олеле-е-е! Давай сега добрата… – Лайна има в изобилие!
Отишъл чукчата на екскурзия в Африка. Връща се след един месец и съплеменниците го разпитват: – Видя ли някоя зебра? – Видях. – И как изглежда? – Нали сте виждали северен елен? – Виждали сме. – Ами, като елен, само че черно-бяло. – А жираф видя ли? – Видях. – И как изглежда? – Нали сте виждали северен елен? – Виждали сме. – Ами, като елен, само че с много дълга шия и на петна. – А крокодил видя ли? – Видях. – И как изглежда? – Нали сте виждали северен елен? – Виждали сме. – Е, северния елен няма нищо общо с крокодила.
Адвокат посещава беден англичанин, вади от папката официален документ и започва да чете: – Поръчано ми е да ви съобщя, че е починал ваш далечен роднина и цялото му имущество е завещано на вас. Получавате имението заедно с всички заобикалящи го гори, сто хиляди лири стерлинги и любимото му куче. Наследникът дръпва от лулата си, изпуска облак дим и пита: – А каква порода е кучето?
Старият Макдърмот е на предсмъртно легло. Жена му се доближава, за да чуе последните му думи: – Да знаеш, Макмилън ми дължи 13 паунда. – казва, задъхвайки се, Макдърмот. – Тъй, тъй, добре, няма да забравя. – му отговаря жена му. – А на Макинли дължа 10 паунда… – продължава Макдърмот. – Ей на, пак започна да бълнува! – си мърмори жена му.
Въпрос: – Как се нарича циганин които продава дискове? Отговор: – CD-ром.
Питат един пътешественик: – Защо не можахте да спасите приятеля си от канибалите? – Ами пристигнахме много късно – когато му се притекохме на помощ, те вече го бяха задраскали от менюто.