Национални вицове
Старият Макдърмот е на предсмъртно легло. Жена му се доближава, за да чуе последните му думи: – Да знаеш, Макмилън ми дължи 13 паунда. – казва, задъхвайки се, Макдърмот. – Тъй, тъй, добре, няма да забравя. – му отговаря жена му. – А на Макинли дължа 10 паунда… – продължава Макдърмот. – Ей на, пак започна да бълнува! – си мърмори жена му.
Гойко Митич, Стефан Данаилов и Ален Делон снимали филм в прерията. Нали са големи звезди, вечер всеки забивал нанякъде сам. Вървял си Стефан Данаилов и видял огън. Доближил се и видял Гойко Митич да пече месо. Присламчил се, взел си и хапнал. Ядат двамата и мълчат. Нашия решил да бъде малко учтив и казал: – Абе, този Ален Делон много особен човек. – Като не ти харесва, не го яж…
През пустинята бедуин язди камила. Слънцето пече горещо като в пещ. Настига го мотоциклетист. – Уважаеми – казва бедуинът – не ти ли е горещо? – Не – отговаря мотоциклетистът – Аз карам бързо и вятърът ме разхлажда. – Наистина ли? – удивил се бедуинът и пришпорил камилата. Скоро изчезнал зад хоризонта. След половин час мотоциклетистът го застига и какво да види: камилата лежи умряла на пътя, а до нея стои бедуинът и клати глава: – Ай-ай-ай, бедното животно съвсем замръзна.
Американец посещава Норвегия, за да прекара там лятото в планините. Стопанинът на фермата, в която е отседнал му казва: – Цветовете на норвежкия национален флаг са същите като на американския – червен, бял и син. Винаги си ги спомням, когато ми изпращат съобщение за плащане на данъците. Почервенявам, когато го получа, побледнявам, когато видя сумата и посинявам, когато подписвам чека. – С мен се случва същото – отговаря американецът, – само че освен това от очите ми изхвърчат и звезди…
– Специално издание! – крещи вестникарчето. – Влакът от Глазгоу е катастрофирал в единадесет и тридесет! – Но това е ужасно! – казва стоящият наблизо шотландец. – Жена ми пътува с този влак! – Ще си купите ли специалното издание, сър? – Не, ще изчакам вечерното издание, в него има и резултатите от конните надбягвания.
Двама цигани ходили на курс по английски. След време случайно се срещат и единия пита: – Сокерес ту ю? Другия отговаря: – Шукар съм, тенкю.
Чукчата се появил в селото с джинси. Всичките чукчи веднага го наобиколили: – Защо си с джинси? – Ами значи, искам всяка въшка да си бяга по собствена пътечка.
Двама братя банскалии (от Банско) били в планината. Изведнъж насреща им група туристи. Явно се били изгубили. Туристите попитали нещо братята на английски, те мълчат, вдигат рамене, поклащат глава, не разбират. Питат ги на немски – същото. На испански – пак така. Накрая се отказали и продължили пътя си. По-малкият от братята казал: – Ех, братко, видя ли сега? Ако знаехме поне един език, щяхме да можем да се оправим. По-големия отговорил: – Ух ама си будала! Те като знаеха толкова, да не би да се оправиха?
Шотландец влиза в затвора. Съкилийниците го разпитват: – За какво си тук? – Обрах един бижутериен магазин. Счупих витрината с една тухла и обрах всички скъпоценности. – И те хванаха на място? – Не, после ме хванаха. Като се върнах за тухлата.
В шотландско семейство се счупва единствения пепелник. Мъжът крещи на жена си: – И какво си мислиш сега, че трябва да се откажа от пушенето ли?
Един чукча е в Москва. Стои си той там и гледа паметника на Пушкин. Гледа, гледа… По едно време един полицай минава и чукчата го пита: – Извинете, на кого е този паметник? – На Пушкин. – Аааа, онзи дето написал "Мъртви Души" ли? – Не, "Мъртви Души" е написал Гогол. Чукчата стои, стои и след кратък размисъл вика: – Хммм… "Мъртви Души" е написан от Гогол, пък паметника на Пушкин…
Един каубой си язди из прерията и изведнъж вътрешния му глас казва:– Спри тук!Той спира а гласът му казва:– Копай!Той започва да копае, а след два часа гласът му казва:– Продължавай!След още два часа му казва пак:– Продължавай да копаеш!Най после каубоя удря на дърво, вади сандък а той-пълен с жълтици,вътрешния глас:– А,стига бе!!!
Попаднали французина, англичанина и българина на остров с канибали. Вождът решил да си направи майтап и им казал: – Ясно е, че ще ви сготвиме, но ви давам един шанс да се спасите: ето ви една торба месо и едно куче. Хващайте гората и ако след седмица кучето говори родния ви език ще ви пуснем. Минала седмицата, излиза французина, влачи празна торба и кучето припка след него. – Изяде ли кучето месото? – питат го. – Изяде го. – Е, говори ли кучето френски? – Емиии…, не. Хоп – в казана. Излиза англичанина, влачи празна торба, кучето върви отзад. – Изяде ли кучето месото? – питат го. – Изяде го. – Е, говори ли кучето английски? – Емиии…, не. Хайде и той в казана. Излиза българина, влачи празна торба, кучето се тътри след него. – Изяде ли кучето месото? – питат и него. – Изяде го. А отзад кучето: – Лъже, неговата майка!
Циганин отива в бюрото по труда:– Добър ден, искам веднага да започна работа.– Много добре, господине. За вас имаме вакантен пост на Изпълнителен директор в мултинационална компания. Вашата годишна заплата ще бъде 200 000 евро. Ще имате собствена лимузина с личен шофьор, бодигард и две секретарки.– Ама вие сигурно се шегувате!– Ами да – казали от бюрото по труда – ама нали пък вие започнахте пръв.
Каубой язди из пустинята и гледа насреща му – индианци. Вика си – ей сега тия ми ебаха майката… Обаче, изведнъж се обажда вътрешният му глас: – Още не са! Убий вожда, убий вожда! – Ама как бе, ама защо… – Убий вожда! Послушал вътрешния си глас, дигнал пушката и гръмнал вожда. Вътрешният глас уточнява: – Ей сега вече ти ебаха майката…
Двама евреи, излизайки от синагогата, виждат просяк на стълбите с протегната към тях ръка. Понеже били пред храма първият се смилил и му дал една стотинка. Подминавайки просяка, другият евреин казал: – Това беше и за двамата!