11288
Фирма търси да наеме преводач от български на швейцарски сметки.
Професионални вицове
Фирма търси да наеме преводач от български на швейцарски сметки.
При художника: – Господине, можете ли да ми нарисувате портрет, на който да изглеждам доста по-млада? – Разбира се, госпожо! Ако искате мога да ви нарисувам с кофичка и с лопатка за пясък в ръце!
Двама психоаналитици се срещат в асансьора след напрегнат работен ден. Единият е преуморен, едва се държи на краката си, другият – бодър, пълен с енергия. – Как го правите, колега? – пита първият. – Кое? – Как успявате да изглеждате така бодър след 14-часово общуване с пациентите? – Че кой ги слуша тях!!!
Обаждане до директора на цирка: – Г-н директоре, аз мога да свиря на пиано! – Всички могат. – Да, но аз мога и да пея! – Добре, де, кой не може? – Мога да ходя по въже и да танцувам! – Друго, пълен съм с такива! – Илюзионист съм! – Добре, де добре, нещо оргинално нямаш ли? – Жонглирам… – Ама губиш ми времето, бе човече! – Но, господин Директоре, аз съм кон…
Юпи отваря вратата на своето BMW, но изведнъж наблизо преминава кола с бясна скорост и отнася вратата на BMW-то. Когато полицията дошла, юпито им разказало какво се е случило. Един от полицаите казал: – Вие юпитата сте такива материалисти, че направо ми се повръща от вас! Ти например толкова си се разтревожил за безценното си BMW, че изобщо не си забелязал, че и ръката ти я няма! – О, Боже! – изпищяло юпито истерично – И Ролексът ми го няма!
– Значи вие сте парашутист? Знаете ли, аз никога не бих скочил с парашут! – А аз никога не бих скочил без парашут.
– Колко ще платя за три снимки? – За това ще говорим по-късно. Сега трябва да се усмихвате…
След премиерата публиката крещи: – Автора! Автора! Директорът на театъра се обръща към автора: – Трябва да излезете. – Не, жив няма да се дам!
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
Фокусник вика на сцената случайно дете от публиката. Обявява на залата: – Дами и господа, няма лъжа, няма измама! Ето това тук дете, което ще ми асистира, е избрано случайно от публиката. Кажи на хората, момченце, виждал ли си ме някога преди? – Не, татко.
Математик звъни по телефона: – Ало, Иван Петров? – Няма такъв тук. – Как, това не е ли домът на Петрови? – Не, тук са Стоянови. – Ама номерът ви не е ли 632548? – Не, 632549 е. Математикът затваря и се чуди: – А стига бе… Някаква си грешчица в шестия знак, а такова голямо отклонение…
При доктор непукист: – Добър ден, докторе. – Добър ден, следващият. – Докторе, бременна съм! – Честито, следващият. – Докторе, глътнах мишка! – Глътни котка, следващият. – Докторе, ухапа ме куче! – Ухапи го и ти, следващият. – Докторе, пикая на четири струи! – Глътнал си копче, следващият. – Докторе, боли ме пръстът! – Фра-а-ас! Следващият. – Докторе, умирам! – И аз, следващият.
Звъни телефонът на директора в цирка. Отсреща глас: – Ало, трябва ли ви говорещ кон? – Мамка ти, шегаджия смотан! – отвръща директорът и тръшка телефона. След малко пак се звъни: – Ама аз съвсем сериозно… – но директора пак затваря. Трето позвъняване: – Моля ви се, господин директор, не затваряйте, знаете ли колко трудно се набира седем цифров номер с копито?
– Докторе, какво да правя, ако температурата ми се качва? – Продавайте я! Следващият! – Докторе, не съм наред с корема… – Закопчайте си палтото и никой няма да разбере! Следващият! – Докторе, нощем не мога да заспя… – Ами спете през деня! Следващият! – Докторе, нещо за главата… – Благодаря, имам си! Следващият! – Докторе, нещо ми звъни в ушите. – Не отваряйте! Следващият! – Докторе, никой не ми обръща внимание. – Следващият!
Група журналисти отишли на остров да заснемат документален филм. На този остров имало индианци. На другия ден вождът на индианците отишъл при журналистите и казал, че няма да могат да снимат днес, защото ще има буря. Те не повярвали, но се указало, че наистина има буря. На следващият ден вождът отново нагостил журналистите със същите новини. Но те пак не повярвали за бурята, но тя дошла. На следващият ден един от журналистите отишъл при вожда и го попитал: – Ако ми кажеш утре какво ще бъде времето, ще ти дам 1,000,000$. Вождът казал : – Съжалявам, но тази сутрин ми се счупи радиото.
Пийнал пощенски чиновник се прибира в къщи. Жена му недоволства и мърмори. – Е, и какво ще кажеш все пак? – завършва тя. – Като обикновена телеграма твоята словесна канонада струва 830 лв. и 30 стотинки…