Професионални вицове
Срещнали се една натовска и една руска ракета. Руската казала: – Хаиде да те водя да пием по една водка! – Ааа, не мога! Бързам по работа. – Хайде де, само за малко! След дълги пазарлъци двете ракети все пак пили по шест водки и натовската ракета се напила. Тогава руската я хванала под рамо и казала: – Ти май се напи, а? Хайде сега да те водя у вас.
Военен обяснява на учениците в час по военно обучение: – Този вид картечница може да се вдига нагоре под ъгъл 30 градуса. – Какви градуси – по Целзий или по Фаренхайт? – пита го някакъв ученик майтапчия. – По Фаренхайт. Дружен смях в залата. Военният веднага се поправя: – Ей, ама вие не разбирате от майтап бе! По Целзий, разбира се!
Полицай задържа двама скитници. – Къде живеете? – пита той. – Никъде – отговаря първият. – А вие? – Съседи сме…
Контролно по математика. Всички вече са предали своите работи, само двама ученици седят пред празните листа и дремят. Учителката ги гледа, гледа и накрая пита: – Иска ли ви се тройка? – Даааа – отговарят в един глас двамата. – И аз искам…. Да вървим…..!! – палаво казва учителката.
Двама антрополози се заселили на различни острови в Полинезия, за да изучават аборигените. След една година единият доплувал до островът на другият и го намерил на една поляна обграден от туземци. – Как е хавата? – пита той. – Супер! Направих велико откритие! Гледай! Застава той пред аборигените посочва с пръст една палма и пита: – Какво е това? Туземците: – Мвамбаматанга! Посочва една скала: – А това, какво е? Туземците: – Мвамбаматанга! Посочва небето: – А това? Туземците: – Мвамбаматанга! Той: – Виждаш ли!? Те имат само една дума в речника! Мвамбаматанга! Другият учен: – Странно! А на моят остров "Мвамбаматанга" значи "показалец"…
– Подсъдимият! Имате право на последна дума! – Двеста и петдесет хиляди… – Съдът се оттегля на съвещание!
– Идвам да ви оправя водната инсталация. – Но тя е в изправност! – Не живеят ли тук Стоянови. – Ние сме Драганови. Стоянови се преместиха преди осем месеца. – По дяволите! Обаждат се спешно за водопроводчик, пък после се местят!
Двама се разминават в тъмна улица и единия вади нож: – Стой! Имаш ли пари? Другият вади пищов: – Имам, защо? – Ами така, да ми развалиш малко…
– Най-после Иванов си изпълни обещанието да не влиза в Интернет през работно време! – Да, бе! Лъжеш! – Не! Лично го видях, как вчера целия ден се хвалеше докато играеше карти!
Войник получава задача да преведе нощем нов офицер до позицията. Двамата тръгват и от време на време войникът се обръща и шепнешком предупреждава: – Вляво – дупка от снаряд… Вдясно – телена ограда! След около час офицерът прошепва: – На какво разстояние сме от противника? – На около три километра. – Тогава за какъв дявол се измъчваме да шепнем? – Аз не шепна! Аз съм настинал!
Редактор пита автора: – Така и не разбрах, защо вашият роман се нарича "Бумеранг"? – Ами нали все ми връщате ръкописа обратно.
При директора на цирка идва фокусник и заявява, че с новия си номер може да предизвика паника сред зрителите. – Е, какъв е номерът? – Разрязвам жена наполовина! – И вие наричате това номер? Нашият фокусник го прави вече десет години! – Нима? На дължина?
При сладкаря: – Сладките ви са невъзможни! – Но, госпожо, аз съм правил сладки още преди да се родите! – А защо ги продавате чак сега?
Майстор-готвач към ученик: – Взимаш две трети мляко, една трета сметана, една трета кафе… – Но вече станаха четири трети! – Не ме прекъсвай за глупости! Вземаш по-голяма тенджера и готово!
Работник се мести на работа в нов цех. На другия ден се прибира вкъщи целия обинтован. Жена му го пита: – Какво стана? – Ами влизам в цеха, тръгвам да отварям една машина, по навик извиквам: "Иване, хвърли ми ключ номер 27"… – И? – Откъде да знам, че в тоя цех имало толкова Ивановци?
– Тази пиеса щастлив край ли имаше? – Да, цялата зала беше щастлива когато свърши.