7338
– Е, Червена шапчице, ще те ям! – казал пияният парашутист и загризал червената си барета.
Професионални вицове
– Е, Червена шапчице, ще те ям! – казал пияният парашутист и загризал червената си барета.
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
Известен снайперист разказва: – Още от ранно детство се увличах по точната стрелба. Мой кумир беше Вилхелм Тел. С един мой приятел много обичахме да си играем на Вилхелм Тел – той стоеше с една ябълка на главата, а аз стрелях по нея с арбалет. Ако беше жив, утре щеше да стане на 30 години…
Пациент възмутено говори на лекар: – Докторе! Каква е тая огромна сметка, бе? Та ти ме лекува само две седмици…. – Мда, скъпи мой! Само ако знаеше, колко интересен е твоят случай и какво огромно изкушение изпитвах да доведа нещата до аутопсия, мисля, че нямаше да възразяваш изобщо за сметката си.
След прегледа: – Докторе, може ли пиене, пушене, жени, песни? – Можете да пеете колкото си искате…
Млад поет занесъл на Волтер своя ода, чието заглавие било "Към потомството". Волтер я прочел и казал на автора: – Добре, много добре… Но мисля, че няма да стигне до адреса…
Някакъв се хвали на приятеля си: – Направих страшно изобретение! Позволява да се гледа през стени! – Че това го има отдавна. – Как така?! – Не знаеш ли? Казва се "прозорец".
Гологлав мъж влиза при доктора, а на главата му жаба. Лекарят гледа смутено и преди да каже каквото и да е било, жабата изведнъж проговаря: "Докторе, виж какво ми излезе на задника…"
Командирът на ротата нарежда на старшината: – За утре всички войници да си сменят ризите! – Това е невъзможно, господин капитан. – В армията няма невъзможни неща! – Но войниците имат само по една риза?! – Тогава, нека ги сменят помежду си – пак ще бъдат сменени
– Какво е статистиката? – Нещо като банския костюм – показва много, а скрива главното.
Обсъжда се какво е това "секс": Лекарят: – Това е болестно състояние – желателен е постелен режим. Профсъюзният деец: – Сексът е труд – изразходва се енергия. Интелигентът: – Това е изкуство – вижте какви гримаси, какви стонове! Полицаят: – Изкуството е за пред всички, защо тези, които правят секс се крият? Това е афера! Юристът: – Защо афера, щом и двете страни са доволни? Това е сделка. Бизнесменът: – Каква ти сделка – влагаш повече, вадиш по-малко? Това е наука! Професорът: – Що за наука е това, което студентите могат, а аз не мога? Това е война, борба между двама души! Военният: – Каква е тази война, когато едната страна през цялото време атакува, а другата страна не се брани? Отгоре на всичко, накрая атакуващия пада като убит! Сексът, това е политика – управляващите атакуват, народа е беззащитен! Но политиците да не забравят за накрая!
В казармата. Генералът отива в стола на визита. Блъсва се в редника, който носи с баките с храна: – Какво има за ядене днес, редник? – Генерал със зеле, господин Свински! – стреснат отговаря редникът. Генералът му прощава. Към тях се задава младши лейтенант. – Господин генерал, дръжте баките, да отдам почест на лейтенанта – казва редникът.
Две бабички си приказват: – Миче, пък Пена умря. – Да умря, ама я лекуваха професори.
Между приятелки: – Имам много хубав глас, но за голямо съжаление нямам никакъв слух. – Знам много добре, че нямаш музикален слух. – Откъде знаеш? – Ако имаше слух, нямаше да твърдиш, че имаш глас.
Войник дежури на руска ядрена установка. По едно време задрямал и без да усети се облегнал на пулта. След малко запъхтян влиза командирът. Войникът сепнат козирува: – Господин генерал, разрешете да доложа: дежурството протича нормално… – Ти на това нормално ли му викаш бе, идиот с идиот! Ами Белгия къде е?!
По време на спектакъла актьорът почувствал, че му се отлепа брадата и казал на партньорката си: – Извини ме, скъпа, някой ме вика. Той изтичал зад кулисите, но тъй като гримьорът го нямало там, актьорът свалил брадата си и вече без нея излязъл отново на сцената. – Кой беше? – попитала партньорката му. – Бръснарят!