8146
Дама разглежда изложба на модерна скулптура. – Ще ви кажа искрено, че не бих сложила в дома си това чудо! – казва тя на скулптора. – И аз, госпожице. Затова го и продавам!
Професионални вицове
Дама разглежда изложба на модерна скулптура. – Ще ви кажа искрено, че не бих сложила в дома си това чудо! – казва тя на скулптора. – И аз, госпожице. Затова го и продавам!
Лекар диктува на медицинската сестра диагнозата на пациента на латински. – Това рядка болест ли е докторе? – любопитства той. – Напротив, гробищата са пълни с нея!
Доктор-козметик направил на своята пациентка древногръцки профил, изгладил й бръчките, премахнал двойната брадичка, намалил й устата. – Ще искате ли още нещо? – попитал накрая той. – А можете ли да ми направите големи и изразителни очи? – Разбира се! Погледнете сметката.
Вървят в прерията адвокат, индиец и евреин. Замръкват и решават да поискат подслон в едно ранчо. – Няма проблем, – казва им стопанина – но стаята е само за двама души и единият от вас ще трябва да спи в обора. Отива в обора индиеца. След малко на вратата се чука. Адвоката и евреина отварят – какво да видят – индиеца. А оня обяснява: – В обора има крава. Религията ми забранява да спя в едно помещение със свещено животно. Нямало как, отишъл в обора евреина. След малко на вратата се чука. Отварят – гледат евреина, който обяснява: – В обора има свиня. Религията ми забранява да спя в едно помещение с такова животно… Нямало как – отишъл адвоката. След малко на врата се чука. Отварят индиеца и евреина – и какво гледат – кравата и свинята…
Между милионери: – Купих ниви в една много красива местност. Ще построя там един великолепен ресторант. – Че кой ще ти дойде там? – Около него ще построя град.
В затвора довеждат нов затворник. Директорът му казва: – Сега затворите не са като някогашните. Ние се стараем да поставим всеки затворник в естествената му среда и да му позволим да практикува предишната си професия. Какъв беше преди да те арестуват? – Портиер, господин директор…
Студентът по маркетинг Иван Иванов написва в свободното си време любовен роман. Издава го в тираж 10 000 броя. Гледа – никой не го купува. След консултация с научния си ръководител проф. Димитър Доганов помества обява във вестника: "Млад и симпатичен милионер търси сериозна връзка с дама, приличаща на героинята в романа на Иван Иванов". На следващия ден тиражът е изчерпан.
Летец и танкист спорили чия работа е по-тежка и кой е по-смел. Решили всеки да повози другия в машината си. Първо летеца се качил в танка, а там – шумно, тясно, оръдието гърми силно, а на всичко отгоре друса и топло като в пещ. Излязъл пилотът каталясал и вика – много е гадно, ама ела утре в самолета и ще видиш… На другия ден качил танкиста в самолета и почнал разни лупинги, фигури и завъртулки всякакви, а танкиста все се хили като луд. Кацат на земята и летеца му казва: – Е, вярно, твойто е по-тежко и ти си по-смел щом се смееше през цялото време. А танкистът му вика: – Не бе, просто за пръв път ми се случи да сера с гъза нагоре!
Между колеги: – Ти си имал по-голям късмет по време на почивката си! – Ами, през цялото време не спря да вали… – Но все пак си почернял! – Това не е никакво почерняване, а ръжда!
Две баби си плетат плетките под асмата на село, а по улицата минава военна колона. Едната баба казва: – Я, командирът извади някаква карта и идва към нас. Сигурно пак ще пита за пътя…
Командирът на полка минава покрай новобранец и го пита: – Как е службата, момчето ми? – Значи ти си баща ми! Мама те търси вече 18 години.
Посръбнал литературен критик на среща с читатели: – Как станахте литературен критик? – Аз още от малък не обичах литературата…
Известен певец изнася концерт в болница. След края се обръща към пациентите и казва: – Довиждане, и се надявам да се подобрите! – Благодарим, подобно! отговорили пациентите.
Млад ветеринарен лекар започва работа на село. Кметът идва да го поздрави и казва: – Вие ли сте? Докторът за говедата? – Да, аз съм, а какво ви боли?…
– Защо хвалиш толкова много този мост? – Как защо? Този мост ние сме го строили. – Тогава, защо те е страх да минеш по него? – По същата причина.
Драматург погледнал в театралната зала, където се играела негова пиеса и възмутен отишъл при директора. – Кажете ми, защо нарочно винаги играете моята пиеса, когато залата е празна?