Професионални вицове
По време на един престой в Женева Чарли Чаплин отседнал в прочутия хотел "Трите корони". На заминаване дал на камериера бакшиш от двадесет франка. – Миналата година ми дадохте четиридесет франка, за да пия за ваше здраве – отбелязал обидено камериерът. – Да, така беше, но тази година здравето ми чувствително се подобри – отговорил Чаплин.
На главна визитация с всички лекари, сестри и стажанти, професорът след като се осведомява за състоянието на даден болен казва: „Сантрапо“. Това се повтаря при няколко болни. Един от стажантите пита един от лекарите:– Каква е тази диагноза? Досега не съм я чувал нито сме я изучавали.– Сандък, трап, поп!
– Докторе, как може да се открие склероза? – Ех, язък дето ти обяснявах толкова вчера…
– Свидетелю! Видяхте ли как загина мистър Блек? – Да, сър. Той вървеше по моста и видя един мъж, който се канеше да скочи. Тогава мистър Блек му каза: "Не бързайте, нека първо да обсъдим, струва ли си да се прощавате с живота". После говориха час, два. – А какво отношение има това към смъртта на господин Блек? – След разговора те станаха и хванати за ръце се хвърлиха от моста.
Мъж е на очен доктор: – Докторе, зрението ми започва да отслабва. – Да, ще трябва да правите упражения за очите всеки ден по един час: да ги движете нагоре-надолу, наляво-надясно, може в произволен порядък. – Всеки ден по един час? Но това е адски скучно. – Няма проблем, ще ви дам видеокасета, кояото силно ще облекчи тази процедура. – Че какво има на тази касета толкова специално? – Нищо особено. Просто на нея е записано тичането на голи жени с голям бюст.
Редник се явява пред ротния си командир без пушката си и заявява, че я е загубил. След като му разяснява колко е сериозно провинението, тъй като пушката е държавна собственост, офицерът казва, че стойността на оръжието ще бъде удържана от заплатата на войника. – Ако това е обичайната практика, вече разбирам защо капитанът потъва винаги с кораба си! – въздиша редникът.
Мъж отива на преглед при уролог: – Докторе, имам сериозен проблем… – Какъв е той? – Миналата седмица ходих на лов и един мой приятел ме гръмна в оная работа с дребни съчми. От този момент ми започнаха проблемите…. – Аха, я свали панталона.Мъжът сваля панталона. Докторът го оглежда, очите му се разширяват. – Човече, ама как пикаеш с толкова дупки по члена, бе? – А, няма проблем, съседът ми свири на кларинет и ме научи.
В жилищен блок музикант свири на тромбон. Съседът му чука по стената, за да подскаже, че е полунощ. По едно време музикантът не издържа, излиза на балкона и се провиква: – Господине, моля ви, хванете най-после ритъма!
Хирург се обръща към медицинската сестра: – Дайте бързо още упойка. Операцията ще продължи повече от очакваното. – Каква да бъде – импортна или българска? – Хайде българска, че е по евтина. Сестрата запява: – Аз съм Сънчо, ида от горица, да ви кажа "Лека нощ"…
Една учителка се прибира в къщи и казва на мъжа си: – Днес им обяснявах, обяснявах, обяснявах…урока и накрая даже аз го разбрах.
Мъж и жена отишли на опера. Жената по едно време казала сърдито: – Гледай, този до нас спи. Мъжът казал: – И за това ли ме будиш?
– И откога ви влече парашутизмът? – Ами когато видях, че ми гори левият мотор на самолета…
– Каква е връзката между музикалната критика и музиката? – Каквато е връзката между гинекологията и любовта.
Брокер обяснява същността на борсовата игра: – Представете си, че купувате чифт зайци. След месец те стават шест. Когато броят им нарасне на дванадесет, вие купувате по-голяма клетка. След десетина месеца вече разполагате с няколкостотин зайци и купувате нови клетки. – Колко просто! – чуди се някой. – Дааа… Обаче изведнъж става наводнение и всичките ви зайци се издавят. Тогава вие денонощно започвате да се тормозите от мисълта: "Защо аз, глупакът, още в началото не си купих шарани!"…
Бизнес преговори: – Ще процедираме по следния ред: първо, вие ще посочите вашата цена, след това ние ще уточним нашата, после всички ще се посмеем заедно и ще пристъпим към сериозния разговор…
Отива македончето на война и командира дава заповед: – Рота, атака, напред срещу врага! Урааааа! Всички стремглаво се втурват напред, само Митрето се повръща обратно. Пита го командира: – Що бе, Митре, се връщаш? – Мразим го врагот, не моем да го гледам! – отговаря той.