Професионални вицове
Студентът по маркетинг Иван Иванов написва в свободното си време любовен роман. Издава го в тираж 10 000 броя. Гледа – никой не го купува. След консултация с научния си ръководител проф. Димитър Доганов помества обява във вестника: "Млад и симпатичен милионер търси сериозна връзка с дама, приличаща на героинята в романа на Иван Иванов". На следващия ден тиражът е изчерпан.
Три мравки се снимали във екшън-филм. Първата скочила от десетия етаж и се пребила. Втората скочила от петдесетия етаж и се пребила. Третата скочила от стотния етаж и останала жива. Защо? Защото била главния герой.
Едно момченце стояло на гарата заедно с майка си и чакало влак. В това време наблизо някакъв железничар почуквал с чукчето си колелата на един вагон. Момченцето попитало: – Чичко, защо чукаш по колелата? А той отговорил: – За пенсия, чичовото!
– Хареса ли ти снощи пиесата? – Беше ужасно! Седях на такова лошо място, че нито виждах нещо, нито чувах! – Аз бях още по-зле! Мястото ми беше чудесно и всичко виждах и чувах!
На един човек члена му бил много малък, а на брат му-голям. Той отишъл на доктор: – Докторе, члена ми е много малък, а на брат ми е голям. – Вземи тия две лекарства. Ти изпий червеното, а на брат ти дай зеленото. Човекът си тръгнал. Но вкъщи объркал лекарствата. След една седмица отива на контролен преглед. – Докторе, члена ми стана по-малък, а на брат ми още по-голям – А къде е брат ти? – Ей го там горкия, не може да вземе завоя.
Сержант проверява знаят ли новобранците основните задължения по охраната на поста и пита: – Какво трябва да направите, ако през нощта видите подозрителен човек, който пълзешком се промъква покрай поста? – Ще вдигна ротния командир и ще му помогна да се добере до леглото…
– Мамо, защо клоунът има червен нос? – За да не го блъсне някой камион.
Старшината обяснява на войниците: – Трябва постоянно да държите врага под око! Да не го изпускате от поглед! Иванов, какво си ме зяпнал?
Как се досетихте, че мъжете в склада са крадци? – Отначало си помислих, че са експедитори. Но като видях, че работят бързо, се усъмних…
Когато лекарят разбрал със сигурност за фаталния изход на милиардера, извикал жена му: – Госпожо, трябва да бъдете готова на всичко… – Едва ли – развълнувано го прекъснала тя, – като го познавам какъв е, едва ли мога да разчитам на повече от половината.
Учителката казва на Петърчо: – Петърчо, ти защо винаги сядаш на последния чин? – Баща ми е военен и казва, че първите редици дават най-много жертви…
– Какво работите, господине? – Изкарвам си хляба за сметка на грешките на другите хора. – Адвокат ли сте? – О-о, не, произвеждам гумички…
Военна комисия. В кабинета седи един майор. Влиза донаборник. Майорът: – Фамилия? Донаборникът: – Иванов. Майорът: – Съблечете се! Донаборникът се съблича. – Обърнете се! Донаборникът се обръща. – Наведете се! Донаборникът се навежда. – Разтворете бузите! Донаборникът разтваря. – Годен! Донаборникът се обръща с недоумение: – Е кво, толкова ли не можехте да ми го кажете в лицето…
– Господин прокурор, съседът ме обиди на публично място. – И какво ви каза? – Да вървя по дяволите. – Е, и? – Идвам право при вас.
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.
Говорят си двама приятели, и двамата по професия наемни убийци. – Абе слушай, мисля си нещо… Ти например, мен можеш ли да ме убиеш за пари? – Ама братче! Как можеш да говориш такива неща! Че ние с тебе сме като родни братя! Тебе без пари ще те гръмна!
