9481
– Хей, вие! Какво прави ръката ви в джоба на панталоните ми? – Извинявайте, само търся кибрит! – Можехте просто да ме попитате! – Не обичам да разговарям с непознати!
Професионални вицове
– Хей, вие! Какво прави ръката ви в джоба на панталоните ми? – Извинявайте, само търся кибрит! – Можехте просто да ме попитате! – Не обичам да разговарям с непознати!
Разговор между колеги: – Ти ходи ли на лекар? – Ходих вчера. – Той намери ли ти нещо? – Да! Имах триста лева и той ми ги намери всичките.
Директорът на цирка обикаля из района и какво да види – дресьорът играе шах с един от конете. – Бре! Кон да играе шах! Невиждано!. Той трябва да е много интелигентен. – Ами, интелигентен… Нищо особено, водя го 3:2.
Мъж се готви да лети за първи път със самолет, нервничи и разпитва стюардесата: – Давате ли на всички пътници парашути? – Не, това не е необходимо. – Как да не е необходимо? Преди един месец плувах на параход и там, на всички пътници дадоха спасителни жилетки, а предполагам, че тези дето умеят да плуват са повече от тези, които умеят да летят…
В затвора довеждат нов затворник. Директорът му казва: – Сега затворите не са като някогашните. Ние се стараем да поставим всеки затворник в естествената му среда и да му позволим да практикува предишната си професия. Какъв беше преди да те арестуват? – Портиер, господин директор…
– Госпожо, съгласна съм да бъда ваша прислужница, но трябва да ви предупредя, че не мия нито подове, нито прозорци. – А свирите ли Шопен на пияно? – Не, но защо ме питате? – Госпожице, на мен ми трябва прислужница, която да свири Шопен, докато аз мия пода и прозорците.
Отдавна некъпан войник се прибира на автостоп към Самоков. Около Пасарел спира кола, управляване от възрастен мъж. – Дядо, закарай ме до Самоков! Вече от трета кола ме изхвърлят защото много съм миришел. – Сядай, моят нос отдавна вече не работи! След 2 – 3 километра дядото спрял колата и рекъл: – Слизай! – Ама нали носът ти не работи! – Да, ама ми се насълзяват очите!
Веднъж Пучини видял на улицата просяк, който свирел на цигулка негова пиеса и го посъветвал: – По-живо, по-живо! На другия ден маестрото забелязал, че на гърдите на просяка с цигулката вече виси табела: "Ученик на Пучини".
Двама души вървят един зад друг на улицата с вдигнати ръце. Среща ги минувач и ги пита защо си държат така необикновено ръцете. Тогава единият се оглежда и извиква: Хей, приятелю, гредата сме я забравили на земята.
– Докторе, наистина ли има полза от акупунктурата? – Разбира се! Да сте виждали болен таралеж?
Провеждат политическа подготовка в армията. Капитанът пита: – Иванов! Защо трябва войникът да умре за родината си? – Тъй вярно, господин капитан! Защо ли трябва да умре за родината си?
Пациентка пита лекар: – Защо трябваше да стоя цели десет минути с изплезен език, докторе? – За да мога на спокойствие да ви напиша рецептата, уважаема госпожо.
– Докторе, ям като свиня, работя като вол и се уморявам като куче! Какво да правя? – Отде да знам, да не съм ветеринар!
– О, господине! Сега всичко ми е ясно! – казва лекарят на своя пациент. – Вие страдате от клептомания – болезнена склонност към крадене. – А какво ще ми предпишете против нея? – Засега нищо. Като начало ми върнете химикалката.
При психиатъра. – Докторе, цялото ми тяло е в пера! – Спокойно, легнете… Повтаряйте сега след мене: нямам пера, нямам пера, нямам пера… А сега вече можете да станете! – Докторе, благодаря ви! Перата наистина изчезнаха! Пациентът излиза, а психиатърът вика чистачката: – Бихте ли премели, че целият под стана в пера…
Старшината пита: – Редник, бръснахте ли се днес? – Тъй вярно! – Следващия път стойте по-близо до бръснача!