Професионални вицове
Цирк гостува в Габрово. За да привлече клиенти пуска реклама: – На който не му хареса последния номер да се обади и ще му бъдат върнати парите! Естествено цирка е препълнен. Накрая конферансието обявява: – Следва последния номер – химна на Републиката.
– Ало, цирка ли е? – Да. – Трябват ли ви изроди за представление? – Да, защо? – Ами аз съм с две глави, на едната имам три уши, на другата четири очи… – Добре, ще те вземем. – Значи, да вземем да се видим? Ще ви чакам утре в 10.00 при часовника на гарата. За да ме познаете, ще нося списание в лявата ръка.
– Защо хвалиш толкова много този мост? – Как защо? Този мост ние сме го строили. – Тогава, защо те е страх да минеш по него? – По същата причина.
Какво е войнишки секс? Отгоре войника, отдолу няма никой!
В един цирк, след номера с клоуните излиза конферансието и с тържествен глас обявява: – Дами и господа, след малко ще видите детето с феноменалната памет! Публиката ръкопляска, а на арената се появява 2-3 годишно, сополиво, раздърпано и чорлаво хлапе. Конферансието продължава: – Дами и господа, представям ви детето с феноменалната памет! От публиката се чуват неодобрителни шушукания. Конферансието продължава: – А сега дами и господа, детето с феноменалната памет ще опикае хората от първите три реда… В този момент в първите три реда настъпва суматоха. Хората започват да бягат. Над целия този шум, тържествено се извисява гласа на конферансието: – Няма смисъл да бягате, дами и господа, както вече казах: това е детето с феноменалната памет.
Адвокат казва на клиента си, обвинен в убийство: – Имам за теб две новини – добра и лоша. – Давай лошата най-напред. – Кръвната ти проба е излязла, съвпада с тази от кръвта на мястото на убийството. – А добрата? – Нямаш проблеми с кръвната захар.
Министерството на здравето препупреждава: пийте повече, пушете по-често, че иначе докторите ще умрат от глад!
– Докторе, какво означава в моята диагноза "ЕГЗ"? – Един господ знае.
Разговор в кафенето на театъра: – От мен зависи в каква светлина ще се представи всяка една пиеса в този театър. – Вие какво, да не сте директора? – Не, аз съм осветителя.
Взвод войници копае окопи на полето. Старшината пита най-близкия: – Редник Петров! Имаш ли още вода в манерката? – Ами има бе, майна, що да няма… – Какво! Ти как отговаряш на по-старши от тебе! Я пак – редник Петров, имаш ли още вода в манерката? – Съвсем не, господин старшина!
Психиатър към пациента: – За първи път ли сте при мен? – Да. – Странно, като ви гледа човек не би повярвал.
Пациент към лекуващия го лекар: – Докторе, от какво съм болен? – Аутопсията ще покаже! – отговоря лекарят.
– Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича… – Докторе, оставете ми зъбите на мира!
Пийнал пощенски чиновник се прибира в къщи. Жена му недоволства и мърмори. – Е, и какво ще кажеш все пак? – завършва тя. – Като обикновена телеграма твоята словесна канонада струва 830 лв. и 30 стотинки…
Чуждестранен турист пристига в Одеса и се спира пред внушителен паметник. Пита един минувач: – На кого е този паметник? – На незнайния воин Борис Абрамович Березовски. – Че като му знаете и трите имена, какво му е незнайното? – Не се знае дали е бил воин.
Двама музиканти обсъждат свой колега: – Чу ли, че Петров изнесъл концерт за гладуващите в Африка? – Добре е направил. Нека разберат, че има неща по-страшни от глада.
