11405
Знаете ли защо на строежите всички ходят с каски? Как защо, ами ако на краниста му се допикае?
Професионални вицове
Знаете ли защо на строежите всички ходят с каски? Как защо, ами ако на краниста му се допикае?
– Помолиха ме да напиша препоръка за бившата ни служителка. Написах, че е неграмотна и дръзка. Иска ми се да напиша и нещо положително? – Ами добави, че има добър апетит и обича да си поспива до късно…
Съдията се провиква в съдебната зала: – Ако не престанете да вдигате такъв шум, ще ви изгоня всички от залата! Та ние разглеждаме вече шесто дело, а нищо не се чува!
– Как в тая криза сте успели да запазите фермата си, без да се разорите? – пита случаен минувач. – Виждате ли онзи мъж там – посочва фермерът. – Той работи при мен, но понеже нямам с какво да му плащам, след две години фермата ще бъде негова. Тогава аз ще започна да работя при него, докато си я върна обратно.
– Докторе, след операцията ще мога ли да бъда баща? – Ще можете, но само духовен…
В дъното на стаята мъждука свещ. Възрастна гледачка намества очилата си и забива поглед в разтворената длан на клиента: – Вие ще бъдете заклан, одран, нарязан на парчета, сготвен, изяден… – Госпожо – прекъсва я клиентът, – струва ми се, че и за двамата ще бъде по-добре, ако ми разрешите да си сваля ръкавиците от свинска кожа…
Седят три момченца в пясъчник, пийват си биричка и си пушат. Минава няква жена: – Как не ви е срам, на колко години сте!? Защо не сте на училище ? Децата се споглеждат и едното : – Ти луда ли си ма, кой ходи на училище на 5 годинки?
Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?
Един фермер отива в банката заедно с кучето си, за да поиска заем. Директорът на банката му отказва, след което кучето се разгневява и ухапва директора, а след това и случаен клиент. – Мога да разбера защо ухапа мен, но защо трябваше и бедния клиент? – пита потресеният директор. – За да изчисти лошия вкус от устата си – отговаря фермерът.
Полковник на ръба покрива на казармата: – Редник Петров, клекни! Редник Иванов – прав до него! Редник Костов – наведи се и крачка надясно! Айде сега редник Митев на челна стойка до редник Петров. Така, всички крачка напред! Войниците падат от покрива. Адютанта казва на полковника: – Господин полковник! Време е за вечерната проверка! – Ще почака, таман правя нов рекорд на тетриса…
Влиза огромен мъжага в кабинета на доктора. – Докторе, помагай! Отдолу съм като бебе! – Глупости! Я се виж каккъв огромен мъж си! Сестра, пригответе пациента за преглед! Сестрата води пациента зад паравана и му казва да се съблече. След няколко секунди излиза пребледняла и казва: – Докторе, вярно е като бебе! – Вие и двамата ли се побъркахте? – Вярно бе докторе! 52 сантиментра му е дълъг и тежи 3.5 кг.
Капитан се обръща към подчинения му войник: – Гледам, редник, че Вие сте прекалено умен. – Кой? Аз ли? – пита войничето. – Ти ами! Няма да съм аз я!
Между драматурзи: – Щом пуснаха завесата след премиерата на новата ми пиеса и залата гръмна от аплодисменти! – И какво беше нарисувано на завесата?
– Искам синът ми да се научи да свири на някакъв духов инструмент! – Мислиш ли, че има талант? – Разбира се! От три метра може да угаси свещ!
Професор, пелтек и бързак трябвало да скачат с парашути от самолет. Първи бил професорът. Казали му да брои до три, преди да отвори парашута. Понеже бил професор се зачудил: "Защо трябва да броя до три, а не до две?" Докато се чудел паднал на земята. Втори бил пелтекът: "Е-е-е-дно, д-д-две…" и той паднал на земята. Трети скочил бързакът: "Едно, две три, о-о-о-, забравих си парашута".
– Знаеш ли кое е най-трудното в нашата работа? – пита фармацевт млад колега. – Кое? – Да измисляш все нови и нови имена на едно и също лекарство.