Професионални вицове
На брега на езеро художник рисува пейзаж. Приближават се мъж и малко момче и застават зад гърба му. След като наблюдават известно време работата на художника, бащата поучително казва: – Виждаш ли, момчето ми, как се мъчат хората, които нямат фотоапарат!
Една кинозвезда разказва на своя приятелка как е обядвала с известен кинорежисьор: – Той ми показа сценария на филма, който иска да снима. Там ролята на главната героиня все едно, че е написана за мене. След това отидохме при него, той искаше да обсъдим сюжета на филма. И точно в разгара на нашата дискусия той ми каза, че ме вижда в ролята на камериерката, където и реплики почти няма. Нещастник! Изсмях му се направо в топките.
Млад лейтенант, току що завършил военното училище, трие със спирт оптическата леща на снайпера. – Какво правиш? Какво ви учат вас в училище? – Ами изтривам с тънък слой, както ми наредихте. Взимам парчето плат, сипвам спирт върху него и трия. – Не се прави така! Гледай мен! Капитанът взима чаша, напълва я със спирт, изпива го на един дъх, след това издиша върху лещата и започва да трие. – Така се трие с тънък слой!
– Най-после Иванов си изпълни обещанието да не влиза в Интернет през работно време! – Да, бе! Лъжеш! – Не! Лично го видях, как вчера целия ден се хвалеше докато играеше карти!
– Докторе! Не ми става вече! – Я покажете!… Да, даже не Ви виси правилно.
– Вие искате да работите като кондуктор на автобус? А какво сте работили досега? – Опаковах консерви, господине. – Подходящ сте. Ще ви приемем.
На улицата е седнал сляп просяк. Минувач пуска банкнота в шапката му и отминава, но след две крачки се обръща и вижда как слепецът брои парите. – Не те ли е срам! Ти си толкова сляп, колкото и аз! – Не викайте така, господине! Слепецът, който седи тук, ме помоли да го замествам, докато отиде на кино. Аз, естествено, не съм сляп, аз съм ням…
Група офицери-хусари скучаят и се чудят какво да правят. Единият става и казва: – Господа! Предлагам да изкъпем конете в шампанско! – Ама капитане, нямаме пари! – Добре де… ако не това, поне да полеем котката с бира?
Минава един човек покрай оградата на военно поделение и слуша отвътре: – Зеленото отгоре! Зеленото отгоре! Почудил се какво става, намерил една дупка в оградата и надникнал оттатък. И какво да види: Военните садят дървета под надзора на цивилен от горското.
Изпит по Гражданска Отбрана… Преподавателят пита студента: – Отляво – ядрен взрив. Вашите действия? – Превръщам се в радиационен прах и отивам да заразявам противника!
Двама хамали пренасяли пиано, което било голямо и не можело да влезе в асансьора. Наложило се да го носят пеша по стълбите. По-големият се спрял и се плеснал по челото: – Колега, имам една добра и една лоша новина. – Започни по-добре с добрата новина – казала другият. – Добрата е, че стигнахме до десетия етаж, а лошата е, че объркахме входа.
Промоция. Опашка. Един мъж изведнъж започва да масажира раменете на стоящият пред него. Той подскача: – Какво си мислите, че правите? – О, извинете! Беше машинално – аз съм масажист по професия и… – Е и какво от това!? Аз съм данъчен инспектор, но не бъркам в джоба на този пред мен…
– Деца, кажете пословицата за работата? – "Който не работи, не трябва да яде". – Браво! А сега кой ще ми каже пословица за добрия учител? – "И навитата змия може да хапе".
Разговарят двама лекари: – Чух, че си напуснал града, в който практикуваше, макар, че си имал много пациенти. – Така бе, бяха много – въздъхва другият. – Но един по един измряха, градът запустя, нямаше какво да правя вече там…
Редактор пита автора: – Така и не разбрах, защо вашият роман се нарича "Бумеранг"? – Ами нали все ми връщате ръкописа обратно.
Пилотът към инструктора по парашутизъм: – Инструктор, всички новобранци скочиха. – Юнаци! – Но ние още не сме излетели!