7803
– Какво, докторе, изглежда ще трябва да спра цигарите, а? – О, не, съвсем не! Късно е…
Професионални вицове
– Какво, докторе, изглежда ще трябва да спра цигарите, а? – О, не, съвсем не! Късно е…
Минава немската армия през българска територия. По някое време стигнали до една река. До реката имало село, а малко след него – мост. Добре де, ама трябвало първо да проверят дали може да се мине по моста. И за да не рискуват свои хора, извикали един селянин от селцето и му казали: – Иди сега и виж дали може да минем по моста. Връща се той след десет минути и докладва: – Артилерия може да мине, танкове може, ама пехота не може. – И що? – Има лошо куче.
Взвод войници гледа кино. Главната героиня на филма застрелва любовника си, надвесва се над него с димящ пистолет и се чуди на глас: – Ами сега… какво да правя… Старшината на взвода се обажда: – Как какво ма! Отчиташ патроните, почистваш оръжието и се връщаш на изходния рубеж!
Един пациент отива на доктор.Преглежда го докторът и казва: – Съжалявам,обаче ти остават само 3 минути живот! Пациентът скочил,хванал доктора за яката и извикал: – Докторе,ти баща,ти майка,не можеш ли да направиш нещо за 3 минути,бе човек! Докторът отговорил спокойно: – Мога бе!Ще ти сваря едно яйце!
– Ден трети, и все още не ми се работи, какво ли трябва да значи това? – Сигурно днес е сряда…
В докторския кабинет. Докторът: – Съжалявам, господине, имам една много лоша новина. Получих изследванията ви. Остават ви 10… Пациентът: – Какво?! Години, месеци, дни?!… – 9, – 8, – 7, – 6…
Двама се разхождат из гробищата и четат надгробните плочи. – Иван Петров, 1945-1995. Адвокат и добър човек. – Пфу, двама човека в един гроб погребали.
– Господин капитан, на главата ми падна някаква кутия! – Какво имаше в нея? – Нищо! – А в кутията?
Офицери решават важен въпрос: колко бутилки водка да се вземат за утрешния пикник? Полковникът: – Вашите предложения, господин лейтенант. – Предлагам да вземем по осем бутилки на човек. – Е, вие сте млад, може би не си спомняте, че преди две години ние взехме по осем бутилки на човек и какъв беше резултата? Изгубихме си автобуса! Не, не става. Вашите предложения, господин капитан. – Седем бутилки на човек. – Вие служите при нас малко по-отдавна и би трябвало да си спомните, че преди четири години ние бяхме взели по седем бутилки на човек и какъв беше резултата? Изгубихме радиста! Не става. Вашите предложения, господин майор. – Шест бутилки водка на човек. – Е, това вече е непростимо! Вие сте длъжен да си спомняте какво се случи преди три години, когато взехме по шест бутилки. Какво стана? Изгубихме си въдиците, ето какво стана… Не, господа, чуйте моето предложение. Взимаме по десет бутилки водка на човек. Въдици не взимаме, радиста не взимаме и не излизаме от автобуса.
Съдията съобщава на подсъдимия, че е оправдан. – Какво означава това? – пита подсъдимия. – Това ознчава, че сте свободен, понеже няма достатъчно доказателства, че сте обрали банката. – Слава Богу! Значи мога да задържа парите ? – Не! Ще ги делим, бе глупчо!!! – казал съдията и посочил съдебния състав.
– Господи, в кътника ви виждам огромна дупка, огромна дупка! – възкликва зъболекарят. – Нямаше нужда да го повтаряте, знам – отвръща нервно пациентът. – Аз не повтарям – засяга се зъболекарят, – това беше ехото…
Партизанин разказва на пионерчета бойните си спомени: – Гледам напред – бре, ебало си мамата! Поглеждам наляво – ебало си мамата! Поглеждам надясно – ебало си мамата! Гледам назад – малей, и там си ебало мамата! – Бре, каква памет! – чудят се пионерчетата.
След обстоен преглед лекарят се обръща към пациента: – Съжалявам, но не мога да направя нищо за вас… При вас това е наследствено… – Тогава изпратете сметката на баща ми!
– Докторе, мъжът ми говори насън. Какво да правя? – Разрешете му да говори денем.
– Господине, дайте на бедния! – Съжалявам, никога не давам пари на просяци по улицата. – Тогава да се качим в офиса ми.
Ветеран от войната на посещение в болница. Главният лекар го развежда. Влизат в една стая. Сестрата докладва – този пациент е с 38 градуса температура, другия с 39… – Глезотии! – обадил се ветеранът – 38, 39 и легнали. Ние навремето в гората по 50 градуса вдигахме и пак не лягахме! Главният лекар се навел над ухото му и пошепнал: – Господине, при температура над 42 градуса човек умира. – Аз майтап си правя, бе! – отвърнал ветеранът – Къде ти при оня студ, я сме стигали до 25 градуса, я не!