Професионални вицове
Някакво момченце отива при ръководителя на хора и с тъничък гласец му казва: – Искам да пея бас при вас. – Хм, а не можеш ли това да го кажеш малко по-така, по мъжки? Хлапето (пак с тъничък гласец): – Мога… Да ви еба майката, идиоти такива, няма ли да ме вземете за бас в шибания ви хор?
Двама търговци на тиранти хвалят стоката си: – Пет катъра теглеха чифт от моите тиранти на една страна и пет – на друга страна, но тъй и не можаха да ги скъсат. – Голямо чудо – отвръща другият. – Вчера бързах за влака от Пен-стейшън за Ню Йорк. Тирантите ми се закачиха за стълб на перона. Успях да се кача, но когато кондукторът във Филаделфия отвори вратата на вагона, дяволските тиранти ме върнаха обратно!
Реклама на филаделфийските гробища: "Тук почива шерифът Джон Милър, който живя 105 години благодарение на това, че винаги употребяваше револвер марка "Смит & Уесън". На другия ден на съседен надгробен паметник конкуренцията поставя надпис: "Тук не почива никой, защото още неговият дядо бе застрелян с точен куршум от револвер марка "Гарет"!"
Брат на известна чалга-певица й звъни по мобифона:– Како, намерих ти два великолепни текста.– Къде ги намери?– На вратата на градската тоалетна…
Полицай задържа двама скитници. – Къде живеете? – пита той. – Никъде – отговаря първият. – А вие? – Съседи сме…
Млада дама отива на преглед при психиатър! Почукала на вратата на кабинета и влязала. Психиатърът станал, отишъл до нея хванал я разкъсал й дрехите, без да казва нищо и започнал яростно да я люби! След като свършил, казал: – Уфффф, с моя проблем свършихме, я сега да чуем вашия!
Командирът на поделението трябва да прати трима войници на опасно задание. Строява ги и командва: – Да излязат напред трима доброволци, на които не съм давал пари назаем!
Млад писател се хвали на свой приятел: – Можеш да ме поздравиш! Завърших новата си пиеса – "Хамлет". – Шегуваш се. Да не би никога да не си чувал за Шекспир? – Поразително! – възкликва писателят. – Бяха ми споменавали вече за това момче, когато написах "Макбет"!
Турист се е разположил върху високо кадифено кресло в музея. – Тук не може да се сяда – казва строго екскурзоводът. – Това е креслото на Луи Девети! – Сериозно? Е, добре, когато дойде, аз ще стана!
– Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича… – Докторе, оставете на мира зъбите ми!!!
– Слушай, приятелю, приеми един съвет от мен. Престани да играеш карти. Ако не съжаляваш за парите си, помисли поне за загубеното време. – Прав си. Наистина, при розетките се губи страшно много време.
Стефчо копае трап. – Отлично, трудовак! – Ще се старая, г-н фелдфебел! – Никакво "ще се старая!". Колко пъти ви е казвано, че на поздрава "добре", "отлично" и пр. се отговаря, не "ще се старая", а "за Вас, г-н командир!" И фелдфебелът с осанка на Наполеон продължава обиколката си. Стефчо продължава да копае. Ротният незабелязано пристига и пита: – Хм, ти защо копаеш този трап? Стефчо е малко смутен, но все пак героически отговаря: – За Вас, г-н командир!
Албанските учени изобретили нов тип ракета "земя-земя". На изпитанието присъстват висши военни и политици. Точно на старта обаче ракетата нещо засича и не успява да излети. Веднага към нея се спускат механици и техници и започват да оглеждат какво не е наред. По едно време един се провиква: – Открих какъв е проблемът – скъсал се е главният ластик.
Мъж се спира пред един просяк на площада и го пита: – Защо си сложил десет шапки пред себе си? – Защото, когато преди години започнах да работя само с една, бях твърде наивен, като мислех, че тя ще може да ме изхранва.
Бактериолог казва на жена си: – Скъпа, имам голяма изненада за рождения ти ден! – Колко мило от твоя страна! – Нарекох на твоето име един новооткрит вирус!
Веднъж корабът претърпял корабокрушение и по чудо (що ли?) само фокусникът и папагала се спасили, и продължили да плават на някакви останки от кораба. Фокусникът гледал злобно към папагала, който също не откъсвал поглед от него. Накрая след седмица папагала не издържал: "Е добре де, добре. Предавам се! Къде е корабът?"