2803
Някакъв младеж постъпва на нова работа. Началникът го пита: – Защо напуснахте преишната си работа? – Абе, там беше пълен бардак… – Е, то… как да ти кажа… и при нас е пълен бардак. – Няма нищо, поне курвите са нови.
Професионални вицове
Някакъв младеж постъпва на нова работа. Началникът го пита: – Защо напуснахте преишната си работа? – Абе, там беше пълен бардак… – Е, то… как да ти кажа… и при нас е пълен бардак. – Няма нищо, поне курвите са нови.
Екскурзоводът разказва на туристите: – Някога по тези места разбойници са нападали туристите и безжалостно са ги ограбвали. – А сега? – пита някой от групата. – Сега тук построиха супермодерен хотел.
Обсъжда се какво е това "секс": Лекарят: – Това е болестно състояние – желателен е постелен режим. Профсъюзният деец: – Сексът е труд – изразходва се енергия. Интелигентът: – Това е изкуство – вижте какви гримаси, какви стонове! Полицаят: – Изкуството е за пред всички, защо тези, които правят секс се крият? Това е афера! Юристът: – Защо афера, щом и двете страни са доволни? Това е сделка. Бизнесменът: – Каква ти сделка – влагаш повече, вадиш по-малко? Това е наука! Професорът: – Що за наука е това, което студентите могат, а аз не мога? Това е война, борба между двама души! Военният: – Каква е тази война, когато едната страна през цялото време атакува, а другата страна не се брани? Отгоре на всичко, накрая атакуващия пада като убит! Сексът, това е политика – управляващите атакуват, народа е беззащитен! Но политиците да не забравят за накрая!
В казармата. Генералът отива в стола на визита. Блъсва се в редника, който носи с баките с храна: – Какво има за ядене днес, редник? – Генерал със зеле, господин Свински! – стреснат отговаря редникът. Генералът му прощава. Към тях се задава младши лейтенант. – Господин генерал, дръжте баките, да отдам почест на лейтенанта – казва редникът.
Питат един синоптик: – Прогнозите ви винаги ли уцелват какво ще е времето? – Времето – да, винаги! Само понякога се разминават в датата.
Между фалшификатори: – Хванаха ме с фалшиви пари. – И как стана това? – Ами, когато правех банкнота от 10 лева всичко беше нормално. Успешни бяха и 50 левовите, и 100 левовите банкноти. Предполагам, че съм сбъркал нещо при банкнотите от 300 лева?!
Съпругата на един гангстер е озадачена: – Защо слагаш заглушител на пистолета си? – Днес ще работя в една библиотека.
Съпрузи гледат криминален филм. – Аз съм сигурен, че убиецът е Ален Делон! – Ама той изобщо не участва в този филм! – Така си и знаех, той винаги има отлично алиби!
– Докторе, оглушавам! По цял ден кашлям, а не мога даже и собствената си кашлица да чуя! – Ето ти едни хапчета тогава. – Ще ми оправят ли слуха? – Не, но ще почнеш да кашляш по-силно.
– Вие ли сте главният счетоводител Петров? – Да, аз съм. – Много съм слушал за вас! – Да, ама нямате доказателства!
Раят и адът се скарали и раят казал на ада: – Няма да ви се размине! Ще ви съдим! Адът се захилил и казал: – Съдете ни! Всички адвокати са при нас…!
На сечището довели нов секач. Гледат го другите секачи – един такъв мъничък, слабичък… Чудят се, какво да го правят. Дали му да събира отсечените клони. Секли те, каквото секли, отсекли три дървета и отишли на обяд. Новия го оставили на сечището. Връщат се след обеда и гледат половината гора изсечена. С изумление го питат: – Ти откъде идваш бе, човек? – От Сахара! – Как така от Сахара? Там няма гори! – И у вас няма да има!
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
При сладкаря: – Сладките ви са невъзможни! – Но, госпожо, аз съм правил сладки още преди да се родите! – А защо ги продавате чак сега?
На откриване на изложба питат художник: – Вие в какъв стил рисувате? – В стил "реализъм". – А тази картина каква е? – Казва се "Строители на работа". – Тогава защо всички са налягали по земята и нищо не правят? – Нали ви казах – рисувам в стил "реализъм".
Летец и танкист спорили чия работа е по-тежка и кой е по-смел. Решили всеки да повози другия в машината си. Първо летеца се качил в танка, а там – шумно, тясно, оръдието гърми силно, а на всичко отгоре друса и топло като в пещ. Излязъл пилотът каталясал и вика – много е гадно, ама ела утре в самолета и ще видиш… На другия ден качил танкиста в самолета и почнал разни лупинги, фигури и завъртулки всякакви, а танкиста все се хили като луд. Кацат на земята и летеца му казва: – Е, вярно, твойто е по-тежко и ти си по-смел щом се смееше през цялото време. А танкистът му вика: – Не бе, просто за пръв път ми се случи да сера с гъза нагоре!