Професионални вицове
Преподавател във военно училище: – А сега, курсанти, запишете си – водата кипи при температура от 90 градуса. Курсант: – Господин полковник, а нас в училището ни учеха, че водата кипи при 100 градуса. Преподавателят отваря тетрадка, разглежда нещо дълго и накрая вдига глава: – Съвършенно сте прав, курсант! Аз съм сбъркал, действително водата кипи при 100 градуса. Правият ъгъл кипи при 90 градуса!
Зима. Студ. Войскова част. – Редник Иванов, какво е времето навън? – Не мога да знам, годподин старшина. – Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. – Ама той само над нулата показва… – Абе, мамка ти, обърни го наопаки!
– Докторе, започнал съм да ставам сомнамбул. Разказват ми, че ставам нощем и страшни неща правя в съня си. А пък аз нищо не помня. Какво да правя? – Ами като начало започни да разпръскваш кабърчета около леглото си…
Някакъв се хвали на приятеля си: – Направих страшно изобретение! Позволява да се гледа през стени! – Че това го има отдавна. – Как така?! – Не знаеш ли? Казва се "прозорец".
– Искам синът ми да се научи да свири на някакъв духов инструмент! – Мислиш ли, че има талант? – Разбира се! От три метра може да угаси свещ!
Контролно по математика. Всички вече са предали своите работи, само двама ученици седят пред празните листа и дремят. Учителката ги гледа, гледа и накрая пита: – Иска ли ви се тройка? – Даааа – отговарят в един глас двамата. – И аз искам…. Да вървим…..!! – палаво казва учителката.
Мъж се връща от посещение при лекар. Жена му нетърпеливо го пита какво е станало. – Отначало докторът каза, че с моята болест мога да живея до петдесет години – отговаря съпругът. – Но като му казах, че вече съм на четиридесет и девет, след кратък пазарлък стигнахме до съгласие, че ще умра на седемдесет…
Войник пише писмо: "Мамо и тате, тук в нашето поделение един войник се застреля. Но не се притеснявайте, не съм аз…"
В затвора: – За какво лежиш? – Гледах чужди карти. – Хе, такива като тебе в казиното за пет минути ги хващат. – А в Генералния щаб десет години не можаха да ме разкрият.
Назначили полковник о.з. Иванов, като пазач в зоопарка. Вика го шефа и му казва, че ще идва на посещение партийно-правителствена делегация от чужбина, като той ще трябва да следи болният лъв да е в добро състояние, тъй като лъва е символа на държавата. Но ден преди посещението лъвът умрял и Иванов полудял да не би да бъде отстрелян от шефа. За целта вечерта взел на рамо умрелия лъв и право при препараторите. Изкормили го те, препарирали го и Иванов пак на рамо право в зоопарка. Облякъл лъвската кожа и почнал да се разхожда гордо из клетката. В един момент към него се приближава черната пантера и той почти се насрал от страх, защото тя го усетила, че не е истински и щяла да го хапне. Но идвайки към него, изведнъж пантерата му прошепва: – Иванов, спокойно, аз съм Кинчето от счетоводтството, да ти се намира една цигара в повече, че на слона им се пуши?
Лекар ругае пациента си: – Вие сте абсолютно недисциплиниран и безотговорен човек! Не си вземате лекарствата, пиете, пушите, търчите подир жени и на всичко отгоре се чувствате добре!
Съдия-изпълнител описва копие на "Леда и лебедът". В протокола той записва: "… формат 80 на 100, рамка от светъл дървесен вид, гола блондинка на видима възраст около двадесет и пет, изнасилвана от възбудена гъска…"
След премиерата публиката крещи: – Автора! Автора! Директорът на театъра се обръща към автора: – Трябва да излезете. – Не, жив няма да се дам!
Един инженер умрял. Отишъл при свети Петър, цял ден чакал на опашка, за да получи разпределение, и накрая го насочили към ада. Минало време, започнали незапомнени жеги. Свети Петър си помислил: "Тук в Рая не се диша от горещина. А какво ли е в Ада? Я да ида да проверя?" Отишъл той в ада и какво да види? Прохладно, подухва ветрец, изобщо рай… Попитал дявола каква е тази работа, и той му отговорил : – Абе, нали ми изпрати един инженер миналия месец, та ми сложи климатик. – Дай го този инженер насам – казал св.Петър – горе в Рая не се живее от горещина! – Ааааа, не! – отговорил дявола – щом си го изпуснал един път сърди се на себе си. – Ще те съдя – разгорещил се свети Петър. – Кого ще съдиш, бе? Нали всички адвокати са при мен?
Дама си поръчва фотопортрет. – Колко ще струва? – пита тя фотографа. – Сто шилинга, а копието седемдесет. – Тогава ми направете само копие.
Старшината казва на ротата: – Ей тия камъни и железата да ги съберете до оградата и да ги запалите….