6353
Съдията: – Този човек твърди, че сте го захапали за ръката? – Но аз съм вегетарианец.
Професионални вицове
Съдията: – Този човек твърди, че сте го захапали за ръката? – Но аз съм вегетарианец.
– Господин сержант, редник Петров скочи без парашут! – Как, пак ли?!
Тексасец разказва за размерите на своето ранчо: – Заема ми два дни, за да мина от единия му край до другия с кола. – По-рано и аз карах една таратайка – съчуствено казва събеседникът му.
– Редник Иванов, можете ли да плувате?– Тъй вярно, господин старшина!– Къде се научихте?– Във водата, господин старшина!
В една солидна одиторска фирма с жестоки правила за работа – всички идвали рано на работа и си тръгвали късно вечерта. Един ден обаче един служител дошъл в 9 часа на работа(всички се удивили) и си тръгнал в 18:00. Така и на следвашщия ден и на по-следващия. Накрая колегите му не издържали и изпратили един колега да пита бунтаря за неговото поведение. А т.нар. бунтар: – Абе хора! Ами аз съм в отпуска все пак…
Адвокат е на смъртно легло. Семейството ми извиква свещеник. – Искате ли да се помирите с Твореца? – пита свещеникът. – Може – отговаря адвокатът. – Само, моля ви, направете предложение. Аз съм засегнатата страна.
Един млад лекар влиза забързан в моргата и спира пред един труп:– Имам чудесна новина за вас! Не ви е спрял пулсът, а моят часовник!
В болницата. Доктор към пациент: – Пригответе се за най-лошото! – Ще умра ли докторе? – Не, но Ви изписвам лекарство, което не се изплаща от Здравната каса.
Взвод войници гледа кино. Главната героиня на филма застрелва любовника си, надвесва се над него с димящ пистолет и се чуди на глас: – Ами сега… какво да правя… Старшината на взвода се обажда: – Как какво ма! Отчиташ патроните, почистваш оръжието и се връщаш на изходния рубеж!
-Докторе, през цялото време виждам пред очите си светещи точици – оплаква се пациент на очен лекар. Докторът му предписал очила. След няколко дни болният дошъл отново. – Е, как е? – пита докторът – По-добре ли се чувствате? – Разбира се, докторе. Сега виждам светещите точици доста по-ясно.
Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?
Дежурният офицер прави обиколка на столовата по време на закуска. – Някакви оплаквания? Става войник и казва: – Да, чаят има вкус на хлорна вар! Офицерът опитва чая и заявява: – Глупости! Има вкус на карболова киселина!
Учители се обаждат в министерството да уговорят среща с министъра: – Положението е трудно, нямаме пари! – Няма страшно, и така ще ви приема.
Надзирател пита колега:– От пет часа затворниците все пеят!?– Радват се, защото палачите обявиха стачка!
След като двама били заедно, на сутринта дамата пита:– Скъпи, ти да не си анестезиолог?– Да. Но как разбра?– Ами нищо не усетих.
Къща,дворче, градинка. Внука пита: – Дядо, защо поливаш цветята с машинно масло? Нали ще увяхнат? – Остави цветята, гледай картечницата да не ръждяса.