Професионални вицове
Командирът на ротата подава команда за атака. Всички войници се впускат напред с възгласи "Ура!", само един търчи в обратната посока и също вика "Ура!" – Стой!- изкрещял му командирът. – Ти къде хукна, шубе тъпо! – Господин командир, аз не съм шубе! Просто имам тактически план – ще обиколя земното кълбо и ще ги нападна в тил!
Млад мъж търси стая под наем в квартирно бюро. – Вземете тази – препоръчва му служителят, – хазайката взема само сто лева. – Сто лева ли? Ами ако не използувам хазайката?
Пациент отива на зъболекар и му се оплаква: – От дълги години пуша, зъбите ми пожълтяха, жена ми казва, че съм грозен, и започна да се дърпа от мен. Можете ли да ми помогнете, докторе? – Ами трябва да откажете цигарите – друго средство няма. – Изключено! – Тогава носете кафява вратовръзка – да е в тон със зъбите!
В кабинета на лекаря влиза младо момиче. – Съблечете се! – казва лекарят. – Защо? – чуди се момичето. – Мен ме боли ухото! – В такъв случай вие не сте за преглед при мен. Аз съм очен лекар…
Фокусник вика на сцената случайно дете от публиката. Обявява на залата: – Дами и господа, няма лъжа, няма измама! Ето това тук дете, което ще ми асистира, е избрано случайно от публиката. Кажи на хората, момченце, виждал ли си ме някога преди? – Не, татко.
– Обвиняеми, как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред нощ? – пита съдията. – Когато миналия път ме съдихте, ми казахте: "Обвиняеми, как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред бял ден?". Е, аз кога да работя?
Министерството на здравето препупреждава: пийте повече, пушете по-често, че иначе докторите ще умрат от глад!
Двама писатели, които през цялото време се съревновават, се срещат на улицата. Единият злобничко пита: – Видях новата ти книга. Не можах да разбера, кой ти я е написал. Вторият веднага го затапва: – Аз пък не мога да разбера, кой ти я е прочел?
Разтревожена майка звъни на педиатър: – Докторе, детето ми си играло навън в пясъка и яло от него. Аз му дадох да пие много вода, а сега какво да правя? – Няма страшно, само го наблюдавайте, да не се приближава до цимент…
Някаква млада двойка – годеници, тъкмо пътували с колата към църквата да се женят, и се случила страшна катастрофа, която ги убила на място. Възнесли се веднага на небето, и понеже били праведни, попаднали пред вратата на рая. – Заповядайте вътре, чеда мои! – казал им Свети Петър. – Ама Свети Петре, ние много се обичаме и искаме да те питаме нещо. Ние много искаме да се оженим, та питаме дали в рая хората могат да се женят. Ако не може – не щем да влизаме. – Чакайте тук, отивам да проверя. – казал Петър и изчезнал. Седят двамата пред вратите на рая и си мислят: "Добре де, това е рай все пак – ще стоим тук вечно. Ами ако се оженим, а след хиляда години се окаже, че не си допадаме напълно?" Чакали, мислили си такива неща, пак чакали, пак мислили… Свети Петър се върнал чак след три месеца: – Радвайте се, чеда мои! Можете да се ожените! – Ама Свети Петре, ние искаме и друго да попитаме… А може ли да се разведем после? – Аман от вас! – викнал гневно Свети Петър. – Влизайте веднага без повече въпроси! Аз три месеца губя заради тях да намеря свещеник в рая да ги венчае, а те сега имат нахалството да ме пратят да търся адвокат!
Широко разспространеното мнение, че в днешно време всичко поскъпва се оказва не съвсем вярно. Например в сферата на наемните убийства цената значително е паднала.
Продават старо дресирано куче. Купувачът се поинтересувал: – А това куче вярно ли е? – Изключително вярно е, вече три пъти го продаваме и трите пъти се връща обратно в цирка.
Наборна комисия: – Вашата фамилия? – Та…та…та…та…тарчев! – В къртечната рота!
Внуче пита дядо си: – Дядо, ти участвал ли си във войната? – Да, момчето ми, участвал съм…. – А, там ли ти откъснаха ръката? – Да, момчето ми, там…. – А, как стана това? – Като ме водеха да се записвам за доброволец, момчето ми….
На цигулков концерт звучи мазурка от Шопен. Изпълнителят забелязва, че лицето на един от зрителите на първия ред е обляно в сълзи. След концерта той го намира във фоайето и го пита: – Навярно сте поляк? – Не, цигулар съм – отговаря човекът.
Редник, старшина и полковник пътуват през нощта за извънредна проверка. Редникът кара джипа и по едно време тихо прошепва: – Г-н старшина, наближаваме обекта. Старшината се обръща към полковника също шепнейки: – Г-н полковник, наближаваме обекта. Полковникът шепне: – Добре, но защо шепнем? Нали сме в джипа. Старшината пита редника: – Редник, защо шепнем? – Защото ме боли гърлото!