Професионални вицове
Главният лекар към пациента: – Въведохме нови правила в болницата. Веднага след операцията вие трябва сам да станете от масата и да стигнете до стаята си. На следващия ден трябва да направите пет обиколки на болницата, а на по-следващия да пробягате десет мили. Имате ли въпроси? – Да, докторе. А по време на операцията може ли поне за малко да полежа?
Командирът на батареята оглежда позициите и вижда обслужващите оръдието да лазят в храстите. – Защо пълзите така? – пита той. – Тази сутрин замаскирахме оръдието и сега не можем да го намерим – докладва ефрейторът.
Учител в родопско село казва на децата: – Утре за час по рисуване всеки да донесе по едно яйце и да го нарисува. Едно от децата става и казва: – Ние нямаме яйца. – Тогава ти ще донесеш маслото и хляба.
Доктор дава съвет на пациент: – И всеки ден взимайте по една гореща вана! На другия ден пациента връхлита в кабинета на доктора: – Не става, не мога да взимам всеки ден гореща вана… – Защо бе? – Защото на шестия литър ми става лошо…
Лекар към болен на легло поп: – Не се притеснявайте, отче, скоро ще ви изправим пак на колене!
Някакъв зрител влиза в гримьорната на цирка и пита: – Може ли да се видя с джуджето-клон? – Аз съм. – излиза напред як мъжага. – Ама… – смущава се посетителят. – Ти нали… такова.. нали си джудже? – Е, и какво? Човек не може ли да разпусне в извънработно време?
– Докторе, лекарството което ми предписахте го вземах все три пъти по едно и до вечерта го свърших. Сега какво ще ми предпишете? – С духове не разговарям.
– Редник Петров, как се почиства автомат? – Ами първо, поглеждаме му серийния номер… – Чакай, чакай… Това пък защо? – Ами да не стане някаква грешка – за какво ми е да чистя чужд автомат?
В реанимацията: – Ало, докараха ли Петров при вас? – Да. – Жив ли е? – Още не е.
Преди операцията доктор казва на болния: – Разбира се, упойката е безплатна… Обаче след операцията събуждаме за пари!
– Аз направих нещо, което трябва да ти кажа – започва да се обяснява адвокат на съдружника си. – Аз, аз, аз… Вечно "аз" казваш! Че не сме ли съдружници? Би могъл поне веднъж да кажеш "ние"… – Ами дoбре, щом искаш така да го кажа: Ние сме забременили секретарката.
– Докторе, зъбите ми са съвсем жълти! Какво да правя? – Носете кафеви вратовръзки.
Турист минава край селянин, който сее: – Браво, дядо, сей, та да има какво да ядем ние! – Може, аз сея люцерна за прасетата.
Турист се е разположил върху високо кадифено кресло в музея. – Тук не може да се сяда – казва строго екскурзоводът. – Това е креслото на Луи Девети! – Сериозно? Е, добре, когато дойде, аз ще стана!
Умряло полковото магаре. Погребали го, а на гроба му написали: "Тук почива магарето Марко, любимо на целия полк. През живота си то ритна двама полковника, четири майора, десет капитана, 24 лейтенанта, 42 сержанта, 486 редника и една пехотна мина"…
– Защо прекъснахте изведнъж речта си? – попитали лектор, който неочаквано спрял да говори и слязъл от катедрата. – Свикнал съм с това, слушателите да поглеждат часовниците си, но когато започнат да ги поднасят до ухото си…