6242
Председателят на съда: – Можете ли да докажете своята невинност? – Да, но дайте ми време да помисля. – Давам ви пет години.
Професионални вицове
Председателят на съда: – Можете ли да докажете своята невинност? – Да, но дайте ми време да помисля. – Давам ви пет години.
Съдията съобщава на подсъдимия, че е оправдан. – Какво означава това? – пита подсъдимия. – Това ознчава, че сте свободен, понеже няма достатъчно доказателства, че сте обрали банката. – Слава Богу! Значи мога да задържа парите ? – Не! Ще ги делим, бе глупчо!!! – казал съдията и посочил съдебния състав.
През войната: – Стой, кой там? – Партизани. – Колко сте? – Цванцих.
Момиче влиза в агенция за набиране на манекенки и казва на чиновник, който чете вестник: – Бих искала да постъпя на работа като манекенка. Без да вдигне глава от вестника, чиновникът бърка в чекмеджето, изважда миниатюрен бански костюм и казва: – Попълнете този формуляр!
– Новия пациент ще го обслужвам само ако гипсирате и другата му ръка, професоре! – оплаква се медицинската сестра.
Разговор между ясновидци: – Това лято започва чудесно, нали? – Да, също като през 2007 година!
Адвокат говори в съда: – Господин съдия, ако човек е бил осъждан осемнадесет пъти досега, то той не е престъпник! – А какъв е според вас? – Колекционер на присъди.
Съдебно заседание. Съдят младеж, опитал се да изнасили девойка в двор в 00.00 ч. на Коледа. Разпитват вещо лице – метереолог: Съдът: – Кажете, колко градуса беше темперературата на въздуха по това време? – Минус 20 градуса! Подсъдимият не издържа, става и се обръща към съда: – Е, кажете г-н съдия, на вас ще ви стане ли при минус 20 градуса? Адвокатът му рязко става и го удря по главата с папката и за да замаже тази обида към съда, казва: – Ти да мълчиш! На съда винаги му става!
В обща килия били затворени двама престъпници – единият за кражба на крава, а другият за кражба на часовник. По някое време този, които бил откраднал кравата се помайтапил: – Колко е часът? – Стана време да доиш кравата! – отговорил другият.
Лейди Дабълсбъст пита поканения за Нова година певец: – Сега ли ще почнете да пеете или след като гостите се позабавляват още малко?
Пийнал пощенски чиновник се прибира в къщи. Жена му недоволства и мърмори. – Е, и какво ще кажеш все пак? – завършва тя. – Като обикновена телеграма твоята словесна канонада струва 830 лв. и 30 стотинки…
Контролно по математика. Всички вече са предали своите работи, само двама ученици седят пред празните листа и дремят. Учителката ги гледа, гледа и накрая пита: – Иска ли ви се тройка? – Даааа – отговарят в един глас двамата. – И аз искам…. Да вървим…..!! – палаво казва учителката.
доктор пита новоназначената медицинска сестра: – Сестра, взехте ли кръв от пациента в шеста стая както ви казах? – Да, докторе. – Колко? – Колкото можах… – По-точно? – Към пет литра.
Поделение войници били на учение. По едно време, минали покрай селото на един и той решил да се обади на баба си и дядо си. – Ооо, дядо, как си? – Здравей, сине, добре съм. Ами каква е таз гьостерица дето си я провесил през рамо? – Това не е гьостерица, бе дядо, гледай сега оградата… Свалил той автомата и та-та-та – направил оградата на трески. – Брей, – казал дядото – ами тия чудесии по колана ти, к"ви са бе, сине? – Това, дядо, са лимонки, гледай сега тоалетната… Взел една лимонка и, тряс, взривил тоалетната. – Брей, – рекъл пак дядото – що ли не беше жива баба ти, да ти види какъв юнак си станал… – А, ами че тя кога умря, бе дядо? – Ами, в тоалетната беше…
Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата: – Защо си толкова отслабнала и болна? – Не питай… Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това – да си толкова добре? – Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение. След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха: – Какво става сестрице, нали ти дадох съвет? – Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах. – И какво? – Ами как какво – сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.
– Днес ще пълзите на загзиг! – Господин майор, не на загзиг, а на зигзаг! – Както съм заповядал, така ще пълзите!