11272
Разговор между писатели: – Вчера бях на премиерата на новата ти пиеса. После цяла вечер не можах да спя. – Защо, много се развълнува ли? – Не, наспах се в театъра.
Професионални вицове
Разговор между писатели: – Вчера бях на премиерата на новата ти пиеса. После цяла вечер не можах да спя. – Защо, много се развълнува ли? – Не, наспах се в театъра.
Двама бизнесмени отишли на гробището да навестят гроба на бивш партньор. Търсили, търсили, но не могли да го намерят. Изведнъж единия се ударил по челото: – Слушай, той навярно го е записал на името на жена си!
Възрастен актьор се обръща към директора на театъра: – Господине, работя в този театър вече двайсет години. Струва ми се, че бихте могли да помислите за подобряването на материалното ми състояние! – Добре. Ще се разпоредя да ви дадат всички роли, в които се налага да се яде на сцената…
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
Между колеги: – Ти си имал по-голям късмет по време на почивката си! – Ами, през цялото време не спря да вали… – Но все пак си почернял! – Това не е никакво почерняване, а ръжда!
Заповед на министъра на отбраната за побългаряване на операционната система Windows: От днес нататък командите и съобщенията да се заменят както следва: Yеs – Тъй вярно! Nо – Съвсем не! ОК – Слушам! Раusе – Свободно, поправи се! Stор – Мирно! Соntinuе – Свободно! Аbоrt – Остави! Rеtrу – Кръгом! Ignоrе – Да се изпълни на всяка цена! Lоgin – Стой, кой там? Раsswоrd – Документи за проверка! Shutdоwn – Отбой! Ассеss dеniеd – Не се полага! Меssаgе – Рапорт. Ехсерtiоn – Непредвдена ситуация. Вместо думата window да се използва "амбразура".
Клиент, току-що наброил по някакво дело за защита значителна сума, пита адвоката си: – И все пак не се ли страхувате от по-нататъшни трудности? – О, не… Най-трудното мина.
Две бабички си приказват: – Миче, пък Пена умря. – Да умря, ама я лекуваха професори.
Двама си говорят и единият пита: – Каква е разликата между прегазено куче и прегазен адвокат? – Не знам. – При кучето има следи от спирачен път.
Гримьорна. Две актриси се гримират преди да излязат на сцената. Едната казва: – Ако знаеш какъв сън сънувах тази нощ: умирам и отивам пред вратите на рая, опитвам се да вляза но ме спира Св. Петър. – Къде отиваш? – пита той. – Ами умрях и идвам в рая! – Не може! Ти си актриса, цял живот заблуждаваш хората. В този момент виждам че ти се разхождаш от другата страна на врата. И го питам: – А тази защо е тук? Нали и тя е актриса? – Каква актриса е пък тази? – отвърна Св.Петър.
Млад писател споделя с колега: – Ура! Ще получа пет долара за последния си разказ! – От кого? – От пощата, защото ми изгубили писмото, с което го пращах до редакцията.
Страдащ от хроничен бронхит отива при известен лекар. Докторът внимателно го преглежда и дълго пише рецепта. – Изглежда имате голям опит в лечението на бронхит – казва пациентът. – Aми да! Mоят го влача вече петнадесета година!
Старшината пита: – Редник, бръснахте ли се днес? – Тъй вярно! – Следващия път стойте по-близо до бръснача!
При ветеринаря: – Докторе, конят ми понякога ходи нормално, а понякога куца – какво да го правя? – Хващаш го когато ходи нормално и го продаваш!
– Защо хвалиш толкова много този мост? – Как защо? Този мост ние сме го строили. – Тогава, защо те е страх да минеш по него? – По същата причина.
Лекарят преглежда пациент и постоянно си мърмори под носа: – Добре… добре… добре… – Какво е толкова добре бе, докторе? – Добре, че аз не съм болен от това…