3337
Какво е П.У.Т.К.А ? Това е Пункт за Управление и Тактическа Координация на Авиацията.
Професионални вицове
Какво е П.У.Т.К.А ? Това е Пункт за Управление и Тактическа Координация на Авиацията.
Чуждестранен турист пристига в Одеса и се спира пред внушителен паметник. Пита един минувач: – На кого е този паметник? – На незнайния воин Борис Абрамович Березовски. – Че като му знаете и трите имена, какво му е незнайното? – Не се знае дали е бил воин.
Знаете ли какво е вътрешното противоречие на жената – счетоводител? Като счетоводител се радва, когато й излиза, а като жена – когато й влиза.
– Помолиха ме да напиша препоръка за бившата ни служителка. Написах, че е неграмотна и дръзка. Иска ми се да напиша и нещо положително? – Ами добави, че има добър апетит и обича да си поспива до късно…
След разпадането на СССР в Америка рязко се понижило количеството на враговете. Във връзка с това Пентагонът взел решение да направи съкращения. Най-трудно било, да определят, каква пенсия да дадат на хората. След дълги обсъждания взели решение: всеки да укаже някакво разстояние между части от тялото (във футове) и според него да се определя пенсията. Влиза първият генерал: – Премерете ме от главата до петите! Мерят го – 6 фута. Дали му 60 хиляди долара пенсия. Влиза вторият генерал (малко по-умен): – Мерете ме от върха на пръстите на краката до върха на пръстите на ръцете! Мерят го – 8 фута. Дали му пенсия 80 хиляди долара. Влиза третият генерал: – Мерете ме от оная работа до топките! Всички започват да се смеят, но все пак законът си е закон. Идва доктора с рулетката, сваля панталона на генерала, тръгва да мери и изведнъж пита: – А, ама къде са топките?! – Във Виетнам! – невъзмутимо отговаря генералът.
Борсов агент е болен. Лекарят казва на жена му:– Вашият съпруг има тежък грип. Температурата му е между трийсет и девет и четиридесет градуса…Борсовият агент се обажда:– При четиридесет продавайте!
– Защо държиш тоя аквариум в офиса? – питат бизнесмен. – Знаете ли колко е приятно да видиш някого, който си отваря устата и не иска пари?
– Времето лекува всички болести. – Значи затова ми се налага да чакам толкова дълго в приемната на поликлиниката.
По време на доклад на висшестоящ бил арестуван човек от залата. Той се оказал шпионин. – Как успяхте да разпознаете врага? – попитали шефа на разузнаването. – Ръководих се от указанието: „Врагът не спи!“
Млада учителка нарисувала на дъската една ябълка и попитал учениците си: – Ученици, какво е това? – Гъз – отговорили всички вкупом. Няколко пъти учителката се опитала да получи верния отговор, но безуспешно затова отива при директора. Директорът веднага дошъл да разреши проблема, влиза в класната стая и пита: – Деца, защо сте разплакали учителката и какъв е този гъз на дъската?
Противно на общото мнение, социологията е точна наука. Колкото платиш, точно такива резултати и ще получиш.
В ЦРУ се провежда конкурс за вакантно място за наемен убиец, последната задача е била: да влезеш в стая и с пистолет да застреляш собствената си жена. Първия веднага се отказал. Втория влезнал, след половин час излязъл целия потен: – Не мога да я застрелям любим човек… Третия влезнал, чуват се викове, блъскане, след 5 минути излиза: – Защо, гадове такива, халосни патрони сте ми пробутали, наложи се с табуретката да я пречукам.
Втората световна война. Немските и руските окопи са един срещу друг. От немския се подава снайперист и вика: – Иван! От руския се надига една глава: – Аз! Бум! Германецът го застрелва. След малко пак се провиква: – Степан! – Аз! Бум – още един труп… В руския окоп стои един казах и се моли: – Само не Джумабай, само не Джумабай…
– Редник, миналата седмица ви пуснах в отпуска, за да отидете на сватбата на сестра си! – казва сержантът. – Но днес й позвъних по телефона и тя ми каза, че засега няма никакво намерение да се омъжва! – В такъв случай имаме налице двама лъжци, господин сержант! Аз изобщо нямам сестра!
– Хареса ли ти снощи пиесата? – Беше ужасно! Седях на такова лошо място, че нито виждах нещо, нито чувах! – Аз бях още по-зле! Мястото ми беше чудесно и всичко виждах и чувах!
Турист се е разположил върху високо кадифено кресло в музея. – Тук не може да се сяда – казва строго екскурзоводът. – Това е креслото на Луи Девети! – Сериозно? Е, добре, когато дойде, аз ще стана!