11154
При шивача: – По дяволите! Та вие сте ми ушили костюм без нито един джоб?! – Вярно е, но пък никой няма да може да ви открадне портмонето…
Професионални вицове
При шивача: – По дяволите! Та вие сте ми ушили костюм без нито един джоб?! – Вярно е, но пък никой няма да може да ви открадне портмонето…
На преглед при доктора: – Свалете си гащите, ще ви меря температурата. – Ама защо? – Имаме само ректални термометри… След малко лекарят вади термометъра: – Висока температура! 39.5! – Бре… и то на сянка!
– Докторе, имам грип. Какво да правя? – Застанете по-далече от мене.
Какво е знаменитост? Човек цял живот се мъчи да стане известен, и като успее – почва да носи черни очила и перуки, за да не го познаят.
– Докторе, имам проблеми с дишането – като ходя по планините, много бързо се задъхвам. – Ами стой си у дома и дишай нормално!
– Защо хвалиш толкова много този мост? – Как защо? Този мост ние сме го строили. – Тогава, защо те е страх да минеш по него? – По същата причина.
– От десет години пиша и едва сега разбрах, че нямам талант! – оплаква се един писател на свой познат. – И оставяш писането? – За съжаление вече е много късно. Станах знаменит!
Зъболекарят казва на пациента: – Като започна да ви вадя зъба, крещете с всички сили! – Защо, няма ли да ми сложите упойка? – Упойка ще сложа, но до началото на мача има двайсет минути, а в чакалнята висят още седем навлека…
Клавирен концерт. Дама пита съседката си: – Това Шопен ли е? – Не съм сигурна – отговаря тя. – Да изчакаме да се обърне към нас…
Млада певица пее в операта. След изпълнението я викат на бис. После втори бис. Трети, четвърти… осми. По някое време се престрашила да попита: – Докога ще ме викате така на бис? Глас от публиката: – Докато се научиш да пееш!
Обява: „За желаещи да изучават английски по интензивна програма – на разумна цена отсъпвам място в 8 Б клас на Английската гимназия“.
Първобитните хора тръгват на лов. Гледат – стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал: – Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме. Така се появили командирите. Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва: – Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим. Така се появили началник-щабовете. Намират те мамута, обграждат го, но той беснее – всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива. Така се появили снайперистите. Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят – месото липсва… Така се появили старшините.
В столовата: – Кой е дежурен? – Аз, господин полковник! – Защо не слагате дафинов лист в супата? – Войниците не щат да го ядат, господин полковник!
Обаждане до директора на цирка: – Г-н директоре, аз мога да свиря на пиано! – Всички могат. – Да, но аз мога и да пея! – Добре, де, кой не може? – Мога да ходя по въже и да танцувам! – Друго, пълен съм с такива! – Илюзионист съм! – Добре, де добре, нещо оргинално нямаш ли? – Жонглирам… – Ама губиш ми времето, бе човече! – Но, господин Директоре, аз съм кон…
Каква е разликата между военния и цивилния инженер? Единият прави оръдия, а другият строи мишени.
Големият пианист Глнгууд е на концерт. Пианиската, която свири на този концерт е много красива и с рокля с гол гръб, но свири ужасно лошо. Гленгууд се изнервя и негов приятел седящ до него му казва: – Абе остави как свири. Виж каква Венера е седнала на пианото!!! Гленгууд отговаря – Ех, да Венера! Само дето не са и отрязани ръцете за съжаление!!!