Професионални вицове
Войник пише на родителите си: – Скъпи родители! В свиреп бой загубих крака си. Сега лежа в болницата без стотинка. Моля помогнете ми – пратете пари! Баща му отговаря: – Синко! Тъй като това е четвъртият крак, който губиш, научи се да се придвижваш на колкото крака са ти останали.
Археолози намират неотворена гробница в Египет. На входа пише – "тук почива най-известният играч на "тука има, тука нема" в империята". Отварят гробницата, а вътре три саркофага и надпис – "ха познайте в кой саркофаг е".
Звъни телефонът на директора в цирка. Отсреща глас: – Ало, трябва ли ви говорещ кон? – Мамка ти, шегаджия смотан! – отвръща директорът и тръшка телефона. След малко пак се звъни: – Ама аз съвсем сериозно… – но директора пак затваря. Трето позвъняване: – Моля ви се, господин директор, не затваряйте, знаете ли колко трудно се набира седем цифров номер с копито?
– Аз направих нещо, което трябва да ти кажа – започва да се обяснява адвокат на съдружника си. – Аз, аз, аз… Вечно "аз" казваш! Че не сме ли съдружници? Би могъл поне веднъж да кажеш "ние"… – Ами дoбре, щом искаш така да го кажа: Ние сме забременили секретарката.
– Няма на света болест, от която аз да не мога да оживея! – Не говорете така. Има болести, от които човек или умира или остава пълен идиот. – Знам, знам, и такива болести съм преживял.
В селски хотел над всички кревати са поставени табелки: "Мястото е прекрасно, тишината – абсолютна, въздухът – свеж. Ако не можете да заспите, обвинявайте за това нечистата си съвест!".
– Как се чувстваше при първия ти скок с парашут? – Като птица – летя и сера, летя и сера…
Началник на строителна бригада се кара на хората си: – Не ви ли е срам! Вчера асфалтирахте 120 метра шосе, а днес само 80! Един от работниците се оправдава: – Ама шефе… вчера духаше попътен вятър, а днес е насрещен!
– Но не можете ли в края на краищата да живеете честно? – пита съдията. – Че кога – вие през цялото време ме вкарвате в затвора!
Заради някакви си 99% от адвокатите, на останалите е излязло лошо име!
Човек тича след набиращия скорост претъпкан догоре автобус. Крещят му: – Зарежи го бе! Ето идва още един! – С удоволствие, но аз съм шофьорът на този автобус.
След разпадането на СССР в Америка рязко се понижило количеството на враговете. Във връзка с това Пентагонът взел решение да направи съкращения. Най-трудно било, да определят, каква пенсия да дадат на хората. След дълги обсъждания взели решение: всеки да укаже някакво разстояние между части от тялото (във футове) и според него да се определя пенсията. Влиза първият генерал: – Премерете ме от главата до петите! Мерят го – 6 фута. Дали му 60 хиляди долара пенсия. Влиза вторият генерал (малко по-умен): – Мерете ме от върха на пръстите на краката до върха на пръстите на ръцете! Мерят го – 8 фута. Дали му пенсия 80 хиляди долара. Влиза третият генерал: – Мерете ме от оная работа до топките! Всички започват да се смеят, но все пак законът си е закон. Идва доктора с рулетката, сваля панталона на генерала, тръгва да мери и изведнъж пита: – А, ама къде са топките?! – Във Виетнам! – невъзмутимо отговаря генералът.
Между млади момичета: – Защо реши да станеш стюардеса? – Защото в самолета има много мъже. – Но тях ги има и на земята? – Да, но не са вързани с колани…
– Като момче мечтаех да стана моряк. – И эащо не стана? – Много съм раэсеян. Кой энае, какви глупости щях да иэвърша на кораба! – А сега какво работиш? – Аптекар съм!
Мъж и жена се съдят за постоянни скандали и искат развод. Съдията пита поредният свидетел: – Вие бяхте ли там, когато започнаха да спорят? – Разбира се! Аз бях свидетел на сватбата им преди десет години.
– Докторе, трудно дишам! – Ами какво се мъчиш тогава – не дишай!