Професионални вицове
Посред нощ в дома на главния лекар на една болница звъни телефона. Обажда се дежурният лекар: – Шефе, гори пети корпус. Пожарната е тук и гаси. Главният лекар става бързо и паникьосан звъни в пожарната, за да разбере ситуацията. Обажда се дежурният офицер: – Лоша работа докторе! Пожара го изгасихме, обаче в помещението е имало десет човека, шест от тях успяхме да спасим, обаче останалите четири не можахме.Главният лекар: – А стига бе!? Пети корпус е моргата!
Клиент се обръща към млад художник: – Колко струва тази картина? – Пет хиляди долара. – Да не би да сте полудели? Човек може да си помисли, че сте умрели най-малко преди триста години…
– Редник Иванов, защо не си сложил противогаза? – Имам хрема, господин старшина, и без противогаз нищо няма да помириша!
Току-що завършил агроном съветва селянин: – Господине, вие не се съобразявате с науката и аз много ще се изненадам, ако от това дърво наберете дори два килограма круши! – И аз много ще се изненадам, защото това не е круша, а череша…
Лекар говори на пациент, убеждавайки го да откаже цигарите: – И какво ви кара всеки ден да пушите по две кутии? – Нищо не ме кара, доброволно си ги пуша.
– Докторе какво ще кажете за заболяването ми?– Трябва да се изчака седмица.– А после?– После – погребение.
Старшина отива за риба. Вади въдицата, отваря буркана с червеите и командва: – Трябва ми един доброволец. Две крачки напред!
Мъж седи в ресторант. Вика сервитьора и го пита: – Певицата изпълнява ли желания? – Да, господине! – Тогава й кажете да млъкне!
Служителка от Социални грижи към безработния: – Предложиха ли ви някъде работа? – Само на едно място. Навсякъде другаде се държаха с мен много мило…
Войниците са си все същите хлапета, които си играят на война – само дето пишките им са по-големи и автоматите са истински.
Старшината казва на ротата: – Ей тия камъни и железата да ги съберете до оградата и да ги запалите….
– Вие сте продавали някакво лекарство за коса. Бихте ли ми казали есефикасно ли е? – Много! Преди месец накапахме няколко капки от него на един гребен и само след седмица той стана четка за дрехи.
– Редник Петров! – Аз! – Вчера бяхте ли в отпуска? – Тъй вярно, господин капитан! – Ходихте ли в града? – Тъй вярно, господин капитан! – На гарата срещнахте ли проститутката Мара? – Тъй вярно, господин капитан! – И игнорирахте ли я? – Тъй вярно, господин капитан! Три пъти!
– Много ви благодаря, докторе, за това че ме излекувахте. За съжаление не мога да платя сега сметката си, но задължително ще ви спомена в завещанието си. – Прекрасно! Само, бихте ли ми дали за момент рецептата, която ви изписах, бих искал да внеса в нея малки изменения.
Доктор преглежда болен, чеше се по главата, чуди се нещо… Болният: – Докторе! Какво ми е? – Да-а, братче, ее-е-х да-а-а…. – Ама, лекува ли се? – Ам-и-и, какво да ти кажа… Трябва да правим операция. Но веднага ти казвам, много, много сложна операция… – Ще оживея ли след тази операция? – Ще живееш ли? След тази операция? Да. Ще живееш, навярно. Но, честно казано, аз не бих те съветвал…
"Моноспектакъл – театър с един актьор. Всичкият билет е продаден."