4208
Срещат се фолк-звезди: – Знаеш ли, – казва едната – според проучванията, откакто излезе новият ми клип продажбите на телевизори рязко са нараснали! – Да… И аз продадох моя…
Професионални вицове
Срещат се фолк-звезди: – Знаеш ли, – казва едната – според проучванията, откакто излезе новият ми клип продажбите на телевизори рязко са нараснали! – Да… И аз продадох моя…
Говорят си двама лекари: – Имам пациент, който според всички прогнози е трябвало да умре още преди 10 години. А той още е жив! – Е, какво да се прави… Ако болният иска да живее – медицината е безсилна…
Началник на строителна бригада се кара на хората си: – Не ви ли е срам! Вчера асфалтирахте 120 метра шосе, а днес само 80! Един от работниците се оправдава: – Ама шефе… вчера духаше попътен вятър, а днес е насрещен!
Заете ли как са наказвали Стиви Уондър като малък? Ами като са местили мебелите.
– Е, как беше на вчерашния концерт? – обръща се баща към малкия си син. – Добре ли пяха? – Не – отговаря малкият. – Наложи им се да повтарят някои неща по искане на публиката.
Противно на общото мнение, социологията е точна наука. Колкото платиш, точно такива резултати и ще получиш.
Съдията: – Този човек твърди, че сте го захапали за ръката? – Но аз съм вегетарианец.
След разпадането на СССР в Америка рязко се понижило количеството на враговете. Във връзка с това Пентагонът взел решение да направи съкращения. Най-трудно било, да определят, каква пенсия да дадат на хората. След дълги обсъждания взели решение: всеки да укаже някакво разстояние между части от тялото (във футове) и според него да се определя пенсията. Влиза първият генерал: – Премерете ме от главата до петите! Мерят го – 6 фута. Дали му 60 хиляди долара пенсия. Влиза вторият генерал (малко по-умен): – Мерете ме от върха на пръстите на краката до върха на пръстите на ръцете! Мерят го – 8 фута. Дали му пенсия 80 хиляди долара. Влиза третият генерал: – Мерете ме от оная работа до топките! Всички започват да се смеят, но все пак законът си е закон. Идва доктора с рулетката, сваля панталона на генерала, тръгва да мери и изведнъж пита: – А, ама къде са топките?! – Във Виетнам! – невъзмутимо отговаря генералът.
– Господин полковник, нашите разузнавачи плениха съгледвач! Ще заповядате ли да го обесим? – В никакъв случай! Та нали от бесилката той ще огледа разположението на целия ни полк!
– Защо се отказа да отглеждаш краставички в градината? – Ами все не мога да ги докарам като тия в магазина. – Как така? – Не растат солени и в буркани.
Психиатър към пациента: – За първи път ли сте при мен? – Да. – Странно, като ви гледа човек не би повярвал.
В ателието на художник. – Колко реалистична картина! Просто слюнки ми потекоха! – От пейзаж, изобразяващ слънчев ден? – О, Боже! Аз пък мислех, че е омлет с лук…
Албанците изобретяват нов свръхзвуков секретен изтребител. За нещастие при изпитателният полет самолета пада и се разбива. На другият ден във местен вестник се появява следната статия… "… С огромна жалост Министерството на Отбраната съобщи, че прототипът на разработваният от дълго време нов изтребител се е разбил вчера при изпитателния му полет. Загинал е целият екипаж на самолета с изключение на въглищаря…"
Когато лекарят разбрал със сигурност за фаталния изход на милиардера, извикал жена му: – Госпожо, трябва да бъдете готова на всичко… – Едва ли – развълнувано го прекъснала тя, – като го познавам какъв е, едва ли мога да разчитам на повече от половината.
Развод. Съдията разпитва жената защо иска да се разведе. – Ами мъжът ми не ще да ме ебе… – Ама госпожо! Не с такъв език – в съда сте все пак. Казвайте "не ме уважава". – Добре де. Значи, в началото като се оженихме ме уважаваше всеки ден по два-три пъти. След една-две години почна да ме уважава само по веднъж на ден, после почна да ме уважава през ден, през два. След още три години почна да ме уважава по веднъж на седмица, после по веднъж на месец ме уважаваше само, а последната година нито веднъж не ме е уважил. Не ще да ме уважава, и това си е, и затова искам да се разведа, защото не ме уважава. Съдията пита мъжът какво има да каже по въпроса. Мъжът застава на скамейката и започва: – МНОГОУВАЖАЕМИ господа съдии…
Съдия пита следствен лекар: – Докторе, сигурен ли сте, че направихте аутопсия на напълно мъртъв труп? – Да, защото мозъкът му беше в буркан на масата ми! – И сте сигурен, че не бе жив? – Е, може да е бил жив и да е съдийствал някъде…