Професионални вицове
На един студент-композитор му предстои изпит по специалността. – Не разбирам защо се мъчиш – казва му негов приятел. – Просто вземи прелюдията на твоя професор и я препиши от края до началото, отзад напред… – Опитах – тежко въздъхва студентът. – Получава се валс от Шуберт…
– Чухте ли, режисьорът иска петстотин статисти. – В костюми от онази епоха ли? – Не, в обикновени. За да се напълни залата.
Селски доктор кара колата си из село с луда скорост. Жена му казва: – Карай по-бавно, че ще ни спре селския полицай! – Няма, вчера му казах два дена да лежи на легло и да не става.
– Докторе, лекарството което ми предписахте го вземах все три пъти по едно и до вечерта го свърших. Сега какво ще ми предпишете? – С духове не разговарям.
– Чух, че работиш в пощата и слагаш печатите на писмата. – Да, така е. – Не е ли много скучно? Всеки ден – едно и също… – Как така едно и също? Датата всеки ден я сменяме.
Президент на голяма компания се обръща към секретарката си: – Къде е прахът по бюрото ми? Бях си записал няколко важни телефонни номера!
Затворникът към тъмничаря: – Моля ви да предадете това писмо на моя адвокат. Той е в съседната килия.
Връща се пиян лейтенант в къщи. Жена му започва да се кара. – Тихо, глупачко, вземи шилото, направи на пагона една дупка и сложи тази звездичка. Зарадвала се жената, взела шило, направила дупка и поставила звездичката. – А сега махни останалите…
Поканили един генерал на прием, даван от президента. И понеже не бил наясно как да се държи в подобна обстановка, помолил един от подчинените да му каже какво да прави и говори. Подчиненият обяснил, че на такива приеми човек задължително трябва да демонстрира и чувство за хумор. – Ето например, знаете ли каква е разликата между курортиста и прокурора? – Не знам, – отговорил генералът. – Ами много просто – на единия курът му е отпред, а на другият по средата. Отишъл генералът на приема и решил да блесне пред президентшата с тънко чувство за хумор. Задал й същия въпрос, но тя естествено не знаела и помолила да й каже отговора. – Абе и аз точно не си спомням, – почесал се генералът, – но знам че на единия курът му май беше отзад…
– Идиоти, защо возите тази котка на танка? – Счупи ни се прибора за нощно виждане.
Пациентка пита лекар: – Защо трябваше да стоя цели десет минути с изплезен език, докторе? – За да мога на спокойствие да ви напиша рецептата, уважаема госпожо.
Режисьор коментира сценария на новата пиеса с писателя: – Трябва да го променим, аз съм противник на псувните в театъра! – Какви псувни? В сценария няма никакви псувни! – Там няма, но сред публиката ще има!
Явяват се две момичета на конкурс за съдии. Комисията е от пет съдии, четири възрастни жени и един млад мъж-председател. Първото момиче е дребно, пълно, грозновато и с очила. Каквото го попитат – всичко отговаря правилно. Второто момиче е висока, дългокрака, хубава блондинка; каквото я попитат – нищо не знае. Събира се комисията да реши коя от двете да избере: – Тая пълничката, тя всички закони знае и много правилно разсъждава – казват съдийките. – Не, ще изберем втората – казва председателят. Закони се учат, но крака не растат!
– Искам синът ми да се научи да свири на някакъв духов инструмент! – Мислиш ли, че има талант? – Разбира се! От три метра може да угаси свещ!
Противно на общото мнение, социологията е точна наука. Колкото платиш, точно такива резултати и ще получиш.
Из свидетелски показания: – Дамата беше с много къса черна пола. Лицето й не го забелязах.