Професионални вицове
Работник се мести на работа в нов цех. На другия ден се прибира вкъщи целия обинтован. Жена му го пита: – Какво стана? – Ами влизам в цеха, тръгвам да отварям една машина, по навик извиквам: "Иване, хвърли ми ключ номер 27"… – И? – Откъде да знам, че в тоя цех имало толкова Ивановци?
– Как беше на морето? – Какво да ти кажа… Същото, като на работа. Седиш, дремеш и чакаш да дойде време за ядене…
Двама новобранци разговарят в казармата по време на почивка. Първият разказва: – Вчера ми се случи нещо интересно. – Говори бързо! – Едва не отнесох наказание, задето влязох да прекарам нощта с жена си. – Уловиха ли те? – Не, но когато пристигнах вкъщи, чух гласове в спалнята. Приближих се безшумно, открехнах вратата и кого виждам? Жена ми с капитана. – И какво стана после? – Имах късмет, че той не ме забеляза…
Един се обадил по обява в цирк. Казал на директора: – Аз имам кон, който свири на пиано. – Това е невъзможно! – Е да, ама аз имам и крава, която пее, докато той свири. Съгласил се директорът, а номерът имал невероятен успех. Директорът попитал дресьора: – Как правиш така, че конят свири, а кравата пее? – Абе, всичко е лъжа и измама. – махнал с ръка той – конят и свири и пее, а кравата само си отваря устата.
Посръбнал литературен критик на среща с читатели: – Как станахте литературен критик? – Аз още от малък не обичах литературата…
Един човек отишъл на доктор да му направят пълни изследвания. Взели му кръв, мерили му кръвното и т.н. След половин час излиза доктора от кабинета си и казва: – Съжалявам господине, но ви остават 10… – Какво десет? Месеца, години…? – попитал пациента – 9, 8, 7, 6…..
В ЦРУ се провежда конкурс за вакантно място за наемен убиец, последната задача е била: да влезеш в стая и с пистолет да застреляш собствената си жена. Първия веднага се отказал. Втория влезнал, след половин час излязъл целия потен: – Не мога да я застрелям любим човек… Третия влезнал, чуват се викове, блъскане, след 5 минути излиза: – Защо, гадове такива, халосни патрони сте ми пробутали, наложи се с табуретката да я пречукам.
– Искам бисерната огърлица, която слагам в първо действие, да бъде истинска! – капризничи актрисата. – Добре, ще бъде истинска,- отговаря ехидно режисьорът,- както и отровата в последното действие!
– Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича… – Докторе, оставете ми зъбите на мира!
В болницата. Пациент жално пита сестрата: – Сестро, на лежащо болните не им ли носите храна? – Носят – сърдито отговаря сестрата. – Обаче ходещите я изяждат!
На един генерал му се родил внук. Той изпраща адютанта си да го види. Задъхан адютантът се връща и докладва: – Цялото прилича на вас, господин генерал: плешиво, бузесто, нищо не разбира и си дере гласа.
– Грипът не е толкова страшен, по-страшни са усложненията след него. Знам това от личен опит. Точно след като изкарах грипа се омъжих за участъковия лекар.
В час по физческото учителят: – Сега ще бягаме в час, а не от час…
Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?
Отива една мацка на зъболекар. Сваля си гащите и гола сяда на стола. Докторът започнал да вика, че не е гинеколог, че не е женкар, но тя му казала да си трае. След като се поуспокоил малко, тя го викнала: – Ха сега се наведи над путката ми. Навел се… – Какво виждаш? Гледал зъболекарят, гледал па рекъл: – Ами пичи въшки виждам?! – Ха така! А сега им извади зъбите!
На главна визитация с всички лекари, сестри и стажанти, професорът след като се осведомява за състоянието на даден болен казва: „Сантрапо“. Това се повтаря при няколко болни. Един от стажантите пита един от лекарите:– Каква е тази диагноза? Досега не съм я чувал нито сме я изучавали.– Сандък, трап, поп!